Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Плевен, 26.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Господинов
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора И.Ш.от Окръжна
прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от председателя
административно дело № 1086 по описа на Административен съд - Плевен за 2020
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано по искова молба и уточнения към нея, подадени от
„Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална
зона, п.к. 1066, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.В.П., с които е предявен иск против Агенция
Митници – София с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за
имуществени вреди, които са настъпили от
отмененото Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница- Свищов
в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на
документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4
от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21,
с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, отменено с Решение №
457/1.10.2012 год. на АС - Велико Търново по адм.дело №522/2012 год.,
потвърдено с Решение № 9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело №13871/2012 год.
Претендираната цена на иска е в размер на 11534,03 лева, съставляващи стойността
на недължимо начислен и платен акциз при закупуване/доставка на акцизна стока -
енергиен продукт „Минерален терпентин“ по описаните в исковата молба 4 броя
фактури -№ № **********/3.05.2012; **********/11.06.2012; **********/19.07.2012;
**********/31.08.2012, и лихва в размер на 7027,42 лева, считано от момента на
увреждането, което е датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от
четирите фактури, до окончателно изплащане на обезщетението.
Административен съд - Плевен се е произнесъл по предявения
иск с Решение № 264/22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1081/2018г.
Горният съдебен акт е отменен с Решение №
15119/08.12.2020г., постановено по адм.д. № 8718/2019 г. по описа на ВАС, а
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС- Плевен.
В ИМ и уточненията към нея се излагат доводи, че се
претендира обезщетение да претърпени от дружеството имуществени вреди,
настъпили от Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на началника на Митница Свищов
в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на
документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС- Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4
от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21,
с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление. Развиват се съображения, че
Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на началника на Митница Свищов в посочената
част е отменено с Решение № 457/1.10.2012 год. на АС-Велико Търново по адм.дело
№ 522/2012 год., потвърдено с Решение № 9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело
№1 3871/2012 год.; 4 Уточнено е, че съобразявайки се с мотивите на
постановените решения на АС - Велико Търново и ВАС, с Решение № АА47/0002/17.07.2013
год. на Началника на Митница Свищов е прекратено Удостоверение за регистрация № BG004300E0075/27.04.2012 год. и е разпоредено
издаването на ново Удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на
акцизна стока - енергиен продукт Минерален терпентин“ с код по КН 2710 12 21 и
използването му за производство на изрично посочени неакцизни стоки. Като от
датата на постановяване на Решение № АА47/0002/27.04.2012
год. на началника на Митница Свищов до постановяване на новото Решение
№АА47/0002/17.07.2013 год. на началника на Митница Свищов, на дружеството е
отказана продажба/доставка на акцизна стока-енергиен продукт Минерален
терпентин с код по КН 2710 12 21, освободена от облагане с акциз. Излагат се
доводи, че незаконосъобразният отказ на началника на Митница Свищов,
обективиран в Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. е наложил дружеството да
закупува посочената акцизна стока, като заплаща по - висока цена поради
неправомерно начислен акциз. През периода, посочен в ИМ дружеството е извършило
покупки/доставки на посочената стока по четири броя фактури, подробно описани в
ИМ по количество и стойност от „Българска петролна рафинерия“ ЕООД. При тези
четири доставки дружеството е заплатило акциз в общ размер на 11534,03 лева,
който е изчислен съгласно данъчната основа за моторни горива, посочена в чл.28
от ЗАДС с акцизна ставка за моторни горива съгласно чл.32, ал.7 от ЗАДС. На
това основание се претендира, че за дружеството е настъпила имуществена
вреда в размер на 11534,03 лева
вследствие действието на незаконосъобразното Решение № АА47/0002/27.04.2012
год. на началника на Митница Свищов. Уточнено е, че имуществената вреда в
посочения размер от 11534,03 лева съставлява стойността на недължимо начисления
и платен акциз при закупуване/доставка на акцизна стока - енергиен продукт
„Минерален терпентин“ по описаните в исковата молба 4 броя фактури; 5. Сумата
от 11534,03 лева като главница, се претендира ведно със законната лихва върху
всяка платена сума за акциз по описаните в ИМ четири броя фактури
-№№**********/3.05.2012, **********/11.06.2012, **********/19.07.2012, **********/31.08.2012,
считано от момента на увреждането, което е датата на плащането на сумата за
акциз по всяка една от четирите фактури до окончателно изплащане на
обезщетението.
При първоначалното разглеждане на производството пред
настоящия съд е постъпило Становище с вх.№ 5034/14.12.2018 год. от Агенция
„Митници“ /л.515-519 от адм.д.№1081/2018г. на АС-Плевен/, в което се излагат
доводи за неоснователност на исковата претенция. Прави се възражение, че съгласно чл.24б, ал.8 от ЗАДС, правото на
прилагане на чл.24а, ал.1 възниква от датата на връчване на УОАКП, от тази дата
дружеството може да се ползва от правата
по удостоверението, свързани с използването на освободения от акциз енергиен
продукт - минерален терпентин за производство на разредители АМВ и МРТ и газ за
осветление, затова за дружеството е възникнало задължение за заплащане на акциз
на основание чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС. Сочи се, че дружеството е ДЗЛ на
основание чл.3, ал.1, т.4 от ЗАДС и следва да начислява и плаща акциз на
основание чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС с издаване на данъчен документ по чл.84,
ал.1, съгласно изискванията на чл.84, ал.3 от ЗАДС. За всеки случай на
използване на енергиен продукт следва да подава акцизна декларация съгласно
чл.87, ал.6 от ЗАДС. Излагат се съображения, че в чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС са
посочени случаите на възникване на задължение по чл.20, ал.2, т.19 дължимият
акциз да се внася в републиканския бюджет от ОАКП в 14 - дневен срок от
потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в
удостоверението. Твърди се, че съдебното решение за отмяната на УОАКП в
съответната част няма ретроактивно действие, нито директно конститутивно действие,
т.е. не може да замести УОАКП. Излагат се и доводи, че ревизионният акт в
частта, с която на дружеството е отказано
възстановяване на акциз не е обжалван, влязъл е в сила и с това се
преклудира възможността отново да се търси платения акциз. В заключение е
направено искане да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н.Д.от
АК- Плевен, който поддържа предявения иск по изложените в исковата молба и
уточненията към нея съображения. Заявява, че поддържа доводите си, които е
изложил при предходното разглеждане на делото. С оглед отменителното решение на ВАС и дадените в него задължителни
указания изразява становище, че основният въпрос, който следва да разреши при
повторното разглеждане на делото е относно приложимия ред за реализиране
претенцията на ищеца, а именно да бъде преценено дали е налице и изчерпана ли е
възможността за предявяване на такава претенция по ред, установен в специален
закон, в който смисъл е разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, или е приложим
редът на ЗОДОВ, по който е предявен процесният иск. Във връзка с горното
процесуалният представител на ищеца твърди, че в конкретния случай единствения
приложим правен способ за защита интересите на ищеца е именно е този по ЗОДОВ. Излага
доводи, че ищецът е задължено лице по смисъла на ЗАДС, тъй като е потребител
акцизна стока – минерален терпентин. Сочи, че в чл. 27 от ЗАДС действително е
уреден специален способ за реализиране претенции за недължимо платен акциз от
едно данъчно задължено лице, но ищецът е направил опит да получи недължимо
платения акциз по този ред в рамките на ревизионното производство, свързано с
издаване на ревизионния акт, предмет разглеждане по АД 5224/2015 г. по описа на
Административен съд – София-град, приложено като доказателство в настоящото
дело, при което е налице изричен отказ
от административния орган в лицето на Агенция „Митници”, които са осъществявали
тогава ревизионното производство. Основният мотив за този отказ е бил, че
ищецът „Арсис” ЕООД не е прекият вносител на въпросния акциз в държавния
бюджет, а такъв е доставчикът по осъществените продажби Българска петролна
рафинерия /БПР/, който се явява фактическия вносител на заплатения от ищеца
акциз в държавния бюджет, за което е задължен като лице, притежаващо данъчен
склад и продаващо въпросната акцизна стока. Това е основния аргумент, с който
Агенция „Митници” е отказвала възстановяване или на прихващане на
претендираната сума като акциз и в мотивите на самия отказ АО е указал на ищеца,
че редът, по който той може да потърси защита на правата си е именно този на
ЗОДОВ.Ето защо процесуалният представител на ищеца изразява становище, че
специалния ред формално е реализиран, тъй като е налице отправено искане от
ищеца по реда на чл.27 от ЗАДС, но от постановения отказ е видно, че в
конкретния случай този ред е неприложим, тъй като ищецът не е прекия вносител
на акциза в бюджета, въпреки че е фактически платец на същия. Този ред би бил
приложим за доставчика на стоката БПР. Ето защо адв. Д.твърди, че по делото е
установено по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът не разполага с друг
процесуален способ или друг правен ред за реализиране на своите права. Изрично
уточнява, че с предявеният иск се претендира не възстановяване или прихващане
на акциз, а обезщетение за причинена имуществена вреда в резултат на един
незаконосъобразен административен акт, какъвто е бил отказът на началника на ТД
„Митници” – Свищов да издаде на „Арсис“ ЕООД исканото удостоверение за освобождаване
от акциз на краен потребител. Този отказ е отменен по реда на съдебния контрол
с влязло в сила съдебно решение. Между страните по този факт не е налице спор. Съгласно разпоредбата на чл. 177 от АПК
отмяната на един незаконосъобразен административен акт има ретроактивно
действие, при което с отмяната на този незаконосъобразен отказ са отпаднали
естествено задълженията и правата, които този незаконосъобразен административен
акт е произвел междувременно, респективно е отпаднало със задна дата
задължението на ищеца да заплаща стоката,
която е негова основна суровина за производство – минерален терпентин с
начислен акциз. Именно обстоятелството, че за определен период от време ищецът
е закупувал този минерален терпентин с начислен от доставчика акциз съставлява
имуществената вреда, тъй като, ако му е било издадено надлежно удостоверение за
освободен от акциз краен потребител, той не би заплатил надценката,
представляваща начисления от доставчика БПР съгласно изискванията на закона
акциз. Именно тази сума по четирите фактури представлява имуществената щета,
която е понесло ищцовото дружество. Процесуалният представител на ищеца твърди,
че размерът на причинената вреда се установява от приетата при предходното разглеждане
на производството съдебно-счетоводна експертиза, в която са налице и изрични
констатации за това, че въпросния акциз, заплатен от ищеца впоследствие е
внесен от доставчика БПР в държавния бюджет. Т.е. самият доставчик също не е
ползвал някаква привилегия и някакво облагодетелстване в този случай.
Адвокат Д.представя като писмено доказателство Акт за установяване на задължение № 32-182423 от 26.06.2020 г. на Агенция
„Митници”, съставен на дружеството ищец. Сочи, че това представлява ново
доказателство по смисъла на чл.226, ал.2 от АПК, поради което приемането му е
допустимо при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. В
допълнително представени писмени бележки излага доводи, че от така
представеното писмено доказателство се установява продължаващото тенденциозно
отношение на ответника, свързано с превратното и неправилно тълкуване на ЗАДС и
несъобразяване с влезлите в сила до момента между страните съдебни актове,
което води отново до начисляване на недължими акцизи по отношение на ищеца.
В заключение адв. Д.изразява
становище, че предявената искова претенция е доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде уважена. Претендира присъждане в полза на ищеца на
направените до момента за всички инстанции деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът по иска – Агенция
Митници София, не се представлява. С молба вх. рег. № 930/22.02.2021 год.
/л.11/ е депозирана писмена защита, в която се твърди, че искът е недопустим и
алтернативно неоснователен. По отношение недопустимостта се развиват доводи във
връзка с разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като е налице специален ред,
а именно този по чл.27 от ЗАДС, по който може да се иска възстановяване на
недължимо платен акциз.
По отношение на неоснователността на иска се излагат
доводи, че твърдените от ищеца загуби не са настъпили за него, тъй като
заплатеният акциз е начисляван в крайната цена, заплащана от потребителите на
стоките, които са произведени и продадени от „Арсис“ ЕООД. Освен това се сочи, че ищецът е упражнил
правото си да поиска възстановяване на дължимия акциз по реда на чл.27 от ЗАДС
в рамките на ревизионно производство, приключило с издаване на РА, който не е
бил обжалван в частта му, с която е отказано възстановяването на акциза и е
влязъл в законна сила на 11.01.2018г. С оглед горното се изразява становище, че
е преклудирана възможността за възстановяване на заплатения от дружеството
акциз по причина пасивното поведение на дружеството, респективно е преклудирана
и възможността за преразглеждане на въпроса за възстановяване на внесен акциз
по реда на чл.27 от ЗАДС.
Изразява се и становище за неоснователност на
претенцията за присъждане на лихва, тъй като на основание чл.129, ал.6 от ДОПК
недължимо внесените суми се връщат със законна лихва за изтеклия период само
ако са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, а в
останалите случаи се връщат със законна лихва от деня, в който е следвало да
бъдат възстановени по реда на ал.1-4.
Във връзка с горното е направено искане да бъде
отхвърлен като недопустим предявеният иск, а алтернативно като неоснователен,
недоказан и противоречащ на закона.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
Плевен И.Ш.дава заключение, че във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи: Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие
настъпилия вредоносен резултат. За да възникне законна отговорност в случая,
следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и
бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и
наличието на реално причинена вреда следствие от тях в пряка причинна връзка. Ето
защо счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на такава
пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган и
причинените вреди, поради което изразява становище да бъде уважен предявеният
иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства
и приложимия закон и дадените от касационната инстанция указания, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна - „Арсис“
ЕООД
със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ЕИК ***,
представлявано от управителя А.В.П.,
което е юридическо лице по смисъла на чл.чл.63, ал.3 вр. с чл.64, ал.1, т.3 вр.
с чл.63, ал.2 вр. с чл.116, ал.2 от Търговски закон и е легитимирано да
предявява искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.1 от АПК. Искът е
предявен срещу надлежен ответник – Агенция „Митници“ - София, която е юридическо
лице и пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Съгласно
чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по
мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. С
оглед адреса на управление на ищеца искът е предявен пред местно компетентния
съд, а именно Административен съд- Плевен.
Съдът счита, че искът е допустим за разглеждане, тъй
като разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ визират като
условие за предявяване на иск за обезщетение единствено предхождаща отмяна на
административен акт по съответния ред. В конкретния случай от приложеното към
настоящето производство адм.дело № 522/2012 г. по описа на Административен съд
- В. Търново е видно, че с Решение № 457/01.10.2012 г., постановено по
посоченото дело е отменено Решение № АА47/0002/27.04.2012 г. на началника на
Митница Свищов в частта му, с която е отказано вписването на енергиен продукт
„Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 в УОАКП за производството на
„Разредител АМВ” с код по КН 3814 00 90; „Разредител МРТ” с код по КН 3814 00
90 и „Разредител - Газ за осветление” с код по КН 3814 00 90 и преписката е
върната на Началника на Митница Свищов за ново произнасяне по искането на
„Арсис” ЕООД с изх. № 2/12.01.2012 г. /вх.№АА47/0002/19.01.2012 г. в ТМУ
Свищов/ за издаване на УОАКП. С Решение № 9985/03.07.2013 г. на ВАС по
адм.дело № 8294/2013 г. е потвърдено
Решение № 457/01.10.2012 г. на Адм. съд гр.Велико Търново.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
недопустимост на иска, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като е
налице специален ред, а именно този по чл.27 от ЗАДС, по който може да се иска
възстановяване на недължимо платен акциз. Това е така, защото в настоящето
производство се претендира не възстановяване на недължимо платен акциз, а
присъждане на обезщетение за вреди, вследствие отменен като незаконосъобразен
административен акт. Обстоятелствата дали заплатеният акциз представлява
имуществена вреда и налице ли е причинно - следствена връзка между отменения
като незаконосъобразен административен акт и вредата са по същество на правния
спор и по тях съдът следва да се произнесе с решението си.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Както бе посочено по- горе в настоящето решение, от
материалите по адм.дело № 522/2012 г. по описа на Административен съд - В.
Търново се установява наличието на отменен като незаконосъобразен
административен акт на ответника, а именно Решение № АА47/0002/27.04.2012 г. на
началника на Митница Свищов в частта му, с която е отказано вписването на
енергиен продукт „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 в УОАКП за
производството на „Разредител АМВ” с код по КН 3814 00 90; „Разредител МРТ” с
код по КН 3814 00 90 и „Разредител - Газ за осветление” с код по КН 3814 00 90.
С постановеното по делото решение преписката е върната за ново произнасяне по
искането на „Арсис” ЕООД за издаване на УОАКП и такова е било издадено – с Решение
№ АА47/0010/17.07.2013 г. на Началника на Митница Свищов е прекратено УОАКП № BG004300Е000075/27.04.2012
г. и е издадено ново УОАКП № BG004300Е000083/18.07.2013
г. на основание чл.24б, ал.4 от ЗАДС, в което е посочено получаване на енергиен
продукт Минерален терпентин с код по КН 2710 12 21 с цел производство на
следните видове продукти с наименование и код по КН , както следва: Безир
ИК-3214 10 90, Безир за дърво- 3214 10 90, Безир за дърво бързо съхнещ- 3214 10
90, Безир ленен-3214 10 90, Разредител АМВ-3814 00 90, Разредител МРТ-3814 00
90 и Разредител Газ за осветление- 3814 00 90.
От заключението на приетата при първоначалното
разглеждане на настоящето производство съдебно-счетоводна експертиза /л.588 –
648 от том 3 на адм.д. 1083/18 г./ се установява, че между „Българска петролна
рафинерия” ЕООД /Продавач/ и „Арсис” ЕООД /Купувач/ има сключен Договор от
10.12.2008 г. за покупко-продажба на следните нефтопродукти: Разтворител БАС с
код по КН 2710 11 90; Разтворител НГ с код по КН 2710 11 21, с качества и
свойства, съгласно фирмено-техническа спецификация, издадена от продавача. С Анекс №1/01.12.2009 г., Анекс
№2/15.12.2010 г., Анекс №3/20.12.2011 г. и Анекс №4/02.01.2013 г. се изменя
валидността на Договор за покупко продажба на нефтопродукти от 10.12.2008 г.
/като се удължава срока/. С Анекс №4/02.01.2013 г., т.1.1. се изменя, както
следва: Продавачът продава на Купувача следните нефтопродукти: Разтворител
БАС-L с код по КН 2710 12 25 и Минерален
терпентин с код по КН 2710 12 21.
„Българска петролна рафинерия” ЕООД е лицензирано дружество за
производство и складиране под режим на отложено плащане на акцизен продукт с
код Е480 (акцизна стока с код по КН 2710 12 21). Българска петролна рафинерия”
ЕООД, ЕИК ********* е лицензиран складодържател по смисъла на чл.4, т.2 от ЗАДС, притежаващо издаден лиценз за управление на данъчен склад за производство
и складиране №87 от 27.06.2006 г. с идентификационен номер на лицензирания
складодържател - BGNCA 0001600 и
идентификационен номер на данъчния склад - BGNCA 00016001.
„Арсис” ЕООД е закупило от „Българска петролна
рафинерия” ЕООД следните количества „Минерален терпентин” с код по КН 2710 12
21 по фактури:
1. Фактура №**********/03.05.2012 г. е издадена от
„Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ул***, ЕИК ********* на „Арсис”
ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, ЕИК *** стойност 9990,26
лв. /данъчна основа – 8325,22 лв. и ДДС – 1665,04 лв./. Данъчната основа
включва: Акциз - 3940 хил.л х
ед.цена 685,00 лв./л = 2698,90 лв.,
Минерален терпентин - 3940 хил.л х ед.цена 1428,00 лв./л = 5626,32 лв. Приложена
е Експедиционна бележка №1013/03.05.2012 г., издадена от „Българска петролна
рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД;
Акцизен данъчен документ №**********/03.05.2012 г., издаден от
„Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока:
Минерален терпентин, 3940 хил.л, стойност на сделката – 9990,26 лв., Код по КН
27101221, продажна цена – 2535,60 лв., основа за облагане с акциз, съгласно
чл.28 и 29 ЗАДС – 3940 л, акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза –
2698,50 лв. Основание за възникване на задължение за начисляване на акциз:
Освобождаване на потребление – Протокол №168/02.05.2012 г.
2. Фактура №**********/11.06.2012 г. е издадена от
„Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ул***, ЕИК ********* на „Арсис”
ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, ЕИК *** стойност 12148,03
лв. /данъчна основа – 10123,36 лв. и ДДС – 2024,67 лв./. Данъчната основа
включва: Минерален терпентин - 4960 хил.л х ед.цена 1356,00 лв./л = 6725,76
лв., Акциз - 4960 хил.л х ед.цена 685,00 лв./л = 3397,00 лв. Приложена е
Експедиционна бележка №1075/11.06.2012 г., издадена от „Българска петролна
рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД ; Акцизен данъчен документ
№**********/11.06.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД
гр.София на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, 4960 хил.л,
стойност на сделката – 12148,03 лв., Код по КН 27101221, продажна цена –
2449,20 лв., основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 4960 л,
акцизна ставка – 685,00 лв., размер на акциза – 3397,60 лв. Основание за
възникване на задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление
– Протокол №217/01.06.2012 г.
3. Фактура №**********/19.07.2012 г. е издадена от
„Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ул***, ЕИК ********* на „Арсис”
ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, ЕИК *** стойност 12414,92
лв. /данъчна основа – 10345,77 лв. и ДДС – 2069,15 лв./. Данъчната основа
включва: Минерален терпентин - 4962 хил.л х ед.цена 1400,00 лв./л = 6946,80
лв., Акциз - 4962 хил.л х ед.цена 685,00 лв./л = 3398,97 лв. Приложена е
Експедиционна бележка №1144/19.07.2012 г., издадена от „Българска петролна
рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД; Акцизен данъчен документ
№**********/19.07.2012 г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София
на „Арсис” ЕООД г.Плевен за стока: Минерален терпентин, 4962 хил.л, стойност на
сделката – 12414,92 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2502,00 лв.,
основа за облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 4962 л, акцизна ставка –
685,00 лв., размер на акциза – 3398,97 лв. Основание за възникване на
задължение за начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол
№273/09.07.2012 г.
4. Фактура №**********/31.08.2012 г. е издадена от
„Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София, ул***, ЕИК ********* на „Арсис”
ЕООД гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к.1066, ЕИК *** стойност 7774,50
лв. /данъчна основа – 6478,75 лв. и ДДС – 1295,75 лв./. Данъчната основа
включва: Минерален терпентин - 2976 хил.л х ед.цена 1492,00 лв./л = 4440,19
лв., Акциз - 2976 хил.л х ед.цена 685,00 лв./л = 2038,56 лв. Приложена е
Експедиционна бележка №1257/31.08.2012 г., издадена от „Българска петролна
рафинерия” ЕООД гр.София на Арсис ЕООД; Акцизен данъчен документ №**********/31.08.2012
г., издаден от „Българска петролна рафинерия” ЕООД гр.София на „Арсис” ЕООД гр.
Плевен за стока: Минерален терпентин, 2976 хил.л, стойност на сделката –
7774,50 лв., Код по КН 27101221, продажна цена – 2612,40 лв., основа за
облагане с акциз, съгласно чл.28 и 29 ЗАДС – 2976 л, акцизна ставка – 685,00
лв., размер на акциза – 2038,56 лв. Основание за възникване на задължение за
начисляване на акциз: Освобождаване на потребление – Протокол №367/31.08.2012
г.
Доставеният „Минерален терпентин” е осчетоводен в
счетоводството на „Арсис” ЕООД, видно от Дневник на сметка 302 Материали,
подсметка 1 Основни материали, Склад 3 Материали, разредители, номенклатурен
номер 0045 Минерален терпентин за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Процесните фактури са отразени в „дневниците за покупки” и СД по ЗДДС на
„Арсис” ЕООД за съответните данъчни периоди /периодите, през които са
издадени/.
Експертизата е установила, че закупената от „Българска
петролна рафинерия” ЕООД акцизна стока - енергиен продукт с код по КН 2710 11 21
„Минерален терпентин” по процесните фактури е вложена за производството на
подробно описани разредители и газ за осветление. Посоченият енергиен продукт
„Минерален терпентин” с код по КН 2710 12 21 е използван единствено за
производство на разредители - Разредител
АМВ, Разредител МРТ, Разредител МТА и Газ за осветление с код по КН 3814 00 90.
Предвид горните констатации на експертизата следва да
се приеме, че и с оглед установения незаконосъобразен отказ на АО за издаване
на УОАКП следва да се приеме за доказано, че ищецът е закупил „Минерален
терпентин“ по описаните в исковата молба 4 броя фактури -№ №
**********/3.05.2012; **********/11.06.2012; **********/19.07.2012;
**********/31.08.2012 с включен в цената неправомерно начислен акциз в общ
размер на 11534,03 лева.
Между страните не е налице спор, а и от приложените по
делото Ревизионен доклад № BG004300-РК9-303/08.12.2014 г. и Ревизионен акт № BG004300-РК9-382/12.01.2015
г. /отменен с Решение № 401/17.01.2017 г. по адм.дело №5224/2015 г. на АССГ,
оставено в сила с Решение № 427/11.01.2018 г. по адм.дело №3082/2017 г. на ВАС/
е видно, че от „Арсис” ЕООД до ТМУ Свищов е подадено Искане с вх.№ А47/0059/20.11.2014
г. за възстановяване на платен акциз по фактури № 4909/03.05.2012 г., № 4956/11.06.2012
г., № 5004/19.07.2012 г. и № 3108/31.08.2012 г. /кориг. № 5069/31.08.2012 г./,
като неправомерно платен, но по същото е постановен отказ. Не се спори между
страните, че Ревизионен акт № BG004300-РК9-382/12.01.2015 г. в частта му
досежно постановеният отказ за възстановяване на акциз не е обжалван и е влязъл
в сила, считано от 11.01.2018 г.
Между страните е спорно съставлява ли неправомерно
заплатения от ищеца акциз вреда, произтичаща от отменения като незаконосъобразен
отказ на АО за издаване на УОАКП, ако съставлява вреда, то налице ли е друг ред
за обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ и респективно
влезлият в сила отказ за възстановяване на акциз по реда на чл.27 от ЗАДС
преклудира ли възможността за възстановяване на заплатения от дружеството акциз.
Съдът вече е изложил доводи по - горе в настоящето си
решение, че несъмнено е налице първата предпоставка за реализиране на
обективната безвиновна отговорност на държавата по смисъла на чл.4 вр. чл.1 ,
ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразен акт от страна на
ответника – отмененото с влязъл в сила съдебен акт Решение № АА47/0002/27.04.2012
год. на Началника на Митница Свищов в частта му, с която на ищеца е отказано
издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС.
Съдът намира за доказано, че вследствие на посочения
незаконосъобразен административен акт са настъпили твърдените от ищеца
имуществени вреди, доколкото ищецът е заплатил суми, съставляващи акциз, които
не е дължал в действителност. От съдебно- икономическата експертиза е видно, че
размерът на платения акциз на 4- те броя процесни фактури, а именно: фактура № **********/03.05.2012
г.; фактура № **********/11.06.2012 г.; фактура № **********/19.07.2012 г. и
фактура №**********/31.08.2012 г., издадени от „Българска петролна рафинерия”
ЕООД е както следва: по фактура № **********/23.05.2012 год. -2698,90 лева, по
фактура № **********/18.06.2012 год.-3397,60 лева, по фактура № **********/19.07.2012-3398,97
лева, по фактура № **********/31.08.2012-2038,56 лева, или платен акциз общо в
размер по четирите фактури - 11534,03 лева. От експертизата се установява и
обстоятелството, че въпросната сума е постъпила в бюджета чрез лицензирания
складодържател „Българска петролна рафинерия” ЕООД.
Съдът счита, че по така предявената претенция не е
приложима разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в който смисъл е налице
възражение от страна на ответника. Тази разпоредба обуславя недопустимост на
претенцията за обезщетение, ако е налице специален начин за търсенето на такова.
В случая не може да се приеме, че такъв специален начин е уреден с чл.27 от ЗАДС, тъй като от ал.2 на горната разпоредба може да се направи извод, че
субектът, които е легитимирани и може да направи искане за възстановяване на недължимо
платен или подлежащ на възстановяване акциз е лицензираният складодържател,
т.е. в конкретния случай „Българска петролна рафинерия” ЕООД, а не ищеца. В
този смисъл са и мотивите, по които ТМУ Свищов е постановило отказ по подаденото
от ищеца Искане с вх.№ А47/0059/20.11.2014 г. Обстоятелството, че този отказ не
е бил оспорен не обуславя извод за недопустимост или неоснователност на
предявения иск, тъй като в настоящето производство не се претендира
възстановяване на акциз, а обезщетение за причинени имуществени вреди, т.е.
касае се за претенция с правно основание, различно от това, по което е налице
постановен и придобил стабилитет административен акт.
Ето защо съдът счита, че посоченият
по- горе в решението акциз в общ размер по четирите фактури от 11534,03 лева. е
недължимо платен и за ищеца не съществува друг ред, по който може да претендира
възстановяване на недължимо платената сума, поради което тя съставлява
причинена на „Арсис“ ЕООД имуществена вреда, доколкото патримониума на
дружеството е намален със сума, равна на начисления, но недължим реално акциз.
Горната вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното и
отменено по съдебен ред Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на
Митница Свищов в частта му, с която на дружеството е отказано издаване на
документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4
от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21,
с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за
цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Отмяната на отказа
заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал.1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след
като с влязъл в сила съдебен акт е прието наличието на предпоставките за
издаване на такова удостоверение. Издаденото на оспорващия УОАКП впоследствие
представлява основание за освобождаване от облагане с акциз на същия енергиен
продукт за предходен период, след като е доказано, че дружеството отговаря на
нормативните изисквания за освободен от акциз краен потребител и е използвало
продукта единствено за производствата, предвидени в УОАКП №
BG0043E0083/18.07.2013 г. В този смисъл решение № 8009/30.06.2016 г.,
постановено по адм.д. № 3506/2015 г. по описа на Върховен административен съд,
Решение № 12398 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 5035/2015 г. по описа на
Върховен административен съд, Решение № 1484 от 11.02.2016 г. по адм. дело №
692/2015 г. по описа на Върховен административен съд.
В конкретния случай очевидно ищецът не би заплатил
акциз, дължим по четирите броя фактури и респективно - това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
постановения с издадения акт резултат. Именно в резултат на незаконосъобразното
Решение №АА 47/0002/27.04.2012 г. Началникът на Митница – Свищов, ищецът фактически е заплатил акциза, за
възстановяването на който не е налице друг нормативно установен ред, както е
посочено по- горе в настоящето решение, поради което основателно неправомерно
заплатената сума се претендира като вреда от ответника, тъй като в крайна
сметка сумата е постъпила в бюджета. Действително акцизът по процесните фактури
не е платен от „Арсис“ ЕООД директно към бюджета, а чрез „Българска Петролна рафинерия“ ЕООД гр.София като част
от стойността на доставката по тези фактурите. Но акцизът по дефиниция е косвен
данък, съставляващ наложена от държавата надбавка в цената на определени стоки
и в крайна сметка постъпва в бюджета, а не в патримониума на лицензирания
складодържател. Ето защо „Арсис“ ЕООД е фактическият платец на този акциз,
чакар и задължението за плащането му да е възникнало към доставчика на
акцизната стока, а не пряко към държавата. Именно защото акцизът не е платен от
„Арсис“ ЕООД като задължение към бюджета, а към доставчика по фактурите, за
ищеца не е възникнали и не можи законосъобразно да възникне право да иска
обратно от държавата по реда на чл.27 от ЗАДС недължимо платения към държавния
бюджет акциз, защото този акциз по тези четири броя фактури не е внесен
и не подлежи на внасяне в държавния бюджет от „Арсис“ ЕООД , а от
неговия доставчик по фактурите-„Българска Петролна Рафинерия“ ЕООД гр.София.
Именно -„Българска Петролна Рафинерия“ ЕООД гр.София е задължено лице по ЗАДС,
съгласно Лиценз №87 от 27.06.2006 г. за управление на данъчен склад с ИНДС
№BGNCA00016001. В качеството си на задължено по ЗАДС лице е издало фактури,
спазвайки изискванията на чл.111 от ППЗАДС акцизът да е посочен на отделен ред
и акцизни данъчни документи, с които възникналият акциз е начислен. Установено
е по делото, че от приложените документи и от наличната информация от БАЦИС,
„Българска петролна рафинерия” ЕООД е лицето, задължено да начислява, декларира
и внася акциза в държавния бюджет по сметка на компетентното митническо
учреждение, в случая Митница Свищов.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск
по отношение на претендирания размер на главница, равняваща се на платения
размер на акциза 11534,03 лева е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ищецът претендира
и заплащане на законната лихва върху сумата на дължимото обезщетение.
Счита и така е предявил претенцията си за лихва по настоящото дело, че
началният момент на дължимост на лихвата е моментът на увреждането, което е датата на плащането
на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури. Плащането по всяка о
фактурите съобразно точка шест от
заключението на ВЛ по изслушаната по настоящото дело ССЕ, е както следва : по
фактура №**********/23.05.2012 год.-7.05.2012 год., по фактура
№**********/18.06.2012 год.-18.06.2012 год., по фактура №**********/19.07.2012
год.-19.07.2012 год.и по фактура №**********/31.08.2012 год.-4.09.2012 год.
Настоящият съдебен състав намира, че началният момент
на дължимост на лихвата не следва да се определя от датата на плащането на сумата за акциз по
всяка една от четирите фактури. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове. В случая Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница
Свищов в частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано
издаване на документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС е отменено със съдебно решение,
което е влязло в законна сила на 3.07.2013 год. Затова лихвата върху главницата
от 11534,03 лева, следва да се присъди от 3.07.2013 год.-датата на
постановяване на окончателното решение на ВАС по адм.дело 13871/2012 год., до
нейното окончателно изплащане, като искът за присъждане на лихви от датата на
плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите фактури до датата на
влизане в сила на съдебното решение по адм.дело №13871/2012 год. (3.07.2013
год.) следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за недължимост на претендираната лихва, тъй като на основание чл.129,
ал.6 от ДОПК недължимо внесените суми се връщат със законна лихва за изтеклия
период само ако са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите,
а в останалите случаи се връщат със законна лихва от деня, в който е следвало
да бъдат възстановени по реда на ал.1-4. Цитираната норма е неприложима към
настоящия случай, тъй като предмет на делото е претенция за присъждане на
обезщетение за вреди, а не за възстановяване на недължимо внесени суми.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от пълномощника на ищеца, на последния следва да се присъдят направените по
делото разноски, както следва: В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на
разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. На това основание на ищеца
следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса в размер
на 50 лева, депозит за изготвяне на ССЕ в размер на 500 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 900 (деветстотин) лева за производството по адм.д.№ 1081/2018
г. по описа на АС-Плевен, адвокатско възнаграждение, заплатено в производството
по адм.д.№ 8718/2019 г. по описа на ВАС в размер на 500 лв. и адв.
Възнаграждение в размер на 400 лв. за настоящето производство.
Предвид
горното и на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ София да заплати на „Арсис“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона,
п.к. 1066, с ЕИК ***, представлявано от управителя А.В.П. сумата от 11534,03 (единадесет хиляди
петстотин тридесет и четири лева и три стотинки ) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на ищеца от отмененото с
влязло в сила Решение № 457/1.10.2012 год. на АС - Велико Търново по адм.дело №
522/2012 год., потвърдено с Решение № 9985/3.07.2013 год. на ВАС по адм.дело № 13871/2012
год., Решение № АА47/0002/27.04.2012 год. на Началника на Митница Свищов в
частта му, с която на дружеството незаконосъобразно е отказано издаване на
документ по чл.89, ал.1 от ЗАДС-Удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл.24, ал.2, т.4
от ЗАДС за използване на акцизна стока-енергиен продукт с код по КН2710 12 21,
с търговско наименование разтворител „Минерален терпентин White spirit“ за
цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да заплати на „Арсис“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ЕИК ***,
представлявано от управителя А.В.П. лихва
върху присъдената главница от 11534,03 (единадесет хиляди петстотин тридесет и
четири лева и три стотинки ) лева, считано от
3.07.2013 год.-датата на постановяване на окончателното решение на ВАС
по адм.дело 13871/2012 год. , до нейното окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на „Арсис“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ЕИК ***, представлявано от
управителя А.В.П., за присъждане на лихви върху присъдената
главница от датата на плащането на сумата за акциз по всяка една от четирите
фактури (по фактура № **********/18.06.2012 год.-18.06.2012 год., по фактура № **********/19.07.2012
год. - 19.07.2012 год.и по фактура №**********/31.08.2012 год. - 4.09.2012
год.) до датата на влизане в сила на
съдебното решение по адм.дело № 13871/2012 год. (3.07.2013 год.).
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ София да заплати на „Арсис“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Западна индустриална зона, п.к. 1066, с ЕИК ***,
представлявано от управителя А.В.П. разноски
в общ размер от 2350 (две хиляди триста и петдесет) лева, направени в
производството пред настоящата инстанция, в производството по адм.д.№ 1081/2018
г. по описа на АС - Плевен, адвокатско възнаграждение, заплатено в
производството по адм.д.№ 8718/2019 г. по описа на ВАС.
Решението
може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез
АС-гр.Плевен, пред Върховния
Административен съд на Р България.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: