№ 21
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яна ПанЕ.
СъдебниПетя Д. П.ва
заседатели:К.а Ст. ХинЕ.
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора Д. Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна ПанЕ. Наказателно дело от общ
характер № 20223100200555 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Б. Д. С., редовно призован, явява се лично и с адв. П. Р., от преди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
М. П. А., редовно призован, не се явява.
Р. И. А., редовно призован, не се явява.
Г. М. Г., редовно призован, не се явява.
Адв. М. П. – редовно призован, не се явява. Съдът докладва постъпила по електронна
поща молба, в която адв. П. заявява, че поради служебни ангажименти не може да се яви в
днешното съдебно заседание, като уведомява, че е запознат с изготвената експертиза и няма
да сочи доказателства; В случай, че се стигне до присъда, не възразява за размера на
наказанието.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.
Ж. Р. Г., редовно призован, явява се лично.
О. Е. Д., редовно призован, явява се лично.
В. И. Т., редовно призован, явява се лично.
Е. А. А., редовно призован, явява се лично.
1
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на вещите лица:
Д. А. Д. – на 55 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
Ж. Р. Г. – на 74 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
О. Е. Д. – на 58 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
В. И. Т. – на 56 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
Е. А. А. – на 63 год., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родство със страните.
Съдът предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК, обещават да дадат
добросъвестно заключение.
Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на вещите лица.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на изготвената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съгласно определение на
съда от 05.08.2022 г.
Вещото лице Д.: Поддържам заключението.
Вещото лице Г.: Поддържам заключението.
2
Вещото лице Д.: Поддържам заключението.
Вещото лице Т.: Поддържам заключението.
Вещото лице А.: Поддържам заключението.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:
Вещото лице Г.: Стойността, посочена в предходната експертиза под „движение на
къси светлини“ означава, че автомобилът се движи на къси светлини на тъмно, без външно
осветление. Поради тази причина е приета стойност 42 м.
Има данни, че уличното осветление е било включено и съответно в комплексната
експертиза стойността е 60 м.
Вещото лице Д.: На въпроса Ви как точно се отразява факта, че зоната на удара е
между два осветителни стълба върху осветеността мога да кажа следното: ние сме приели,
че автомобилът се движи на къси светлини. Коментирали сме осветеността вдясно на
автомобила, съгласно изискванията към изправно МПС. От там са тези 60 м. Представили
сме една диаграма, която е, както каза колегата Г., това е осветеност при напълно тъмен фон
и освен това има данни по делото, че без изкуствено осветление там, свидетелите, които са
се намирали в градината, казват, че са виждали на 20-тина метра. Т.е. формата на
светлинния лъч осветява – има крушовидна форма на къси светлини, и уличното осветление
създава един фон, при който не е напълно тъмно. Дори и извън населени място да има луна
и да няма луна има разлика. Тук имаме работещо осветление и те затова виждат.
Няма данни автомобилът да е неизправен. Има данни, че е бил изправен и е покривал
изискванията към фаровете. От там и тъй като фонът не е напълно тъмен, даваме
заключение, че може да види на тези 60 м, т.е. освен съпоставянето на светлинния лъч на
късите светлини, вземаме и факта на другото осветление.
Вещото лице Г.: Не бива да се прави заключение, че между зоните на осветеност от
двата улични стълба има абсолютна тъмнина, тъй като околната среда отразява светлинния
лъч на изкуственото осветление. Поради тази причина не може да се приеме, че на 20-30 м е
абсолютна тъмнина. Като казвам, че не е абсолютна тъмнина, това означава, че има
видимост.
Таблицата на л.33 и съответната графика пред таблицата – това е зона на осветеност
само от късите светлини на автомобила, без да има външните източници на светлина.
Вещото лице Д.: Освен това и процесът е динамичен, тъй като автомобилът се
движи и пешеходецът се движи.
Ако правилно разбирам адв. Р., той има предвид да се движи перпендикулярно
пешеходецът, да навлезе и да се обърне към автомобила, защото е безспорно доказано, че е
бил с гръб, но това разстояние от 4,9 м, когато пешеходецът навлиза, това е 3-4 сек преди
удара. Процесът е динамичен. Конкретно за тази зона – там не е напълно тъмно, тъй като
фонът не е напълно тъмен.
3
Изчислението относно мястото на удара по широчина на пътното платно е направено
при условие, че автомобилът се движи в средата на полагащата му се лента и като
съпоставим ширината на тази лента и уврежданията по автомобила – има едно навлизане на
пострадалия пред автомобила и уврежданията, които са отпред вдясно. Оттам идват тези 4,9
м.
Адв. Р.: Приели сте, че автомобилът се движи около средата на пътната лента, т.е.
както са осевите линии, в средата на тази пътна лента. Пътните платна са 4, като най-
дясното пътно платно е 3,4 м, двете средни пътни ленти са 3,8 м и най-крайната лява е 3,4 м.
Това са обективните данни от огледния протокол. Ако приемем, че ударът е настъпил на 4,9
м от дясно наляво, това означава, че ние навлизаме в пътната лента, където се движил
водача. 3,4 м е първата лента, 3,8 м е следващата лента – информация от стр. 32 на
експертизата, ако се приеме, че ударът е настъпил на 4,9 м, посока от дясно наляво и като се
вземе предвид широчината на МПС – 1,65 м, става така, че превозното средство не е в
центъра на това платно, а в лявата му част.
Вещото лице Д.: 3,8 м – средата на лентата, т.е. от 3,8 изваждате 1,65 м и се получава
2,15 – това е от двете страни 1,07 м; прибавяме към 3,4 м, става 4,50 и това навлизане, за
което говорим – ок. 40 см.
Разполагаме го в средата на лентата, която е широка 3,8 м, автомобилът е 1,65 м,
изваждаме 1,65 от 3,8 и тези 2,15 м е сумарното разстояние от двете страни. Остава 1,07. И
3,40 е 4,47 м.
От уврежданията по автомобила и от СМЕ как е бил разположен пешеходецът към
началото на удара е видно, че е ударен с предната дясна част на автомобила, т.е. той е бил
пред автомобила. Той е челно ударен от предна дясна част на автомобила и оттам идва това
застъпване, това са тези 40 см.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:
Вещото лице А.: На стр.24 са посочени следите по автомобила и по тялото, и със
стрелки е посочено точно мястото на удара между капака и тялото. Има се предвид, че от
края на автомобила – дясната му част, до следите, които са оставени върху капака и върху
бронята, са на тези 40 см.
Вещото лице Г.: На стр. 22 е поставена извадка от протокол за оглед на автомобила.
Последните 2 изречения гласят: „Предният капак е с деформация в предната дясна част с
площ от 50/45 см. Започва на 70 см височина от земята в предния си край и на 45 см от
десния край на автомобила.“ Т.е. ударът започва от мястото на деформацията – на 45 см от
десния край на автомобила наляво. Такива са деформациите по автомобила. Навътре по
4
хоризонтала. Ударът не е в най-крайната дясна част на автомобила, а започва на 45 см от
десния край на автомобила.
Нашето заключение се базира на тези деформации.
Вещото лице Д.: Ако това е края на автомобила и има 45 см оттам – иницииращият
удар е на тези 45 см. Ако беше ударен странично, от най-изнесената дясна част, съобразно
тези травматични увреждания, които той е получил, увредите по автомобила, то това няма
как да се случи. Автомобилът се движи напред. Ако е странично, отдясно ударен, той щеше
да падне вдясно и нямаше да се качи на предния капак, предното панорамно стъкло. За да се
получи този механизъм, той е бил изнесен пред самия автомобил.
Ударът е станал където са първоначалните деформации, отразени в протокола за
оглед на местопроизшествието, което е на около 45 см от външната част на автомобила (стр.
24 от експертизата, снимка № 4, стрелка №1).
Разстоянието от началото на десния край на автомобила навътре, по хоризонтала, до
мястото на стрелка номер 1 е 45 см.
Вещото лице Д.: Това заключение относно мястото на удара е обвързано с
последващите увреждания на пострадалия, с качването върху капака на тялото. Ако е ударен
само с десния ъгъл, тялото на пострадалия нямаше да падне на капака, а вдясно на платното.
Вещото лице Д.: Във връзка с ориентирите и маратонките: логично е, когато се
извършва оглед на местопроизшествие, за ориентири да се приемат части, които са
неподвижни. Дясната маратонка, че е била на някакво разстояние, ние няма как да знаем
защо е била там; тя може да изхвърчи по определен начин при съприкосновение на
пострадалия. Това е подвижна част и не може да бъде приета като ориентир. За ориентир
приемаме стълбовете, които се намират там – неподвижни части. Всяка една подвижна част
може да си смени мястото и да не бъде използвана като правилен ориентир.
За механизмът на удара няма значение коя маратонка е намерена на кое място, тъй
като това е динамичен предмет – може да е била и ритната, няма как да се приеме нещо,
което е подвижно, за ориентир.
Вещото лице Г.: Бих искал да допълня как се развиват събитията от техническа
гледна точка. При удара долната част на тялото придобива въртеливо движение нагоре,
съответно върху тялото действат инерционни сили, които са пропорционални на въртящия
момент, съответно предметите, които са в долната част на тялото (където скоростта е най-
голяма) придобиват скорост и поради тази причина, те се „самосъбуват“ тези маратонки.
Понеже има въртеливо движение, те са придобили някаква скорост – не падат точно долу на
земята, а вече са във въздуха, когато се отделят от тялото. Поради тази причина, понеже са
на някакво ниво над нивото на пътя и понеже имат и хоризонтална сила, която ги мести
напред, затова и те се преместват от мястото на удара на различни разстояния.
Според мен голямото разстояние, на което се намират двете маратонки една от друга,
се дължи на високата скорост на автомобила.
5
Когато тялото е паднало на земята, маратонката не може да се мести. Тя се мести
само тогава, когато върху нея действа инерционна сила.
Адв. Р.: От Вашия експертен опит, когато има удар на пешеходец и отхвърчат и
двете маратонки, обичайно какво е разстоянието между двете маратонки?
Съдът отклонява въпроса.
Адв. Р.: Искам да обясня откъде произтича въпросът ми. Ако се приеме, че
инициалният удар е бил в десния крак или е бил в левия крак, тогава евентуално може да се
предположи защо дясната или лявата маратонка е била намерена много по-напред. Защото
ако приемем, че ударът е станал в десния крак, тази маратонка се изхлузва по време на този
удар и на база инерцията отива на определено разстояние. След като тялото се възкачи на
автомобила, автомобилът го носи 20 м и падне и по време на това носене се изхлузва
маратонката от левия крак, то тогава вече логически може да си направим тези изводи. Това
е важно по отношение на инициалния удар. Поради тази причина питах вещото лице на база
на опита, който има. Ако се приеме обратното – че ударът е настъпил в лявата част, то тогава
вече по-трудно можем да си обясним този резултат. Това е причината за въпроса ми.
Вещото лице Г.: Кога точно ще се отдели маратонката принципно зависи от типа й,
както и доколко са вързани връзките.
Вещото лице Д.: В допълнение искам да кажа: трайните ориентири са стълба,
петното кръв. Тези маратонки не са ориентир. Тази маратонка или не е била вързана, или не
е била добре вързана; възможно е да е била преместена преди самия оглед на
местопроизшествието.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Р.:
Вещото лице А.: Безспорно е, че отляво е удара.
Вещото лице Д.: Маратонките не са били вързани правилно и стегнати. При
настъпил удар, тук разсъждаваме, който е настъпил за пострадалия от ляво надясно и леко
отзад-напред, несъмнено, тъй като е бил в крачка при получаване на тези травматични
увреждания, десния крак първи ще си отхвърли маратонката и затова тя може да отиде по-
напред, не че ако е ударен отдясно. Ако е ударен отдясно, това няма да стане. Ако ударът е
отдясно, първо левия крак ще се вдигне във въздуха. При този удар – от ляво надясно и
отзад напред – десният крак първи губи съприкосновение със земята, защото левият крак е
пред автомобила.
Да не разсъждаваме пък, че маратонката може да е паднала и преди това и
пострадалият да е тръгнал да си я търси.
Вещото лице Д.: Скоростта на пешеходеца, цитирана в експертизата – 1,5 м/с, се
определя по статистически данни. Съобразили сме СМЕ, която обяснява степента на
6
опиянение и на какво то пречи. Освен това има и има свидетелски показания – на пиколото,
на шофьора на таксито, които казват, че човекът много трудно се е движил. Свидетелката
казва: „Той тичаше“ – тя не е видяла, но изведнъж видяла, че тича. Ние сме съобразили, че в
тази ситуация и това алкохолно състояние, това е горната граница на темповете на
движение. Затова сме приели и тази скорост, като сме приели, че той се движи непрекъснат.
Както те обясняват, той може да е пребивавал и по-дълго в платното за движение, предвид
състоянието, в което е бил. Темповете по статистически данни се вземат от различни
справочници, цитирани като литература в експертизата.
Ние сме записали скоростта „до 1,5 м/с“ на база това, което обясних. Отчитаме това,
че свидетелката казва, че той е бягал – движил се е бързо. Все пак свидетелските възприятия
са субективни. Анализираме медицинското заключение относно състоянието на това
алкохолно опияняване и това на какво пречи и приемаме най-благоприятните за водача
стойности, т.е. бърз, в горната степен на бърз ход. Скоростта на бягане е по-висока. Ние
приемаме „бърз ход“.
Вещото лице Г.: Скоростта на бавно бягане 2,28 е на бягащ човек, който не е
повлиян алкохолно. Не мога да дам данни за бягащ пиян човек, но мога да Ви дам
литература, където са публикувани. Статистически данни за скорости на движение на
пешеходци при нормално тяхно състояние и повлияни от алкохол, а също така и инвалиди
(поне с един крак, без помощни средства) – Литература 5, КараП.в, Автотехническа
експертиза – от там сме взели и избрали тези стойности. Колегата е взаимствал и от други
източници, но цитираното в експертизата е от този източник.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Вещото лице А.: При избора на средните стойности сме взели най-благоприятните
такива за водача. Безспорно експертизата се базира на доказателствата по делото – гласни,
писмени данни от огледи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
Прокурорът: Да се приеме.
Адв. Р.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така
прочетеното заключение и
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРИОБЩАВА заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза с вх. №295/06.01.2023 г., назначена с определение на съда от
05.08.2022г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещите лица за изготвяне на експертизата съгласно
предоставените справки декларации, а именно както следва: инж. Г. – 1150,20 лв. /хиляда
сто и петдесет лЕ. и 20 ст./, инж. Д. – 1150,20 лв. /хиляда сто и петдесет лЕ. и 20 ст./, инж. Т.
– 1150,20 лв. /хиляда сто и петдесет лЕ. и 20 ст./, вещото лице А. – 1100,00 лв. /хиляда и сто
лв./, д-р Д. – 1100,00 лв. /хиляда и сто лв./, както и възнаграждение за всяко от вещите лице
за изслушване в днешното съдебно заседание в размер на от по 200 лв. /двеста лв./, платими
от бюджета на съда. (издаден 5 бр. РКО)
Съдът докладва писмо от Община – Варна във връзка с осветителните тела –
приложени протоколи за въвеждане в експлоатация и последващи проверки, както и скица
на района; писмо от МБАЛ „Св. Анна“- Варна във връзка със запитването с какви дрехи е
било лицето, както и относно опис на личните му вещи; справка картон на водача по
отношение на подс. Б. Д. С. за наличието на нарушения като водач; фотоалбум от оглед на
местопроизшествието, както и фактура за разноски за албума.
Прокурорът: Да се приемат.
Адв. Р.: Да се приемат. Моля да приемете характеристика във връзка евентуално с
индивидуализацията на наказанието от работодателят на подсъдимия.
Прокурорът: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че докладваните писма и справки, както и представената характеристика
по отношение на подсъдимия С. са относими и допустими към настоящото наказателно
производство, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмо от Община – Варна с
вх. №20072/26.08.2022г., ведно с приложения: протокол за въвеждане в експлоатация на лот
3 от 04.01.2017 г., протокол №04/15.09.2020 г. към тест за осветеност, протокол за
извършени ремонтни дейности по осветеността за м. Август 2020 г., извадка от ГПОД – 2
бр. чертежи №02-100/м.12.2017 г.; писмо от МБАЛ „Св. Анна“ с вх. №19265/15.08.2022 г.,
ведно с приложение: отрязък от протокол за опис на лични вещи от 17.08.2020 г., журнал за
прием на пациент в спешен център за периода 09.08.2020 г. – 26.08.2020 г.; писмо от МВР,
СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – гр. София с вх. №19170/12.08.2022 г., ведно с приложение:
справка картон на водача Б. С.; писмо от ОД на МВР – Варна, БНТЛ с вх.
8
№22110/27.09.2022 г., както и с вх. 19594/19.08.2022, ведно с приложения: албум със
снимки от местопроизшествието на хартиен и оптичен носител (CD-R); характеристика на
подс. Б. С. от работодателя му Директор Дирекция “Управление на щети Общо
застраховане“ и ръководител отдел Сектори „Щети в чужбина“ при ДЗИ ЕАД – гр. София.
СЪДЪТ приканва подсъдимия да даде обяснения.
Подс. С.: По принцип ми е много трудно да говоря за случая, тъй като това беше
удар не само за семейството на пострадалия, а и за моето семейство, и лично за мен. Аз съм
добросъвестен и отговорен човек. В никакъв случай не съм карал и в случая, и като цяло,
рисково и с опасност за останалите. Така съм се отнасял към всичко в моите отношения, още
повече, че тогава съм возил семейството си и малкия ми внук. Съжалявам за всичко, което се
случи.
За съжаление съм се озовал на неподходящо място в неподходящо време. На мен се е
паднала тази тежка участ. Случилото се даде силно отражение както на мен, така и на
семейството ми. Продължавам да имам тревожни чувства и напрежение. Не е имало
никакъв умисъл, нищо, което да съм искал и да съм… Напротив, ако не е била тази
неочакваност, щял съм да направя всичко възможно, за да спасим тоя човек. За това говори
и факта, че веднага опитах да помогна с нещо. Върнах се… веднага излязох от колата.
Хората ме посъветваха да не го пипам, защото той лежеше и да не усложня състоянието му;
казах, че е извикана линейка. Направих всичко, което зависи от мен, за да не се получи това
нещо, но за съжаление се случи.
Страните заявиха, че нямат въпроси към подсъдимия.
Съдът дава почивка от 10:55 до 12:00.
Съдебното заседание продължава в 12:00 в присъствието на всички страни.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите приложени към ДП №321/2020 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР –
Варна доказателства.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи съдебното следствие.
Адв. Р.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи съдебното следствие.
9
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286 ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл.291 от НПК, СЪДЪТ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.
Считам, че в хода на съдебното следствие от всички приобщени доказателства се доказа
авторството на Д.ието, а именно, че подс. С. на 17.08.20 г. в гр. Варна, при управление на
МПС по бул. „Княз Борис I“ посока к.к. Златни пясъци е нарушил правилата за движение, а
именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като при възникнала опасност на пътя не е предприел
необходимите действия, за да я избегне и е настъпило ПТП, като пострадалия Ст. М.ов П. е
починал в резултат на травмата си, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Доказателствата, които бяха събрани и приобщени в хода на съдебното
следствие, а именно огледа на местопроизшествие, допълнителния оглед на лекия
автомобил, всички свидетелски показания, както и постъпилите документи от Община –
Варна, сектор КАТ – Варна – всички те бяха взети предвид и беше изготвена петорна
автотехническа експертиза с участието на медик и трасолог.
Този вид престъпления действително се решават от САТЕ – там са експертните
мнения, които могат да дадат отговор на всички тези въпроси относно механизма на
извършване на Д.ието. Изцяло се позовавам на петорната експертиза и възприемам, че
описаният механизъм на Д.ието е именно това, което се е случило в действителност.
Считам, че фактологията е следната: подсъдимият е управлявал на 17.08.20 г. лек
автомобил по булЕ.рд „Княз Борис I“ посока к.к. Златни пясъци със скорост от около 50
км/ч. По същото време на спирка „Акациите“, посока от морската градина към кв. Чайка, на
пътното платно е стъпил и пострадалия. Той е предприел пресичане от дясно наляво, като в
момента на стъпване на пътното платно е бил видим за подсъдимия и е можело да бъде
възприет от него като възникнала опасност на пътя. В този момент на възникване на
опасност за подсъдимия, пострадалият се е намирал на 60 м, както е посочено в експертизата
и обективно подсъдимият е имал възможност да спре автомобила и съответно да избегне
ПТП. При тази скорост и при това разстояние опасната зона е 36,6 м, т.е. пострадалият не е
навлизал в опасната зона. В резултат на закъснението на подсъдимия да предприеме спиране
е настъпило и ПТП. Това са фактите и считам, че са доказани от събраните доказателства и
съответно от експертното заключение са възпроизведени по много ясен и категоричен
начин.
Безспорно в тази ситуация следва да бъде отчетен факта, че пострадалият също е
станал причина за настъпването на ПТП – предприел е пресичане не само на
10
нерегламентирано място, но и при наличието на много близко намиращ се подлез. Отделно
от това той се е намирал и в силна степен на алкохолно опиване, което допълнително е
допринесло за поведението му на шосето. Факт е, че подсъдимият е направил всичко
зависещо от него в тази ситуация, за да помогне на пострадалия.
Тези две обстоятелства, заедно с чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични му данни; считам, че следва да бъде отчетено и безукорно му процесуално
поведение както в хода на ДП, така и в съдебното производство, считам, че в този случай
целите на наказаните, при тази обстановка, биха могли да бъдат постигнати с едно съвсем
минимално наказание, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Считам, че
това е достатъчно в настоящия случай и при настоящите обстоятелства. Моля да присъдите
и разноските.
Адв. Р.: Моля да признаете подзащитния ми за невиновен, тъй като считам, че в
настоящото производство не се доказа по категоричен начин вината му, като моите
аргументи в тази посока са следните:
На първо място безспорно много трудно беше да се установи конкретния механизъм
на ПТП-то, тъй като състоянието на пешеходеца, а именно неговото алкохолно опияняване,
което е „тежко“ според аутопсията. Според съдебния лекар в комплексната експертиза е „от
средно към тежко“, което дава предпоставки да се тълкува по различен начин неговото
движение и поведение по пътното платно. В това отношение считам, че не се установи по
безспорен начин както посоката на пресичане, скоростта му, така и самото движение, което
е извършил – праволинейно или косо е, спирал ли е. Това са данни, които много трудно
могат да се установят. Експертите, за да изведат някакви изводи, се позовават на теоретични
постановки и на база конкретни доказателства по делото.
По отношение на комплексната експертиза, която днес приехме, аз считам, че същата
в своите изводи, не всички, но в част от тях, се позовава на избирателна част от събраните
доказателства, а други са пренебрегнати или превратно изтълкувани.
Конкретно относно скоростта на движение на пешеходеца: имаме по делото две
групи свидетелски показания, които дават някаква индиция за поведението и скоростта на
пешеходеца. Един свидетел казва, че с периферията забелязал бягащ мъж. Това е коментара
на този свидетел по отношение на скоростта. Вторият свидетел, който частично подкрепя
тази индиция за бягащ мъж – това са показанията на таксиметровия шофьор, който в съдебна
зала спомена, че пострадалият е бил толкова пиян, че е залитал, бил е подпиран от пиколото
на качване в таксито, а когато е слязъл от таксите, той по инерция тръгнал да залита и да
набира по-висока скорост, ако мога да кажа така.
Същото нещо, този извод за тази инерция и моментна скорост на този пешеходец, се
подкрепя и от данните на вещото лице, извършило аутопсията – д-р М., която в съдебната
зала потвърди, че много трудно при такова алкохолно повлияване може да се обсъди
конкретна скорост на пешеходеца. Позовавам се на следния пасаж: „При такова състояние са
налице значителни нарушения на координацията на движението, адекватното възприемане
11
на околната среда, рефлексите, както и оценка за обстановката. Ние не можем да говорим за
средна скорост, намалена скорост или каквато и да е. Тежки нарушения в позицията на
тялото са налице. Невъзможно е да обсъдим както скоростта, така и поведението в този
момент.“ Тъй като тази преценка е изключително трудна, за нас възниква въпроса как
вещите лица по комплексната експертиза приемат една средна скорост от 1,5 м/с и въз
основа на тази скорост се определят мястото, разстоянието, което е изминал пешеходецът до
мястото на удара, времето, за което пешеходецът е стигнал до мястото на удара, както и
отстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара. При това теоретично
възприемане на тази скорост, тъй като вещите лица посочиха, че е тя е изведена единствено
от това, че те считат, че е средно алкохолно повлиян и това е скорост, която е на база
съответните книги, които са издадени за средна скорост за алкохолно повлиян пешеходец, те
приемат, че то е развил до тази скорост средно аритметично.
Ако ние променим тази скорост само до „спокойно бягане“, а не „бягане“, както
твърди свидетеля, който дори с периферията е възприел бягащ човек, то тогава всички тези
отстояния се променят. Аз си направих труда да изчисля, че ако ние възприемем само по-
висока скорост от 2,28м/с, която също е за алкохолно повлиян пешеходец, то отстоянието,
на което се е намирал автомобила от мястото е вече 37м., което е значително по-малко.
Подобно е и за останалите факти, които са възприети от комплексната експертиза, в
частност мястото на удара и ъгъла на пресичане на пешеходеца. Експертизата приема ъгъл
от 45 градуса, като този ъгъл е изцяло мотивиран от това какви данни са фиксирани в
аутопсионния протокол и какви са деформациите по МПС-то. По никакъв начин не е
отчетено поведението на самия пешеходец на пътното платно и то няма как да бъде
установено на 100% или с категоричност. Т.е. как пешеходецът се е държал на това пътно
платно, по какъв начин евентуално се е завъртял, реагирал ли е на светлината в последния
момент да предприеме някакво движение – всички тези моменти са неустановени и ние няма
как да приемем, че ъгълът на пресичане е бил 45 гр. с категоричност, както и по отношение
на скоростта.
Аналогично, ако този ъгъл на пресичане се измени само с 10 градуса отново всичко
по формулата се променя и отново резултатите стават в посока намаляне отстоянието, на
което се е намирал автомобилът до мястото на удара. Същото е и по отношение посоката на
пресичане на пешеходеца.
Аз считам, че в производството не можа категорично да се установи в крайна сметка
този пешеходец в каква посока е пресичал – дали от дясно наляво или от ляво надясно.
Имаме няколко експертизи – тройна, допълнителна тройна и комплексна, които водят до
различен извод. В последната експертиза експертите твърдят, че пресичането е от дясно
наляво, а в другите експертизи бяха защитени и двата варианта, но считам, че комплексната
експертиза – да, тя в състава й присъстваше експерт медик, но в аутопсията и в СМЕ ясно е
посочено, съответно експерта, който е извършвал аутопсията, че основни тежките
наранявания са в дясната половина на тялото и експертът сочи, че мястото на
съприкосновение с вредоносния фактор могат да се посочат дясна хълбочна област,
12
вътрешна повърхност на левия долен крайник с център, отстоящ от ръба на 35 см.
„Преценени в своята съвкупност, нараняванията биха могли да бъдат получени при удар от
МПС в посока от дясно наляво, последващ падане на пътната настилка.“ Т.е. в единия
случай имаме вещо лице – експерт медик, извършил аутопсията, който сочи ясно, че е
ударът е настъпил от дясно наляво спрямо посоката на движение, в следващия случай имаме
вещо лице медик в комплексната експертиза, където се сочи съвсем друг механизъм,
настъпил от ляво надясно.
Обективните данни критерии, на които могат да се позоват съдебните лекари,
безспорно по-тежките увреждания са отдясно. За мен остава неясно как може въз основа на
това, че леките наранявания – кръвонасядания по левия крак отпред и отстрани, могат да се
приемат като инициален удар на база съпоставка с автомобила. Аз не мога да разбера при
скорост 50 км/ч и при удар отляво, в лявата част на тялото, как могат да се причинят по-леки
травми, а всички последващи и по-тежки травми да са отдясно при този механизъм.
Аз считам, че комплексната експертиза в този си вид се базира основно както на
теоретични постановки, така и на конкретно възприети от вещите лица скорост и място на
удара, в които обаче ние обективно, на база събраните доказателства, няма как да сме
сигурни в категоричността по отношение на скоростта, на мястото на удара и на
движението на пешеходеца.
За мястото на удара – вещите лица много добре обясниха защо приемат това място на
удара и конкретно по широчина на пътното платно, защо това се е случило точно на 4,9 м от
бордюра. По отношение на това, тези 40 см, видно от самия огледен протокол и този за
оглед на МПС – най-долу по МПС личат пукнатини по бронята, където бронята като най-
външен елемент на това МПС оказва първи досег с тялото на пешеходеца. Този елемент се
намира на най-дясната предна част на автомобила. Тези 40 см, за които говори вещото лице,
че ударът е настъпил в по-лявата част, се основават единствено на деформации по предния
капак на автомобила и на някакво отстояние, което е на 40 см от дясната страна на
автомобила. Само че тези 40 см, ако се извадят и се възприеме, че ударът е настъпил в най-
крайната предна дясна част на автомобила, тогава мястото на удара не е 4,9 м, а 4,4 м и тези
40 см оказват много съществено влияние като се вземе предвид скоростта на пешеходеца и
съответно като се заместят във формулата отново се получават стойности, които навеждат
на други изводи, на други заключения. Аз отново си направих труда – при 4,4 м отстояние
от бордюра и 2,28 м/с скорост на бягащ човек, тогава автомобилът се е намирал на 32 м от
мястото на удара, което съвсем скъсява дистанцията и навлизаме дори в опасната зона. Тези
изчисления са изцяло мои и те не са обективирани в някаква експертиза, но мисълта ми е, че
няма как с категоричност да приемем тази скорост на пешеходеца, съответно това място на
удара като категорично установени и безспорни по делото, респективно и оспорвам
заключението на вещите лица по комплексната експертиза, тъй като считам, че там е
избирателно подходено към доказателствата, с които е работено.
По отношение квалификацията на Д.ието – този текст на ЗДвП, за съжаление, е
изключително рестриктивен към водачите и той е в две хипотези относно предвидимата и
13
непредвидимата опасност. Аз считам, че ние в първата хипотеза относно предвидимата
опасност изобщо не трябва да попадаме, тъй като този булЕ.рд е проектиран, за да може
пешеходците да се изолират от движението – няма нито една пешеходна пътека, а до всяка
спирка има подлез. За водача не е налице ангажимент да предвижда движение на пешеходци
по този булЕ.рд. За съжаление, втората хипотеза, където пише, че водачът трябва да реагира
и при всяка непредвидена опасност, обвинението е конструирано върху тази втората част. За
водача е задължение ако възникне такава опасност да реагира. По делото няма никакви
данни водачът или пък останалите, пътуващи в автомобила свидетели, по какъвто и да е
начин да са забелязали този пешеходец предварително. Включително пътника до водача –
непосредствено преди удара с периферията е видяла бягащ човек. Не може трима възрастни
да пътуват в автомобила и никой да не е забелязал този пешеходец. Тези показания през
целия ход на процеса са идентични и са константни, което на практика е индиция, че този
пешеходец се е появил внезапно на пътя и въобще водачът не е имал никаква възможност да
реагира в тази ситуация.
Вещите лица не коментираха, но в предходните експертизи, тъй като нямаме
доказателства по делото с какви дрехи е бил облечен пешеходеца, а това отново навежда на
въпроса за видимостта и осветеността. Вещите лица приемат в идеалния случай видимост от
60 м, но тази видимост е идеална, в идеални условия. Ако пострадалият е бил с по-тъмни
дрехи – разбирам, че навлизаме в хипотези, но това е индиция защо евентуално не е бил
забелязан от никой от движещите се в МПС-то. Ако пострадалият е бил с по-тъмни дрехи
съответно тази видимост намалява и е било по-трудно да се види от водача. Вещите лица в
предходната експертиза бяха коментирали, че при тъмни дрехи няма никаква видимост до
17 м. Т.е. това също е фактор, който много е повлиял на това какво точно се е случило,
който за съжаление поради наличните доказателства, не можах да установим с
категоричност по отношение на това обстоятелство.
По отношение на чл.20, отново се връщам, липсата на реакция до водача можем да
кажем с категоричност, че води до извод, че нито той, нито някой друг е забелязал това
движение на пешеходеца, което води до извода, че това време е много кратко, разстоянието
е много кратко, скоростта на пешеходеца е била много висока. Оставям настрана, че същият
е пресичал…
По отношение индивидуализацията на наказанието прокурорът обсъди евентуално
смекчаващите вината обстоятелства. Приложена е справка за наличните нарушения на
водача. За 23 год. има 1 нарушение по отношение на скоростта, което от своя страна сочи за
безукорно поведение на водача. Ние затова не можем да се примирим с това, че той има
някаква вина за този инцидент. Според нас се е движил с установената в рамките на закона
скорост, изпълнил е изцяло своите задължения си по закона, респективно не е виновен по
така възведеното обвинение.
Моля да съобразите характеристичната справка, която приложихме по делото, както
и безспорно да обсъдите и поведението на пешеходеца, което считам, че в този случай е
основната причина за настъпването на ПТП – в тежко алкохолно опияняване прави опит да
14
пресече на място, забранено за това, с подлез наблизо, и няма как при това състояние да
приемем осреднени стойности. Ако това беше обикновен пешеходец или по-леко алкохолно
повлиян човек, аз бих се съгласил да приемем средни стойности, но при положение, че
пострадалият е бил силно алкохолно повлиян, ние няма как да приемем някои от нещата по
комплексната експертиза за безспорно установени.
Респективно аз считам, че една присъда не може да почива на предположения и
безспорно в производството трябва да се докаже вината на моя подзащитен и аз моля да
оправдаете същия. Ако прецените, че е виновен, по отношение индивидуализацията на
наказанието, моля да обсъдите всички изложени от мен обстоятелства.
Подс. С. – право на лична защита: Поддържам казаното от адвоката ми. Не се
чувствам виновен, защото считам, че не съм допринесъл с нищо за случилото се. Адв. Р.
ясно и категорично изложи обстоятелствата.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
Подс. С.: Моля да бъде оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъдата, която Председателят на състава
обяви публично и разясни на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308,
ал.2 от НПК, както и срока и реда за обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15