Решение по дело №2854/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 977
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120202854
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202854 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. А. А. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-001229/08.07.2022
г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, доколкото
жалбоподателят не е виновен за настъпване на ПТП. Излага своята версия за настъпилите
събития, като посочва, че виновен за инцидента е водачът на другия автомобил, който се е
движел с превишена скорост и е предприел неправилно изпреварване, без да има
предимство. Иска се отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт –
*, която счита, че жалбата е неоснователна, поради което и пледира за потвърждаване на НП
изцяло. В приложено писмено становище юрк. * развива съображенията си, като моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 4 гръб – НП е връчено на
1
жалбоподателя на 22.07.2022 г., а жалбата е депозирана на 29.07.2022 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 19.02.2022 г., около 14.31 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Хонда
Джаз“ с рег. № * в гр. Бургас, кв. Черно море, по ул. „Дунав“ в посока към ул. „Мир“.
Пътното платно, по което се движел жалбоподателя, представлявало две пътни летни – по
една за движение във всяка посока. В близост до Зоологическа градина – Бургас на „Т“-
образното кръстовище, жалбоподателят решил да направи завой „наляво“. Намалил
скоростта и подал сигнал с левия пътепоказател, след което започнал маневрата за завиване
наляво. По същото време зад жалбоподателя в същата посока се движел лек автомобил
„Хонда ЦРВ“ с рег. № * управляван от *. Автомобилът на * се движел с несъобразена с
пътния участък скорост и вече бил предприел маневра (неправилна) за изпреварване на
автомобила на жалбоподателя от ляво, поради което и се движел по средата на пътното
платно. Когато автомобилът на жалбоподателя вече бил напуснал своята лента за движение
и бил навлязъл в лентата за насрещно движение (лявата лента), последвал удар между двете
МПС-та, от който били причинени материални щети и по двата автомобила. Били
сигнализирани служителите на Сектор „ПП“ – Бургас и на място пристигнал авто-патрул, в
състава на който влизал и св. Н. К. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – Бургас.
Полицейският служител се запознал на място с фактическата обстановка и преценил, че и
двамата водачи имат вина за инцидента, доколкото * се движел с несъобразена скорост и
предприел неправилно изпреварване, а А. предприел маневра за завиване „наляво“, без да се
съобрази с изпреварващия го автомобил. На място К. съставил акт срещу *. Понеже
жалбоподателят бил транспортиран до УМБАЛ-Бургас актосъставителят не успяла да му
състави акт на място. Това направил на следващия ден, като описал горните факти и вменил
на А. нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя, който
посочил, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗДвП А. депозирал писмени
възражения, в които посочил, че не е виновен за инцидента.
Възраженията били разгледани от АНО, който ги намерил за неоснователни, поради
което и на 08.07.2022 г. въз основа на акта, издал и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
2
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 08.07.2022 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно
изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати съществени
нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че
при извършване на маневра „завой наляво“ от страна на А. е възникнало съприкосновение
между управлявания от него автомобил и л.а. „Хонда ЦРВ“, в следствие на което са
настъпили щети и по двата автомобила – т.е. настъпило е ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети). От своя страна разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водача, който ще
3
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В ал. 2 на същият текст е
допълнено и че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. При неизпълнение на това задължение, както е в случая,
приложение следва да намери санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП,
която предвижда наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.
Като цяло единствените възражения на жалбоподателя се съсредоточават около това,
че вина за ПТП има другият водач, поради което и той не следва да понася
административнонаказателна отговорност. Настоящият състав не се съгласява с тези доводи.
В случая вина за настъпване на инцидента имат и двамата водачи, поради което и
двамата следа да понесат отговорност. По отношение на * няма спор, че той се е движел с
несъобразена скорост (поради това, че не може да се установи каква точно е била скоростта,
правилно АНО е приел, че е несъобразена, а не превишена, както претендира
жалбоподателя), както и че е предприел неправилна маневра за изпреварване, в следствие на
което е навлязъл в лявата пътна лента (насрещната) и се е опитал да изпревари автомобила
на А.. Жалбоподателят от своя страна е предприел завой „наляво“ с навлизане в насрещната
пътна лента, без преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Разпоредбата на чл. 25, ал.
1 ЗДвП изисква от водачите на МПС да съобразят движението, посоката и скоростта на
движение на другите автомобил, без значение дали последните се движат правомерно или
не. В случая А. е следвало да забележи неправилно изпреварващия го автомобил и да не
започва маневрата за завиване „наляво“ щом това не е безопасно. Той е разполагал с
достатъчно време и възможност да направи това, доколкото видно от обясненията му – се е
движел с ниска скорост, имал е добра видимост и достатъчно време, за да се подготви за
маневрата.
Действително по-укоримо в случая е поведението на *, който е допуснал по-
драстични нарушения на правилата за движение по пътищата, но това не може да доведе до
отпадане на отговорността на жалбоподателя, при положение, че самият той е нарушил
правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал.
1, т. 5 ЗДвП законосъобразно е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Видно от
санкционната норма наказанието е определено в предвидения от законодателя размер, който
е фиксиран и не може да се изменя (още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена
възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата
на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне
4
на наказание под минимално предвидения в закона размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което А. е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
драстично от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от
справката за водач – това не е първо нарушение на правилата на ЗДвП на А., което
допълнително завишава неговата лична степен на обществена опасност.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-001229/08.07.2022 г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП на В. А. А. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА В. А. А. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
5
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6