№ 424
гр. Пловдив, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветанка Тр. Вълчева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело №
20245300900343 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ, обективно съединен с
акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл.409 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена на
07.06.2024 год. от И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат Т. Ж., първоначално
против „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Средец“ ул.„Й. В. Гурко“ №10, ет.3, ап.4. С молба от
21.10.2024г. ищецът е поискал поправка на допусната техническа грешка в исковата молба,
която да се счита за подадена против ТВМ (TVM) Белгия, с адрес: Berchemstadionstraat 78,
BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, чрез законния представител „Авус България
– регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Средец“, ул.“Й. В. Гурко“ №10, ет.3, ап.4, представлявано от управителя
Ч.М.Я.-Б. С Определение №1536/04.12.2024г. е допусната поправка на техническа грешка в
исковата молба по отношение на надлежния ответник в производството, който да се чете
ТВМ Белгия, чрез законен представител „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
В исковата молба се твърди, че на 16.08.2023г. около 12:32 часа на републикански път
автомагистрала „Тракия“ на 95км+600м. в посока Пловдив - София, управлявайки МПС,
представляващо лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, рама/шаси ****, с номер на
двигател ****, с регистрационен номер №****, година на производство 29.10.2008г., ищецът
претърпял ПТП, при което управляваният от него автомобил бил ударен отзад с висока
скорост от микробус с марка „Мерцедес“, модел „Вито“, регистрационен номер ****, рама
****, собственост на Demolans Logistics SRL, с адрес: Белгия. Поддържа се, че водачът на
1
микробуса C.H.V., роден на ****, с адрес: ************** (.) **** нарушил правилата за
движение по пътищата, като виновното му и противоправно поведение било установено и
със съставен АУАН от компетентните административно-наказателни органи, а отделно от
това било образувано и Досъдебно производство от Районна прокуратура - Пазарджик.
Твърди се, че в резултат на удара, лекият автомобил, собственост на пасажера Р.Ф. бил тотал
щета и не подлежал на ремонт.
Твърди се, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът
получил следните увреждания: контузио торакоабдоминалис и черепно-мозъчна травма,
изразяващи се във временна загуба на съзнанието, силно главоболие, световъртеж, зрителна
острота, треперене на очите и двойно виждане, различен размер на зениците, съпроводено с
кривогледство, болки във врата и гърдите, като болките в главата отшумяли за 30 дни, а тези
във врата и схващанията в тази част на тялото - продължавали и до настоящия момент.
Поддържа се, че загубата на съзнание, причинено в следствие на удара /мозъчно сътресение/
представлява разстройство на здравето временно опасно за живота и е средна телесна
повреда. Посочва се, че непосредствено след инцидента ищецът бил хоспитализиран в
хирургично отделение на „МБАЛ-Пазарджик“ АД за период от 16.08.2023г. до 17.08.2023г.
На 13.09.2023г. ищецът подал сигнал с вх.№4941/2023г. до Районна прокуратура –
Пазарджик. Образувано било ДП по пр.пр. №4941/2023г. с прокурорски акт, по което била
изготвена съдебно-медицинска експертиза и била дадена възможност на ищеца да се
конституира като пострадало лице.
Твърди се, че ищецът вече не можел да шофира, изпитвал силно притеснение и страх,
когато се наложело да пътува. Не можел да спи нормално, будел се, имал посттравматичен
стрес от случилото се, ограничил социалните си контакти.
Посочва се, че застрахователният договор на виновния водач - C.H.V., роден на ****, с
адрес: ************** (.) ****, бил сключен със застрахователя TVM Белгия, с адрес:
Berchemstadionstraat 78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, установен в
държава-членка, различна от Република България, като и застрахованото моторно превозно
средство обичайно се намирало в Белгия – държава-членка, различна от Република
България. Посоченото дружество имало кореспондент на територията на страната –
посоченият законен представител на ответното дружество. Последното било уведомено на
23.10.2023г. по електронен път за настъпилия инцидент, като ищецът депозирал Писмено
искане за предявяване на застрахователна претенция за обезщетение за претърпени вреди от
ПТП. Ответното дружество, чрез законния си представител, уведомило ищеца, че е заведена
щета с №BGS-00667/2023г., като му предложило обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер от 4 000 лв., което ищецът отказал да приеме, считайки го за
силно занижено с оглед състоянието му.
Моли се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 40 000
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на увреждането, причинено от ПТП-то, ведно с мораторната лихва, считано от 24.01.2024г. –
датата след изтичането на срока по чл.405 ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, чрез процесуалния му представител, с който оспорва предявените
искове - главния иск за присъждане на обезщетение като неоснователен и недоказан, а в
тази връзка и акцесорния иск за присъждане на лихва. Счита претендираното обезщетение за
силно завишено. Не оспорва наличието към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ със застрахователното
дружество ТВМ Белгия. Оспорва отговорността на белгийския водач на МПС за настъпване
на процесното ПТП, механизма на реализирането му, както и причинно-следствената връзка
между настъпилото застрахователно събитие и твърдяните вреди. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите вредоносни последици. Оспорва размера
на исканото обезщетение като несъответен на вида и тежестта на претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като счита, че не се дължи
такава, поради обстоятелството, че заявилото обезщетение лице не е предоставило
своевременно банкова сметка, по която да му бъде изплатено такова, съответно ответното
дружество не е изпаднало в забава. Оспорва посочения в исковата молба начален момент на
законната лихва.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която
оспорва възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца. Поддържа, че ПТП-то е настъпило вследствие единствено на виновното
поведение на белгийския водач, както и че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Ищецът твърди, че банковата му сметка своевременно е предоставена на ответното
дружество, още при водене на кореспонденция за доброволно уреждане на спора. Поддържа
по основание и размер предявения иск.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени в първоначалния отговор.
Предявените искове се поддържат в проведените по делото съдебни заседания от ищеца
и неговия пълномощник. Молят съда да уважи исковете, като основателни и доказани.
Подробни съображения по същество са изложени в представени по делото писмени
бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното оспорване на
исковете и наведените с отговорите възражения. Моли съда да отхвърли иска за
обезщетение над изплатените 4000 лева до пълния предявен размер и да им присъди
разноските по делото. Излага доводи по същество.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането,
във връзка с чл.45, чл.51 ал.1 и чл.52 от ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно
3
основание чл.409 от КЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими
искове. Цената на иска за неимуществени вреди обосновава родова подсъдност на окръжен
съд като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност по постоянния адрес на
пострадалия към датата на събитието по чл.115 ал.2 от ГПК.
Представени са доказателства, които не се оспорват от ответника, че преди образуването
на делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна
претенция, което е условие за допустимост на иска.
Съдът, след като разгледа събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с
белгийски регистрационен №****
Установено е по делото отправянето от страна на ищеца на застрахователна претенция
спрямо ответното дружество, чрез дружеството кореспондент в страната, която е получена
от него на 23.10.2023г.
По делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на
16.08.2023г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик. От него
се установява, че орган на власт е посетил мястото на произшествие, осъществило се на
Автомагистрала „Тракия“, на км.95+600 в посока гр.София. Служителят на Пътна полиция е
констатирал настъпването на произшествие с участие на две превозни средства: лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. №**** управляван от Ш.Х.В., застрахован
със застраховка „ГО“ в „TVM“, валидна до 31.01.2024г. и лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“ с рег. №**** управляван от ищеца И. Г. Р., с валидна към датата на
произшествието застраховка „ГО“ в „Булинс“. В протокола са описани видимите материални
щети по превозните средства, както и другите материални щети – по еластичната ограда
/мантинелата/. Посочени са имената на пострадалите при произшествието лица. Сред тях
под номер едно е посочен ищецът И. Г. Р.. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е
отразено следното: участник №1 /лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.
№**** не изпълнява задължението си да се движи на такова разстояние от движещия се
пред него участник №2 /лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №****/, за да
може да избегне удар в него, когато той намали скоростта си или спре рязко. Посочено в
протокола за ПТП е, че е издаден АУАН №GA896878 от 16.08.2023г.
От събраните данни се установява, че образуваното във връзка с произшествието ДП
№994/2023г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик е приключило с постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 03.02.2025г. на прокурор при Районна
4
прокуратура - Пазарджик на основание чл.199 и чл.243 ал.1, т.1, във връзка с чл.24 ал.1, т.1
от НПК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че с процесното деяние не са причинени
съставомерни вредни последици и деянието е несъставомерно от обективна страна, което
налага наказателното производство да бъде прекратено. По отношение на пострадалия И. Г.
Р. е прието, че причинените му от ПТП-то травматични увреждания са довели до
разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - касае се за лека
телесна повреда, която не е криминализирана от законодателя, като съставомерна последица,
касателно хипотезата на чл.343 ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342 ал.1 от НК. Заверен препис от
цялото досъдебно производство е приет и приложен към настоящето дело. Сред материалите
е и фотоалбум, необходим за работата по допусната експертиза.
В случая предвид липсата на приключило с влязла в сила присъда наказателно
производство не е налице хипотеза на чл.300 от ГПК. Поради липсата на присъда досежно
деянието, всички обстоятелства, свързани с произшествието и включени в състава на
деликтната отговорност подлежат на пълно главно доказване в рамките на настоящото
гражданско производство, което е указано изрично на страните с доклада по делото.
Във връзка с механизма на произшествието по делото са събрани гласни доказателства,
чрез разпита на допуснатите свидетели.
Разпитана като свидетел е Р.К.Ф., която е собственик на управлявания от ищеца лек
автомобил и е участвала в произшествието, като пасажер в този автомобил. Нейното име е
едно от имената на трите пострадали при произшествието лица. Свидетелката е приятелка
на ищеца И. Г. Р.. На 16.08.2023г. двамата решили да отидат на разходка до гр.София.
Тръгнали с нейната кола, но карал ищецът, тя се возела на пасажерското място. Ищецът
карал в дясна лента, движели се със скорост 120 км/ч максимум, нейната кола не била много
мощна и не позволявала много да се усилва скоростта. По едно време забелязали, че
аварийната и дясната лента са оградени с конуси, имало пожарна, полиция, имало кран.
Видяли, че има ПТП на магистралата, при което трябвало И. да се престрои в лява лента.
Той пуснал мигач и влязъл в колоната доста преди самото ограничение. Движели се със
скоростта на колоната. Ищецът спазвал дистанция, колата пред тях била сравнително напред.
В един момент свидетелката си погледнала нещо в чантата надолу и точно вдигнала поглед
напред, когато усетила удар отзад, който бил доста силен. Колата се завъртяла, тя стояла
настрани, все едно гравитацията я дърпала настрани, ударила си главата в страничната врата,
но не загубила съзнание. Спомня си как колата се въртяла и в следващия момент просто
спряла. Около нея имало дере, имало пушек от пясъка. Обърнала се да види как е И., той
издавал някакви звуци. Свидетелката решила, че го боли, казала му името, потресла го леко,
ударила му шамари, защото виждала, че той не е в съзнание, за да се опита да го събуди,
обаче той не отговарял, а само издавал звуци. Свидетелката много се притеснила, свалила си
колана, свалила и неговия колан след това, и се опитала да го разтресе, обаче нямало ефект.
В следващия момент пожарникар отворил нейната врата. От предишното ПТП имало вече
там пожарникари и полиция, но нямало линейка. Пожарникарят я изкарал от колата и й
казал да стоя по-далече от колата, че можело да се запали. Свидетелката много се
5
притеснила, помолила да извадят И., крещяла му името. Казали й, че не могат да го извадят
от колата в момента, тъй като е в безсъзнание и тя много се изплашила. Имало една кола,
която била зад тях и те спрели. Жената й дала вода, казала й, че имат видеорегистратор, а
свидетелката й дала телефона си, за да й изпрати записа.
Относно механизма на пътно-транспортното произшествие по делото са разпитани и
свидетелите А. А. Т. и В. В. Д.. Първият свидетел е полицейски служител, който бил на
мястото на инцидента по служба, във връзка с предходно станало пътно-транспортно
произшествие със смъртен случай. Спомня си, че за изваждане на камиона, който бил извън
магистралата, се наложило затваряне на активната лента на магистралата, като движението
било само в изпреварващата лента, което било регламентирано с конуси. В същото време
имало много движение, тъй като бил летен сезон. Свидетелят се намирал извън служебния
автомобил и фактически процесният инцидент станал пред него, тъй като движението
намалявало, преминаващите снимали какво се е случило. Тогава забелязал как автомобилът,
управляван от ищеца, намалява скоростта на движението си, поради намаляване скоростта
на движение на другите, и в същия момент бус с чужда регистрация се бил засилил, карал
много бързо, водачът гледал към катастрофата. Свидетелят виждал, че ще се ударят, поради
което започнал да ръкомаха на човека, но той си гледал катастрофата и буквално без
никакъв спирачен път ги отнесъл. Ударил ги много силно отзад. Тяхната кола излетяла на
100-150 м. отстрани до пътя. Веднага отишъл при тях. Заради другия инцидент пожарната
кола вече била там на място. Момчетата пожарникари дошли и помогнали. Реагирало се
много бързо. Пожарникарите помогнали да се отвори шофьорската врата, която била
задръстена, за да слезе водачът. Бусът останал в изпреварващата лента. Викнали линейка,
тъй като момичето било в голям шок, а пострадалият все едно не знаел къде се намира. И
двамата ги извели от автомобила, сложили ги да седнат на степенката на пожарната кола.
Дали им вода и ги наплискали, докато дойде линейката, която ги откарала в болницата.
Свидетелката В. В. Д. си спомня добре за пътно-транспортното произшествие на
Автомагистрала „Тракия“ през месец август 2023г. Прибирали се от к.к. „Слънчев бряг“ със
семейството й. Мъжът й карал. Движели се по АМ „Тракия“, в посока гр.София. В един
момент мъжът й казал, че има катастрофа. Намалил скоростта и отбил в дясна лента,
огледали катастрофата и в този момент мъжът й извикал: „…Леле, още една катастрофа
става в момента“. Свидетелката видяла пушек, видяла как се обръща колата и отива в
канавката, и казала на мъжа си да спре, за да окажат помощ. Спрели, свидетелката и мъжът
й слезнали, а децата им останали в колата. Мъжът й отишъл до пострадалата кола, за да
отвори вратата, но не успял да отвори и минали и двамата от другата страна. Мъжът й
отворил вратата на момичето. То удряло шамари на момчето, за да го свести. Момичето
треперяло, било изпаднало в паника. Била й се скъсала роклята и свидетелката се опитвала
да й я завърже. В този момент дошли полицаите и пожарникарите. И след това ги отпратили
да си ходят.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено и неоспорено от
6
страните. Установява се от заключението, че ищецът И. Г. Р. е управлявал л.а. „Форд Фиеста“
по платното за движение на АМ „Тракия“ в посока от изток на запад. Водачът Ш.Х.В.
управлявал л.а. „Мерцедес Вито“ също по платното за движение на АМ „Тракия“ в посока
от изток на запад, зад л.а. „Форд Фиеста“. Скоростта на л.а. „Мерцедес Вито“ в момента на
удара е била около 98 км/ч. Скоростта на л.а. „Форд Фиеста“ в момента на удара е била
около 38 км/ч. Ударът е настъпил в лявата лента на платното за движение на място, което се
намира: по широчина на 1 - 1,5 м. в дясно от лявата граница на платното за движение. Тъй
като двата автомобила са се движели в лявата лента, л.а. „Мерцедес Вито“ е следвало да
намали скоростта си до тази на предно движещия се автомобил, който е намалил скоростта
си поради някакви причини (ограничение на скоростта, образуване на колона от автомобили
или др.). Водачът на л.а. „Форд Фиеста“ е намалил скоростта си поради посочените причини,
поради което е нямал възможност да се движи със скоростта на задния автомобил. Според
вещото лице дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на л.а.
„Мерцедес Вито“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 98 км/ч е била
87,44 м. Настъпването на удара означава, че л.а. „Форд Фиеста“ е бил в опасната зона на л.а.
„Мерцедес Вито“, но това е така, защото водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ не е реагирал
своевременно със спиране при настигане на движещия се пред него автомобил. Водачът на
л.а. „Форд Фиеста“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Водачът на
л.а. „Мерцедес Вито“ е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и съответно е имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, ако е реагирал на разстояние поне 88 м. преди мястото на удара. Видно от
заключението е, че процесният л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№**** фабрично е оборудван с
предпазни обезопасителни колани.
Несъмнено се установи по делото, че при произшествието, на ищеца са причинени
телесни увреждания. Обстоятелството, че същият е пострадал, е отразено още в протокола за
ПТП, съставен на мястото на произшествието – той е посочен сред пострадалите лица. От
гласните доказателства се установява, че ищецът е прегледан от екип на Спешна медицинска
помощ и превозен до лечебно заведение.
От представената епикриза, издадена от „МБАЛ-Пазарджик“ АД – Хирургично
отделение се установява, че ищецът И. Г. Р. е постъпил на болнично лечение на 16.08.2023г.
в 17,34ч. Анамнезата е снета по данни на пациента, екипа на ЦСМП и близките му - след
ПТП загубил съзнание за няколко минути, при прегледа съобщава за силни болки в главата и
двойно виждане на моменти, слаби болки в гърдите и корема. Поставената окончателна
диагноза е: Контузио торакоабдоминалис. Комоцио церебри. В деня на приема, на ищеца са
направени редица изследвания и са извършени консултативни прегледи, след което му е
назначена терапия с медикаменти. Изписан е на 17.08.2023г. в 13:15ч. Медицинската
документация е обект на анализ от допуснатата по делото медицинска експертиза.
Заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза е изготвено от вещото
лице, след запознаване с писмените доказателства по делото, в това число и приложените
медицински документи. Според експерта при процесното пътно-транспортно произшествие
7
на ищеца И. Г. Р. са му причинени следните увреждания: Контузия на гръдния кош и корема.
Мозъчно сътресение. Контузията на гръдния кош и корема, и мозъчното сътресение
(протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване) по
отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случайте на чл.128 и
чл.129 от НК. Уврежданията са две - контузията на гръдния кош и корема, и другото
увреждане е мозъчното сътресение. Според вещото лице непосредствено след ПТП-то
пострадалият И. Р. е търпял от незначителни до леки по сила и интензитет болки и
страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им
изчезване след неговото приключване. Обичайният възстановителен процес при такъв вид
травматични увреждания трае 25-30 дни, при благоприятен ход и липсата на усложнения в
неговото протичане. Поради липсата на усложнения във възстановителния процес след
неговото приключване, пострадалият ищец се е възстановил напълно. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане със или върху
твърд тъп предмет. Същите са причинени най-вероятно при удара отзад и последвало
изтласкване на тялото в областта на гърдите напред, като същото се е притиснало към
предпазния колан, а главата се е извила назад и се е ударила в тилната област в подглавника.
Последвало е постъпателно въртеливо движение напред и на дясно със завъртане на лекия
автомобил около оста си на 360 градуса и установяването му в зелената площ отстрани на
пътя. При това движение е последвало движение на тялото и главата напред и на дясно като
тялото се е притискало в предпазния колан, а главата най-вероятно се е ударила с дясната си
странична част в подглавника и накрая, след спирането на лекия автомобил, е последвало
връщане на тялото на ляво и най-вероятно удар на главата в лявата странична част в
подглавника. След съобразяване на механизма на процесното ПТП, установен от
автотехническата експертиза и причинените при процесното ПТП телесни увреждания,
вещото лице е дало заключение, че пострадалият И. Г. Р., в момента на възникване на ПТП-
то е бил с правилно поставен предпазен колан. Уврежданията при пострадалия И. Р. са леки и
са в областта на гръдния кош и корема, където е действал предпазният колан. Относно
мозъчното сътресение - предпазният колан не може да ограничи движението на главата в
областта на шията. Според вещото лице уврежданията са били леки, защото при процесното
ПТП пострадалият Р. е бил с правилно поставен предпазен колан. Тези увреждания, които са
причинени от действието на предпазния колан, не могат да бъдат предотвратени. Лечението
на пострадалия И. Г. Р. в „МБАЛ- Пазарджик“ АД е било адекватно и спрямо правилата за
добра лекарска практика. Вещото лице е отразило, че в исковата молба няма описани
последващи усложнения на травматичните увреждания, които да са налагали последващо
лечение или някакви други процедури, освен направения една седмица след изписването на
Р. скенер в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.Пловдив. Този скенер е направен по желание на Р.
и не е в резултат на някакви настъпили усложнения от травматичните увреждания.
За неимуществените вреди на ищеца – болките, страданията и неудобствата, са събрани
гласни доказателства.
В показанията на свидетелката Р.Ф. се съдържат данни освен за механизма на
8
произшествието и за неимуществените вреди на ищеца, в това число и в моментите
непосредствено след произшествието. Тя свидетелства за това, че след сблъсъка ищецът е
бил неадекватен, зашеметен, не помнел случилото се и казаното му. След като
пожарникарите го извадили извън колата и го докарали да седне до нея на стълбата на
пожарната кола, той й казал, че много го боли главата, че не знае какво е станало. Питал
какво е станало, какво се е случило. Не помнел защо и какво правят там, не помнел какво е
станало, не помнел почти целия ден. Докато чакали линейката, в рамките на 10-15 минути,
той я питал три-четири пъти един и същи въпрос. Казал, че не помни, че го боли вратът, че
го боли главата. Като дошла линейката, го качили в нея и го сложили да легне на тяхната
кушетка. Поставили му абокат. И. имал протърквания и по двете ръце, изглеждал много
объркан, бил неадекватен и в шок. Питал едно и също: “Какво се е случило, какво става,
какво правим тука?“ Като стигнали до болницата, го придвижили с кушетката до спешното
отделение. Там първо му направили ехокардиография, мерили му кръвното, сложили му
банки с обезболяващи, диуретици. И. минал скенер на глава и шия. Малко след това И. й
казал, че вижда двойно, че му се върти свят, че още повече го боли главата, че се засилва
болката, че започва да вижда двойно, че всичко му се върти, цялата стая му се върти, при
което лекарят наредил да му пуснат още банки - диуретици за мозъчен оток. Когато
свидетелката отишла да го види отново, два часа по-късно, ищецът точно се събуждал и
тогава тя забелязала, че едното му око гледало навън и настрани, по диагонал нагоре.
Свидетелката се притеснила и извикала всички, които били на етажа, те продължили да му
пускат банки с лекарства, казали, че е нужна консултация с неврохирург и с очен, и че
отново ще прегледат скенера. След това хирургът казал, че И. има оток на оптичния нерв и
затова окото му криви, и че неврохирургът ще дойде да го погледне вечерта. Едната му
зеница, която била с кривото око, стояла широка, неговото виждане през това време се
влошило още повече. На следващия ден лекарите разрешили на И. да става. Той отишъл на
консултативни ехографии, на кардиологичен преглед, минал и на очен преглед, тъй като
окото му продължавало да стои така. През това време продължавал да си има главоболие,
размазано двойно виждане, световъртеж и вървял много бавно. Състоянието на объркване
при И. продължило няколко дни. На втория ден вече започнал да запомня какво му е казала
свидетелката. Окото му било криво още 2-3 седмици, клепачът му бил паднал също, бил
подут, зеницата му не била толкова реактивна, колкото другата, стояла по-широка, не можел
да понася светлина, много го боляла главата, не можел да стои дълго време прав навън, на
шум. След втората седмица окото му започнало да се подобрява, да се нормализира малко по
малко, главоболието продължило много дълго време - повече от месец, то било почти
постоянно. Пиел хапчета почти всеки ден, тъй като усещал едно константно напрежение в
главата. И. не излизал навън, особено както било жега, просто си стоял у тях, на тъмно, не
си ползвал и телефона. Тъй като И. учел медицина, а това било лятото между четвърти и
пети курс, и имал да взема изпит в началото на септември и трябвало да започне да учи за
него. Започнал да учи почти в последния възможен момент, тъй като не можел, леко му било
размазано все още, главата го боляла постоянно, като се опитвал да прочете нещо, усещал
напрежение в слепоочията и не можел. Опитвал се малко по малко, но не му се получавало.
9
В крайна сметка не отишъл на изпита, не успял да се подготви, но трябвало да отиде на
ликвидация, която била последният възможен вариант за вземане на този изпит. Тя се
състояла втората половина на месец септември. Тогава пак доста трудно, по малко, с много
почивки, сядал, четял нещо и в крайна сметка успял да се яви и да вземе изпита, но бил
много притеснен и стресиран. Преди произшествието И. никога не е имал проблем с
концентрацията, винаги успявал да се справи с всичко, но от момента след инцидента той и
да искал да чете, не можел, просто го боляло. И. има едно абсолютно хоби - футболът,
тренирал бил професионално като тийнейджър и продължавал да ходи да играе с приятели.
Почти всяка седмица имало аматьорски лиги, където се събирали и играели. Това били и
хората, с които той излизал, но след катастрофата спрял да излиза. Не ходел да играе доста
дълго време, не искал да казва на приятелите си какво е станало, не искал да говори въобще
за това, просто не искал да има контакт с някой, който по някакъв начин да го пита, просто
той не говорел за това. Дълго време И. не играел футбол, над половин година. На фитнес
също ходел преди, но спрял да ходи. След пътно-транспортното произшествие И. не
шофирал въобще. Нямал желание да се качи на кола, да кара и да се вози.
Свидетелката А.И.Р. - майка на ищеца разкрива преките си наблюдения относно периода
на лечението и оздравяването му. Разбрала за катастрофата на следващия ден след
инцидента от позвъняване по телефона от спешното отделение. Със съпруга й веднага
отишли в болницата в гр.Пазарджик, където видяла сина си за първи път. Движел се много
бавно, окото му гледало на другата страна. Не бил по този начин и контактен, както тя си го
познава. Седнали, защото той не можел да стои прав, било му лошо. Попитала го какво се е
случило, как е катастрофирал, но той не помнел. Казал им това, което Ради му била
разказала. Казал, че самата катастрофа не я помни. Много малко стояли при него, защото не
му било добре. Боляла го главата. Състоянието му дълго време било същото. Главоболията
не отшумявали. Окото му не се възстановявало. Това продължило две-три седмици до месец.
През това време не гледал телевизия, стоял на тъмно, не си ползвал телефона, нито таблет,
нито четял, имал изпит, който пропуснал, защото не можал да се подготви. Всъщност
въобще не можел да чете. Казвал, че му се размазва погледът. Колкото и да се опитвали,
някак си поне психически да излезе от това състояние, не успявали. И. спрял да си споделя с
нея. Променил се доста, не общувал с приятелите си, отказвал на всички, и периодът бил
много труден. Когато започнал да се готви за следващия изпит й казвал, че има затруднение
с концентрацията. Преди това много бързо се справял с ученето. Винаги е бил много деен, от
първи клас тренирал футбол и до голям си играел футбол ежеседмично. Това също се
променило, той нямало как да играе с това око, но дори и впоследствие, когато окото видимо
било наред, той нямал желанието да играе. Нямал желанието и да общува много с
приятелите си, да им разказва за случилото се. Преди бил толкова активна личност - винаги е
спортувал, и винаги е излизал. Понастоящем ищецът си продължавал образованието, вземал
си изпитите, но със сигурност не с такава лекота, както преди. Много повече усилия му
трябвали, много по-бързо се изморявал, не четял вече книги – нещо, което обичал да прави
преди това. След станалото И. не искал да шофира. Придвижвал се пеша.
10
По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза. Назначеното вещо лице, след
запознаване и анализиране на данните по делото, и от проведеното клинично психиатрично
интервю на ищеца, установило, че непосредствено след ПТП-то И. Г. Р. е преживял реакция
на остър стрес, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило
близо месец. Разстройството на адаптацията не е изисквало специфично лечение от
психиатър и психолог. Разстройството на адаптацията при И. Р. е със смесено безпокойство
смущение на настроението /тревожност и епизодичен страх/ за период от време. Това е
преходно състояние и е отзвучало към момента на експертизата. Не са установени симптоми
на деградация в психичното му състояние. Не са открити данни за настъпила значителна
житейска промяна на личностово ниво, както и в социалното функциониране към момента
на експертизата. Според вещото лице преживеният стрес е довел до разстройство на
адаптацията с характерните за това негативни емоции /страх за здравето, тревожност,
безсъние, болков синдром/ и поведенчески ограничения /ограничени контакти и затруднения
в ежедневния бит/. Към настоящия момент при И. Р. стресът като цяло е преработен,
спомените за събитието избледняват. Самото събитие не е дало трайно негативно отражение
върху психичното и цялостното му функциониране. Не са установени симптоми на
деградация в психичното му състояние. Не са открити данни за настъпила значителна
житейска промяна на личностово ниво, както и в социалното функциониране към момента
на експертизата. Няма обективни причини преживяното негативно събитие да окаже
влияние на здравето му занапред. При ищеца И. Р. не са установени симптоми за депресивно
състояние или тревожно депресивен синдром към момента на експертизата.
В съдебно заседание вещото лице подробно разяснява и обосновава изводите си относно
това, че ищецът се е възстановил в рамките на един месец след инцидента, както и за
липсата при него на десоциализация, въз основа на свидетелските показания, медицинската
документация и събитията в живота на ищеца след произшествието.
При така събраните доказателства, съдът приема от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка “Гражданска
отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена
претенция.
По иск с такава квалификация следва да бъде установено осъществяването на деликт и
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.
В хода на производството по настоящото дело се установиха и двете предпоставки,
необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ.
Установи се наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска
отговорност” към датата 16.08.2023г., сключен между собственика на л.а. „Мерцедес Вито“ с
рег. №****и ответното застрахователно дружество.
11
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са
породили деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес Вито“ към ищеца.
Разпоредбата на чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Според нормата на чл.23 ал.1 от ЗДвП, действаща към датата на процесното ПТП (Обн.
ДВ, бр.20 от 1999г., в сила от 1.09.1999г.), водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Установи се от доказателствата по делото, че застрахованото лице Ш.Х.В., като водач на
застрахования при ответника автомобил, противоправно е нарушило правилата за движение
по пътищата. В случая водачът на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. №****Ш.Х.В., който се е
движел зад л.а. „Форд Фиеста“ с рег. №**** управляван от ищеца И. Г. Р., е следвало да се
движи на такова разстояние след него и съответно да намали скоростта си при настигането
му до тази на преднодвижещия се лек автомобил, който от своя страна е намалил скоростта
си, поради намаляване скоростта на движение на другите /с оглед въведената реорганизация
на движението, поради предходно настъпилото пътно-транспортно произшествие и
образувалата се колона от автомобили/, че да избегне удрянето в него. Водачът на л.а.
„Мерцедес Вито“ е бил този, който е следвало да реагира своевременно с намаляване на
скоростта или спиране при настигане на движещия се пред него лек автомобил. От приетото
и неоспорено заключение на вещото лице автоексперт се установи, че той е имал
техническата възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно да
избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. Ищецът, като водач на л.а.
„Форд Фиеста“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието. Данните по
делото от показанията на свидетеля – полицейския служител А. А. Т., са, че водачът на л.а.
„Мерцедес Вито“ е гледал към предходната катастрофа и дори не е реагирал на
ръкомаханията на свидетеля в опит да предотврати удара между двата процесни автомобила.
Гледал катастрофата и буквално, без никакъв спирачен път, ги отнесъл, като ги ударил
много силно отзад.
С поведението си Ш.Х.В. е създал опасност и пречка за движението на преднодвижещия
се л.а. „Форд Фиеста“ и тази опасност е реализирана. С това свое поведение водачът на
застрахования при ответника лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата
и е реализирал сблъсък с автомобила, управляван от ищеца.
Вината на делинквента, автор на неправомерно поведение, се предполага до доказване
на противното, а противното не се установи по делото.
При пътно-транспортното произшествие на ищеца са нанесени травматични увреждания
- Контузия на гръдния кош и корема, и Мозъчно сътресение, които са наложили намеса на
екип за спешна медицинска помощ и болничен престой /макар и кратък/, болки, неудобства
12
и страдания. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза несъмнено е
доказана причинно-следствената връзка между деянието и непосредствените телесни
увреждания на ищеца И. Р. - без настъпването на сблъсъка с автомобила, управляван от
Ш.Х.В., ищецът не би получил констатираните травми; единственото достатъчно условие да
бъде избегнато процесното произшествие е л.а. „Мерцедес Вито“ да намали скоростта си до
тази на преднодвижещия се автомобил, респ. да извърши екстрено спиране.
При тези данни, съдът приема за установено осъществяването на всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на
лекия автомобил към ищеца - противоправно виновно деяние, вреда и причинно-следствена
връзка.
При определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В тази връзка съдът съобразява всички обстоятелства, установени по делото, в това число
продължителност, степен и интензитет на болките и страданията от причинените на ищеца
травматични увреждания - контузия на гръдния кош и корема, и мозъчно сътресение, всяко
от които на самостоятелно основание съставлява лека телесна повреда; притесненията и
неудобствата от това, че ищецът е бил в болница, макар и за кратко, че се е наложило да
приема медикаменти за силното главоболие, което е имал, че се е налагало да седи вкъщи, на
тъмно, без възможност да чете и учи, че не е можел да спортува – любимия си футбол, както
и да ходи на фитнес, че е пропуснал един от изпитите си по медицина, тъй като поради
лесната уморяемост и липсата на добра концентрация не е успял да се подготви. Отчита и
отражението на травмите върху психиката на ищеца, който е изпитал тревоги и страхове, но
и това, че все пак травмите не са нарушили емоционално-волевите му способности и не са
довели до отклонения в психичната сфера и И. Р. е останал психично здрав.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при прилагане на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи на 12 000
лв. Този размер на обезщетението, съдът счита за съобразен с критериите на съдебната
практика за справедливост, установени с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на
ВС, както и с конкретните данни по делото. В резултат на произшествието ищецът е получил
две леки телесни повреди, изразяващи се в контузия на гръдния кош и корема, и мозъчно
сътресение. От травмите ищецът е търпял физически и психо-емоционални болки и
страдания с възстановяване в рамките на един месец, а именно значителни през първата
седмица болки, световъртеж, загуба на ориентация. В случая е отчетена и възрастта на
ищеца към момента на произшествието (26г.), активният начин на живот до този момент и
принудителния домашен престой след това с породените от това негативни последици за
социалното развитие и образованието му, както и претърпените уплаха и стрес. Съобразено
е и пълното възстановяване на здравето на ищеца. Отчетени са и икономическите условия в
страната.
В случая прекият иск е основателен до размер на сумата от 8 000 лв., като следва да се
вземе предвид заплатената сума от 4000 лева с представеното от ответника платежно
13
нареждане, с посочено основание „застрахователно обезщетение за И. Р.“ и с пояснението,
че същото е във връзка с ПТП-то от 16.08.2023г. и подлежи на отхвърляне, за разликата над
сумата от 8 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.
По повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия, следва да се посочи, че от неопроверганите показания на
свидетелката Р.Ф., И. Р. е бил с поставен предпазен колан в момента на произшествието.
Това се потвърждава и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Не се
установи по делото допуснато от ищеца, в разглеждания случай, нарушение на правилата за
движение по пътищата. Поради това възражението остана напълно недоказано и
справедливото обезщетение не подлежи на редуциране.
Предвид гореизложеното, в полза на ищеца И. Р. следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. За разликата до пълния претендиран размер от
40 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при
условията на ал.3. Според ал.3 от чл.429 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая не се установява
застрахованият да е уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната
лихва се дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице. Това, според представените доказателства, е сторено на
23.10.2023г., видно от документа на л.10 от делото. Ищецът, обаче, претендира законна
лихва от 24.01.2024г. /датата след изтичане на срока по чл.405 ал.1 от КЗ/. Поради това и
обезщетението за неимуществени вреди следва да му се присъди ведно със законната лихва,
считано от 24.01.2024г.
Предвид уважаваното на молбата на ищеца за освобождаването му от такси и разноски
по делото, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направила разноски за
събиране на доказателства. На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адвокат
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Предвид частичното уважаване на исковете, на основание
чл.38 ал.2, предл. последно от ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на адвокат Т. Ж.. Размерът на адвокатското
възнаграждение, съдът определя на сумата от 1100 лв., като съобразява разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и
обстоятелствата, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, изслушани са
три експертизи и четирима свидетели, не е налице влязла в сила присъда, поради което
14
всички обстоятелства подлежат на пълно главно доказване от ищцовата страна.
Според нормата на чл.78 ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив, сумата 320
лв. държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Съдът счита, че всички разноски, сторени от бюджета на съда за експертизи и свидетел,
в общ размер 840,10 лв. следва да се възложат върху ответното дружество, независимо от
частичното отхвърляне на иска. Тези разноски са свързани с доказването на исковете по
основание, а основателността им е несъмнено установена по делото въз основа на тези
доказателства. Ето защо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд - Пловдив, ще следва да се присъдят всички сторени разноски в размер общо на 840,10
лв.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък. На
основание разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, то има право на разноските по делото,
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Разноските на ответника са за
договореното адвокатско възнаграждение, за свидетел, възнаграждения на вещи лица и
преводи в размер общо на 5025,60 лв., за които по делото са представени
разходнооправдателни документи. Така, от разноските на ответника в размер на 5025,60 лв.,
в полза на ответника следва да се присъдят 4 020,48 лв., пропорционално на отхвърлената
част от иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ТВМ закелийк Н.В. /TVM zakelijk N.V./ Белгия, с адрес: Berchemstadionstraat
78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, със законен представител „Авус България
– регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. Й.В Гурко“ № 10, ет. 3, ап. 4, представлявано от управителя
Ч.М.Я.-Б. да заплати на И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: **** сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от И. Г. Р., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на
16.08.2023г. около 12,32ч. на АМ „Тракия“, на км.95+600, посока гр.София, причинено
виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.
№****- Ш.Х.В., по отношение, на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ТВМ закелийк Н.В. Белгия към деня на събитието, сключена с ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 24.01.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до пълния
претендиран размер от 40 000 лв.
15
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ал.2 от ЗА ТВМ закелийк Н.В. /TVM zakelijk N.V./ Белгия,
с адрес: Berchemstadionstraat 78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, със законен
представител „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. Й.В Гурко“ №10, ет.3, ап.4,
представлявано от управителя Ч.М.Я. - Б. да заплати на адвокат Т. Ж. Ж. от АК-Пазарджик,
личен номер **** сумата от 1 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставената на ищеца безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И. Г. Р., с ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на ТВМ закелийк Н.В.
/TVM zakelijk N.V./ Белгия, с адрес: Berchemstadionstraat 78, BE-2600, BERCHEM
(ANTWERPEN), Belgium, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 4 020,48 лева разноски по
делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ТВМ закелийк Н.В. /TVM zakelijk N.V./ Белгия, с адрес: Berchemstadionstraat
78, BE-2600, BERCHEM (ANTWERPEN), Belgium, със законен представител „Авус България
– регулиране на щети“ ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата от 320
лв. - държавна такса, определена върху уважената част от иска, както и сторените от
бюджета на съда разноски за експертизи и свидетел, в общ размер 840,10 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16