Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 10.11.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на тридесети май
през двехиляди и
четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
при секретаря Р.С.
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева т. д. № 42
по описа за 2013 г.
на КОС и, за да се произнесе взе предвид:
„Банка ДСК” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 с адрес
за призоваване гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна” № 14 е предявило против А.С.С. *** искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, както следва: за сумата от **********
лева представляваща неизплатена главница по Договор за кредит № 23/29.03.2007 г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2012 г. – датата
на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, за сумата от ********* лева представляваща
договорна лихва, за периода 25.03.2011
г. до 06.05.2012 г.,
за сумата от ******* лева представляваща такса закъснение за периода от 25.03.2011 г. до 06.05.2012 г., за сумата от******* лева заемна
такса, както и за сумата от********** лева разноски сторени в заповедното
производство. В и. м. се твърди, че между ищецът и ЕТ „******************” със
седалище гр. Кюстендил, ул. „Д.” №** е сключен Договор за кредит № 23/29.03.2007 г. за сумата от *********** със
срок до 29.03.2008 г.,
като при определени условия срокът можел да бъде продължаван с анекси. Кредитът
бил обезпечен с поръчителството на З. Б.
Н. .В последствие били сключени анекси, с които се изменяли отделни клаузи от
договора, предимно срокът, за който е сключен и др. С анекс № 1/27.03.2008 г.
е уговорено ново обезпечение –
поръчителството на ответника. Били сключени и анекси № 2/29.03.2009 г. с краен
срок до 29.03.2010 г.
и анекс № 3/31.03.2010 г.,
с който е уговорено ново обезпечение – поръчителството и на Г. С. И., а срокът
на договора е продължен със 120 месеца.
Между ищецът и ответника били подписани и два договора за поръчителство,
единият от 27.03.2009
г. и от 31.03.2010
г. До кредитополучателя и двамата поръчители била изпратена –
покана-уведомление от 16.03.2012 г., за това че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Твърди се, че поканата-уведомление била получена от ответника на
21.03.2012 г., за което е представено известие / обратна разписка/. Предвид
неплащане на сумите, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за горепосочените суми, като
била издадена заповед и изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК от
ответника – длъжник в заповедното производство било подадено възражение,
предвид което в указания от съда срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил
исковете, предмет на разглеждане в настоящето производство и представил доказателства
за това по заповедното производство. Претендира разноски по водене на делото в
исковото производство.
Ответникът А.С.С. *** изразява становище за
неоснователност на исковете и иска същите да бъдат отхвърлени. Сочи, че анекс
№3/31.03.2010 г.
не е могъл да породи действие в смисъл на продължаване срока на процесния
договор за, тъй като към момента на подписване на този анекс е изтекъл срокът на договора, продължен с анекс № 2 или
на 29.03.2010 г.
срокът е изтекъл, предвид което към 31.03.2010 г. не е съществувал договор за
кредит, а предвид това не е породил действие и договорът за поръчителство от 31.03.2010 г.
сключен между ищецът и ответника като поръчител, тъй като наличието на
аксцесорно правоотношение е обусловено от наличието на главно
задължение.Изложени са доводи и затова, че искът е предявен след изтичане на
преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД, изтекъл на 30.09.2010 г., тъй като с изтичане
срокът на договора на 29.03.2010
г. всички непогасени задължения
са станали изискуеми. Оспорва надлежно да му е била обявена предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като не е получил поканата-уведомление. Претендира
разноски по водене на делото.
КОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на
чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:
Между
ищецът и ЕТ „******************” със седалище
гр.
Кюстендил, ул. „Д. № * е сключен Договор за кредит
№ 23/29.03.2007 г.,
по силата на който ищецът като
кредитодател е предоставил на кредитополучателя сумата от************ за оборотни средства
със срок на кредита до 29.03.2008
г., като съгласно чл. 3 е предвидена възможност за продължаване на
срока с анекси, а общият срок не може да
бъде по-дълъг от 3 години. Кредитът бил обезпечен с различни по вид обезпечения, включително и
с поръчителството на З. Б. Н.
Бил сключен анекс № 1/27.03.2008 г.,
с който е уговорено ново обезпечение –
поръчителството на ответника., като е изменена т. 17.3, намален е размерът от *********** на ***********
и е продължен срокът до 29.03.2009 г.
Сключен е анекс № 2/29.03.2009 г.,
с който крайният срок е продължен до 29.03.2010 г. и са изменени други условия на
договора.
С анекс № 3/31.03.2010 г. е уговорено ново обезпечение –
поръчителството и на Г. С. И., а срокът на договора е продължен със 120 месеца.
Между ищецът и ответника били
подписани и два договора за поръчителство, единият от 27.03.2009 г. към анекс №
2/29.03.2009 г.
и вторият от 31.03.2010
г. към анекс № 3/ 31.03.2010 г.
До кредитополучателя и двамата
поръчители била изпратена – покана-уведомление от 16.03.2012 г., затова че
кредитът е квалифициран като предсрочно изискуем. Видно от приетия като доказателство
препис от поканата-уведомление , няма поставен номер на същата. Приет е и
препис от известие за доставка/ обратна разписка/, с която е връчена пратка на
ответника на 21.03.2012 г.
Липсва отбелязване какво е съдържала пощенската пратка. Ищецът твърди, че с нея
е доставена поканата-уведомление, тъй като била изписана цифрата 665 на известието за доставка, а това
бил номерът на поканата .
Въз основа на подадено от ищеца
против солидарните длъжници заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните книги на ищеца за горепосочените суми по ч. гр. д. № 920/2012 г. на КРС е издадена
заповед № 538 / 08.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа
-
2 -
на документ по чл. 417 от ГПК. По
образуваното изпълнително производство са изпратени покана за доброволно
изпълнение и заповедта за изпълнение на
парично задължение и връчени на ответника на 22.11.2012 г. В законоустановения
срок по чл. 414 от ГПК от същия е подадено възражение вх. № 30216 /27.11.2012 г.
До ищеца е изпратено съобщение с указания за предявяване на установителен иск и
представяне на доказателства затова, получено от него на 28.12.2013 г. В
заповедното производство са представени доказателства за предявените искове с
молба вх. № 24448/28.01.2013 г.
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните и описани по-горе писмени доказателства.
Предвид установената фактическа обстановка предявените искове с правно
основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът претендира по отношение на
ответника да бъде признато за установено съществуване на парични задължения в
горепосочените размери за главница, лихви и такси произтичащи от процесния
договор и сключените към него анекси, дължими от ответника в качеството му на
поръчител по сключени договори за
поръчителство между страните.
Събраните по делото доказателства не
установяват съществуване на претендираните от ищеца вземания спрямо ответника
като поръчител.
В доктрината и съдебната
практика е възприето становището, че
отговорността на поръчителя е акцесорна и съществува само при наличието на
главното задължение, което обезпечава.
В анекс № 1/27.03.2008 г. е обективирано и съгласието постигнато между
ищеца- кредитодател и ответника като поръчител, за обезпечаване на поетите от
кредитополучателя задължения по договора за кредит. Действието на договора е
продължено с този анекс до 29.03.2009
г., следователно и поръчителството е било със същия срок.
Договор за поръчителство между
страните е бил сключен на 27.03.2009 г. ,
като с него съдът приема, че се обезпечават задълженията по договора за кредит
и тези по анекс № 1, тъй като към момента на сключване на договора не е сключен
анекс № 2, както неправилно твърди ищецът. Предвид това уточнение, както и, че
с анекс № 2 е продължен срокът на кредита до 29.03.2010 г., който анекс е
подписан и ответника като поръчител следва да се приеме, че крайният срок на
действие на договора за поръчителство също е 29.03.2010 г.
До този момент е съществувало
правоотношение между страните по договора за кредит – ищецът и ЕТ, както и
акцесорно правоотношение между страните по договора за поръчителство. След 29.03.2010 г.
такива правоотношения не съществуват, тъй като сроковете, за които договорите
са били сключени са изтекли. С изтичане на този срок всички непогасени задължения
на ЕТ като кредитополучател са станали
изискуеми. Следва извод, че от 30.03.2010 г. е започнал да тече 6-месечния срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в
който е следвало да бъде предявен иск срещу длъжника. Срокът е изтекъл на 30.09.2010 г.
и между страните няма спор, че в този
срок иск не е бил предявен. Следователно с изтичане на този преклузивен срок и
предвид цитираната законова разпоредба
ответникът като поръчител не е останал задължен след падежа на главното
задължение, тъй като иск не е бил предявен срещу длъжника .
Основателно е възражението на
ответника, че анекс № 3/31.03.2010
г. не е породил целените последици за продължаване на срока на
договора за кредит. Както правилно е посочил процесуалният представител на
ответника към този момент – 31.03.2010
г. не е бил налице главен договор – договор за кредит, тъй като
срокът на същия е изтекъл на 29.03.2010 г. / при направената справка за
календарно време, съдът констатира, че 29.03.2010 г. е понеделник, т.е. присъствен
ден /. Би могло да бъде продължен срок на договор, докато съществува този
договор и преди изтичане на срока. В случая
с анекс № 3/ 31.03.2010 г.
не е спазено изискването на т. от договора, пролонгацията чрез анекс да се
извърши в последния месец от срока на договора.
Предвид изложеното и анекс 0 3 не е породил целените последици на
продължаване срока на договора и то със 120 месеца. Договорът за поръчителство
от същата дата 31.03.2010
г. също не е породил действие, тъй като наличието на акцесорно
правоотношение е обусловено от наличие на
главно такова, което в случая несъмнено липсва.
Основателно е възражението на
ответника за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. По делото въпреки предоставената възможност
на ищеца не са представени доказателства, които категорично да установят
връчване на поканата-уведомление на ответника. Липсват доказателства, че с
пощенската пратка връчена на ответника на 21.03.2012 г. е получил именно
поканата-уведомление от 16.03.2012
г. Както бе посочено същата е без номер, включително и такъв 665,
както твърди ищецът. Следва извод затова, че банката не е обявила на ответника като длъжник
предсрочната изискуемост на кредита.
Обявяването на предсрочната изискуемост е задължителна предпоставка за
признаване съществуване на вземания произтичащи от договор за банков кредит, а
в случая същата липсва.
Следва да се има предвид т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г
на. ОСГК на ВКС, съгласно която в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че не се установи в полза на ищецът да съществуват вземания в
претендираните размери спрямо ответника като поръчител, за които е издадена
оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с
подаденото възражение по чл. 414 от ГПК.
Исковете с правно основание чл. 422
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за сумите от*********** лева главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2012 г. – датата на подаване
на заявлението до окончателното й заплащане ********* лева договорна лихва, *******
лева такса закъснение за и *******лева заемна такса следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Предявеният иск с правно основание
чл. 422 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника
съществуване на вземане в полза на ищеца представляващи сторени в заповедното
производство разноски в размер на ********* лева е недопустим, поради което
следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото
- 3 -
прекратено в тази му част Според т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г на. ОСГК на ВКС
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, не са
налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на
вземане за разноските, направени в заповедното производство.
Предвид неоснователността на исковете на ищеца не следва
да се присъждат разноските сторени в заповедното производство, както и тези
сторени в исковото производство.
На ответника се дължат разноски за настоящето
производство в размер на ******* лева, от които *** лева възнаграждение за в.
л. и ***** лева преводна такса
Водим от горното, КОС
Р Е
Ш И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ от „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 с адрес за
призоваване гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна” № 14 против А.С.С. *** искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване на установено по
отношение на ответника, че Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 има спрямо него следните
вземания:: за сумата от ********** лева представляваща неизплатена главница по
Договор за кредит № 23/29.03.2007
г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2012 г. –
датата на подаване на заявлението до окончателното й заплащане, за сумата от ********* лева представляваща
договорна лихва за периода от 25.03.2011 г. до 06.05.2012 г., за сумата
от******** лева представляваща такса закъснение за периода от 25.03.2011 г. до 06.05.2012 г. и за сумата от******* лева
заемна такса, за които е издадена заповед № 538 / 08.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. № 920/2012 г. на КРС, ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявения от „Банка ДСК”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19 с адрес за призоваване гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна” №
14 против А.С.С. *** иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по
отношение на А.С.С., че „Банка
ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19 има спрямо него вземане в размер на ********* лева представляващо разноски сторени в заповедното
производство, за които е издадена
заповед № 538 / 08.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр. д. № 920/2012 г. на КРС И ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 42/2013
г. на КОС в тази му
част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Оборище”, ул. „Московска” № 19 с адрес за
призоваване гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна” № 14 да заплати на А.С.С. ***
сумата от ******* лева разноски по водене на делото в исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните,
а в частта, в която производството по
делото е прекратено -с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му .
.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :