Н
Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И
Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 23.10.2019 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 23.10.2019
година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи
октомври, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря М.Д.и
участието на прокурора.........................................................
като сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия гр.дело No66 по описа на Тервелски районен
съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. Дело №66 / 2019 година по описа на
Тервелски районен съд е образувано по искова молба
с вх. №371 от 12.02.2019 година предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев в
качеството му на управител, като цесионер и собственик на вземания по договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 03.07.2018г. и приложение №1 от
30.01.2017г. към договора с прехвърлител на вземанията „Изи Асет Мениджмънт” АД, като длъжника е уведомен за станалите
продажби на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД, чрез процесуалния си
представител – Д.В.А., същия адрес за кореспонденция, срещу И.Н. И. с ЕГН **********, с посочен по
исковата молба адрес за призоваване -
гр. Тервел , общ. Тервел , обл. Добрич, ул. „ Хан Аспарух“ вх.А, ет. 4 ап. 7, с постоянен и
настоящ адрес според справка по
искане № 408/24.10.2018 година, извършена по ч. гр. Дело №573/ 2018 година - гр. Тервел, ул. „ Стара Планина“
/Малчика № 46, като длъжник по задължение
по договор за потребителски кредит №2863232 от 17.01.2017година .
Предявения положителен установителен иск, с
който в цялост са заявени 5 / пет / иска, черпи
своето правно основание от разпоредбата на чл. 124 от
ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД , като
по същия се претендира да бъде признато за
установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №573/2018 година по описа
на Тервелски районен съд , в полза на ищцовото
дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така
както е посочен по исковата молба: 537,51 /петстотин тридесет и седем лева и 51ст./ лева,
представляваща главница по договор за
потребителски кредит №2863232 от 17.01.2017г.,
ведно със законната лихва
върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 23.10.2018 година
до окончателното изплащане на сумата,
77,05 /седемдесет и седем лева и 05ст./ лева- договорна лихва натрупана
за периода 26.01.2017г. до 15.03.2018г., 455,60 /четиристотин петдесет и пет
лева и 60ст./ лева- такси и комисионни за допълнителни услуги, 52,37 /петдесет
и два лева и 37ст./ лева- мораторна лихва натрупана за периода
16.03.2018г.-17.10.2018г.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по
заповедното производство и разноските по настоящото дело, а именно - претендират се и направените съдебно деловодни разноски
по ч. гр. Дело № 573/ 2018 година –
държавна такса в размер на 25,00
/двадесет и пет/ лева и 200,00
/двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение, от които 50,00 лева по чл.13, т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150,00 лева по чл.25
от НЗПП, както и разноски по настоящото дело-довнесена държавна такса и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за
защита по исковото производство.
С Разпореждане № 202 от 14.03.2019 година , съдът изиска и приложи
по делото ч. гр. Дело № 573 / 2018 година по описа на Рс Тервел.
Предвид изправените нередовности съдът на основание чл. 131 от ГПК разпореди препис ок ИМ и доказателствата към нея да се изпратят на
ответницата .
Ответницата е получила книжата на адрес гр. Тервел ,
ул. „ Стара Планина / Малчика / № 46 ,
на дата 08.05.2019 година .
От
ответницата не е депозиран писмен отговор на исковата молба
вх. № 268 от 04.02.2019 година .
С Определение №
142 от 17.06.2019
година , съдът изготви проекто доклад по делото , съобщен на
страните .
По делото е депозирана молба вх. № 1719 от 16.07.2019 година от „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София,бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 , офис
сграда Лабиринт, ет. 2
офис 4 ,чрез юрисконсулт С.И. Д., с която
моли съдът да конституира
дружеството, като трето лице помагач на страната на ищеца .
С молбата се твърди ,че правния интерес от така направеното
искане произтича от сключен между
ищеца и „ Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* договор за
прехвърляне на вземания / цесия /
от 03.05.2019 година .
С
Определение № 181
от 25.07.2019 година ,
по гр. Дело № 66 / 2019
година , съдът отменя протоколно определение от 15.07.2019
година с което е обявено
съдебното дирене за приключено и е даден
ход на делото по същество , като конституира „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, представлявана от Мартин
Деспов Деспов - изпълнителен директор ,
със седалище и адрес на
управление гр. София,бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 ,
офис сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4,като трето
лице - помагач на ищеца
по гр. Дело № 66 /
2019 година .
От „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, е постъпил писмен
отговор- вх. № 1990
от 27.08.2019 година .
В
съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява .
Трето лице помагач на страната на ищеца, редовно призовано дружеството не се представлява по делото . По делото е
депозирана молба вх. № 2411 от
17.10.2019 година от страната
, като е заявена претенция , да се даде ход при отсъствие на представляващ страната, както и съдът да
постанови неприсъствено решение .
Ответницата
редовно призована не се явява ,
не се представлява по делото .
От становищата на страните, от събраните
по делото писмени доказателства
- депозирани с исковата молба , тези съдържащи се по изисканото за
послужване ч. гр. Дело
№ 573 / 2019 година , съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
Не се спори между страните , че на
17.01.2017 година между
„ Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството на кредитор от една страна и от друга страна настоящата ответница -
И.Н. И. е бил сключен договор за кредит с
№ 2863232 от
17.01.2017 година , в качеството
и на кредитополучател , по силата на който договор
на кредитополучателя е бил
отпуснат паричен заем общо в размер на 700,00 лева . От своя страна
И. с подписването на договора
се е съгласила да ползва и
върне заемната сума, ведно с
начислената договорна лихва и
такси , в сроковете посочени по договора , като
заплати 60 садмични погасителни вноски всяка в размер наа 24,51
лева с изключение на
последната, която страните са приело , че следва да е в размер
на 24,07 лева , като първата погасителан вноска е на
26.012017 година и
последната погасителна вноска е с
падеж 15.03.2018 година.
По договора за потребителски кредит И. е
извършвала плащания в общ размер на
400,00 лева .
Към момента на подаване на исковата
молба не се спори между страните, че дължимата главница
е в размер на 537,51 лева.
На
01.07.2017 година е сключен
договор за продажба на вземания /
цесия/ между „ Провидент Файненшъл България“ ООД с ново име „Файненшъл
България“ ЕООД в качеството на цедент
от идна страна и от друга страна „ Изи Асет Мениджмънт“ АД като
цесионер , по селото на
който договор за цесия вземането по
договор № 2863232 от
17.01.2017 година е
прехвърлено в полза на цесионера
изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности .
На основание приложение № 1 от 03.07. 2018 година към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017 година , сключен между „ Изи Асет Мединжмънт „ АД от една страна в качеството на цедент и от друга страна настоящото дружество - ищец в качеството на цесионер вземането по договор за паричен заем №
2863232 от 17.01.2017
година е прехвърлено в полза на настоящия ищец изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности .
Тъй като ответникът
не е изплатил изцяло задълженията си договора за
паричен заем, то ищецът е подал заявление по чл.
410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано приобщеното ч. гр. Дело № 573 /
2018 година по описа на РС Тервел . По същото дело е издадено Разпореждане № 972
от
25.10.2018 година
, с което заявлението е уважено , издадена е и Заповед за изпълнение на парично задължение № 415 от 25.10.2018 година .
С разпореждане № 1151
от
20.12.2018 година
, на осн. чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК , на основание основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК
от ГПК , съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса в размер съобразно на предявеният/те/
с исковата молба иск/искове/.
Именно и
в изпълнение на посоченото по разпореждане
№ 1151 от
20.12.2018 година , заяивителя е предявил настоящият установителен иск за съществуване
на вземането. Моли същият да
бъде уважен. Претендират се и разноски сторени по заповедното и исковото производство.Съгласно
представен списък с разноски , приложен към молба вх. № 2411 от 17.10.2019
година от пълномощника на трето лице помагач на ищеца – „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД –юрисконсулт Албена Благоева , страната препетндира разнаски в размер на 350,00 лева .
Препис от исковата
молба е редовно връчен на ответника
на 08.05.2019 година - лично , като от оттевницата писмен отговор в срок по делото
не е постъпил. Ответницата е била редовно призована за първото заседание
, като в изпратеното до ответницата съобщение, изрично е вписано, че при неподаване
в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил свой надлежно упълномощен представител, като няма направено искане делото да
се гледа в негово отсъствие. Препис от определението,
с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните,
като със същото на всяка
от тях отново
са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
С молба за първото съдебно
заседание трето лице помагач на ищеца, чрез пълномощника си е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на страната – трето лице помагач на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените
с исковата молба писмени доказателства може да се направи
извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че
са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да
се постанови такова решение, с което предявените искове да се
уважат изцяло, като се осъди
ответника да заплати на ищеца
претендираните суми изцяло.
С оглед изхода на спора
сторените от ищеца съдебно
деловодни разноски следва да се възложат
в тежест на ответника.
Относно отговорността за разноски:
С исковата молба
е направено от ищеца искане ,ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в
производството по гр.д. №66/ 2019 година
по описа на Тервелски районен съд разноски по заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение посочено в размер на 350,00 лева,Съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК в
полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда , ако те са били защитавани от
юрисконсулт , като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
минималния такъв за съответния вид дело , определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Отчитайки,че в настоящото производство при
изготвянето на исковата молба ищецът е бил представляван от юрисконсулт ,вида и обема на извършените
процесуални действия и в съответствие с чл.
13 от Наредбата за правната помощ и чл.
25 , ал.1 от Наредбата за правната помощ ,съдът намира,че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 50,00
лева за изготвяне на искова молба ,като в останалата част - до
претендирания размер оставя
претенцията за разноски по
процесуално представителство
без уважение .
Следвателно ответникът следва да заплати на ищеца разноски в производството
по настоящото дело, както следва -175,00- довнесена
държавна такса и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение .
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. В случая ответникът дължи сторените в заповедното производство
по
ч. гр. Дело № 573
/ 2018 година разноски в размер на 225.00 лв. (25,00 лв. – внесена държавна такса по делото и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Водим от гореизложените съображения и така мотивиран , съдът ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответника И.Н. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес според справка по искане № 408/24.10.2018 година, извършена по ч. гр. Дело
№573/ 2018 година
- гр. Тервел, ул. „ Стара Планина“
/Малчика № 46,
като длъжник по договор за потребителски
кредит №2863232 от
17.01.2017година, сключен между „ Провидент Файненшъл България“ ООД в качеството на кредитор
от една страна и от друга страна настоящата ответница - И.Н. И.,вземането по който със сключен на 01.07.2017
година
договор
за продажба на вземания / цесия/ е прехвърлено от „ Провидент Файненшъл България“ ООД с ново име „ Файненшъл
България“ ЕООД
в качеството на цедент от една страна на цесионера „ Изи Асет Мениджмънт“
АД ,като на основание приложение № 1 от 03.07. 2018 година към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017 година , вземането по договор за паричен заем № 2863232
от
17.01.2017 година е прехвърлено от „ Изи Асет Мединжмънт „ АД , в
качеството на цедент на настоящото дружество - ищец , дължи на ИЩЕЦА „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „ Панайот Волов“ № 29 , ет. 3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев в качеството му на управител- цедент по сключен с приложение № 1 от 03.07. 2018 година към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 30.01.2017 година , по който на ищеца е прехвърлено вземането по договор за паричен заем №
2863232 от 17.01.2017
година , като длъжника е уведомен за станалите продажби
на вземането с размяната на съдебните книжа , парично вземане , в размер на :
537,51 /петстотин тридесет и седем лева и 51ст./
лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит №2863232 от 17.01.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано датата на
подаване на заявлението до съда 23.10.2018 година до окончателното изплащане на
сумата, 77,05 /седемдесет и седем лева и
05ст./ лева- договорна лихва натрупана за периода 26.01.2017г. до 15.03.2018г.,
455,60 /четиристотин петдесет и пет лева и 60ст./ лева- такси и комисионни за
допълнителни услуги, 52,37 /петдесет и два лева и 37ст./ лева- мораторна лихва
натрупана за периода 16.03.2018г.-17.10.2018г. , за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -№ 415 от
25.10.2018 година по ч. гр. д. № 573/2018 година по описа на РС
Тервел .
ОСЪЖДА И.Н. И. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес според справка по искане № 408/24.10.2018 година,
извършена по ч. гр. Дело №573/ 2018 година
- гр. Тервел, ул. „ Стара Планина“ /Малчика № 46 да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „ Панайот
Волов“ № 29 , ет. 3, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев в качеството
му на управител сторените от ищеца съдебно деловодни разноски
-разноски по заповедното производство по ч . гр. Дело № 573 / 2018
година
-внесена
държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение ,което съдът по ч. гр. Дело № 573 / 2018
година е
определил в размер на 200,00 лева , както и разноски по исковото производство
в размер на -175,00-
довнесена по делото държавна такса
и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 13
от Наредбата за правната
помощ ,като в останалата част - до
претендирания размер оставя
претенцията за разноски по
процесуално представителство
без уважение .
Заверен препис от настоящото решение ведно с
приложеното ч. гр. Дело № 573/2018
година по описа на Тервелски районен
съд да се върне в
деловодството на съда.
Решението е постановено
при участието на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, със съделище и адрес на управление
гр. София, бул. „ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт
, ет. 2 офис
4, представлявано от законни
представители- Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов - изпълнителни директори /
поотделно / в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца - „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК *********.
Решението не подлежи
на обжалване.
Ответникът може да
търси защита срещу решението по реда на
чл. 240 от ГПК.
Районен съдия :