Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 16680/ 2018 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Б.П.П.Ф.C.A.,
действащ чрез клона „Б.П.П.Ф.C.A.“, клон България,
ЕИК ***, гр. София срещу А.Е. в условията на обективно кумулативно съединение
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 396, 06 лв.,
претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит CREX
– 14754507/27.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 24.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 26, 13 лв., претендирана като неизплатена възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.08.2018г., сумата от 38, 77 лв.,
претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето
от 20.07.2017г. до 06.07.2018г., за които суми е издадена заповед №
5605/26.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11293/2018г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба ищецът
твърди, че по силата на сключен договор за потребителски кредит №
14754507/27.04.2017г., е поел задължение да предостави на А.Е. сумата от 396,
06 лв. за закупуване на смартфон „Lenovo”,
модел „Phablet”, която потребителят е следвало да
върне до 20.08.2017г. на 3 равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 140, 73 лв. с падеж – двадесето число на всеки месец.
В изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора дружеството е заплатило на търговеца
стойността на движимата вещ, а А.Е. не е погасил нито една месечна вноска.
Твърди се, че вземането
е станало предсрочно изискуемо, поради забава в плащането на месечните вноски,
евентуално, че вземанията за главница и възнаградителна
лихва са дължими в пълен размер, поради настъпване на окончателния падеж преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от
предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47,
ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът А.Е., чрез
назначения му особен представител оспорва предявените искове по съображения, че
предсрочната изискуемост не е настъпила, поради липса на изявление на
кредитора, достигнало до адреса от преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което вземанията не са изискуеми. Оспорва се размерът на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Твърди се още, че
разпоредбата на чл. 3 от сключения договор, даваща право на кредитора да обяви
вземанията за предсрчно изискуеми, без да уведоми за
това потребителя е нищожна, на осн. чл. 143, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното се
настоява за отхвърляне и на предявените осъдителни искове.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по
ч.гр.д. № 11293/2018г. по описа на Районен съд – Варна, в полза на заявителя „Б.П.П.Ф.C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф.C.A.“,
клон България, ЕИК ***, гр. София, е издадена заповед № 5605/26.07.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.Е. за заплащане на
сумата от 396, 06 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит CREX-14754507/27.04.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата от 26, 13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до
20.08.2017г. и сумата от 38.77 лв. мораторна лихва за
периода 20.07.2017г. до 06.07.2018г. и сторените съдебно-деловодни разноски от
75 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 50
лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Исковете по реда на чл.
422 ГПК са допустими, предявени при спазване процесуалните изисквания в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. ал. 4 ГПК.
Като основание от което
произтича вземането на кредитора се сочи договор за потребителски кредит № CREX
– 14754507/27.04.2017г., сключен в писмена форма /л. 15/, по силата на който „Б.П.П.Ф.” ЕАД, е поел задължение да предостави под формата на
кредит сумата от 396, 06 лв., от която 379 лв. за закупуване на един брой смартфон марка „Lenovo” модел „Phablet”, която ще бъде изплатена пряко на упълномощения
търговски партньор и сумата от 17, 06 лв., представляваща премия по застраховка
„Сигурност на плащанията”, а потребителят А.Е. да върне заетата сума на три
месечни вноски, всяка включваща главница и надбавка, съставляваща печалба за
кредитора в размер на 140, 73 лв. в срок до 20.08.2017г.
Кредиторът е заплатил
на търговския партньор „Т.Б.” ЕАД сумата от 379 лв., факт установен с издаден
на 27.04.2017г. бон от търговеца /л. 43/.
С полагане на подпис,
ответникът А.Е. е удостоверил неизгоден за него факт, а именно, че движимата
вещ, представляваща смартфон марка „Lenovo” модел „Phablet”, е
получена от него в добро функционално състояние от упълномощения търговски
партньор /л. 19/.
С плащане на цената на
вещта на търговския партньор „Т.Б.” ЕАД, на осн. чл.
1, изр. 2 от договора, кредиторът е изпълнил поетите с договора за
потребителски кредит № CREX – 14754507/27.04.2017г., поради което съдът приема,
че ищецът се явява изправна по облигационното отношение страна.
Ответникът А.Е. не
твърди и не доказва, че е погасил чрез плащане дължимите от него три анюитетни вноска на падежа на всяка една от тях.
В исковата молба,
ищецът твърди, че вземанията по договора за потребителски кредит са станали
предсрочно изискуеми, на осн. чл. 3, изр. 2 от
сключения договор, поради просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска без изпращане на съобщение от
кредитора.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита /т. 18 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Това разрешение следва
да намери приложение и в случаите, при които е подадено заявление по чл. 410 ГПК от финансова институция – ищец по смисъла на чл. 3 ЗКИ.
В случая по делото е
безспорно, че волеизявлението на
финансовата институция за отнемане преимуществото на срока не е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. За да бъде вземането предсрочно изискуемо е необходимо настъпване
освен на обективния факт на неплащане, но и волеизявление на кредитора, че
счита
Независимо от това към
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 24.07.2018г., окончателният падеж на всички
вземания по договор за потребителски кредит № CREX – 14754507/27.04.2017г.,
поради което въпросът за предсрочната изискуемост, е ирелевантен.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че договорната клауза на чл. 3, изр. 2 от
договора, не е неравноправна, на осн. чл. 143, т. 10
ЗЗП.
Една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално
уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да
създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и
задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя, съгласно
решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.,
решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС,
ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и други
съдебни актове.
Съгласно чл. 143, т. 10 ЗПК неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание
В случая, клаузата от
договора не отговаря на поставените от закона условия по чл. 143, т. 10 ЗЗП,
защото нито е във вреда на потребителя, нито не отговаря на изискването за
добросъвестност, нито може, или би могла да доведе до значително неравновесие
между техните права и съответните на тях задължения на кредитодателя.
Посочената в договора клауза е уговорена от страните още към момента на
сключването му и тази разпоредба не е едностранно променена въз основа на
непредвидено в съглашението основание.
Възможността за
обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми е уредена в чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Макар и да касае договорите за банкови кредити, то във всички случая, тя следва
да намери приложение и при договорите, сключени от финансовите институции по смисъла на чл. 3
ЗКИ.
С настъпване на окончателния
падеж или считано от 20.08.2017г., потребителят дължи връщане на стойността на
придобитата стока от 396, 06 лв., възнаградителна
лихва в размер на 26, 13 лв. за периода от падежа на първата погасителна вноска
- 20.06.2017г. до 20.08.2018г., както и обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху неплатената главница за времето от деня, следващ падежа
на първата вноска - 21.06.2017г., на осн. чл. 3, изр.
1 от договора.
В случая се претендира
установяване дължимостта на обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва върху неплатената сума от 396, 06 лв. за времето от 20.07.2017г. до
06.07.2018г.
Считано от 21.06.2018г.
длъжникът дължи обезщетение за забава върху първата неплатена вноска, формирана
от главница и възнаградителна лихва. Доколкото
началният момент на търсеното обезщетение, въведено от ищеца е 20.07.2017г., то
служебно изчислен върху сумата от 140, 73 лв. до 06.07.2018г., възлиза на 13,
76 лв.
Обезщетението за
забава, съизмеримо със законната лихва върху втората неплатена вноска от 140,
73 лв., считано от деня, следващ падежа й или от 21.07.2017г. до 06.07.2018г.,
е 13, 72 лв., а върху третата вноска в същия размер с падежна дата от
20.08.2017г. за времето от 21.08.2017г. до 06.07.2018г., възлиза на 12, 52 лв.
Или, общо потребителят
дължи на кредитора обезщетение за забава върху сумата от 422, 19 лв. за времето
от 21.06.2017г. до 06.07.2018г. в размер на 40 лв.
Доколкото се претендира
обезщетение за забава, но върху по-малка сума от 396, 06 лв. за времето от
20.07.2017г. до 06.07.2018г. възлизащо на 38, 73 лв., то мораторната лихва
следва да се присъди до този размер.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени до претендираните размери, а претенцията по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД уважена до размера
на сумата от 38, 73 лв. за времето от 20.07.2017г. до 06.07.2018г. и отхвърлена
до пълния размер от 38, 77 лв.
При този изход на спора
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените за уважената част от
исковете разноски в общ размер на 449,
56 лв., от които 74, 93 лв. за производството по ч.гр.д. № 11293/2018г. на ВРС
и 374, 63 лв. за настоящото производство, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че А.Г.Е., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф.C.A., действащ чрез
клона „Б.П.П.Ф.C.A.“, клон България, ЕИК ***, гр.
София сумата от 396, 06 лв. /триста
деветдесет и шест лева и шест ст./, представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит CREX – 14754507/27.04.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 26, 13 лв. /двадесет и шест лева и
тринадесет ст./, представляваща неизплатена възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.08.2018г. и сумата от 38, 73 лв. /тридесет и осем лева и
седемдесет и три ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за времето от 20.07.2017г. до 06.07.2018г. върху сумата от 396,
06 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до претендирания размер от 38, 77 лв. представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за времето от 20.07.2017г. до 06.07.2018г. върху
сумата от 396, 06 лв. по предявените от „Б.П.П.Ф.C.A.,
действащ чрез клона „Б.П.П.Ф.C.A.“, клон България,
ЕИК ***, гр. София срещу А.Г.Е., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД,
които суми могат да бъдат заплатени по сметка на търговеца, открита в „СИТИБАНК
ЕВРОПА” АД с IBAN: ***.
ОСЪЖДА А.Г.Е., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.C.A., действащ чрез клона „Б.П.П.Ф.C.A.“,
клон България, ЕИК ***, гр. София сумата от 449, 56 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и петдесет и шест
ст./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които
74, 93 лв. за производството по ч.гр.д. № 11293/2018г. на ВРС и 374, 63 лв. за
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: