№ 674
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500609 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6908/23.01.2025г. от Б. Д. З., ЕГН
**********, постоянен адрес: *** срещу РЕШЕНИЕ № 99/08.01.2025г.,
постановено по гр. дело № 20243110103964 по описа за 2024г. на ВРС, с което
съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу „Терем КРЗ
Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Варна,
р-н Аспарухово, м. Лъджата за признаване на уволнението на Б. Д. З., ЕГН
********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-
14/26.02.2024г. на Управителя на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово. м. Лъджата за незаконно и за неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу „Терем КРЗ
Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Варна,
1
р-н Аспарухово, м. Лъджата за възстановяване на Б. Д. З., ЕГН ********** на
предишната работа на длъжност *** в "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово, м. Лъджата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски
арсенал Варна'" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Варна, р-н
Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9
304,02 лв., представляваща обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за
целия период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение,
но за не повече от шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски
арсенал Варна" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Варна, р-н
Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна""
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от
1337,05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати от съда
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че неправилно съдът е приел, че налагането на дисциплинарното
наказание преди изтичане на срока за даване на писмени обяснение не
нарушава правото на защита на работника. Недопустимо е работодателят да
издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди да е изтекъл
срокът за даване на писмени обяснения, дори и преди изтичането на този срок
работникът да е отказал да се възползва от това право. Твърди се, че напълно
необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че деянието е извършено
в работно време. Посредством назначена СТЕ при проверка на
автоматизираната система за персонален пропуск на работното място на
ищеца, се установява, че на 21.02.2024г. Б. З. е заел работното си място в
2
07:054., т.е. бил е дневна смяна и към 21:14ч. /часът на проверката/
работникът не е бил в работно време, а присъствието му на място не може да
бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че част
от фактическите изводи на съда са базирани на доказателства, събрани при
допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като при настъпила
след приключването на първото о.с.з. преклузия, с молба от 03.10.2024г.
ответникът поставя своите въпроси към вече допуснатата СТЕ, които съдът в
нарушение на процесуалните правила допуска и събира съответните
доказателства. Посочва още, че неправилен е и изводът на състава на ВРС за
съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. З. е
полагал труд при същия работодател без никакви провинения в продължение
на 14 години. Установяването на алкохол в рамките на законово допустимата
норма за управление на МПС при положение, че работникът не е
осъществявал дейност на управление на машини и съоръжения, не
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
190 т. 7 КТ, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи и
възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано.
С искането за писмени обяснения от 23.02.2024 г. е предоставена възможност
от работодателя на ищеца да го изслуша и да приеме писмените му обяснения,
но видно от самия документ, ищецът е отказал да дава писмени обяснения.
Даването на обяснения на работника е право, но не и задължение.
Работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 от КТ, ал.1 като е поискал
обяснения на ищеца, но той сам е отказал да даде такива преди издаване на
заповедта за уволнение. Категорично от писмените и гласни доказателства по
делото е доказано, че ищецът в процесния ден и час (21.02.2024 г., 21:10 часа)
на констатиране на положителната проба за алкохол е бил на работа, като е
бил единствен дежурен на ДОК 1 и след отстраняването му е бил заместен от
повикания А.С.З.. В нито един момент ищецът не е възразил или отбелязал, че
не е на работа. Счита, че правото на ответника да представи писмени
доказателства не се преклудира с изтичането на първото съдебно заседание и
3
искането за допълване на задачите на допуснатата от съда СТЕ не е
преклудирано. Сочи, че съображенията за несъразмерност на наложеното
наказание и тежестта на нарушението са несъстоятелни. Употребата на
алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след употреба
на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина (решение №
551/15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили
допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на
нарушението като „тежко". Това следва не само от обстоятелството, че в
такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на
производствения процес, но и поради значително увеличения риск от
настъпване на трудова злополука. Ищеца е работел на длъжност *** и част от
задълженията му са да поддържа експлоатационната годност на дока и да
асистира при спуск и потапяне на кораби. Изпълняваната работа от ищеца е
изключително отговорна, от една страна, защото докът е съоръжение с висока
материална стойност и докувания на него кораб, както и не следва да се
подценява опасността от настъпване на трудова злополука и/или смърт при
грешки и/или пропуски в работата на „дежурен док" - ***.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а представителят на
въззиваемата страна моли същата да бъде отхвърлена и решението да бъде
потвърдено.
При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, предявени от Б. Д. З.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал -
Варна'" ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово,
м. Лъджата, както следва:
- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението
на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08- 1/26.02.2024г. и Заповед №
РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна""
ЕООД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Аспарухово. м. Лъджата за незаконно и за неговата отмяна;
4
- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Б. Д. З.,
ЕГН ********** на предишната работа- на длъжност *** в "Терем КРЗ
Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата;
- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на "Терем КРЗ
Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З.,
ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща обезщетение на
основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца;
- с правно основание чл. 55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД за осъждане на "Терем КРЗ
Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на Б. Д. З.,
ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на
14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
129/02.06.2011 г. и Допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. Б. З. е
работел в ответното дружество на длъжност ***, код по НКПД 31513007 на
пълно работно време - 8 часа, с основно месечно БТВ в размер на 950 лв. За
целия срок на трудовото правоотношение на работникът не е извършвал
дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни наказания. На
21.02.2024г. работникът бил на работа първа смяна - дежурен на ДОК № 1
заедно с със свой колега. Около 21:00ч. получил обаждане от диспечера да се
яви на брега пред дока. Ищецът бил там, направена му била проверка за
алкохол от униформено лице. Работникът доброволно се подложил на тест с
дрегер. Без да му показват дрегера и резултата от теста, му съобщили, че
устройството отчита наличие на 0,46 промила. На 23.02.2024г. работодателят
връчил на работника искане, с което му дал 3-дневен срок да представи
писмени обяснения. На 26.02.2024г. в 13:56ч. и 13.59ч. на работника били
връчени съответно Заповед № РД-08- 1/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-
14/26.02.2024г., с които работодателят налагал дисциплинарно наказание
"уволнение" и прекратявал трудовото правоотношение. В същия ден
работникът чрез представител депозирал писмени обяснения по имейл. Счита,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна
5
поради следните съображения: На първо място, на работника не е
предоставена реална възможност за даване на обяснение, като работодателят е
наложил наказанието, без да вземе предвид същите. Оспорва работникът да е
извършил нарушението, в което е обвинен. Никога не е употребявал алкохол в
работно време. Оспорва всички обстоятелства, посочени в процесната
заповед. Изрично оспорва достоверността на констатацията, че е имал 0,46
промила в кръвта. Изрично оспорва начина на измерването - че е било
установено с годно техническо средство, както и метрологичната годност на
същото. Твърди, че проверката за алкохол е извършена без правно основание -
вътрешна заповед, която да регулира условията, реда и начина на
извършването на такива проверки и констатирането на резултатите. Твърди, че
дори нарушението да е извършено, наложеното наказание не отговаря на
тежестта на нарушението. Работникът е полагал труд при същия работодател
без никакви провинения в продължение на 14 години. Брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен работен месец преди
уволнението - м. декември 2023г., възлиза на 1 550, 67 лв. След уволнението
ищеца няма сключен друг трудов договор. Със заповедта за уволнение
работодателят предявил към работника претенция за заплащане на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1337,05 лв., което той
удовлетворил на 14.03.2024г. след подписването на споразумение (озаглавено
„декларация) за прихващане с последното му нетното трудовото
възнаграждение + доплащане от негова страна на 182,16 лв. Иска се уважаване
на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника. В него се
твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва,
че страните са били в трудовоправни отношения и че е уволнен
дисциплинарно със Заповед №РД-08-1/26.02.2024 г. поради употреба на
алкохол през работно време. Твърди, че на 21.02.2024 г. служителят Б. Д. З.
бил на работа, нощна смяна. Работното време при 12 часов сменен график на
нощна смяна започва в 19:30 часа и завършва в 07:30 часа, съгласно
действащия в дружеството Правилник за вътрешния трудов ред в „ТЕРЕМ -
КРЗ Флотски арсенал -Варна" ЕООД с вх.№ 779/07.06.2021г. и Заповед №РД-
04- 217/17.12.2018 г. за установяване на сумирано отчитане на работното
време, с които ищецът е добре запознат. С оглед спазване на вътрешния трудов
ред, осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и с цел
6
превенция за спазването им, и поради множеството сигнали, постъпвали до
директор „Административен и технически" за нарушения на трудовата
дисциплина, изразяваща се в употреба на алкохол в работно време от
служители, даващи дежурства нощна смяна в „ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал
-Варна" ЕООД, съгласно Заповед № РД-04- 18/16.02.2022 г. на управителя на
„ТЕРЕМ -КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД, на 21.04.2024 г. е извършена
проверка на служителите нощна смяна за наличие на алкохол в издишалия
въздух, като в това число и дежурните в отдел „Мощности и техническо
осигуряване - ПДС". Проверката се извършила в присъствието на служител от
отдел „Охрана" към „ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал - Варна" ЕООД - П.В.,
диспечер ПДО - Р.И., директор „Административен и технически" - С.С. и със
съдействие на Г.О.К. - инспектор в Регионална служба „Военна полиция"
гр.Варна и инспектор С.А.Р. - служител в Четвърто РУ към ОДМВР - гр.
Варна. На 21.02.2024г., в 21:14 часа при проверка на служителя Б. Д. З. на
длъжност *** дежурен на Док №1 се установило наличие на 0,46 промила
алкохол в издишалия въздух. Проверката се извършила с годно и в техническа
изправност техническо средство модел Алкотест №7510/ARDM-0233/,
предоставено от Регионална служба „Военна полиция" гр.Варна. Предвид
констатираното, посредством Заповед № РД-08-1/22.02.2024 г. служителят Б.
Д. З. е бил отстранен от работа за периода от 21:20 часа на 21.02.2024 г. до
07:30 часа на 22.02.2024г. С оглед на докладваното нарушение на трудовата
дисциплина от страна на ищеца, срещу него е било образувано
дисциплинарно производство по реда на раздел III. от Кодекса на труда. В хода
на производството, в изпълнение на чл.193 от КТ на 23.02.2024 г. му е връчено
искане за представяне на обяснения по повод констатираната проба от 0,46
промила алкохол в издишания въздух, но същият категорично отказал да дава
писмени обяснения, изписвайки го саморъчно в искането. Ищецът в нито един
момент не е отрекъл да е извършил констатираното нарушение, с което
потвърждава, че е извършил вмененото му нарушение на трудовия ред. Едва
след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
(връчена на 26.02.2024 г, в 13:56 часа) и заповедта на прекратяване на
трудовия му договор (връчена на 26.02.2024г, в 13:59 часа), ищецът към 15:44
часа на 26.02.2024 г. е депозирал по електронната поща на ответника
обяснения чрез свой представител, което буди недоумение за действителните
цели на тези обяснения. Счита същите за преднамерени и с цел единствено
7
компрометиране на проведеното дисциплинарно производство срещу ищеца,
тъй като преди това на 23.02.2024 г. категорично ищецът е отказал да дава
писмени обяснения, изписвайки го саморъчно на представеното му искане.
Веднага след издишване в апарата, същият генерира и показва резултат на
дисплея, който се вижда от проверяваното лице. Констатираните резултати са
вписани в изготвен на място констативен протокол №214/22.02.2024 г., същият
представен и на провереното лице - ищеца, който факт се доказва с положения
му подпис на протокола. Препис от констативния протокол на ищеца е връчен
и със Заповедта за отстраняване, както и с искането на писмени обяснения от
23.02.2024 г. Ответникът се е съобразил с изискването на чл.189, ал.1 от КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е
извършено, както и поведението на ищеца, той е осигурил и годно техническо
средство, което представлява обективен метод, чрез което да се установи
действителното състояние на ищеца, а именно - има ли алкохол в кръвта му и
на колко промила възлиза концентрацията на алкохол. Твърди, че употребата
на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние след
употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина Иска се
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна посоченото
от първата инстанция, като споделя изцяло и мотивите на ВРС, към които
препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
По възраженията на въззивника във въззивната жалба:
Главен и обуславящ иск е искът с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от
КТ за отмяна на уволнението. За основателността на иска е необходимо
доказването от ищеца на следните факти: че е бил в трудово правоотношение с
ответника и че му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, които
факти не се оспорват. В тежест на ответника по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът
8
следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед за
уволнение на формално или материално-правно основание или
незаконосъобразност на самото уволнение. Незаконосъобразно е самото
уволнение, когато не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното
наказание и когато наказанието не е съобразено с вида и тежестта на
нарушението.
Съгласно чл. 193 ал. 1 и 2 от КТ работодателят е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Според ал. 2 на същия член когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Съгласно ал. 3 разпоредбите на предходната
алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са
били изслушани или дадени по негова вина.
В посочените разпоредби на КТ не се сочи, че работодателят е длъжен
да даде на работника или служителя определен срок, поради което съдът
приема, че срокът не е елемент от фактическия състав на правната норма.
Задължение на работодателя е да даде възможност на работника или
служителя да се защити по обвиненията за нарушенията на трудовата
дисциплина, за които му се търси дисциплинарна отговорност. Тази
възможност може да бъде реализирана чрез изслушването на работника или
чрез приемане на писмените му обяснения. Даването на определен срок за
писмени обяснения, макар и неупоменато изрично в разпоредбата на закона,
се предполага, доколкото на работника или служителя следва да е било дадено
достатъчно време, за да организира защитата си. Именно поради тази причина
в практиката на ВКС, в допълнение на закона, е прието като трайно и
устойчиво правило, че на уволнявания работник или служител следва да е
било предоставено достатъчно време за писмени обяснения, като времевият
обхват на определението „достатъчно“ следва да се преценява според
обстоятелствата по делото.
В конкретния случай на Б. З. му е предоставен тридневен срок за да
реализира правото си на защита. Съгласно обстоятелствата по делото, а
именно, че същият е бил установен на работното място с 0.46 промила
9
алкохол в кръвта, т.е. липсват други факти и обстоятелства, които да бъдат
изяснявани, на същият е било предоставено достатъчно време за писмени
обяснения. В действителност той е упражнил правото си на защита, като е
заявил /писмено/, че отказва да дава писмени обяснения. Както правилно е
посочил и ВРС даването на писмени обяснения е право, а не задължение на
работника или служителя. То съответства на задължението на работодателя да
поиска писмените му обяснения и да предостави достатъчен срок, за да може
работникът или служителят да прецени дали да упражни правото си да даде
такива или не. В конкретния случай работодателят е изпълнил задължението
си да поиска писмени обяснения и да даде срок за представянето им. В
предоставения срок работникът е взел решение да не дава обяснения и това
свое решение е обективирал изрично и писмено в разписаното от него Искане
за писмено обяснение /л.49 от делото/. С оглед изложеното работодателят не е
бил длъжен да изчака изтичането на срока, който първоначално е дал на
работника или служителя. Такова задължение работодателят има само в
случай, че работникът или служителят изобщо не е давал каквито и да е
обяснения или е посочил, че ще ги даде по-късно, т.е. ще се възползва от
срока. Вписването на изричен отказ от страна на работника да даде писмени
обяснения по своята същност е упражняване на правото му на защита, тъй
като това може да представлява част от стратегията му да се защити в бъдещ
съдебен процес. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 195 ал. 3 от
КТ, тъй като обяснения не са дадени по изрично решение на работника -
поради отказ на същия да дава обяснения, т.е по негова вина.
В посочения смисъл е и Решение № 187 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 821/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.С..
С оглед посоченото съдът намира, че процедурата по чл. 193 от КТ е
изпълнена и не е налице твърдяното от въззивника нарушение.
Твърди се от въззивника, че деянието е извършено извън работното
време на работника, като не се навеждат твърдения от същия какво е правил
на работното си място извън работно време. Безспорно от изготвената по
делото СТЕ при проверка на автоматизираната система за персонален пропуск
на работното място на ищеца, се установява, че Б. З. е работел на 24 часови
смени. Дори и това фактическо положение да не е било надлежно
регламентирано или да е било в противоречие с установените правила, този
10
извод стои извън предмета на доказване по настоящото дело. Въззивникът би
могъл да потърси правата си в друго производство, но в настоящото доказан
факт е, че Б. Д. З. е извършил нарушението на трудовата дисциплина в
работно време - по време на 24 часови работни смени. Именно поради тази
причина работникът се е намирал на работното си място в 21:14ч. /часът на
проверката/. Поради това се е наложила и смяна на дежурния Б. Д. З. с друг
дежурен, а именно А.С.З..
Неоснователно се явява и възражението на въззивника за допуснати
съществени процесуални нарушения, а именно събиране на доказателства
при настъпила след приключването на първото о.с.з. преклузия. Действително
в о.с.з. от 30.09.2024г. съдът е допуснал СТЕ само по въпросите, зададени от
ищеца, а с молба от 03.10.2024г. ответникът поставя свои въпроси към вече
допуснатата СТЕ, след което съдът допуска допълнителни задачи към вещото
лице по СТЕ. Съгласно чл. 133 и чл. 146 ал. 3 от ГПК е въведена преклузия за
ангажиране на доказателства от страните. Съгласно чл. 195 ал. 1 от ГПК обаче
вещо лице се назначава както по искане на страната, така и служебно от съда,
когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими
специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В
конкретния случай съдът, при настъпила преклузия за ангажиране на
доказателства от ответника, е допуснал допълнителни задачи към вече
назначената СТЕ въз основа на служебното си задължение да изясни всички
релевантни факти и обстоятелства по делото, които се нуждаят от специални
знания. В този смисъл не е налице процесуално нарушение, извършено от
ВРС.
По отношение на съразмерността на наложеното наказание с тежестта
на нарушението, съдът намира, че ВРС правилно се е позовал на цитираната
от него практика и правилно е подвел фактите под хипотезата на правната
норма.
Определянето на долна граница от 0,5 промила алкохол в кръвта, от
която нагоре на водачите на моторни превозни средства се налага
административно наказание по Закона за движение по пътищата е
ирелевантно при преценката на съда относно това дали е налице нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 ал. 1 от КТ. В правилника за
вътрешния ред на „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД - т. 3.3.2.
11
изрично е записано, че се забранява внасянето и употребата на алкохол или
други упойващи вещества на територията на дружеството, както и идването на
работа в нетрезво състояние /л. 39 от делото/. В посочения вътрешно-
служебен документ няма посочване на каквато и да е долна граница при
употребата на алкохол. Напротив, подчертава се, че явяването на работа,
съответно изпълнението на трудовите задължения, следва да се извършва в
трезво състояние, т.е. при липса на каквато и да е употреба на алкохол, вкл. в
минимални количества.
Съдебната практика непротиворечиво приема, че наличието на алкохол в
кръвта при проверка на работното място във всички случаи представлява
тежко нарушение на трудовата дисциплина, „независимо от какъв вид и в
какво количество“ е употребения алкохол /Решение № 232 от 31.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 227/2009 г., IV г. о., ГК/. В Решение № 372 от 1.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. 1040/2009 г., IV г. о., ГК изрично се сочи, че явяването на работа
с концентрация от 0.45 промила алкохол в кръвта е „поведение, несъвместимо
с добросъвестното изпълнение на задълженията по трудово правоотношение„.
Употребата дори и на минимално количество алкохол е тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като намалява способността на
работника да изпълнява трудови си задължения и повишава риска от трудова
злополука, както и от унищожаване или повреждане на имуществото на
работодателя. В конкретния случай въззивникът е изпълнявал длъжността ***
и към момента на проверката е бил „дежурен док". Част от задълженията му
са да поддържа експлоатационната годност на дока и да асистира при спуск и
потапяне на кораби. Този факт води до извода, че изпълняването на трудовите
му задължения под въздействието на алкохол би могло да доведе до сериозни
материални щети за работодателя /докът е съоръжение с висока материална
стойност, както и докуваният кораб/. При преценката на съда за тежестта на
нарушението се взимат предвид не само настъпилите вреди, но и тези, които
биха могли да настъпят, т.е. евентуалните вреди. Следва да се подчертае още,
че Б. Д. З. е бил единствен „дежурен док 1" на 21.04.2024г., т.е. бил е сам на
работното си място, без възможност да разчита на помощ при възникването на
извънредна ситуация, което повишава опасността от настъпване на трудова
злополука и/или материални щети. Следователно е от изключителна важност
същият да бъде в абсолютно трезво състояние, за да реагира адекватно на
случващото се. Привеждайки се в нетрезво състояние, същият е извършил
12
тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което налагането на най-
тежкото дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение се явява
съразмерно на нарушението.
С оглед съвпадащите изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, в полза на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, платимо от въззивника,
което съдът определя в размер на 200 лв., на основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал.
8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 99/08.01.2025г., постановено по гр.
дело № 20243110103964 по описа за 2024г. на ВРС, 51 състав.
ОСЪЖДА Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата сумата
от 200лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗПП.
РЕШЕНИЕТО е подлежи на касационна проверка по реда на чл. 280 от
ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез съда,
който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му
на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13