№ 996
гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110216626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от Д. К. Ч., с ЕГН: **********,
чрез упълномощен защитник срещу Наказателно постановление № VI -
33/2023г. (без дата), издадено от Началник сектор ,,ОП“ при 01 РУ – СДВР, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение по чл. 21, т.10 от ЗООРПСМ.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение
на закона и на процесуалните правила. Развиват се подробни мотиви в тази
насока. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи
жалбата и отмени обжалвания акт.
За съдебно заседание жалбоподателят Д. Ч., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си защитник, който поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в
нейна подкрепа и претендира разноски.
Административно наказващият орган Началник сектор ,,ОП“ при 01 РУ –
СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
1
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същото е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на
страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2023г., с начален час 19:00ч. в град С., се провеждала футболна
среща на националния стадион ,,В. Л.“, намиращ се на бул.,,********“ № 38
между отборите на Република България и Република Унгария. С
разпореждане на УЕФА двубоят между националните отбори на двете
държави бил проведен на упоменатия час, но при закрити врати, както
впоследствие и станало. Около 19:20ч. жалбоподателят се намирал пред храм
– паметника ,,С. С.“. При сблъсъци с органите на полицията, лицето било
задържано като един от евентуалните нарушители на обществения ред. Това
довело до неговото задържане с нарочна заповед да срок до 24ч. и съставяне
на АУАН № VI - 33 от 17.11.2023г., който бил подписан от него с
възражение. Същото не било уважено и въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Г. Г., И.
Т. и К. Ш. е, че не са непосредствени очевидци на проявите на жалбоподателя,
а по техни признания, АУАН е бил съставен по документи, изготвени от
техни колеги. Свидетелят, издал докладната записка и протокола за писмено
показания по ЗООРПСМ изрично заявява, че не познава лицето и за пръв път
го е видял, когато е било доведено в полицейското управление. В разпита си
свидетелят признава, че само е оформил документите.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
2
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че същото е издадено в
нарушение на процесуалните правила.
Както правилно е отбелязал защитника на жалбоподателя АУАН е
издаден в нарушение на разпоредбите на чл.43, ал.1от ЗАНН предвид
изискването да бъде подписан от свидетели, което предполага това да бъдат
лица, възприели непосредствено извършеното деяние. В случая от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не се установява двамата
да са видели извършителя на нарушение или неговата проява, както и
заявяват, че са съставили акта по докладна записка. Същевременно лицето,
съставило докланата записка потвърждава, че също не е видяло
жалбоподателя да извършва каквото и да било противоправно проявление, а е
възприел отразеното от твърдения на негови колеги. Ето защо съдът намира,
че освен опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН, е налице и
необоснованост на самото административно нарушение, предвид липсата на
каквито и да било доказателства, свързващи описаното във фактическата
обстановка на наказателното постановление с поведението на жалбоподателя.
Предвид тежестта на доказване на деянието от страна на административно –
наказващия орган и липсата на безспорни данни в тази насока, основателно се
явява оплакването на лицето и в самото възражение по АУАН, че не е
участвал в противообществени прояви.
На следващо място съдът счита, че деянието, ако и доколкото може да се
приеме че е извършено от жалбоподателя, не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл. 2а, ал.1 от ЗООРПСМ. Това е така, тъй като за
изпълнителното деяние не се изразява нито в наличието на публична, нито на
противообществена проява. Първото изискване на закона изисква
провеждане на мероприятието да бъде на обществено място и да има спортно
- състезателен характер. Втората изискване обуславя проявата да е била
извършена в спортен обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие. Разпоредбата на чл.25, ал.1 от
ЗООРПСМ препраща към тази на чл.21, т.1 – 10. По делото не се събраха
доказателства, които да установят по какъвто и да е начин поведението но
жалбоподателя да покрива признаците на административно нарушение по
чл.21, т.10, а именно ,,предизвикване или участие в сбивания“. Описаната
като нарушена норма е била отразена в АУАН и ЗПАМ, но не и в
наказателното постановление, където е посочена единствено тази по чл.25,
3
ал.1 от ЗООРПСМ. Поради тази причина и следва да се приеме, че същото е
било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН,
което накърнява правото на защита на лицето.
На следващо място футболният мач между двата национални отбора на
Република България и Република Унгария е бил проведен при закрити врати,
а и във фактическата обстановка, описана в АУАН и НП е отразено, че
проявете на жалбоподателя е била извършена пред храм – паметника ,,С. С.“,
който очевидно не е нито спортен обект, нито спортна зона по смисъла на &
1, т.1 и т.2 от Допълнителната разпоредба на закона. Очевидно храм –
паметника няма как да попада в спортната зона и липсва приложен акт на
кмета на Столична Община в тази насока. При съвкупния анализ на
доказателствата няма как да се приеме, че жалбоподателят е извършил
противоправна спортна проява, тъй като неговото изпълнително деяние е
било извън спортното съоръжение и липсват твърдения, че е се намира в
пряка връзка с футболния мач.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Д. К. Ч. сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща възнаграждение за упълномощен защитник. Видно от
съдържанието на представеното пълномощно е, че като основание за
упълномощавана е посочен чл.38, ал.1, т.3 от Закона за Адвокатурата, а по
твърдение на защитника, той е близък с жалбоподателя. Ето защо и
дължимата сума следва да бъде определена въз основа на чл.8, ал.1 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № VI - 33/2023г. (без дата),
4
издадено от Началник сектор ,,ОП“ при 01 РУ – СДВР, с което на Д. К. Ч., с
адрес: гр.С., ж.к.,,***********“ № 3, ***, вх.1, ет.3, ап.5, с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева
за нарушение по чл. 21, т.10 от ЗООРПСМ.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати на
Д. К. Ч., с адрес: гр.С., ж.к.,,***********“ № 3, ***, вх.1, ет.3, ап.5, с ЕГН:
********** сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – С. град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5