Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22.07.2021 г. гр.Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публично заседание на
двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
при секретаря Йорданка Тянева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 381 по описа на Асеновградския
РС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правна квалификация чл.55 вр.чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.К.Т. ***, моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника
„ВИВИ КРЕДИТ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ЖК „Люлин
7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ „Силвър Център“ ет.2 офис 73 Г, да й заплати сумата от 50 лв. платена
неустойка по чл. 4 от Договор за кредит от 08.01.2018 г. за периода 08.01.2018
г. - 08.01.2019 г., като платена по
нищожна клауза – платена поради нищожност на договора за кредит от 08.01.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 08.01.2018 г. е сключила с
ответника договор за кредит, по56 силата на който са й предоставени в
собственост заемни средства в размер на 800 лв., при фиксиран лихвен процент от
40.30 % и ГПР 49.46 %. Съгласно чл. 4 от договора, вземането на кредитора е
следвало да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: физическо лице
поръчител, които да отговаря на посочени в договора условия, или банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, за заемната сума със срок на валидност 30
дни след крайни срок на плащане на задължението по договора, като в противен
случай е предвидено плащане на неустойка в размер на 361.98 лв., престирано
разсрочено ведно с погасителните вноски. Ищцата твърди, че е заплатила изцяло
задължението по договора за кредит, както следва: 800 лв. главница, 361.98 лв.
неустойка по чл. 4 от Договора. С Решение по гр.д. № 2784/2019 г. на АРС
договорът за кредит е обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК се дължи чистата стойност на кредита,
поради което полученото от ответника следва да бъде върнато. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
В постъпилия в срока по чл.
131 ГПК отговор, ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Заявяват,
че липсва правен интерес от предявяване на същия, тъй като са върнали недължимо
платените от ищцата суми по цитирания договор. Твърди, че договора е сключен на
08.01.2018 г., а на 13.06.2018 г. ищцата е погасила предсрочно задълженията си
по същия. Същата е предявила установителен иск срещу „ВИВИ КРЕДИТ“ ООД, въз
основа на което е образувано гр.д.№ 2784/2019 г. по описа на АРС, по които с
решение е обявен договора за паричен заем за недействителен на осн.чл.22 от ЗПК. Това решение е обжалвано, но с решение по в.гр.дело № 2254/2020 г. на ПОС
решението на АРС е потвърдено. Тъй като цитираните решения са влезли в сила,
ВИВИ КРЕДИТ“ ООД е върнал на Т.Т. платените от нея суми: договорна лихва 109.97
лв., неустойка 209.14 лв., такса експресно разглеждане на документи 209.14 лв.
и такса за събиране на вземания 35 лв. Сумата от 209.14 лв. е реално платено от
ищеца сума за неустойка, което е установено при разглеждане на гр.д.№ 2784/2019
г. по описа на АРС, след изготвяне на ССчЕ, която прилагат и моли да се приобщи
към настоящото дело. Молят искът да се отхвърли, ангажират писмени
доказателства и молят да бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
в настоящото производство писмени доказателства се установява, че на 08.01.2018
г. между ищеца, в качеството му на „заемател“ и ответника „Вива Кредит“ ООД в качеството на „заемодател“, е бил сключен Договор за паричен
заем „Вивакредит План“ № 5407866-08.01.2018 г., представен в копие по делото. От
представения договор за заем е видно, че заемодателят е предал на заемателя сумата
от 800 лв., а заемателя се е задължил да върне сумата на 9 вноски от по 144.69
лв. В чл. 2, т.5 от Договора за паричен заем е уговорен фиксиран годишен лихвен
процент от 40.30 % , а в т.8 от същия договор годишен процент на разходите по заема
49.46 %. В чл. 2, т. 7 от договора е посочена общата дължима сума в размер на 1302.21
лв., при изпълнение без забава, без разходи за събиране на вземането, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение на задължения. В чл. 2, т. 9 от Договора е
посочен като вид на предоставения заем – потребителски.
В чл. 4 от договора за заем е
уговорено задължение на заемателя да представи на заемодателя, в срок от три
дни едно от следните обезпечения: 1. Поръчител – физическо лице, което да
предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от
три дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход от 1000 лв., през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР
към БНБ, или да има кредитна история със статут не по-лош от 401 „редовен“, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2. Банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, със срок на валидност 30 дни след падежа за плащане по
договора. Страните са уговорили неустойка при неизпълнение на това задължение в
размер на сумата от 361.98 лв., която неустойка се дължи разсрочено, на равни
части, към всяка уговорена парична вноска по договора, като така месечната
вноска става 184.91 лв., а общата сума по договора 1664.19 лв.
Ответникът е изпълнил задължението
си и предоставил уговорената с договора сума на ищеца. Последният не е изпълнил
задължението си да предостави на заемодателя банкова гаранция или да осигури поръчител
– физическо лице, при посочените условия. Поради това и му били начислени суми
към месечната погасителна вноска за заплащане на неустойка по договора. Ищецът е
заплатил предсрочно и изцяло задължението си на 13.06.2018 г.
От приложеното по делото решение,
постановено по гр.дело № 2784/2019 г. по описа на РС Асеновград е видно, че със
същото е признато за установено в отношенията между страните: Т. Т.и „Вива
кредит“ ООД, че сключения между страните Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5407866-08.01.2018 г. е недействителен, на осн.чл.22 от ЗПК. Това
решение е потвърдено, с постановено решение по в.гр.дело № 2254/2020 г. по
описа на ОС Пловдив, което е окончателно и не подлежи на обжалване – влязло в
сила на 13.01.2021 г.
От представените по делото 4 бр. преводни
нареждания с дата 19.02.2021 г. е видно, че ответника е заплатил по сметка на
ищцата Т.Т. следните суми: 209.14 лв. неустойка, 35 лв. разходи за събиране, 109.97
лв. договорна лихва и 209.14 лв. такса за експресно разглеждане, всички по КИД
5407866.
От подадената по делото писмена
молба е видно, че ищцата е потвърдила, че тези суми са постъпили по нейната
сметка, заявила е че моли предявения иск да бъде отхвърлен, като погасен чрез
плащане в хода на делото.
Или ищецът не оспорва обстоятелството, че претендираната сума е постъпила по нейната
сметка. Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК съдът взема в предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Ето защо и с оглед погасяване на задължението в процеса на
производството, искът ще следва да се отхвърли.
Съдът, като взе предвид, че ответникът е станал повод за завеждане на иска
(задължението е платено на 19.02.2021 г, а ИМ е подадено на 17.02.2021 г.
(решението е влязло в сила на 13.01.2021 г.), намира че същият следва да бъде осъден да
заплати направените от ищцата разноски в производство в размер на 50 лв.
Чл. 38 от ЗА указва, че в случаите на
осъществена безплатна правна помощ на материално затруднено лице, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред настоящия съд следва
да бъде определено възнаграждение, съгласно действащата норма на чл. 7, ал. 2
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, опредЕ.на
база материален интерес, доколкото така е формулирано в цитираната разпоредба,
в размер на 300 лв., с оглед направено възражение от ответника и
обстоятелствата, че делото не е с фактическа и правна сложност, като е
приключило в едно съдебно заседание. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати така определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.К.Т., ЕГН: **********,***, иск против
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ,
„Силвър център“, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Десислава Страхилова
Димитрова, за заплащане на сумата 50 лева (петдесет) платена неустойка по чл. 4 от Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5407866-08.01.2018 г., за периода 08.01.2018 г. до 08.01.2019 г., като
платена по нищожна клауза – платена
поради нищожност на договора за кредит от 08.01.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, поради плащане на сумата в процеса на производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Ж.К. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“,
ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Димитрова, да заплати
на Т.К.Т., ЕГН: **********,***, сумата от 50
лева (петдесет) разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Ж.К. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ, „Силвър център“,
ет. 2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова Димитрова, да заплати
на адвокат Елена Г.И.,***00122040, с адрес гр. Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ № 2,
сумата от 300
лева (триста лева) адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказаната безплатна правна помощ на Т.К.Т. по гр.дело № 381/2021 г. по описа на
РС Асеновград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: