Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят Й. П. Б., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ж.к.”Б.”,ул.”Г. Ж.”, №1,В.Г, .2, А.4, с жалбата си до съда оспорва Решение №429/26.04.2011 г., постановено от В. районен съд по гр.д.№5541/2010 г., с което е уважен предявеният срещу него от Ц. Н. М., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”Г. Ж.”, №1, В.Г, .2, А.4, установителен иск за собственост върху недвижим имот, като е прието за установено, че последната е собственик в качеството си на заветник по завещание от 29.06.1988 г. на И. С. К., б.ж. на гр.В.Т., на описания в исковата молба недвижим имот, намиращ се в гр.В.Т., ж.к.”Б.”, ул.”Г. Ж.”, №1, В.Г, .2, А.№4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.515.360.... в сграда №4,разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515...., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:10447.515.360....,под обекта:10447.515.360..... и над обекта:10447.515.360....., с площ 57,38 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня,тоалетна, коридор и две тераси, при граници: изток-А.6,В.”В”,запад-стълбище и апартамент на Й. и М. Н., север-стълбище и апартамент на Й. и М. Н., юг-двор, отгоре-апартамент на Б. И. М., отдолу-апартамент на А. П., с принадлежащи към този имот ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №4 с площ 2,59 кв.м. и 0,6277% идеални части от общите части на сградата. В жалбата си твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на материалния закон,Счита, че направените от съда изводи не кореспондират с фактическата обстановка, установена по делото.Същите са неправилни и противоречат на материалния закон.Счита за неправилно изключването на процесния имот от общата маса на наследството, оставено от завещателя И. С. К..Намира, че ВТРС е заобиколил доказателството, че към момента на смъртта на завещателя, имотът е бил с тежест-ипотекиран с неизплатен остатък по жилищния кредит от ДСК, възлизащ на 2/3 от общата сума на дълга.Също така, според жалбоподателя, съдът е пропуснал да отбележи, че ищцата Ц. М. е призната с констативен нотариален акт №17, т.2,д.№609/89 г. на Великотърновски нотариус, с дата 17.04.1989 г., за собственвик на процесния имот по завещание и покупко-продажба.При съставянето на този акт договорът за продажба на наследство от 14.03.1989 г. ,с който наследникът на завещателя С. И. К. е продал на ищцата по реда на чл.212 от ЗЗД наследствените права и задължения, получени от сина му И. С. К., за сумата 300 лв, е вписан като доказателство и като основание за правото на собственост на ищцата.Сочи, че цитираният констативен нотариален акт не е оспорен по надлежния процесуален ред от ищцата.Счита за неправилно становището на ВТРС за правната природа на ипотеката , изложено само в светлината на чл.173, ал.1 от ЗЗД, по силата на който тя представлява едно обезпечение, осигуряващо предпочтително удовлетворяване на вземането на ипотекарния кредитор.Излага становище, че ипотекарният длъжник е собственик само на толкова идеални части от имота, колкото съответстват на издължените по жилищния кредит суми.По силата на сключения с ДСК анекс жалбоподателят е поел задължение по изплащане на остатъка от кредита и непогасената сумва от 8015 лв, представляваща 2/3 от стойността на жилището, е изплатена от него, с негови лични средства и средства от трудовото му възнаграждение.В този смисъл становището на ВТРС, че действията по издължаване на кредита от страна на ответника-/ жалбоподател пораждат облигационни отношения между бившите съпрузи, е неправилно.Счита, че завещателят, макар и формално по Договор №440 т.1 от 23.08.1982 г. на СД „Изграждане на селищни системи” гр.В.Т., да е вписан като собственик на имота, то той не може да встъпи в правото си на такъв до заличаване на законната ипотека,вписана в полза на ДСК. В този смисъл, според него, неправилно е становището на ВТРС, че е налице завет , по силата на който ищцата е станала индивидуален собственик на имота.Ищцата,счита той, не е едноличен собственик на имота най-малко поради обстоятелството, че последният е придобит и чрез покупко-продажба-факт, посочен в исковата молба и неоспорен по надлежния процесуален ред.Иска постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното такова и да бъде отхвърлен предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан.Претендира всички направени по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от пълномощниците на Ц. Н. М.- адвокатите Григор П. и Станчо Лазаров-ВТАК.В него те оспорват въззивната жалба, като твърдят, че не са налице никакви съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.Считат за неправилно съждението в жалбата, че ипотекирането на процесния имот във връзка с получения от ДСК жилищен заем от праводателя на ищцата трансформира собствеността в полза на заемодателя до изплащане на кредита и по този начин последният не е бил собственик към момента на извършване на разпоредителното действие с имота- завещанието.Фактът на изплащането на кредита е според ответната страна правно ирелевантен към спора за собственост.Плащането на част, или изцяло на кредита за закупуване на даден недвижим имот не променя според ответната страна собствеността, а поражда само облигационни отношения между страните. Счита за неправилно и второто възражение на жалбоподателя, а именно,че имотът е станал съпружеска имуществена общност на основание договора за покупко-продажба на наследствени права.Това е така, защото преди сключването на този договор за продажба на наследство, завещанието с характер на завет е произвело своя правен ефект, като е прехвърлило собствеността върху имота от завещателя на ищцата.По този начин ищцата е станала собственик на имота единствено и само въз основа на завета,породил правните си последици към момента на откриване на наследството.С договора за продажба на наследствени права е прехвърлена останалата част от наследството, невклю¸ваща вече процесния имот.Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения от Ц. Н. М. против Й. П. Б. установителен иск за собственост върху недвижим имот, като е приел за установено, че ищцата е собственик в качеството си на заветник по завещание от 29.06.1988 г. на И. С. К., б.ж. на гр.В.Т., на описания в исковата молба недвижим имот, намиращ се в гр.В.Т., ж.к.”Б.”, ул.”Г. Ж.”, №1, В.”Г”, .2, А.№4, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10447.515.360....в сграда №4,разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.360..., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:10447.515.360...,под обекта:10447.515.360.... и над обекта:10447.515.360.4.9, с площ 57,38 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня,тоалетна, коридор и две тераси, при граници: изток-А.6,В.”В”,запад-стълбище и апартамент на Й. и М. Н., север-стълбище и апартамент на Й. и М. Н., юг-двор, отгоре-апартамент на Б. И. М., отдолу-апартамент на А. П., с принадлежащи към този имот ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №4, с площ 2,59 кв.м., ЗАЕДНО с 0,6277% идеални части от общите части на сградата. За да постанови решението си съдът е събрал и анализирал подробно, логично и обективно посочените от страните доказателства.Направените на базата на напълно изяснената фактическа обстановка правни изводи са правилни и обосновани.Съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства.Дал е отговор и на направените от ответника възражения. Правилно, въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че праводателят на ищцата И. С. К. по време на брака си с П. В. К. е придобил възмездно в режим на съпружеска имуществена общност по реда на чл.117, ал.1 от ЗТСУ /отм./ по силата на сключен между него и Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи” гр.В.Т. недвижимия имот-предмет на спора, находящ се в гр.В.Т., ж.к.Б.”, ул.”Г. Ж.”, №1, В.”Г”, .2, А.4, с подробно посочени в исковата молба и в решението параметри.За придобиване на имота е теглен жилищен заем от ДСК в размер на 8000 лв, с който била платена част от цената-факт безспорен между страните по делото.Също така не се спори обстоятелството, че кредитът е бил обезпечен с вписването на законна ипотека върху закупения имот.След смъртта си на 04.05.1984 г. П. К. оставила за свои преки законни наследници съпруга си И. С. К. и сестра си Д. В. А..Между тях била извършена делба на наследството останало от починалата П. К., завършила със съдебна спогодба по гр.д.№№1782/1988 г. на ВТРС.По силата на тази спогодба процесният имот бил поставен в дял на И. С. К., като за уравнение на дела му той се задължил да заплати на другата съделителка сумата от 500 лева.По този начин И. С. К. станал собственик на процесния имот.На 29.06.1988 г. с Акт за публично завещание №6 на нотариус при ВТРС той завещал процесния имот на племенницата си Ц. Н. Б./понастоящем М./.Това завещателно разпореждане е направено по време на брака на ищцата Ц. Б. с ответника Й. П. Б., който брак, сключен на 12.05.1985 г. бил прекратен с влязло в сила решение на 25.02.2010 г., постановено по гр.д.№4054/2009 г. по описа на ВТРС. Завещателното разпореждане е с предмет конкретен имот, има характера на частно съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗН и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е направено. На 29.09.1988 г. завещателят починал и оставил за свой законен наследник баща си С. И. К..Последният, с договор за покупко-продажба на наследство с дата 14.03.1989 г., извършена по реда на чл.212 от ЗЗД,продал наследствените права и задължения получени от сина му И. С. К. на внучката си –ищцата по делото, срещу сумата от 300 лв. На 17.04.1989 г. бил издаден констативен нотариален акт за собственост за имота с титуляр ищцата по делото, в който тя била призната за собственик на процесния имот на основание завещание и покупко-продажба на наследство.Не се спори факта, че след смъртта на И. К. ответникът е изплатил остатъка от жилищния заем.Всички тези факти са установени с писмените доказателства по делото и не са спорни между страните.В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не му е била дадена възможност да доказва, тъй като фактите релевантни за спора са били приети за безспорни между страните. Правилно първоинстанционният съд е приел,че е налице правен интерес от воденето на установителен иск, като е взел предвид извънсъдебното оспорване на правото на собственост от страна на ответника.Това оспорване е потвърдено и от заявеното по делото становище, че процесният имот е съпружеска имуществена общност. В случая, за да бъде уважен предявения установентелен иск за собственост, ищецът следва да докаже придобиването и съществуването на това право в негова полза.Начините на възникване на правото на собственост са посочени в чл.77 от Закона за собствеността.Правото на собственост според цитираната разпоредба се придобива чрез правна сделка, тъй наречения деривативен способ, по давност, т.н. оригинерен способ, или по други начини ,определени в закона.В конкретния случай ищцата е заявила и доказала по делото придобиването на процесния имот чрез едностранна правна сделка по случай смърт- завещание под формата на завЕ.Този завет е оформен с цитирания по-горе Акт за публично завещание №6/29.06.1988 г. на нотариус при ВТРС, отговарящ на всички формални изисквания на закона, неоспорен от ответника по делото.Тази сделка е произвела своя правен ефект към момента на откриване на наследството- смъртта на завещателя 29.09.1988 г., тъй като завещанието е публично и не се нуждае от обявяване.Този способ за придобиване- чрез правна сделка с праводател е произвел своя транслативен ефект тъй като собствеността е принадлежала на праводателя- завещател.Последният е легитимиран като индивидуален собственик на имота по силата на Договора за покупко-продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ, сключен между него и съпругата му от една страна и Дирекция „Изграждане на селищни системи” гр.В.Т. на 23.08.1982 г. , , както и постигнатата на 06.06.1988 г. по гр.д.№1782/88 г. по описа на ВТРС съдебна спогодба, по силата на която след смъртта на П. К. имотът е възложен в дял на завещателя.По този начин ищцата се легитимира като собственик на имота в качеството си на заветник и по силата на едностранната правна сделка по случай смърт-завещание, с която завещателят й е прехвърлил правото на собственост.Съгласно тогава действащата разпоредба на чл.20, ал.1 от СК /отм./този имот,макар придобит по време на брака й с ответника, става нейна лична собственост, като придобит по наследство и е извън режима на съпружеската имуществена общност. Както правилно се аргументира първоинстанционния съд, правната сделка завет е породила своя правен ефект и е прехвърлила правото на собственост върху ищцата към датата на смъртта на завещателя -29.09.1988 г.По-късно извършената продажба на наследство по реда на чл.212 от ЗЗД не обхваща в своя предмет процесния имот, тъй като той вече е извън наследствената маса, изключен по силата на завещанието.В този смисъл продажбата на наследство не е основание за придобиване на вече придобития от ищцата имот.Посочването й като такова в цитирания констативен нотариален акт не води до промяна на правното основание за придобиване на имота, изключващо имота от режима на съпружеската имуществена общност.Доколкото актът е констативен, той е оборим по отношение на неправилно отразените в него обстоятелства.Оспорването му е извършено със самата искова молба, като там е посочено точното основание на придобитото право на собственост и неправилното отразяване в акта на второ, несъществуващо и неотносимо към правото на собственост на ищцата основание. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липсата на легитимация на завещателя като собственик към момента на извършване на завещателното разпореждане, тъй като имотът бил ипотекиран, а кредитът-неиздължен.В това отношение първоинстанционният съд е развил много ясни и логични мотиви, съответстващи на закона и правната теория.Съгласно чл.149, ал.1 от ЗЗД за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот.А съгласно чл.173, ал.1 от ЗЗД, кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.Ипотеката е вещна тежест върху недвижим имот, обезпечаваща вземането на кредитор.Учредяването на ипотека е сделка по обезпечаване на вземането, чрез учредяването на вещна тежест, върху имота, следваща имота.Тази сделка няма за предмет прехвърлянето на право на собственост както неправилно твърди въззивникът.В този смисъл безпочвено е твърдението ,че до изплащане на дълга кредитополучателят е собственик само на идеални части от имота, съответни на изплатената част от кредита. Правилни и съобразени със закона са мотивите на първоинстанционния съд относно характера на правоотношението, което се поражда между страните в резултат на изплащането на част от кредита от страна на ответника.След като имотът не е съпружеска имуществена общност по изложените по-горе съображения, плащането на жилищния кредит от несобственик представлява изпълнение на чуждо задължение и води до хипотезата на неоснователно обогатяване.Т.е. поражда се едно облигационно правоотношение между страните, различно и нямащо отношение към вещното право на собственост върху имота. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и обосновано, поради което то следва да бъде потвърдено.Споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените пред въззивната инстанция разноски, възлизащи на 2500 лева. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №429/26.04.2011 г., постановено от В. районен съд по гр.д.№5541 по описа на съда за 2010 г. ОСЪЖДА Й. П. Б., ЕГН * , с адрес гр.В.Т.,ж.к.Б., ул.”Г. Ж.”, №1,В.Г, .2, А.4 да заплати на Ц. Н. М., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т.,ж.к.”Б.”, ул.”Г. Ж.”, №1,В.Г, .2, А.4, сумата 2500 лева / две хиляди и петстотин лева/, направени разноски пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |