Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260006, 10.02.2021 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести
състав в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя
гр.д. № 125 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, за сумата от 5 000
лв., частично от 30 000 лв., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 14.08.2019 год., около 21.30 часа на територията на общ.Търговище, на III-4008 км 1 + 800, е настъпило ПТП при което водачът на
МПС „Мерцедес“, с рег № ххххх, Б.К.Б.нарушавайки правилата за движение
по пътищата, губи управление над автомобила си и блъска насрещно
движещото се МПС, управлявано от Д.Х.Я., като в резултат на удара последния
се завърта, излиза извън пътното
платно и се блъска в крайпътна канавка. Твърди се, че в следствие
на инцидента е пострадала ищцата, която е била пътник
на задната седалка на МПС, управлявано от Д.Х.. Твърди се
също така, че непосредствено след инцидента ищцата е постъпила по спешност
в болницата в гр.Търговище,
където е била на лечение от
15.08.2019 год. до
18.08.2019 год., като при постъпването е била с оплаквания от болки в лявото
рамо, но при прегледа е установено, че същата има ххххххххххххххххххххххххха,
а уврежданията, установени от съдебен лекар
в следствие на ПТП били : спонтанни и палпаторни болки в челната област на главата и лявото
рамо. Ищцата твърди, че в следствие
на причинените при ПТП увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травмите и лечението, като възстановяването продължило дълго, появило се често главоболие, което и пречело да спи и налагало
прием на обезболяващи лекарства, а самия инцидент породил у нея силен
стрес, безпокойство и страх, психически и физически дискомфорт. Ищцата твърди, че за ПТП е бил
съставен Констативен протокол от органите
на КАТ, в който е посочено, че виновен
за ПТП е бил водача на автомобил
„мерцедес“, както и че на водача
бил съставен АУАН за нарушение на
ЗДвП. В молбата се твърди, че
ответника е застраховател на виновния водач
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, валидна за периода
13.10.2018 год. – 12.10.2019 год. и ищцата предявила
извънсъдебна претенция към ответника на
17.12.2019 год., който образувал преписка по щета, но
с писмо от 08.01.2020 год. я е уведомил,
че не са
ангажирани достатъчно документи и е отказал изплащане на обезщетение.
Поради това, ищцата моли съда,
да постанови решение, с което да осъди ответника,
да и заплати обезщетение за претърпени в следствие на ПТП неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,
частично от 30 000 лв. Претендира лихви от завеждане на иска
и разноските в производството. В съдебно заседание
подържа иска си, чрез процесуалния си представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
упражнил правото си на отговор. В отговора ответника е заявил, че иска е
допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че вредите, заявени
в исковата молба са получени в следствие на ПТП, оспорва причинно-следствена
връзка между уврежданията на ищцата и произшествието, оспорва и , че ПТП е
настъпило по вина на водача, който е имал застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника. Оспорва размера на заявените неимуществени вреди, като счита
същия завишен, с оглед общия критерий на справедливост и икономическата
обстановка в страната, като твърди, че няма данни ищцата да е получила
заявените в исковата молба травмии в следствие на
ПТП. С оглед изложеното ответника счита, че не са на лице основания за
ангажиране на отговорността му и моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли иска, в условията на евентуалност, ако се приеме същия за основателен
да се прецизира размера на обезщетението, при спазване критерия за
справедливост. Претендира разноски. В съдебно заседание ответника, чрез
процесуален представител поддържа доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложения по
делото Протокол за ПТП № 1715593/14.08.2019 год., съставен от органите на КАТ и АУАН № 794148/14.08.2019, на
същата дата - 14.08.2019 год., около
21.30 часа на територията на общ.Търговище, път III-4008 км 1 + 800 е настъпило ПТП, при което водачът
на МПС „Мерцедес“, с рег № ххххх, Б.К.Б.нарушавайки
правилата за движение по пътищата,
губи управление над автомобила си и блъска насрещно
движещото се МПС „Рено“, с ДК № хххххх, управлявано от Д.Х.Я., като в резултат на удара
автомобила се завърта, излиза извън пътното платно
и се блъска в крайпътна канавка. Безспорно се установи по делото,
че ищцата се е намирала в автомобила, управляван от Д.Я., на задната седалка,
зад шофьора, към момента на удара. Видно от приложения АУАН, за
допуснатото нарушение на ЗДвП на водача на автомобил „Мерцедес“ Б.Б., причинил с поведението си ПТП е взето административно отношение. Водачът не
е направил възражения, при съставяне на АУАН.
Установи
се от показанията на разпитаните по
делото св. Я. – водач на л.а.“Рено“ и Д., който е бил в автомобила и е седял на
седалката до шофьора, че ищцата, която се е возила на задната седалка, след
удара между двата автомобила се е оплакала, че не се чувства добре, изпитвала е
болки в рамото, главата, гърба и краката, била е контакта, но е заявила, че не
си спомня какво се е случило и заради тези оплаквания е била извикана линейка,
която е откарала същата в Спешна помощ Търговище и там е оказана първа помощ,
след което е била приета за лечение в Хирургията на МБАЛ гр.Търговище. От приложената
по делото Епикриза ( л. 8) е видно, че ищцата е
постъпила за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ Търговище в 00.10 часа на
15.08.2019 год. с диагноза „ххххххххххххххххххххххххха“,
а от снетата при постъпване анамнеза е видно, че при приемане в отделението е
съобщила, че е пострадала при ПТП, не е губила съзнание, била е адекватна, оплакала
се е от болки в лявото рамо, главоболие и гадене, не е имала видими белези от
нараняване по тялото. Бил е извършен консултативен преглед от
ортопед-травматолог, като от проведените прегледи и направени изследвания е
установено, че няма данни за фрактури на черепа, както и за фрактури и ликсации на лявото рамо. От епикризата
се установи, че ищцата е била изписана от ХО на МБАЛ Търговище на 18.08.2019
год., с отбелязване в епикризата – с подобрение. От
приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение, се установи, че при
извършен преглед на ищцата от съдебен лекар на 20.08.2019 год., по нейни
сведения и медицинската документация е установено, че има спонтанни и палпаторни болки в
челната област на главата и лявото рамо. В показанията си и двамата свидетели
заявиха, че два-три месеца след изписването от болницата ищцата не се е
чувствала добре, заради болките, които изпитвала в рамото, не можела да става и
да се движи сама, не можела да се обслужва сама, твърдяла, че не помни хората,
изпитвала страх от това да пътува в автомобил, имала нарушения на съня, често
се будела, а дори и след като се възстановила физически ищцата твърдяла, че
продължава да изпитва болки, каквито изпивала и към момента.
От
заключението на СМЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установи, че при ПТП на 14.08.2019 год. ищцата е получила ххххххххххххххххххххххххха,
като на база медицинската документация, приложена по делото вещото лице е дало
заключение, че търпените от ищцата болки и страдания от получената травма са в
причинно-следствена връзка с катастрофата. Отново само въз основа на
медицинската документация вещото лице е дало заключение, че търпените от ищцата
болки и страдания в следствие на травмата са били интензивни в първите няколко дни,
продължили са около 3-4 седмици, но в този период са отшумявали и не са били
така интензивни, а периода на оздравяване и възстановяване е отнел около месец
и половина. От заключението се установи, че няма нарушения в работоспособността
на ищцата в следствие на получените травми. Изслушано в съдебно заседание
вещото лице заяви, че преглед на ищцата към момента на изготвяне на
експертизата не е извършен, тъй като същата отсъствала от страната и се намирала
в чужбина.
От
заключението на Съдебно-автотехническата експертиза се доказва
възприетия по-горе механизъм на настъпилото
ПТП. Съдът,
счита, че заключенията на
двете експертизи – СМЕ
и СТЕ,
следва да бъдат кредитирани, тъй като същите
са в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства.
Безспорно установено по делото
е, че процесния автомобил има сключен
договор за застраховка „ Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, който
е бил действащ към датата на настъпване на ПТП. Това обстоятелство
не се оспорва
а напротив, се признава от ответната
страна.
Безспорно е също така, а е видно и от приложените писмени доказателства, че
ищцата е предявила извънсъдебна претенция за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди пред ответника, в качеството му на застраховател на
виновния за ПТП водач, била е образувана преписка по щета № **********/2019
год., но ответника е отказал изплащане на обезщетение.
При така установеното съдът прави
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт, а разпоредбата на чл. 432
ал. 1 от
КЗ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахования е отговорен по чл.
45 от ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432
ал. 1 от КЗ, следва на първо
място: да се установи наличието
на валиден застрахователен договор за застраховка „ ГО „ между собственика на управлявания от деликвента автомобил
и застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите
спрямо увредения, а именно да е налице
противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат,
наличие на вина у прекия извършител,
както и на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Съдът,
след преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че е налице противоправно деяние на водача,
изразяващо се в това, че е нарушил
разпоредбите на ЗДвП. От субективна страна
деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като водачът
е бил длъжен да знае правилата,
които регламентират движението по пътищата
и е следвало да съобразява поведението си с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината
на деликвента се предполага до
доказване на противното. Съдът счита, доводите на ответника,
че не е на лице противоправно и виновно поведение на застрахованияза неоснователни, доколкото от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СТЕ се установи по безспорен
начин механизма на настъпване на ПТП, както и че същото се дължи именно на
поведението на водача, който е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника. При възприетата по-горе
фактическа обстановка, съдът счита, че е на лице причинно-следствена
връзка между получените от ищцата увреждания и ПТП, като този извод се подкрепя
от писмените доказателства и заключениет на СМЕ.
Относно размера на
репарираните причинени увреждания, съдът счита, че следва
да се съобразява
с нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат
всички вреди, които са пряка
или непосредствена последица от увреждането,
като съгласно нормата на чл.
52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост. Ищцата
претендира обезщетение в размер на 5000 лв., частично от обезщетение в размер
на 30 000 лв., което ищцата счита за справедливо с оглед търпените от нея
вреди. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се
установи, че в следствие на ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания, заради
получените травми – мозъчно сътресение без вътречерепна
травма - се е наложило кратко болнично лечение, изписана е с подобрение, без да
е предписана поддържаща терапия, или последващо и възстановяващо лечение, оздравяването и
възстановяването е продължило около месец и половина, болките и страданията и
от физическата травма са били интензивни в първите няколко дни, след което са отшумяли, като трайни последици за ищцата не са настъпили,
няма отражение върху нейната работоспособност, а от показанията на разпитаните
свидетели се установи, че освен физическата травма ищцата е преживяли и силен
стрес, известно време е изпитвала страх, имала е нарушения на съня.
Действително в показанията си и двамата свидетели заявиха, че няколко месеца
ищцата не е можела да се движи и обслужва сама, изпитвала е изключително силни
болки в рамото, приемала е лекарства, продължавала да изпитва болки и към
момента, страхувала се да излиза и да пътува с автомобил. Съдът като отчете, че
свидетелите са близки родственици на ищцата,
съответно брат и баща, и като такива са заинтересовани от изхода на делото,
както и че изнесеното от тях в
показанията им посочено по-горе не се подкрепя нито от писмените доказателства,
нито от заключението на СМЕ, счита че същите не следва да се кредитират. По
никакъв начин не се установи при ПТП ищцата да е получила травма на рамото, още
по-малко, тя да е в следствие на произшествието, нито в медицинската
документация, нито в заключението на СМЕ се съдържат данни ищцата да е
претърпяла такива травми, които да и пречат да се движи и обслужва сама, както
твърдят свидетелите, не е имало назначена терапия за лечение на ищцата в
домашни условия, каквато би било нормално да е изписана, ако същата е имала
болки и след изписване от болницата. Заявеното от свидетелите, че ищцата и към
момента търпи болки, в следствие на ПТП, че се страхува да пътува, не само, че
не се подкрепят от другите доказателства по делото, но и са в противоречие с
поведението на самата ищца, която видно от заключението на СМЕ се намира в
чужбина, което безспорно е свързано с пътуване и за това не е била прегледана
от вещото лице.
Както беше посочено по-горе основния
критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
справедливостта. При спазване на този критерий, с оглед изложените по-горе
фактически обстоятелства и правните изводи, като отчете вида на травмите и
тежестта на страданията на ищцата, които е търпяла в следствие на ПТП, краткия
времеви интервал, в който болките и страданията са отшумели, съдът приема, че претендираното от ищцата обезщетение в размер от 5000 лв.,
частично от 30 000 лв. не кореспондира с критерия на чл.52 от ЗЗД и при
спазване на критерия справедливост се явява завишен и явно необоснован. Съдът счита, че
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищцата, предвид това, че
действително същата е пострадала при ПТП и са на лице основания за ангажиране
отговорността на ответника при спазване критерия на чл.52 от ЗЗД следва да се
определи в размер на 1500 лв., като в останалата част и до пълния размер на
5000 лв., частично от 30 000 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
И двете страни имат искане за
присъждане на разноски. Предвид изхода на спора страните имат право на разноски
съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска. Разноските на ищцата,
предвид представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1295 лв. –
адвокатско възнаграждение, държавни такси и разноски за вещи лица и свидетели,
а тези на ответника са в размер на 100 лв. – възнаграждение за вещо лице. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата
в размер на 700 лв. съдът счита за неоснователно. Същото е малко над минималния
размер от 580 лв., определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, а предвид извършените от процесуалния представител
действия и броя на проведените съдебни заседания съдът счита, че договореното и
изплатено възнаграждение от 700 лв. не е прекомерно. При така установеното
съразмерно на уважената част от иска разноските на ищцата са в размер на 388,50
лв., а тези на ответника съразмерно на отхвърлената част са в размер на 70 лв.,
като по компенсация ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 318,50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, район
Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П.и
К.К., действащи чрез пълномощник адв.М.
Г. от САК да заплати на С.Х.Я., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник
Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв.Г.Х.,
със съдебен адрес *** сумата от 1500 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 год. до окончателното
изплащане, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, като отхвърля
иска в останалата му част и до пълния му размер от 5000 лв., частичен иск от
30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87, представлявано от С.П.и К.К., действащи чрез
пълномощник адв.М. Г. от САК да заплати на С.Х.Я.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димов и Х.“,
представлявано от адв.Г.Х., със съдебен адрес *** направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 318,50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: