№ 48129
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110143056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК, от Х. И. Д срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за прогласяване на нищожност на
Договор за потребителски кредит №7200312162854/16.07.2024 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договора за кредит по реда на ЗПФУР, но недействителен като сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - обявеният ГПР не съответства на
действителните разходи по кредита, тъй като в него не е включена уговорката за
застрахователната премия. Сочи, че само формално застраховката е определена
като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на
договора; размерът на застрахователната премия е бил предварително определен
в договора за кредит, към датата на сключването му и е бил включен в размера
на главницата по погасителния план, дори предварително е извършване на
обозначаване на полетата,сред които и за застрователния продукт, за да бъде
отпуснат кредита. Кредиторът включвал застрахователните премии в рамките на
общия размер по кредита и при включването на самите застраховки, кредиторът
посочва друг размер на главницата, а именно - 5488.60лв. Той не третирал в този
случай застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е
добавил в самия договор. За лихвения процент сочи, че се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, но не се
разбирало кой точно е този остатъчен размер на главницата, като в договора има
посочени различни суми и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В чл. 10 от
договора е обявено, че ГПР в размер на 43.40%, както и че общата сума, която
ищецът дължи в качеството си на потребител, но тя реално се оказва в размер на
12268.83лв.; не са посочени какви допускания са взети предвид, за да се достигне
до посочения процент. застрахователната премия като част от получената от
потребителя сума. Потребителят е получил 3400 лв., но като главница, на базата
на която е сметнат ГПР се използва сумата от 5488.60лв., представляаща сбора от
главница и застрахователна премия, а в тази връзка е нарушен и чл. 10, ал. 1 от
ЗПК- договорът да е написан по ясен и разбираем начин относно всички негови
съществени елементи. В чл. 11. 2 от договора се съдържало погасителен план,
предвиждащ, погасяване на кредита на 59 месечни вноски от по 204.49лв. и една
от 203.92 лв., но не съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е
видно, каква част от тях съставлява главница и каква възнаградителна лихва.
Намира, че от съдържанието на договора може да се приеме, че е нарушен и чл.
1
10, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че уговорките в договора
съответстват на нормативните изисквания по ч. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, а относно т.
12 намира за неотносима – касае случай, в който потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се
поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В чл. 11, ал. 2 от
договора е съдържа пълна информация за погасителния план. В чл. 9 са
посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането
му в съответствие с §1 т.4 от ДР на ЗПК и по арг. от §1 т.4, т.5, т.5а и т.6 от ДР на
ЗПК е обявен в проценти, а не валута. Ответникът поддържа, че ГПР е обявен е
точно – 43.40 % с обща дължима сума 12 268.83 лева, а как е изчислен ГПР, кои
разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал.
2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма
задължение да я предоставя на потребителя, защото няма такова изискване и
тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за
потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора
за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен във
формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни
твърденията, че таксата за застрахователна премия е нищожна, както и че тя
следва да бъде включена при изчислението на ГПР, поради което и не е.
Съгласието на потребителя за сключването на застраховка, като допълнителна
услуга, е обективирано чрез Сертификат №172003121628542024.
Застрахователната премия като цена на допълнителна услуга, която е изрично
избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит, защото
сключването на застраховка не е условие, което следва да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредитен продукт. Незадължителният
характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да
прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна
премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било
последици в договора за кредит.
Навежда възражение за прихващане с евентуално дължими на ищеца
суми за съдебни разноски в настоящото производство със своето евентуално
вземане при условията на чл. 23 от ЗПК от 1112,09лв.. Изявлението трябва да
съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно вземане-активно и
пасивно, от тях по страни, основание и размер. Това не е сторено, поради което
не подлежи на приемане.
Обективира се изявление по см. на чл. 211 от ГПК – нередовно, доколкото
не е направено в изискуемата процесуална форма с нарочна искова молба с
необходимото съдържание по чл. 127 от ГПК и приложения по чл. 128 от ГПК, в
т.ч. липсва платена държавна такса, чийто нередовности обосновават извод да не
се приема.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че 1) ищецът, като кредитополучател, и
ответникът, като кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит
№7200312162854/16.07.2024 г.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно съдържанието на
съответния договор, вкл. клаузата, която оспорва, и съответно че договорът и/или
уговорката е недействителен по изложените в искова молба твърдения. В случай
че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът следва да установи, че
оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
2
Представените от страните документи са допустими и относими, искането
на ищеца за ССчЕ, освен по въпрос 3-неотносим, и 7, който касае правна
преценка, и на ответника СКТЕ. Изложеното в отговор на искова молба относно
шрифта на договора е неотносимо към твърденията в искова молба.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане и
изявление по чл. 211 от ГПК, обективирано в отговор на искова молба.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените по делото документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза със задачи, поставени в искова
молба, освен по задача №3 относно размер на платени суми по договора за
кредит, и 7 относно има ли характер на възнаградителна лихва вземане за такса
за оценка на риска, като в тази част искането по чл. 195 от ГПК на ищеца –
ОТХВЪРЛЯ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице 370,00 лева, което ДА се
внесе от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка
на Софийския районен съд и представи платежен документ с вписано основание
на плащане-номера на делото. При неизпълнение доказателството не се събира и
съдът приема за доказани твърденията на насрещната страна, на осн. чл. 161 от
ГПК.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М М.
ДОПУСКА съдебна компютърно-техническа експертиза със задачи
посочени в отговор на искова молба /л.20/.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице сумата 400,00 лв., което ДА се
внесе , което ДА се внесе от ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, по сметка на Софийския районен съд и представи платежен
документ с вписано основание на плащане-номера на делото. При неизпълнение
доказателството не се събира и съдът приема за доказани твърденията на
насрещната страна, на осн. чл. 161 от ГПК.
ВЪЗЛАГА изготвяне на СКТЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Н К.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
3
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за преписите им
предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з,
ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл. 77 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са подписани с
квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен носител в заверен
електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал" и квалифициран електронен
подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 година от 11,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
препис от отговорна искова молба, с приложения, съобразно посочения от всяка
страна начин, в т.ч. на ел. адрес!
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на възнагражденията им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4