Р Е Ш
Е Н И Е № 133
гр. Сливен, 23.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария Т.,
като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 256 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство – Т. С. З., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 93/21.03.2019 г. по гр. д. №
36/2019 г. на Районен съд Нова Загора, с което съдът е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл. 128 т.2 от КТ, против Стемо 2013 ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с ******** за заплащане на дължимо трудово възнаграждение от работодателя в
размер на 1030 лв. за периода 04.06.2018 г. до 15.10.2018 г., както и изтекли
мораторни лихви върху главницата от 510 лв., както следва за периода 01.07.2018
г. -15.01.2019 г. – 25 лв., 01.08.2018 г. -15.01.2019 г. – 20 лв., 01.09.2018
г. -15.01.2019 г. – 20 лв., 01.10.2018 г. -15.01.2019 г. – 15 лв., 01.11.2018
г. -15.01.2019 г. – 10 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба , като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва изцяло
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при противоречие с материалния
закон и събраните доказателства.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното: На първо място се излагат доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение като не е допуснат процесуалният
представител на ищеца до участие в процеса, тъй като е бил възпрепятстван да се
яви в съдебното заседание, а съдът не е взел предвид това. Сочи че
ответникът е заблудил съдът като е изложил твърдения, че ищецът не е
работил при сочения работодател. Изтъква се, че липсата на намеса на
инспекцията по труда не влече липса на трудово правоотношение. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от
въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответникът
в първоинстанционното производство „Стемо 2013“ ООД, чрез процесуалния си
представител я оспорва. Твърди се, че наведените аргументите са неоснователни,
тъй като решението не страда от изтъкнатите в нея пороци. Поддържа се
правилност на изводите на съда относно недопускането на исканата експертиза.
Прави искане за разноски.
В с.з., въззивникът Т. С. З.,
се явява лично, и се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв.
Н., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Акцентира, че поради
недостатъчни усилия на съда и подвеждане от страна на ответниците, съдът
неправилно е приел липса на трудово правоотношение. Твърди се че отговорът на
въззивната жалба страда от пороци и не следва да се взема предвид. Подчертава,
че липсата на отричане, че доверителят му е работил в тази фирма е равнозначно
на признание на факта на трудово правоотношение. Навежда довод, че неявяването
му поради уважителна причина в първата инстанция неправилно не е зачетено от
страна на съда като обстоятелство, основание за отлагане на делото, а в
последствие е допуснато процесуално нарушение като не е отменен ходът на делото
по същество. Моли за разноски, представя списък.
Въззиваемата страна „Стемо 2013“ ЕООД в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител по пълномощие – адв. С., който моли съдът да
потвърди решението на първата инстанция, тъй като и от доказателствата събрани
пред настоящата инстанция било видно, че същото било законосъобразно и
правилно.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилна и доказателствата са
правилно оценени и анализирани, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
своята към нея.
Следва да се отбележи, че
на настоящата инстанция беше събрано и допълнително поисканото от въззивника
доказателство, а именно: съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
въпроси поставени от ищеца още в първата фаза на производството.
Вещото лице е изготвило
мотивирано и изчерпателно заключение на база предоставени от счетоводството на въззиваемото
дружество документи. Експертът е положил задълбочени усилия за откриване на
следи от полагане на труд по трудово правоотношение или друго такова от страна
на въззивника при Стемо 2013 ООД. Съдът не намира основания да не кредитира
заключението в цялост.
На база на формираната
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По иск с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово
правоотношение с ответника през периода, за който твърди, че има право на
трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово
възнаграждение, както и неговия размер, а в тежест на ответника е да докаже
плащането му, ако има въведени такива твърдения.
За да бъде основателен иск
за трудово възнаграждение следва на първо място да има възникнало трудово
правоотношение. По делото не се доказа такова правоотношение да е възникнало. Съгласно
чл. 62, ал.1 на КТ писмената форма на трудовият договор е форма за
действиетлност на същия. По делото няма твърдения за сключването на такъв в
изискваната от закона форма, което означава, че такова правоотношение не е
възниквало. В частни хипотези на съдебната пракитка са познати и случаи, в
които правоотношението може да се признае за трудово макар и такъв договор да
не е сключен, а именно: когато сключен граждански договор, прикриващ трудов (Р
по гр.д. 1168/2012 г. 4 ГО, ВКС), ако
работникът добросъвестно е положил всички усилия да сключи трудовия договор, но
работодателя е попречил - подал заявление или молба или твърди сключване на
такъв, но несъмнено доказва положен труд като в действително трудово
правоотношение (Р по гр.д. 2392/2013 4 ГО), както и в случаите в които
инспекцията по труда е изготвила нарочно постановление, което замества
договора, но настоящият случай не попада в тези частни случаи. Не може и да се доказва
със свидетелски показания възникването на трудово правоотношение, без договорът
да е унищожен или изгубен и то извън нарочното производство по установяване на
такива правоотношения. В настоящото производство не се събраха никакви допустими
доказателствени средства за установяване на валидно възникнало трудово
правоотношение между Т. С. З. и „Стемо 2013“ ЕООД, поради което искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан. Настоящият състав на въззивната инстанция
напълно се солидаризира с изводите на предходната инстанция и въпреки че положи
и над дължимите и усилия да събере данни за наличие на валидно възникнало
трудово правоотношение, но такова не се установи.
По отношение на възражението
на въззивника, че съдът не е положил достатъчни процесуални усилия да разкрие
действителното положение и другата страна се е възползвала от неопитността на
ищеца, за да обоснове изгоден за нея изход, настоящата инстанция намира, че в
гражданския процес е водещо
състезателното начало. Всяка страна следва да докаже фактите, на които основава
своите доводи с допустими доказателствени средства, а съдът следва да събере
ангажираните от страната, допустими, относими и необходими доказателства. Съдът
е сторил дължимото. Не може липсата на пряко отричане на даден факт от
ответната страна да води до извод за доказаност на същия, тъй като законът
поставя изисквания всяка страна да доказва твърденията си и доказването на
наличие на валидно трудово правоотношение не е изключение.
Не се споделя и изложеното
от процесуалния представител на въззивника във въззивната жалба твърдение, че
решението е постановено при съществено процесуално нарушение. Съдът не е
извършил нарушение като е дал ход на делото в отсъствието на процесуален
представител на ищеца и е действал в унисон с повелята на чл. 142 ал. 2 от ГПК,
която гласи че ако страната и
пълномощникът ѝ не могат да се явят, тогава разглеждането на делото в
открито съдебно заседание следва да се отложи, но в настоящия случай се явява ищецът.
Във въззвната инстанция беше
отстранено допуснатото нарушение по непроизнасяне по направено искане за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Същата не установи каквито и да
е следи в счетоводството на сочената за работодател фирма от трудово
правоотношение с въззивника, поради което и изходът от делото следва да се потвърди.
Тъй като настоящият състав
на въззивната инстанция споделя извода на РС Нова Загора по отношение на
момента на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това, то
същият счита, че не следва да обсъжда дали претендираното трудовото
възнаграждение следва да се изчислява в размер на минималната работна
заплата.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, на въззивника следва да се възложи да заплати направените
от въззиваемата страна разноски, но същата не доказва извършени такива.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93/21.03.2019 г. по гр. д. №
36/2019 г. на Районен съд Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.