№ 255
гр. М., 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20241600500290 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 165 от 05.04.2024 г., постановено по гр. дело № 2013 по
описа за 2022 г. Районен съд-М. е осъдил А., ОПУ – М. да заплати на „Д.“
ЕАД следните суми: 147,80 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по щета 44011112028704/20.10.2020 г. и 15,00
лева ликвидационни разходи; 635,20 лева, ведно със законната лихва, считано
от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по щета 44012132030595/15.11.2020 г. и 15,00
лева ликвидационни разходи, както и 234,81 лева, ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132034589/17.12.2020 г.
и 15,00 лева ликвидационни разходи, като е отхвърлен предявеният от „Д.“
ЕАД срещу А., ОПУ - М. иск за заплащане на сумата от 253,70 лева, ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета
44012132132445/02.11.2021 година и 15,00 лева ликвидационни разходи. С
решението съдът е осъдил „ВДХ“ АД да заплати на А., ОПУ – М. следните
1
суми: 147,80 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до
окончателното изплащане, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета 44011112028704/20.10.2020 г. и 15,00 лева
ликвидационни разходи; 635,20 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение по щета 44012132030595/15.11.2020 г. и 15,00
лева ликвидационни разходи, както и 234,81 лева, ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по щета 44012132034589/17.12.2020 г.
и 15,00 лева ликвидационни разходи, при условие, че тези суми бъдат
заплатени от АПИ – ОПУ М. на „Д.“ ЕАД.
Така постановеното решение е обжалвано от А.“, ОПУ - М. в частта, с
която съдът е уважил исковите претенции за сумата 1478,81 лева,
представляваща сбор от заплатени застрахователни обезщетения по регресни
вземания по щета № 44011112028704, щета № 44012132030595 и щета №
44012132034589, ведно със законната лихва. Поддържа, че решението в
атакуваните части е неправилно, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Твърди, че по делото е безспорно установено, че процесният участък
от пътя е бил в ремонт, като са поставени и съответните означения за това.
Поддържа, че не е изяснен механизма на настъпване на ПТП, като освен това
съдът не е обсъдил и направеното възражение за съпричиняване. Излага
доводи, че водачите са се движили с несъобразена скорост, неспазвайки
изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е станало причина за настъпване на
ПТП. Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваните
части, като постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции.
Алтернативно моли при потвърждаване на първоинстанционното решение в
осъдителната му част да бъде уважен предявеният от А.“ обратен иск против
„ВДХ“ АД. Претендира и разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Д.“ ЕАД, чрез своя пълномощник адв. А. Б., с който същата се оспорва
като неоснователна. Релевират се доводи за законосъобразност на решението,
като се посочва, че застрахователните събития са несъмнено доказани, за
разлика от наличието на пътна сигнализация в ремонтирания участък, което
обстоятелство не е доказано. Освен това посочва, че ответната страна не е
2
доказала изпълнение на задължението си за осигуряване безопасно
придвижване по републиканския път. Излагат се доводи, че вредите за
автомобилите биха настъпили дори при движение в рамките на допустимата
за участъка максимална скорост от 50 км/ч. Предвид това се иска
потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно.
Претендират се и разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба и от „Д.“ ЕАД, с която се
обжалва в частта, с която предявеният регресен по щета 44012132132445 иск е
отхвърлен като неоснователен. Твърди, че от доказателствата по делото се
установява както мястото на настъпване на ПТП, така и неизпълнение от
страна на А.“ на законоустановените задължения. Предвид гореизложеното
моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с
което да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се и разноски.
По жалбата на „Д.“ ЕАД е постъпил писмен отговор от А.“, в който се
твърди, че жалбата е неоснователна. Сочи, че застрахователят не е доказал
точното място и механизма на ПТП, поради което не са налице условията за
ангажиране отговорността на агенцията. Съобразно изложеното моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-М., като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт в
съответните части, като по същество и двете жалби са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че по
делото несъмнено е доказано настъпването на застрахователни събития, които
са настъпили вследствие на необезопасени препятствия на пътя. Прието е, че
механизма на настъпилите ПТП-та се доказва по несъмнен начин от
заключенията на вещите лица, като по делото нямало данни за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водачите на автомобилите. Съдът приел,
че А.“ не е изпълнила законоустановеното си задължение по стопанисване на
пътя, отстраняване на препятствията по него и обозначаване наличието на
3
такива. С оглед на това първостепенният съд приел, че следва да се ангажира
отговорността на агенцията по първите три иска, като четвъртият е отхвърлен
с доводи, че не е установено точното място на настъпване на
застрахователното събитие.
Окръжен съд-М., като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
Между страните не е спорен фактът, че към датата на застрахователните
събития за пострадалите автомобили е била налице валидна застраховка
„Каско+“ с клауза „пълно Каско“, покриваща увредени гуми и джанти.
1/ По щетата, реализирана на 19.10.2020 година:
От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява,
че на 19.10.2020 г. Д.Д., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел
„***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. Б. към гр. М., като в
района на с. Б. автомобилът попаднал в голяма дупка на пътя с дълбочина
около 15 см. и диаметър около 50 см., вследствие на което е увредена предна
дясна гума.
В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало
преписка - щета 44011112028704. Извършено е опис-заключение, въз основа
на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в
размер 147,80 лева. Така определената сума е изплатена на собственика на
увредения автомобил. На 16.11.2020 г. дружеството изпратило до А.“ регресна
покана за заплащане на сумата от 162,80 лева (стойност на щетата в размер
147,80 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.
От показанията на водача на автомобила - св. Д.Д. се установява, че
попаднал в дупка на пътя, намираща се в района на с. Б.. По думи на свидетеля
пътят бил „като лунен пейзаж“, което не позволявало да се кара бързо.
Заявява, че се движил с ниска скорост, иначе щяло да има по-голЕ. повреди по
автомобила му. Няма спомен да е имало знаци за извършвани ремонтни
дейности, нито такива за сигнализация за наличие на дупки.
От заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява, че участъкът е бил
в ремонт, като при извършения контакт на предна дясна гума с края на
неравност по пътя, се получил издут участък в страничния борд-мехур, от
външната страна на гумата, който участък не подлежи на възстановяване и е
4
следвало гумата да бъде подменена с друга. В същата насока е и
заключението, изготвено от вещото лице И.А., видно от което щетата е в
непосредствена зависимост с така описания механизъм на получаването й.
Двете вещи лица дават заключение, че подмяната на гума за този модел лек
автомобил е на значително по – висока стойност от определената от
застрахователя.
2/ По щета, реализирана на 01.11.2020 година:
От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява,
че на 01.11.2020 г. И.Г., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел
„***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. М. към прохода
„Петрохан“, като след с. Б. попаднал в дупка с дълбочина около 40 см. и
увредил предна лява джанта.
В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало
преписка - щета 44012132030595. Извършено е опис-заключение, въз основа
на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в
размер 620,20 лева. Посочената сума е изплатена на собственика на увредения
автомобил. На 29.03.2021 г. дружеството изпратило до А.“ регресна покана за
заплащане на сумата от 635,20 лева (стойност на щетата в размер 620,20 лв. и
15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.
От показанията на водача на автомобила - св. И.Г. се установява, че
същият, прЕ.навайки през пътния участък от гр. М. към с. Б., ударил в дупка и
изкривил джанта. Заявява, че се движил с нормална скорост, тъй като пътят не
позволявал движение с повече от 40-50 км/ч. Посочва, че имало табела,
обозначаваща, че пътят е в ремонт.
От заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява, че участъкът е бил
в ремонт, като при извършения контакт на предно ляво колело с края от
неравност по пътя, се получила пластична деформация на джантата, която
разрушила контактуващата повърхност, чрез отделяне на метал (разрушаване).
В същата насока е и заключението, изготвено от вещото лице И.А., видно от
което щетата е в непосредствена зависимост с така описания механизъм на
получаването й. Второто заключение определя, че извършените действия по
5
ремонта възлизат на стойност 613,20 лева.
3/ По щета, реализирана на 14.12.2020 година:
От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява,
че на 14.12.2020 г. В.В., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ“, модел
„***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от гр. М. към прохода
„Петрохан“, като на около 3 км след излизане от М. минал през дупка и
увредил гума и предна лява джанта. При овладяване на колата закачил дясно
огледало в знак, намиращ се вдясно на пътното платно.
В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало
преписка - щета 44012132034589. Извършено е опис-заключение, въз основа
на което е издаден ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в
размер 234,81 лева. Така определената сума е изплатена на собственика на
увредения автомобил. На 12.10.2021 г. дружеството изпратило до А.“ регресна
покана за заплащане на сумата от 249,81 лева (стойност на щетата в размер
234,81 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.
От показанията на водача на автомобила - св. В.В. се установява, че на
около 2-3 км след излизане от гр. М. в посока Петрохан имало голяма дупка,
при което опитал да я избегне, но с двете леви гуми минал през нея. Докато
овладее автомобила ударил пътен знак с дясното огледало. В същото време
минала друга кола, която също спукала гума. Свидетелят споделя, че на
излизане от М. имало табела, показваща, че се извършват ремонтни дейности,
но нямало знаци, както и стоварена техника. Заявява, че дупката била около
метър и била изключително остра. Пояснява, че пътят не е бил отрязан, а се
касае за дупка. Посочва, че се движил с около 70-80 км/ч.
От заключението на вещото лице Ц.Ц. се установява, че участъкът е бил
в ремонт, като при извършения контакт на предно колело с края от неравност
площта (от вътрешната страна) на джантата получила напрежение. От
получената сила на удара и високата температура на алуминия се получила
пластичност в зоната на контакта. По време на контакта паднала и капачката
на странично дясно огледало, което най-вероятно е контактувало с твърда
повърхност, имаща същата височина като тази на огледалото. В същата насока
е и заключението, изготвено от вещото лице И.А., видно от което щетите са в
непосредствена зависимост с така описания механизъм на получаването йм.
Двете вещи лица дават заключение, че отстраняването на повредите по
6
джантата за този модел лек автомобил и на капачката на страничното
огледало, са на изплатената от застрахователя стойност.
4/ По щета, реализирана на 01.11.2021 година:
От уведомлението за щета, отправено до застрахователя, се установява,
че на 01.11.2021 г. М.Д., управлявайки лек автомобил марка „ХХХ .“, модел
„***“ с рег.№ ***, се движил с посока на движение от Петрохан към гр. С.,
като попаднал в дълбока дупка и спукал предна дясна гума и увредил предна
дясна джанта. В уведомлението водачът е маркирал, че събитието се е
осъществило в населено място.
В резултат на уведомлението застрахователното дружество образувало
преписка - щета 44012132132445. Дружеството е определило, че за
отстраняване на щетата е необходима сумата от 253,70 лева, като след
приспадане на дължима последваща вноска, на увреденото лице е преведен
остатъка от 109,38 лева. На 01.12.2021 г. дружеството изпратило до А.“
регресна покана за заплащане на сумата от 268,70 лева (стойност на щетата в
размер 253,70 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи), но такова не последвало.
От показанията на водача на автомобила - св. М.Д. се установява, че
минавайки през прохода „Петрохан“ в посока С., попаднал в необозначени
дупки, които нямало как да избегне, вследствие на което изкривил джанта и
спукал гума. Уточнява, че пътувал от с. З. до С., като инцидента се случил
след спускането на върха, на около 40 км след тръгването му от с. З..
Дълбочината на дупките била около 15-20 см. Заявява, че се движил с около
35-40 км/ч., като пред него имало и други коли.
По делото е приложен Договор за възлагане на обществена поръчка за
строителство „Основен ремонт на път II 81 К.-Б.-М. от км 86+289 до км
94+000, област М.“, по който възложител е А.“, а изпълнител е „ВДХ“ АД.
Съгласно раздел XI „Извършване на строителство“, чл. 33, т. 4 от договора
изпълнителят взема необходимите мерки за опазване на пътищата, ползвани от
него по време на строителството и за сигурността на съществуващия пътен
трафик, за което носи пълната отговорност. В точка 5 от същия член е
записано, че изпълнителят организира и изпълнява всички появили се по
време на строителството въпроси, свързани с временната организация на
пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани страни. Съгласно чл.
38, ал. 2 от същия раздел изпълнителят е длъжен преди започване на
7
изпълнението, на каквито и да било работи по строежа до неговото
приключване, за своя сметка да вземе необходими мерки за осигуряване на
безопасността на гражданите, като постави предупредителни знаци, указания
за отбиване на движението, подходящо осветление и други подобни, съгласно
изискванията на нормативните актове. В чл. 68 от раздел XVIII “Отговорност
за вреди.Застраховки“ е записано, че изпълнителят носи отговорност и се
задължава да обезщети възложителя, за което и да е искане, претенция,
процедура или разноски, направени във връзка с вреди, причинени на други
участъци в строителството и/или трети лица, вкл. телесни повреди или смърт,
при или по повод изпълнението на задълженията си по този договор.
Видно от техническото описание на Проект ROBG-375 Долж-М., пътния
участък е част от републиканската пътна мрежа и е с дължина от 7,711 км.
Началото на обекта е след пътното кръстовище с път III-815 за с. Б. и с. Б., а
крайната му точка е на разстояние 1,75 км след края на с. Б..
По делото е приложен и приемо-предавателен протокол, съгласно който
представители на „ОПУ М.“ и „ВДХ“ АД са удостоверили монтирането на два
броя временни информационни табели. Приложена е и снимка, на която е
видно, че е поставена табела „Строителен обект, участък с дължина 7,71 км“
/л.132 от делото при СРС/.
Съгласно Заповед РД-М-84/26.08.2020 г. директорът на ОПУ-М. е
наредил да се въведе временна организация и безопасност на движението в
участък от км 86+289 до км 94+000, област М. с дължина 7,711 м. Определен е
временен режим на движение по РП II-81 в горепосочения участък без
отбиване на движението – движение в едната пътна лента и сигнализиране с
преносима светофарна уредба, като срокът на действие е от 27.08.2020 г. до
17.07.2021 г.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Между страните не е спорно, че пострадалите автомобили са били
застраховани при „Д.“ ЕАД към момента на осъществяване на
застрахователните събития /настъпилите ПТП-та/. Няма спор и относно факта,
че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на всеки един от
собствениците на процесните автомобили.
След извършване на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
8
застрахователят е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за
неговото определяне.
От писмените доказателства и в частност от показанията на
свидетелите, които съдът кредитира като преки и логични, се установява, че
произшествията са възникнали на участък от път, който е част от
републиканската пътна мрежа.
Конкретния механизъм на настъпилите ПТП-та, изразяващ се в контакт
на колелата на автомобила с края от неравност /попадане в дупка на пътя/,
несъмнено се установява от заключението на вещото лице Ц.Ц.. В допълнение
към него е и заключението, изготвено от вещото лице И.А., съгласно което
получените щети по автомобилите са в причинна връзка с описания
механизъм на получаването им. Съдът кредитира и двете експертни
заключения като обективни и професионално изготвени.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗП регламентира, че републиканските пътища се управляват от А.“.
Задължението за осъществяване на дейности по изграждане, ремонт и
поддържане на републиканските пътища е вменено на А.“ – арг. чл. 30, ал. 1
ЗП. В разпоредбата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок.
Посочената правна уредба налага извод, че в случая А.“, в разрез с
вменените й от закона задължения, е бездействала, неотстранявайки
препятствията на пътя /дупките/, а освен това не ги е обозначила по
надлежния ред.
Наличието на дупка по пътя представлява „препятствие на пътя“ по
смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП или иначе казано - нарушена е целостта на
пътното покритие. Това препятствие несъмнено представлява опасност за
движението. Предвид наличието на дупки по пътното платно, АПИ е следвало
да ги обозначи, за да могат водачите да ги заобиколят и да продължат
движението си. По-конкретно Агенцията е задължена да постави пътен знак
„Г11“ пред съответните дупки, който знак съгласно чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП се
9
поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. В
зависимост от конкретната обстановка би могло да се приеме, че поставянето
на пътни знаци „Г9“ и „Г10“ би свършило същата работа, като по този начин
водачите на моторни превозни средства ще са уведомени за наличието на
препятствие, съответно ще знаят от коя страна да прЕ.нат безопасно.
В случая АПИ не успя да докаже изпълнение на задължението си по
обозначаване, респ. сигнализиране на препятствията на пътя. Изложените
доводи, че пътят е бил в ремонт, извършването на който е възложено на друго
юридическо лице, не водят до отпадане отговорността на А.“. Самото
поставяне на табела с надпис „Строителен обект“ не е достатъчно, за да се
приеме, че Агенцията е изпълнила вменените й от закона задължения по
сигнализация за наличието на препятствия на пътя и тяхното отстраняване.
Съгласно Заповед РД-М-84/26.08.2020 г. АПИ е създала организация на
движението, като е определила то да се осъществява само в едната пътна
лента и да се сигнализира с преносима светофарна уредба. Изпълнението на
тази заповед също не е доказано в хода на настоящото производство. Нито
един от разпитаните свидетели не посочва, че в процесния пътен участък е
имало светофарна уредба. Свидетелските показания са непротиворечиви
досежно факта, че дупките не са били сигнализирани. Пътят не е поддържан в
изправно състояние, от което са последвали и настъпилите вреди за
автомобилите. В допълнение към всичко това следва да се посочи, че не е
спазена и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП, съгласно която лицето,
стопанисващо пътя, следва да го поддържа в изправно състояние с
необходимата маркировка и сигнализация, като организира движението така,
че да осигури бързо и сигурно придвижване.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението за
съпричиняване. В съдебната практика няма спор, че съпричиняването на
вредата не може да почива на предположения и изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен и установен
по делото при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса /така Решение № 50016 от 9.03.2023 г. на
ВКС по т. д. № 2691/2021 г., II т. о., ТК/. Доколкото АПИ е въвела такова
възражение, то в нейна тежест е да го докаже. Изложените твърдения, че
10
увредените автомобили са се движили с несъобразена скорост останаха
недоказани в хода на производството. Нито една от експертизите не доказва
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. От свидетелските
показания се установява обратното – водачите са управлявали своите
автомобили в рамките на допустимата скорост. В тази връзка свидетелите Д.Д.
и И.Г. посочват, че пътната настилка не е позволявала развиването на по-
голяма скорост. Предвид това съдът не може да се приеме, че водачите са
нарушили разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като няма събрани
доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че фактическия състав на
регресната отговорност е осъществен, като предявените претенции правилно
са уважени от районния съд по отношение на щети с № 44011112028704, №
44012132030595 и № 44012132034589, предвид факта, че настъпилите
застрахователни събития са се осъществили в района на с. Б., област М.. По
отношение на щета № 44012132132445 не се установява с категоричност
мястото на настъпване на инцидента. От една страна в уведомлението до
застрахователя водачът М.Д. е посочил, че застрахователното събитие се е
случило в населено място, а от друга в своите показания пред съда заявява, че
инцидентът се е случил след спускането на върха на „Петрохан“. Тези
противоречия не бяха отстранени в хода производството, което не позволява
да се определи кое ОПУ /специализирано звено по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗП/
носи отговорност. Не е спорно, че застрахователното събитие се е случило в
участък, който е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от А.“,
но тази дейност се извършва от съответното й специализирано звено – арг. чл.
22, ал. 1 във вр. чл. 21, ал. 2 ЗП. Следователно, по категоричен начин трябва да
бъде установено мястото на ПТП, за да може да бъде ангажирана
отговорността на съответно ОПУ. В случая доказателствената съвкупност не
позволява да се установи точното мястото на произшествието, поради което
исковата претенция за тази щета правилно е отхвърлена като неоснователна.
В обобщение, МОС намира, че решението на първостепенния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и
двете въззивни жалби се явяват неоснователни, поради което не следва да се
присъждат разноски на страните.
Водим от горното, съдът
11
Р Е Ш И
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 05.04.2024 г. на Районен съд-М.,
постановено по гр. дело № 2013/2022 г., по описа на същия съд като правилно.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12