Р Е Ш Е Н И Е № 118

гр.Габрово, 23.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора  в състав:    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                   

при секретаря  ..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в присъствието на прокурора .........като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. д. № 135 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДР на ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на С.А.М., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора Ловеч, срещу Заповед № Л- 1818/05.05.2022г. на Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е потвърдена Заповед Началника на Затвора Ловеч №Л- 335/04.04.2022г., с която за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 1 и т. 3, чл. 100, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 101, т. 5 ЗИНЗС "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца ".

Делото е изпратено в АС Габрово с Определение №6330/27.06.2022г. по АД№5314/2022г. на ВАС, тъй като всички съдии от Административен съд Ловеч, където е депозирана първоначално жалбата на С.М. са си направили отвод.

С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На подробно изложени доводи, жалбоподателят твърди, че не е била осигурена възможност да се запознае с постановената Заповед № Л- 1818/05.05.2022г. на Гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с която е потвърдена Заповед Началника на Затвора Ловеч №Л- 335/04.04.2022г. Според жалбоподателя при издаване на Заповедта на Началник на Затвора Ловеч били допуснати процесуални нарушения, тъй като при установяване на нарушението за което му било наложено дисциплинарно наказание не били съставени Протоколи за претърсване и изземване, като липсвали и поемни лица, каквото било изискването по събсидиарно приложимия закон- НПК. Не били налице и отправяни от него заплахи към служители на затвора, каквото било твърдението на административния орган.

Навежда доводи, че заповедта на Началника на Затвора Ловеч е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол на общо основание. Искането е да бъде отменена като незаконосъобразна обжалваната Заповед, както и Заповедта на Началник на Затвора Ловеч.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и направените с нея искания и възражения. В хода по съществото на делото С.М. твърди, че не е запознат с материалите по образуваното срещу него административнонаказателно производство, не му е представена възможност да представи доказателства, лишен е от правото му да си прави бележки и извадки, да бъде информиран за хода на дисциплинарното производство, както и да е информиран за характера и причината за обвиненията.

Ответникът – Директор на ГД Изпълнение на наказанията гр. София, редовно уведомен, се представлява от надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт, който застъпва становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Настоява се, че оспорената заповед отговаря на законовите изисквания, а именно – издадена е от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед Л- 335/04.04.2022г. е оспорена по административен ред пред Главния директор на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията", който със Заповед №Л- 1818/05.02.2022г. е отхвърлил жалбата на л. св. С.А.М. като неоснователна. По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед. Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС.

По отношение на заявеното твърдение за недопустимост на жалбата, поддържано от пр. представител на ответника.

С обжалваната заповед на С.М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 1 във вр. чл. 101, т. 5 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията.  Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като според второ изречение заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а според трето изречение заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Алинеи 4 и 5 от този член предвиждат срок за произнасяне при обжалването по административен ред и правомощията на компетентния да разгледа заповедта орган.

Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд,  чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.

Обжалваната от М. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо С.М. държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС.

Установената до 2020г. практика не допуска съдебно обжалване в подобни случаи, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр. 105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното, Заповед № Л-335/04.04.2022г. на началника на затвора Ловеч, с която на С.А.М. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество. (В подобен смисъл и Определение № 1679/07.07.2021 г. по к. ч. а. д. № 1204/2021 г. по описа на Адм. съд Варна; Определение № 1689/07.07.2021 г. по к. ч. а. д. № 1453/2021 г. по описа на Адм. съд Варна и Определение № 2952/12.11.2021 г. по к. ч. а. д. № 2268/2021 г. по описа на Адм. съд Варна.)

         По изложените по- горе съображения не се възприемат доводите на ответника за недопустимост на депозираната от С.М. жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

С.А.М. е лишен от свобода и изтърпява наказание в Затвора Ловеч. Към датата на постановяване на оспорената Заповед № Л- 335/04.04.2022г. на Началника на Затвора Ловеч М. е бил настанен за изтърпяване на наказанието си в Затвора – гр. Ловеч.

Дисциплинарната отговорност на л. св. С.М. е ангажирана за това, че при извършена проверка в Затвора Ловеч е установено, че на 01.03.2022г. в 22,40 часа в корпуса на Затвора Ловеч в 3та група е извършено извънредно претърсване в спално помещение №403 по подаден сигнал. При влизане на служители от НОС в помещението на лишения от свобода С.А.М. е заварен в леглото си да държи мобилен телефон с включени към него жични слушалки. Телефонът бил в работен режим и М. го е ползвал в момента на влизане в килията. Разпоредено му е да се облече и излезе пред килията за извършване на последващо претърсване на помещението, но той отказва и започва да заплашва и провокира дежурния командир на отделение. Забранената вещ- мобилен телефон марка HUAWEI, черен на цвят със СИМ карта на Теленор №85359050100725457643 е иззета с протокол, като са иззети и жичните слушалки, марка СОНИ, черни на цвят.

С действията си л. св. С.М. е нарушил чл. 96, т. 3; чл. 97, т. 1 и т. 3, чл. 100, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.

На 02.03.2022г. е съставена докладна записка (ДЗ) от Е. И. С. относно извършената проверка по ДЗ № 126/02.03.2022г., ДЗ№128/02.03.2022г. и ДЗ№129/02.03.2022г. и Докладна записка №127/02.03.2022г. от инсп. П. С. В съставените докладни записки подробно е описана установената фактическа обстановка във връзка с извършеното нарушение и доказателствата по доказването му – протокол за иззети вещи/пари/ при личен обиск и претърсване, рапорти на служители на затвора, писмени обяснения на лишени от свобода и др.

На 04.04.2022г. е издадена процесната Заповед № Л- 335, с която на л. св. С.А.М. е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца", която е съобщена на наказаното лице, предвид отбелязаното върху самия акт. Оспорваната заповед е потвърдена по реда на  чл. 110 ЗИНЗС със Заповед № Л1818/05.05.2022г. от Главния директор на ГД "ИН".

Предприето е оспорването й по съдебен ред.

По делото са приобщени като доказателства дисциплинарната преписка, както и доказателства за обжалването на заповедта по административен ред и доказателства за правомощията на лицето, постановило процесната заповед.

По искане на оспорващия и с оглед установяване наведените в жалбата твърдения, са изискани допълнително представени писмени доказателства по административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е Заповед № Л- 335/04.04.2022г. на Началника на Затвора Ловеч, с която за нарушение на чл. 96, т. 3; вр. с чл. 97, т. 1 и т. 3, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС е наложено на л. св. С.А.М. дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 ЗИНЗС "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца".

Между конституираните в спора страни липсва спор досежно обстоятелството, че в процесния период оспорващият л. св. С.А.М. е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора – Ловеч. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от Началника на затвора. В разглеждания случай атакуваната заповед е издадена от Началник на Затвора Ловеч. Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, не страда от пороци, сочещи на нищожността й.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. От посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Изложените в жалбата на л. св. С.А.М. аргументи са адекватни и напълно кореспондират с изложените от ответника мотиви към заповедта, от което логично се налага изводът, че волята на ответника е формулирана ясно и недвусмислено, което позволява на дисциплинарно наказаното лице да организира защитата си. Следователно оспореният административен акт не страда от формални пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, които да са толкова съществени, че да налагат отмяната му като незаконосъобразен на това основание.

Оспорената заповед се атакува и с доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, допуснати от ответника в хода на дисциплинарното производство. Жалбоподателят сочи, че не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на постановените Заповеди. Твърди, че не му уважено искането да си прави бележки по преписките, с което са му нарушени правата, закрепени в чл. 34, чл. 35 от АПК, чл. 89, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и тези по чл. 56 от Конституцията на Република България.

Така наведените твърдения са неоснователни. Нормите в АПК уреждат в най-общ вид административните производства. Специалните закони доразвиват тези норми, като се съобразява спецификата на съответната област и предвиждат различен ред за всяко административно производство в зависимост именно от областта, която уреждат. Както е известно, нормите на специалния закон дерогират тези на общия, като в настоящия случай разпоредбите на ЗИНЗС дерогират общите разпоредби на АПК, тъй като са в отношение общ-специален закон. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е указан в Глава IX, Раздел II, именувам "Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания" и в Глава II, Раздел II на ППЗИНЗС, озаглавен по същия начин. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарно наказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. Видно от доказателствата по настоящия случай на наказаното лице му е дадена възможност да представи обяснения, както и да се запознае с преписката.

В специалния ЗИНЗС не е изрично уредено правото на наказаното лице да бъде уведомявано за открити срещу него дисциплинарни производства, както и не е предвидена възможност на същия да се предоставят копия от документите по дисциплинарната преписка, което налага извод за неоснователност и необоснованост на твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това към момента на даване на писменото обяснение от л. св. С.А.М., предвид и заявеното от него в хода по същество, за последния е била налице яснота за провеждането на процесуални действия във връзка с установяване деянието, респ. за извършвана проверка във връзка с дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 89, ал. 3, изр. първо от ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и дата, както е установено в настоящия случай, като му е връчен и екземпляр от процесната заповед, което е сторено, видно от доказателствата по делото.

Гореизложеното налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на административния акт на това основание.

С оглед разпоредбата на чл. 96, т. 3 ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а нормата на чл. 97, т. 1 и т. 3 ЗИНЗС установява изрична забрана лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари; да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях. Видно от Протокола за претърсване и изземване, както и от останалите приложени писмени доказателства се установява, че л. св. С.А.М., при влизане на служители от НОС в помещението на лишения от свобода М. е заварен в леглото си да държи мобилен телефон с включени към него жични слушалки. Телефонът бил в работен режим и С.М. го е ползвал в момента на влизане в килията. Разпоредено му е да се облече и излезе пред килията за извършване на последващо претърсване на помещението, но той отказва и започва да заплашва и провокира дежурния командир на отделение. Забранената вещ- мобилен телефон марка HUAWEI, черен на цвят със СИМ карта на Теленор №85359050100725457643 е иззета с протокол, като са иззети и жичните слушалки, марка СОНИ, черни на цвят. 

Видно от събраните по делото доказателства, не е налице разминаване, противоречие или липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения, което налага извод за законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство. Съдът счита извършеното нарушение за безспорно установено.

На практика самият жалбоподател не оспорва извършителството на посоченото и установено от служителите на затвора нарушение.

Предвид гореизложеното в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Издадената заповед е законосъобразна.

Дори и да са налице твърдяните от М. нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство, същите не са съществени до степен, че да го опорочават и да налагат отмяна на постановената Заповед на това основание.

Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице неизпълнение на задълженията и неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение. Констатираното нарушение правилно е квалифицирано от ответника като такова по чл. 100, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС- неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. При определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.

Съдът съобрази, че в производства по налагане на дисциплинарни наказания дисциплинарно наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като винаги при установяване на деяния (действия или бездействия), притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 1 и 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно наказание, освен ако е изтекла една година от извършването му или два месеца от откриване на нарушението, което в процесния случай не е налице. Органът няма право на свободна преценка дали във всеки случай да наложи съответстващото на констатираното нарушение дисциплинарно наказание, или не. Видно от приложените по делото доказателства, органът закономерно е наложил на л. св. С.А.М. наказание за извършено от него дисциплинарно нарушение.

С оглед събраните по делото гласни доказателства се установява, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и е реализирана в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът счита, че не е налице нарушение на дисциплинарното производство.

Изложените в жалбата практика на ВАС, на КС, различните норми и членове на национални и международни източници на правото не правят жалбата по-мотивирана и основателна, нито доводите в нея – доказани, тъй като са посочени общи норми и актове, които не са специфично обвързващи досежно конкретния казус. С оглед изложеното, принципите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, са спазени.

Оспорената Заповед № Л- 335/04.04.2022г. е и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната с процесната заповед цел не е различна от законовата, респ. не е налице превратно упражняване на власт. Още повече - оспорващият не съсредоточи защитната си теза в посока да докаже, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание.

Процесната заповед не е незаконосъобразна на нито едно от основанията, изброени в чл. 146 АПК, както и не е нищожна. Изложените в жалбата твърдения в обратния смисъл са недоказани и съответно – неоснователни.

По отношение на заявеното искане от пр. представител за присъждане на розноски.

Предвид крайния резултат по спора и доколкото производството по делото е водено по специалния ред по ЗИНЗС, като не е изрично предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение, то молбата на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, не е празнота в правото, която да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят е разграничил възнаграждението за един адвокат от разноските по производството в чл. 143, ал. 1 АПК, както и в чл. 78, ал. 1 ГПК. Стриктното тълкуване на разпоредбата на ЗИНЗС води до извода, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатено възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В ЗИНЗС не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза, което означава, че при отхвърляне на иск/жалба по ЗИНЗС, в тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но жалбоподателят не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗИНЗС, предвиждаща това.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че искането на ГДИН за присъждане на разноски, следва да се остави без уважение.

Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020 г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, Административен съд Габрово

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.А.М., лишен от свобода, понастоящем настанен в Затвора Ловеч, срещу Заповед № Л- 335/04.04.2022г. на Началника на Затвора Ловеч, с която на С.М. е наложено дисциплинарно наказание "лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца ".

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на разноски по делото, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :