№ 23643
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110124727 по описа за 2024 година
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.Ф.“ ЕООД
срещу К. И. К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
разполага с издадена срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 68336/2023 г. по описа на СРС, 172 състав, която не е влязла в законна сила. Излага
доводи, че на 26.05.2021 г. между „М.Б.“ ЕООД, с текущо наименование – „А.Ф.“
ЕООД, и К. И. К. бил сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № АG*****. В изпълнение на договорните си
задължения ищецът придобил собствеността върху лизинговата вещ – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „745“, с рег. № ********* като с приемо-предавателен протокол
от 26.05.2021 г. предоставил ползването й на ответника, в качеството му на
лизингополучател. Автомобилът бил оценен на 8499 лв., като предвид самоучастието
на ответника, размерът на финансирането от дружеството възлизал на 6694 лв.
Договорът бил сключен за срок от 60 месеца, при фиксиран лихвен процент от 41,16%,
с уговорен размер на месечните анюитетни вноски, възлизащ на 264,58 лв. Ищецът
твърди, че лизингополучателят е преустановил плащанията си по договора, считано от
25.04.2023 г. Сочи, че към 20.06.2023 г. не били платени част от вноска № 24 от
погасителния план, с падеж 16.05.2023 г., както и вноска № 25, с падеж 16.06.2023 г.
Предвид неизпълнението на договорните задължения на ответника, лизингодателят
развалил едностранно договора с писмено уведомление, получено от
лизингополучателя на 20.06.2023 г. Лизинговата вещ била предадена на дружеството
на 20.06.2023 г. Ищецът счита, че ответникът му дължи заплащането на погасителна
вноска № 24, вноска № 25 и част от вноска № 26, изчислена пропорционално на дните
до предаване на държането на лизинговата вещ, в общ размер на 484,53 лв., от които
165,38 лв. – главница и 319,15 лв. за възнаградителна лихва. Твърди, че на основание
чл. 15.1 от приложимите към договора Общи условия, ищецът дължи неустойка за
забава на плащането на посочените погасителни вноски, в размер на 0,11 лв.,
начислена към 20.06.2023 г. Съгласно чл. 15.5 от договора, ответникът следвало да
заплати и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в
трикратен размер на договорената месечна вноска, т.е. сумата от 793,74 лв. Според чл.
1
8.6. вр. чл. 8.7.4 от ОУ, ответникът следвало да заплати на дружеството и направените
разходи за данъчни задължения за 2023 г., в размер на 258,72 лв.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумите, както следва:
165,38 лв. – главница, представляваща сбор от дължимите лизингови вноски с падеж
16.05.2023 г. и 20.06.2023 г., 319,15 лв. – възнаградителна лихва, включена в
анюитетните вноски с падеж за от 16.05.2023 г. до 20.06.2023 г., 0,11 лв. – мораторна
неустойка за забавени плащания в периода от 16.05.2023 г. до 20.06.2023 г., 793,74 лв.
– неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 258,72 лв. –
разходи за заплащане на данъчни задължения, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител –
адв. К., е подал отговор на исковата молба. Взема становище за неравноправност на
клаузата за неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
като счита, че размерът не претендираното вземане е необосновано висок. Оспорва
заплащането на данъчни задължения от страна на дружеството. Потвърждава
стойността на неизплатените вноски по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на сключен с ответника договор за финансов лизинг, при параметрите
посочени в исковата молба, предаването на лизинговата вещ на ответника, стойността
на изискуемите и непогасени възнаграждения за ползване на лизинговата вещ, ведно с
възнаградителна лихва в търсения размер, валидно уговорени неустоечни клаузи,
основанията за начисляване на неустойки – виновно неизпълнение на договорните
задължения на ответника и изпадането му в забава за плащане на вземания с настъпил
падеж, размера на претендираните вземания за неустойка, както и извършването на
разходи за данъчни задължения, които следва да бъдат възстановени на лизингодателя
от страна на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно извършени разходи за
данъчни задължения.
В тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които имат за
последица изключване на отговорността му за плащане на претендираните вземания.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
По доказателствата:
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва
да бъдат приети като доказателства по делото. Налице са основания за прилагане към
настоящото дело на ч.гр.д. № 68336/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в. Следва да бъде
уважено искането на странти.е за допускане на съдебно-счетоводна експертиза-
Следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК..
Така мотивиран, съдът
_
2
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.06..2025 г. от 10.45ч/.,
за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в
тази връзка.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 68336/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 172 състав.
ДОПУСКА назначаването на ССЕ, която да даде заключение по въпросите
в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит от 400 лв., вносим
поравно от страните в дедноседмичен срок от съобщенето.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С..
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи посочения в отговора на исковата
молба документ на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3