Решение по дело №38/2014 на Районен съд - Харманли

        Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Харманли,  12.01.2015 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.128, т.2 от КТ, вр. чл.242 от КТ  и  по чл. 215 КТ. 

 

Ищецът Х.Х.Я. твърди, че на 08.04.2013 г. сключил трудов договор с ответното дружество, с който приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ в с.Ръженово,общ.Маджарово, обл.Хасково. От 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г. изпълнявал международни превози за ответника в рамките на Европейския съюз, включително и Кралство Нидерландия. През въпросния период от време не получавал дължимото трудово възнаграждение в размер на 300 лв. месечно, уговорено в трудовия договор, както и командировъчни пари по смисъла на чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина.Дължимото му незаплатено трудово възнаграждение възлизало на 2339,55 лв., представляващо незаплатено възнаграждение за 17 работни дни от м.април 2013 г., в размер на  239,55 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г. по 300 лв. месечно. Не му били заплатени и полагащите му се за 196 дни /за периода от 18.05.2013 г. до 30.11.2013 г./командировъчни пари, които съгласно чл.215 от КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет, като съгласно Приложение № 3 от НСКСЧ, съдържащ индивидуалните ставки за шофьори било 27 евро на ден, или общо 5292 евро за горепосочения период. Доколкото левовата равностойност на 1 евро се равнявала на 1.9558 лв., то размерът на дължимите, но незаплатени му командировъчни възлизал на 10350,09 лв. за периода от 18.05.2013 г. до 30.11.2013 г.

Моли съда да поста­нови решение, с което да осъди „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител да му заплати сумата от 12 689,64 лв., от която 2339,55 лв., представляващо незаплатено брутно възнаграждение за 17 работни дни от м.април 2013 г., както и за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г., и 10350,09 лв. - дължими, но незаплатени командировъчни за периода от 18.05.2013 г. до 30.11.2013 г., както и законната лихва върху цялата сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника.Претендират се  направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника „НЕТЛОГ” ООД, с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково,  представлявано от Ш.И.Ш. – управител, с който оспорва изцяло обективно съединените искове както по размер така и по основание. В него е заявил, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения до 20.11.2013 г., поради което размерът на дължимите суми за трудово възнаграждение е 1431,40 лева, а за командировъчни пари – 3213 евро, но същите са били изцяло получени от ищеца чрез извършените на  17.05.2013 г. и на 05.07.2013г. плащания на суми съответно в размер от по 1800 евро, на 11.09.2013г. – 800 евро, на 13.09.2013г.  и на 12.11.2013г. от по 1200 евро и на 18.11.2013г. – 600 евро, като общата сума възлизала на 7400 евро. Изложил е твърдения, че ищецът е осъществявал международни превози до 20.11.2013 г., след коетоне се е явил на работа. Твърди, че изцяло е изплатена претендираната сума за трудово възнаграждение, а така също и дължимите командировъчни пари.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С трудов договор № 7, сключен на 08.04.2013 г. в с.Ръженово, общ.Маджарово между „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково ЕИК Код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител и Х.Х.Я., с ЕГН  ********** на осн. чл.68 ал.1 т.1 от КТ,  работодателят е възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ за срок от три месеца за пълно работно време срещу, което работодателят се задължил да заплаща на работника трудово възнаграждение в размер на 300 лева и допълнително възнаграждение по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит. Работникът поел задължението да постъпи на работа на 08.04.2013 г.

В длъжностната характеристика на шофьор товарен автомобил е предвидено като основно длъжностно задължение осъществяване транспорт на стоки и товари в рамките на Европейската общност, при необходимост превози на стоки и товари от България до Западна Европа и обратно, както и от Турция до Европейската общност и обратно.

Със Заповед № 3/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на Х.Х.Я., с ЕГН  ********** за  неизпълнение на задълженията на шофьор на товарен автомобил /международни превози/, съгласно чл.125 и чл.126 т.1 и т.8 от КТ за това, че не се е явил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения от 21.11.2013г. до момента на издаване на заповедта и за това, че не е опазил имуществото, предоставено му по време на работа на основание чл.188 т.3, чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Със Заповед № 8/10.02.2014 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ  във връзка със заповед № 6/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД за наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.3 от КТ във връзка с нарушение на чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ, трудовото правоотношение с Х.Х.Я., с ЕГН  **********, заемащ длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ е прекратено, считано от датата на получаване на заповедта.

Заповедите са били изпратени на работника с писмо с обратна разписка и връчени, видно от известие за доставяне на 25.03.2014 г.

По делото от страна на ответника са представени: 4 бр. разходни касови ордери  за получени брутни трудови възнаграждение от ищеца за м.април, м.май, м.юни и август 2013г., всеки за сумата от по 310 лева и  6 бр. квитанции  от 17.05.2013 г. и от 05.07.2013г. за плащания на суми съответно в размер от по 1800 евро, от 11.09.2013г. – 800 евро, от 13.09.2013г.  и от 12.11.2013г. от по 1200  и от 18.11.2013г. – 600 , за получени суми от дружеството при ответника и подпечатани с печат на „НЕТЛОГ” ООД. Шестте квитанции са подписани. 

Квитанциите са оспорени от ищеца и е открито производство по оспорването по реда на и тъй като ответникът е пожелал да се ползва от тях на  чл.193 ал.2 от ГПК. Назначена е съдебно-графологична експертиза със задача да даде заключение подписите в оспорените писмени доказателства- разходни касови ордери и шест броя квитанции положени ли са от ищеца: Х.Х.Я.. От заключението на вещото лице по назначената експертиза, неоспорено от страните  се установява, че квитанциите за плащания, подпечатани с печата на „ Нетлог” ООД с дата 18.11.2013г. за сумата 600; с дата 12.11.2013г. за сумата 1200; с датата 11.09.2013г. за сумата 800 евро; с дата 17.05.2013г. за сумата 1800 евро; с датата 05.07.2013г. за сумата 1800 евро; с дата 13.09.2013г. за сумата 1200 и в разходните касови ордери за заплати, издадени от „ Нетлог” ООД за м.април 2013г.,от м.май 2013г.,от м.юни 2013г. и от м.август 2013г.  изпълнител на подписите е Х.Х.Я. с ЕГН **********.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза със задача след като се запознае с доказателствата по делото да даде заключение, относно размера на незаплатеното трудово възнаграждение от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г. и размера на дължимите и неизплатени командировъчни пари за периода от 18.05.2013 г. до 30.11.2013 г., като посочи тяхната равностойност в евро и лева. Вещото лице  констатира, че съгласно изплащателните ведомости на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение, респ. нетно трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ както следва: м.04.2013 – брутно трудово възнаграждение –239,55 лв., нетно трудово възнаграждение – 178,45 лв., м.05.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310,00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230,93 лв., м. 06.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310,00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230,93 лв , м. 07.2013 – за 4 отработени дни  брутно трудово възнаграждение – 53,91 лева, нетно трудово възнаграждение – 27,67лв., в. 08.2013 – брутно трудово възнаграждение - 211,36 лева, нетно трудово възнаграждение – 152,64 лв., м.09.2013 брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., м. 10.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., 11.2013 – 14 дни платен отпуск – брутно трудово възнаграждение – 206.67 лева, нетно трудово възнаграждение – 148.92 лв. и обща чиста сума за изплащане за процесния период 1431,40 лева, а брутната сума е 1951,49 лв..Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размерът на командировъчните пари за 189 дни х 35 евро е определен в размер на  6615 евро в левова равностойност 12 937,82 лв. за периода от м.04.2013г. до 30.11.2013г. Общата дължима сума за трудово възнаграждение и командировки  е 14 369,22 лв.Вещото лице приема, че ищецът е получил в брой с разходни касови ордери сумата от 15 713,13 лева, като съпоставени с дължимите суми от 14 369,22 лева, експертизата е установила, че на ищеца са надплатени 1343,91 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Ка М  Ка  и Ей . От показанията на свидетеля К  , който е работил заедно във фирма „Нетлог” ООД от м.септември 2013г. до м. декември 2013г. като шофьор на камион и осъществявал превози до Холандия се установява, че при представяне на касови бележки от бензиностанция за заредено гориво ответникът е изплащал суми в брой. Шофьорите също така имали шел карти за заплащане на магистрални такси и гориво. Свидетелят твърди, че когато е имало гориво в базата в гр. Розендал, Холандия преди да тръгнат на път са зареждали там, а когато не са зареждали там са плащали в брой за зареждането на гориво. За зареждане с гориво за едни курс им давали по 500-600 евро.

Свидетелят Е твърди, че е работил през 2013г. при ответника като е изпълнявал курсове в Холандия, Франция,Белгия. Св.М  заявява, че преди да тръгне на път е зареждал в базата в  гр.Розендал, Холандия, като се е случвало да зареждат на други бензиностанции, като е заплащал горивото с шел карти, които се осчетоводявали от дружеството на ответника.С касови ордери на български език свидетелят твърди, че е получавал заплатата си срещу подпис, а също така е получавал с касови ордери и командировъчните си пари. Плащането се извършвало от управителя на фирмата Ш. в базата в гр. Розендал, Холандия. Свидетелят твърди, че е имало  ордери на холандски език, като не сочи с тези ордери превода на сумите на какво основание е извършван.

 

По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ,вр. чл.242 от КТ

 

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ  работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По иска с правно основание чл. 128, т.2 КТ ищецът следва да установи съществуването на валидно трудово правоотношение между него и „Нетлог” ООД, изпълнение на трудовите задължения за претендирания период и размера на уговореното трудово възнаграждение.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира обективно и субективно съединени 8 иска, от които един за 239.55 лв. и 7 по 300 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения, които са с правно  основание чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от КТ за частично основателни и доказани.

Искът за изплащане на командировъчни пари в размер на 10 350,09 лв., който намира правно основание в чл.215 от КТ, вр. Приложение 3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е основателен до установените размери по делото.

Безспорно установено е по делото, че със сключване на трудов договор № 7  от 08.04.2013 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози” в ответното дружество. Видно от чл.1 от трудовия договор ответното дружество в качеството на работодател се е задължило да заплаща трудово възнаграждение на ищеца в размер на 300 лева и по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.Трудовият договор е сключен за определен срок от три месеца  на основание чл.68, ал.1т.1 КТ. Страните по делото не спорят, че след изтичане на този срок ищецът е останал на работа при ответника като по аргумент на чл. 69 КТ сключеният трудов договор с ищеца от срочен се е преврнал в договор за неопределено време.Това е така, тъй като работникът е продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е била свободна. Страните не спорят, а и се установява от представената по делото Заповед № 8 /10.02.2014 г., че работодателят е прекратил трудовото правоотношение, за това, че ищецът не се е явил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения от 21.11.2013 г. до момента на издаване на заповедта и за това, че не е опазил имуществото, предоставено му по време на работа на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ чл.188 т.3, чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ за което е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

На следващо място не се спори между страните, че ищецът е бил командирован със заповед № 7/08.04.2013г., считано от 09.04.2013г. за срок от 90 дни в Холандия със задача да извършва международен транспорт на товари в Европейската общност. Безспорно е между страните, че работникът е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия договор като е извършвал превози извън Република България и след срока на заповедтта за командироване за периода от  09.07.2013 г. до 21.11.2013 г.

По отношение на периода от 21.11.2013 г. до 30.11.2013 г. съдът съобрази Заповед № 3/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ. Маджарово за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на Х.Х.Я., с ЕГН  ********** за неизпълнение на задълженията на шофьор на товарен автомобил /международни превози/, съгласно чл.125 и чл.126 т.1 и т.8 от КТ за това, че не се е явил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения от 21.11.2013 г. до момента на издаване на заповедта, като му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, както и Заповед № 8/10.02.2014 г. с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение, поради неявяването на ищеца на работа от 21.11.2013г. След тази дата ищецът не ангажира доказателства, които да оборят възражението на ответното дружество, че не е изпълнявал трудовите си задължения. Визираните по-горе заповеди  не бяха оспорени от ищеца по реда на чл.193, ал.1 ГПК, както и не бяха представени доказателства за атакуването им по съдебен ред. В тази връзка предвид двустранния характер на трудовото правоотношение при липса на положен труд на служителя не се дължи заплащане на трудово възнаграждение. С доклада по делото съдът  разпредели доказателствената тежест между страните, поради което следва да бъдат приложени отрицателните последици от неустановяване на твърдените от ищеца факти като се приеме, че за периода от 21.11.2013 г. до 30.11.2013 г. не е полагал труд и съответно за работодателят не е възникнало насрещно задължение за заплащане на трудово възнаграждение. Без значение в случая е дали формално трудовото правоотношение не е било прекратено.

Предвид уговореният в чл. 1 от трудовия договор от 08.04.2013 г. начин на изчисляване на брутното трудово възнаграждение на ищеца и съобразно отработените дни за месеците април, май, м. юни, м.юли, м.август, м.септември, м.октомври и м. ноември 2013 г. размерът на дължимото за този период трудово възнаграждение съобразно неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза възлиза общо на 1951,49 лева изчислено на база брутно трудово възнаграждение и в размер на 1431,40 лева  изчислено въз основа на месечното нетното трудово вънаграждение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че  на  работника е начислено брутно трудово възнаграждение, респ. нетно трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ както следва: м.04.2013 – брутно трудово възнаграждение –239,55 лв., нетно трудово възнаграждение – 178,45 лв., м.05.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310,00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230,93 лв., м. 06.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310,00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230,93 лв , м. 07.2013 – за 4 отработени дни  брутно трудово възнаграждение – 53,91 лева, нетно трудово възнаграждение – 27,67лв., в. 08.2013 – брутно трудово възнаграждение 211,36 лева, нетно трудово възнаграждение – 152,64 лв., м. 09.2013 бутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., м. 10.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., 11.2013 – 14 дни платен отпуск – брутно трудово възнаграждение – 206.67 лева, нетно трудово възнаграждение – 148.92 лв. и обща чиста сума за изплащане за процесния период 1431,40 лева, а брутната сума е 1951,49 лв. За м. ноември 2013г. в заключението си вещото лице е констатирало, че ищецът е ползвал 14 дни платен отпуск, т.е  ищецът е работил при ответника до 20.11.2013г. вкл.

Съдът след като съобрази представените разходни касови ордери приложени по делото в оригинал на л.80 и л. 81, заключението на вещото лице по назначената съдебно- почеркова  експертиза, че Х.Х.Я. е изпълнител на подписите в тях на получател приема за изплатени на ищеца следните суми: за м.април 2013г., м.май 2013г., м.юни 2013г. и м.август 2013г. съответно от по 310,00лева за всеки от посочените месеци.

Ответното дружество твърди, че представените  в съдебно заседание документи, приложени в оригинал на л.77,78,79, и л.80 и с превод (л.82 и л.83), удостоверяват заплащане на посоченото възнаграждение. Съдът намира, че тези документи, анализирани и преценени с оглед всички доказателства по делото, не обосновават по безспорен начин извод за извършено в полза на ищеца  плащане, именно на посочените трудови възнаграждения.

На първо място съобразно уговореното между страните с трудовия договор трудово възнаграждение на ищеца е следвало да се изплаща до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Липсва каквото и да било писмено изменение на посочената уговорка между страните за заплащане на трудовото възнаграждение.

Съдържанието на разписките не подкрепя защитната теза на работодателя, че трудовото възнаграждение на ищеца е било заплатено. Разписката с посочена дата 13.09.2013г. за сумата 1200 съдържа запис „заплата за август”, а от представения разходен касов ордер от /л.80/ се установява, че е изплатена на ищеца заплата за месец август 2013г.  в размер на  310 лв. В квитанцията от 13.09.2013г. макар да е посочено, че е предадена сума за заплата за м.август в същата не е посочена годината за коята се отнася, както и в каква валутата е сумата от 1200 и името на лицето което я предава.

В останалите бележки за плащания, подпечатани с печата на „ Нетлог” ООД от 18.11.2013г. за сумата 600; от 12.11.2013г. за сумата 1200; от 11.09.2013г. за сумата 800 евро; от 17.05.2013г. за сумата 1800 евро; от  05.07.2013г. за сумата 1800 евро издадени от „ Нетлог” ООД, макар от съдебно-почерковата ескпертиза да се установява, че подписа върху тях е изпълнен от ищеца настоящият състав намира, че с тях не е извършено валидно погасяване на дължимите суми за трудово вънаграждение на ищеца Х.Х.Я. с ЕГН **********. по следните съображения:

 В петте от приложените бележки от 18.11.2013г. за сумата 600; от 12.11.2013г. за сумата 1200; от 11.09.2013г. за сумата 800 евро; от 17.05.2013г. за сумата 1800 евро; от 05.07.2013г. за сумата 1800 евро не е вписано основанието за предаване на посочената в тях сума. В разписките от  18.11.2013г. за сумата 600, 12.11.2013г. за сумата 1200  освен основанието за предаване на вписаната сумата не е посочена валутата на сумата, както и  имената на лицето което предава и което приема сумата.

Шестте  бележки приети като доказателства нямат доказателствена сила на РКО и с тях не може да бъде доказано плащане на ищеца, тъй като от тях не се  установява безспорно лицето на което е заплатена сума, и основанието за плащане. / В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в решенията на негови състави по гр.д. № 775/2010г. ІІІ ГО и по гр.д. № 675/2009г. ІІ ТО. /

Посочените аргументи не позволяват да се приеме за безспорно установено, че представените бележки са доказателство за извършени плащания в брой именно от  дружеството на ответника в полза на ищеца за погасяване на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение за месеците юли, септември, октомври и ноември 2013 г.

Съществено се разколебава достоверността на вписаното в разписките съдържание и предвид обстоятелството, че означените в същите суми съществено се различават и в пъти надвишават сумите, дължими и начислени на работника за трудови възнаграждения дори за целия период на действие на трудовия договор.В допълнение следва да се посочи, че бележките не съдържат посочване на трите имена на ищеца, в две от тях изобщо не е  посочено името на лицето, на което са предадени сумите.

В тази връзка следва да се посочи, че за месец септември има издадени две разписки за обща сумата 2 000 без уточнение в евро или лева, но предвид разминаването в дължимата от работодателя заплата за месец август 2013 г. не биха могли даобосноват извод, че е платено възнаграждението на работника за месец август 2013 г., като същото е изплатено с разходен касов ордер,без дата в който  не са вписани трите имена на ищеца, адресът му, основанието за получаване на сумата, а именно: заплата за м. август 2013г., подписана от ищеца. 

Изложените аргументи не позволяват да се приеме за безспорно установено, че представените бележки са доказателство за извършени плащания в брой именно отответното дружество в полза на ищеца за погасяване на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение за  процесния период.

С оглед изложените събражения предявеният иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение се явява частично основателен до установения по делото размер на неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците юли, септември, октомври и ноември 2013 г. в размер на 880,58 лв. или нетно трудово възнаграждение –  638,45лева, като дължимите суми за трудово възнаграждение за м.04.2013г.; м.май 2013г.; м.юни 2013г. и м.август 2013г. са изплатени с разходни касови ордери за тези месеци. За сумата над 880,58 лева до пълния предявен  размер от 2339,55 лева , както и за периода от 08.04.2013 г. до 30.06.2013г. и  01.08.2013 г. до 31.08.2013 г. и от 21.11.2013г. до 30.11.2013г., искът следва да се отхвърли, тъй като дължимите суми за трудово възнаграждение за посочените периоди са погасени, чрез плащането им. Следва да се отхвърли искът за периода от 21.11.2013г. до 30.11.2013г., тъй като работника не е полагал труд и съответно за работодателят не е възникнало насрещно задължение за заплащане на трудово възнаграждение. Без значение в случая е дали формално трудовото правоотношение не е било прекратено.

 

По иска с правно основание чл. 215 КТ

За основателността на претенцията по чл. 215 КТ е необходимо установяване съществуването на трудово правоотношение между страните, в рамките на което ищецът е командирован да изпълнява служебните си задължения извън Република България, надлежно изпълнение на трудовите функции и размера на командировъчните пари.

Безспорно е по делото, че ищецът по силата на сключения между страните трудов договор с ответното дружество е изпълнявал длъжността шофьор извън пределите на Република България, като ищецът е командирован със Заповед № 7/08.04.2013г., считано от 09.04.2013г. за срок от 90 дни в Холандия със задача да извършва международен транспорт на товари в Европейската общност. Безспорно е между страните, че работникът е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия договор като е извършвал превози извън Република България и след срока на заповедтта за командироване за периода от  09.07.2013 г. до 31.10.2013 г., макар за този период по делото да не е представена заповед за командироването му. Командировката предполага работа по трудово правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в друго населено място, където изпълнява задачата, за която е командирован, като запазва трудовото си възнаграждение. Нарушаването /неспазването/ на законоустановените изисквания за реда на командироване има за последица незаконност на действията на работодателя и липса на задължение от насрещната страна по правоотношение да изпълни разпореждането / при евентуално устно разпореждане/, но не и отпадане на задължението за заплащане на командировъчни пари, чието предназначение е да се компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си, както изрично е постановил ВКС в редица свои актове – срвн.в тази насока Решение № 123 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 736 от 21.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., III г. о., ГК по реда на чл.290 от ГПК.

 От изложеното се извежда изводът,че на работника се дължи заплащане на командировъчни пари. Съгласно чл.31 вр. Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Приета с ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., последно изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., „Наредбата”) нормативно установения размер на командировъчните пари е 27 евро на ден, но с оглед констатираното от вещото лице по делото наличие на начислени от работодателя по-високи размери на комаднировъчните пари – 35 евро на ден, то приложим на основание чл. 31, ал. 6 от Наредбата е този по-благоприятен за служителя размер.

Въз основа на приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, дължимите командировъчни пари за  общо 189 дни командировка за  периода от 09.04.2013г. до 30.11.2013г. възлизат общо в размер на 6615 евро / 189 дни  х 35 евро = 6615 евро/ в левова равностойност 12937,82 лева. В исковата молба ищецът претендира неизплатени командировъчни пари от 18.05.2013г. до 30.11.2013г. в размер на 10350,09 лева. Настоящият състав намира, че на ищеца следва да се присъдят командировъчни пари за периода от 18.05.2013г. до 31.10.2013г. Това е така, тъй като ищецът твърди, че не му са изплатени командировъчни пари от дружеството на ответника от 18.05.2013г., като той очертава с твърденията си за правопораждащите факти и с отправеното до съда искане обема на защитата, която търси, поради което същите следва да се присъдят от 18.05.2013г. Настоящият състав намира, че дължимата сума следва да се изчисли до 31.10.2013г., тъй като през м. ноември 2013г. ищецът е ползвал платен отпуск в размер на 14 дни, а според чл.31, ал.1 НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.Следователно след като ищецът е ползвал 14 дни платен отпуск в м.ноември 2013г. и не е изпълнявал международни рейсове в чужбина, не  му се дължат командировъчни пари за м.ноември 2013г.

От изложеното следва, че на ищецът се дължат командировъчни пари в размер на начислените му такива за периода от 18.05.2013г. до 31.10.2013г. както следва: за 14 дни м.май 2013г. в размер на 490 евр; за 30 дни м. юни 2013г. в размер на 1050 евро; за 4 дни м.юли 2013г. – 140 евро; за 20 дни м. Август 2013г. – 700 евро; за 30 дни м. септември – 2013г. – 1050 евро; за 31 дни м. октомври 2013г. – 1085 евро или в общ размер за 129 дни х 35 евро=4515 евро или в левова равностойност от 8830,57лева.

В исковата молба обаче ищецът претендира заплащане на командировъчни пари в размер на нормативно установения размер от  27 евро на ден съгласно чл.31 вр. Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, поради което следва да му се присъдят такива в размер на 27 евро на ден, както следва: за  14 дни м.май 2013г. х 27 евро в размер на 378 евр; за 30 дни м. юни 2013г. / 30 дни х 27 евро/ в размер на 810 евро; за 4 дни м.юли 2013г./4дни х 27евро/ – 108 евро; за 20 дни м. Август 2013г. /20дни х 27 евро/– 540 евро; за 30 дни м. Септември 2013г. /30 дни х 27евро/– 810 евро; за 31 дни м. октомври 2013г./31 дни х 27 евро/ – 837 евро или в общ размер за 129 дни х 27 евро=3483 евро или в левова равностойност от 6812,16  лева. 

Съдът не споделя твърденията на ответника, че представените от него разписки установяват заплащане на посочените командировъчни пари. Освен изложените по –горе съображенията да не се кредитират тези бележки за достигане до посочения извод съдът отчита и обстоятелството, че освен в бележката от 13.09.2013г. за сумата 1200 съдържаща записа „заплата за август в останалите бележки за плащания, подпечатани с печата на „ Нетлог” ООД  от 18.11.2013г. за сумата 600; от 12.11.2013г. за сумата 1200; от  11.09.2013г. за сумата 800 евро;от 17.05.2013г. за сумата 1800 евро; от 05.07.2013г. за сумата 1800 евро издадени от „ Нетлог” ООД не е отразено основание за предаване на сумите, като в нито една от петте разписки не е вписано, че сумите визирани в тях са за заплащане на командировъчни пари, поради което и не би могло да се приеме, че установяват плащане на командировъчни пари.  Несъответствията в сумите по посочените разписки и тези, дължими като командировъчни пари и трудови възнаграждения, както и съмненията в обстоятелствата по издаването на разписките не позволява на съда да приеме, че ответната страна при условията на пълно и главно доказване е установила заплащане на сумите за командировъчни пари. В тази връзка следва да се отбележи и че не е опровергано възражението на ищеца, че е получавал суми от ответника, но същите са били предназначени за покриване на разходи, пряко свързани с дейността на дружеството и изпълнение на възложените превози. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че заплащането на трудовите възнаграждения е извършвано с разходни касови ордери на български език, като не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че сумите отразени в шестте бележки са за заплащане  на трудови възнаграждения и командировъчни пари, като доказателствена тежест е на ответното дружество, поради което същият следва да понесе неблагоприятните последици. Представените фактури в превод от ответника / от л. 125 до л.133 вкл./ единствено удостоверяват, че същият е зареждал  гориво, неговото количество и цена, без да съдържат доказателства, колко от посоченото гориво е презаредено от ищеца, извършено ли е разплащане с него,  начина по който е извършено.

Предвид изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на командировъчни пари за периода от 18.05.2013 г. до 31.10.2013 г., е основателна до установения по делото размер - 3483 евро /3483 евро или в левова равностойност от 6812,16 лева. /, поради което иска следва да бъде уважен до този размер, като за разликата над 6812,16  лева до пълния предявен размер от 5292 евро, в левова равностойност 10 350,09 лева следва да се отхвърли, както и за периода от 01.11.2013г. до 30.11.2013г..

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение служебно, дори и без искане на страната.

 

По разноските

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 181,87 лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника  следва да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 563,10 лв.

При този изход на спора на основание чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 322,49 лева и 316 лв. разходи за  съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертиза по сметка на РС-Харманли.

 Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Нетлог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръженово, община Маджарово, област Хасково, на основание чл.128, т.2 КТ да заплати на  Х.Х.Я., с ЕГН  ********** *** сумата в размер на 880,58 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение по Трудов договор № 7 от 08.04.2013 г. за периодите от  01.07.2013 г. до 31.07.2013 г. и от 01.09.2013 г.–20.11.2013 г.вкл.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.01.2014г.  до окончателното и изплащане, като за разликата над сумата от 880,58 лева  до пълния предявен размер от  2339,55 лв. и за  периода от 08.04.2013г. до 30.06.2013г., периода от 01.08.2013г. до 31.08.2013г. и от 21.11.2013г. до 30.11.2013г. иска като неоснователен и недоказан  ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА  „Нетлог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръженово, община Маджарово, област Хасково, на основание чл. 215 КТ  да заплати на Х.Х.Я., с ЕГН  ********** *** сума в размер на 6812,16 лева, представляваща командировъчни пари за периода от 18.05.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 16.01.2014г. до окончателното и изплащане, като за разликата над сумата от 6812,16 лева до пълния предявен размер от 10 350,09лв. и за периода от 01.11.2013г. до 30.11.2013г.  искът като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА  „Нетлог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръженово, община Маджарово, област Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , да заплати на Х.Х.Я., с ЕГН  ********** *** сума в размер на  181,87 лв. – разноски за адвокатска защита пред РС - Харманли.

ОСЪЖДА  Х.Х.Я., с ЕГН  ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Нетлог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръженово, община Маджарово, област Хасково сумата 563,10 лв. – разноски по делото пред РС Харманли съобразно отхвърлената част.

ОСЪЖДА  „Нетлог” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръженово, община Маджарово, област Хасково, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , да заплати по сметка на РС - Харманли сумата 322,49 лева за държавна такса и 316 лв. разходи за  съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертиза.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: