ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 31.10.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1996 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Постъпила
е искова молба от „МБАЛ Пазарджик“ АД чрез пълномощника адв. М. против Ч.Д.Д., Т.С.Д.
в качеството й на ЕТ „Ч. – Т.Д.“, „Ч. 2014“ ЕООД и П.П.Д. с искане да бъде
установено в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д. е придобил на
основание правни сделки правото на собственост върху реална част от движима вещ
– две помещения с площ от 60 кв.м и 86 кв.м (последното придобито в режим на
СИО с ответницата П.П.Д.), представляващи части от метален павилион,
преместваемо съоръжение, заемащо площ от 170 кв.м от поземления имот на ищеца с
идентификатор 55155.507.268, находящ се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“
№ 15, който метален павилион погрешно е отразен в КККР на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като
сграда с идентификатор 55155.207.268.18 с местонахождение в поземлен имот с
идентификатор 55155.507.268, заемаща площ от 170 кв.м със самостоятелни обекти
в сградата с идентификатори 55155.507.268.18.1 с площ 60 кв.м и
55155.507.268.18.3 с площ 86 кв.м и вписан собственик Ч.Д.Д..
При условията на кумулативно
съединяване са предявени искове за осъждане на ответницата Т.С.Д. в качеството й
на ЕТ „Ч. – Т.Д.“ да заплати на ищцовото дружество сумата от 6 804 лв., ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, представляваща наемна цена за ползването на земята върху площ от 60
кв.м по 21 бр. фактури за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. и за
осъждане на ответника „Ч. 2014“ ЕООД да заплати на ищцовото дружество сумата от
10 216,80 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляваща наемна цена за ползването на
земята върху площ от 86 кв.м по 22 бр. фактури за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2018 г.
При условията на евентуалност
сумите се претендират от всеки от двамата ответници на основание неоснователно
обогатяване.
В случай, че исковете против
втория и третия ответник бъдат отхвърлени като неоснователни, се иска осъждане
на Ч.Д.Д. в качеството му на собственик на част от помещенията в процесния
метален павилион да заплати процесните суми като обезщетение за ползването без
основание на част от поземления имот на ищеца.
Ответниците
в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорват исковете по основателност.
Излагат съображения по съществото на спора.
При
извършена служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК съдът намира предявеният
установителен иск за процесуално недопустим.
Изложените
в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства относно главния
(установителен) иск сочат на формулирана от ищеца претенция за установяване със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът Ч.Д.Д. (и
съпругата му ответницата П.П.Д. по отношение на една от реално обособените
части от вещта) притежава правото на собственост, т.е. е собственик на реална
част от движима вещ.
Ищецът
не отрича правото на собственост на ответника Д. върху процесната вещ (била тя
движима или недвижима), нито заявява собствени права върху нея.
Иначе
казано спор за собствеността на вещта не съществува между страните.
При
липсата на спор относно субективното материално право на ответника,
представляващо предметът на делото, очертан от ищеца с оглед диспозитивното
начало в процеса, а именно правото му на собственост върху процесната вещ,
съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от установяването му.
Допустимостта на установителните искове за
собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на
правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и
съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е
налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия, или когато ищецът отрича изобщо
правото на собственост на ответника.
В
случая не е налице нито една от тези хипотези.
Заявеният
от ищеца интерес от установяване правото на собственост на ответника върху
вещта е житейски, а не правен – да се установи със сила на пресъдено нещо между
страните, че вещта, предмет на правото на собственост на ответника, е движима,
а не недвижима, както твърди ответникът.
Установяването на това
обстоятелството,
обаче, е недопустимо, освен в изрично предвидените от закона случаи – чл. 124,
ал. 4 ГПК, какъвто настоящият случай не е.
Правният
интерес не може да се обоснове и с твърдението за наличие на грешка в
кадастъра, тъй като отстраняването й би било последица от установяване на правото
на собственост върху вещта, по отношение на което, както се каза, спор между
страните не съществува.
Предвид недопустимостта
на предявения установителен иск, на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва
да бъде върната в тази част, а производството по делото прекратено по отношение
на този иск.
В случай, че
обстоятелството дали процесната вещ е движима или недвижима е от значение за
разрешаване на правния спор по отношение на останалите искове, предявени с
исковата молба, то същото ще бъде разгледано като преюдициален спор между
страните.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 12622/29.05.2018
г., подадена от „МБАЛ
Пазарджик“ АД чрез пълномощника адв. М. В
ЧАСТТА, в която се иска да бъде установено със сила на пресъдено нещо между
страните, че ответникът Ч.Д.Д. е придобил на основание правни сделки правото на
собственост върху реална част от движима вещ – две помещения с площ от 60 кв.м
и 86 кв.м (последното придобито в режим на СИО с ответницата П.П.Д.),
представляващи части от метален павилион, преместваемо съоръжение, заемащо площ
от 170 кв.м от поземления имот на ищеца с идентификатор 55155.507.268, находящ
се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, който метален павилион
погрешно е отразен в КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като сграда с
идентификатор 55155.207.268.18 с местонахождение в поземлен имот с идентификатор
55155.507.268, заемаща площ от 170 кв.м със самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори 55155.507.268.18.1 с площ 60 кв.м и 55155.507.268.18.3 с площ 86
кв.м и вписан собственик Ч.Д.Д. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
Определението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от определението да се връчи на страните.
След
влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: