Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
27.05.2021 |
град |
Кърджали |
|||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
На |
28.04.2021 |
година |
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||
|
|
||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||
|
|
||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
35 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||
|
|
||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63,
ал.1,
предл.IІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Мегалукс Лайтинг” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя му В.
В. П., с адрес за призоваване: ***, подадена чрез Адвокатско дружество „***”,
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от адвокат Т. Х. Ч.-В.,
адвокат И. Г. Й. и адвокат Р. Х. Ч., заедно и поотделно, против Решение №17 от 28.01.2021 год., постановено по АНД №1/2021
год.
по описа на Момчилградския районен
съд, с което е потвърден електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР
– Кърджали, за нарушение, установено и заснето с АТСС.
В жалбата касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел направените от възражения относно незаконосъобразността на електронния фиш, с което е постановил и едно изцяло неправилно
решение. В жалбата се излагат аргументите за
това, като
се твърди, че електронният фиш не съдържа словесно
описание на нарушението - реквизит,
който е задължителен с оглед решаване на въпроси от
съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното
административно наказание и липсата
на който реквизит несъмнено води до неговата
незаконосъобразност. Сочи се, че в издадения
електронен фиш административният орган само лаконично е изписал, че „е установено нарушение на Кодекса за
застраховането/КЗ/”, без
да е изписано, коя
точно норма на кодекса е нарушена
и без да е изложено описание на нарушението откъм елементи от обективната страна на състава
му. Според касатора,
това не
само накърнява правото му на защита, но
е и самостоятелно основание
за отмяна на издадения фиш
като незаконосъобразен. В
жалбата се сочи, че първоинстанционният съд
е счел в своето решение, че описанието
в електронния фиш „е напълно достатъчно, за да се
приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващия
орган”, като касаторът
счита, че
този мотив на районния съд е неоснователен и
че такава и е съдебната
практика, като
се сочат и съдебни решения в този смисъл. Излага се и довод, че за да
е извършено нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, от обективна страна трябва да е
налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и това управление без
застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система. На
следващо място се сочи, че с електронния фиш е наложена имуществена санкция за
това, че: „Като собственик не е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка ГО на автомобилистите.” и че така описаното деяние реализира
състава на нарушението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, за което нарушение е
приложим общият ред за установяване на нарушението, чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП. Според касатора, това от своя страна
обоснова извода за неправилна правна квалификация, респ. - за неправилно
приложение на материалния закон. Касаторът отбелязва
също така, че за автомобила е направена застраховка „Гражданска отговорност”
веднага след връчването на електронния фиш/връчен на 24.02.2020 год./ и предвид
липсата на настъпили вредни последици и обстоятелства, счита, че на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН, следва да бъде извършена проверка, дали не са налице
условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На следващо място излага
и довод, че следва да са ясно посочени, с оглед изискването на закона, всички
обстоятелства на нарушението и определяне на компетентния съд, който да
разгледа жалбата, като твърди, че липсата на точното му описание също нарушава
правото му на защита и е основание за отмяна на електронния фиш. Поради
изложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло Решение №17 от 28.01.2021 год.,
постановено по АНД №1/2021 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия ** №***, издаден на
18.06.2020 год. от ОДМВР - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, като
от съдържанието на касационната жалба може да се изведе, че моли да бъде
постановено ново решение, с което да бъде
отменен процесният електронен фиш, издаден от ОДМВР - Кърджали, като неправилен и незаконосъобразно
издаден.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът
„Мегалукс Лайтинг”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя му В. В. П., не се представлява.
Ответникът по касация – Областна
дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не изпраща и не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба
е основателна и предлага настоящата
съдебна инстанция да уважи така
депозираната касационна
жалба от дружеството „Мегалукс Лайтинг” ЕООД *** срещу което е съставен електронен фиш за нарушение
по КЗ, който е потвърден с обжалваното Решение от 28.01.2021 год. на Районен
съд – Момчилград. Счита доводите, изложени в касационна жалба, за
правилни и че същите намират
опора в събраните доказателства, а посочената трайна съдебна практика безспорно потвърждава, че в случая е налице нарушение на приложения
материалния закон, досежно констатираната липса на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съобразно разпоредбите на КЗ. Предлага
да бъде
уважена подадената
касационна жалба и да бъде отменено обжалваното
решение и заедно с него да бъде
отменен обжалвания
електронен фиш, като неправилен, поради нарушение на материалния закон.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност
е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №17
от 28.01.2021 год., постановено по АНД №1/2021 год., Момчилградският районен съд
е потвърдил електронен фиш серия ** №*** на ОДМВР - Кърджали, за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
и заснето с АТСС, с който, на
„Мегалукс Лайтинг” ЕООД ***
с ЕИК ***, представлявано от
управителя му В. В. П., на основание чл.638, ал.4, във
вр. с чл.638, ал.1, т.2, във
вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена
санкция,
в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
За да постанови
решението си, Момчилградският районен съд
е посочил, че по делото, като
доказателство, е приложен Електронен фиш серия ** №***, издаден за това, че на
18.06.2020 год., в 17:20 часа, на път ***, км.***м, ***, по посока на движение от
*** за ***, като собственик не е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и че нарушението било заснето
с АТСС - ,,TFR 1- М 615”, като същото било извършено с МПС – лек автомобил „Мерцедес
ГЛ 350 Блутек 4 Матик”, с peг.№***, собственост на „Мегалукс
Лайтинг” ЕООД, със законен представител – В. В. П. и
е представлявало нарушение на Кодекса на застраховането - чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. В електронният фиш било посочено, че за извършеното нарушение на чл.483,
ал.1 т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на
дружеството се налага „имуществена санкция”, в размер на 2000 лева.
Съдът е посочил също, че изложената фактическа
обстановка/макар че изложеното всъщност е
само съдържанието на оспорения електронен фиш/ се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: обжалваният
електронен фиш; клип с приложения - снимка с точни координати на нарушението,
дата, място и самото МПС, вида и номера на използваното АТСС; справка за
собственост от сектор „КАТ - Пътна полиция”, от която било видно, че
автомобилът, предмет на ел.фиш, е собственост на наказаното дружеството; копие
на застрахователна полица за застраховка „ГО”, касаеща
автомобила, предмет на ел.фиш, от която било видно, че същата е сключена на
21.10.2020 год., със срок на действие до 21.10.2021 год.; Справка за нарушител;
Протокол за използване на АТСС, от който било видно, че посоченото в
обжалваният ЕФ АТСС е било използвано на 18.06.2020 год., за времето от 16:30
часа до 18:30 часа, на път ***, км.***м, ***, по посока на движение от *** за
*** и че с него са били заснети 19 клипа, в т.ч. и клипът, предмет на
настоящото производство/макар че предмет
на производството е оспорения електронен фиш, а не заснетия клип/;
протоколи от проверка на система за видеоконтрол и др.
Съдът е посочил, че кредитира писмените
доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях е изградил своите фактически
изводи.
При
така „установеното от фактическа страна”, районният съд е посочил, че формира
своите правни изводи, като е приел най-напред, че жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът е посочил, че съгласно чл.647, ал.3 от КЗ,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Посочил е също, че легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа
в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП и че електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и че от
това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, както и че той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие/съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Съдът е извел извод, че от това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш районният съд е
отбелязъл, че следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, т.е. че в него следва
да бъде отразена структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което било сторено, като в обжалвания електронен фиш били посочени
още мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото било регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата/имуществената
санкция, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Така,
районният съд е намерил, че в електронния фиш е налице едно пълно описание на
нарушението, което също било един от задължителните реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Съдът е посочил, че в конкретният случай,
описаното от фактическа страна нарушение е за такова по Кодекса за
застраховането, а самото нарушение е липса на сключена застраховка „ГО” на
автомобилистите, касаещо конкретно описаният
автомобил - „Мерцедес ГД 350 Блутек 4 Матик”, с peг.№***, собственост
на „Мегалукс Лайтинг” ЕООД,
със законен представител – В. В. П. и съответно, че е наложено наказание по
Кодекса за застраховането. На следващо място съдът е отбелязъл,
че действително, в ел.фиш било посочено, че е „установено нарушение на КЗ”, което по своята същност
представлявало описание на нарушението, т.к. било посочено, какво е нарушението
- липса на изпълнение на задължение като собственик, да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради и което съдът е
приел, че електронният фиш съдържа всички изисквани по закон реквизити. Съдът е
счел за нужно да подчертае, че нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не изисква
детайлно и подробно описание на нарушението, предвид наличието на електронен
запис/посоченият по-горе клип/, като е приел, че в конкретният случай е налице
пълно и подробно описание на нарушението, т.к. в електронния фиш били посочени съставомерните обстоятелства за допуснато нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и самата нарушената разпоредба. Районният съд е
посочил, че наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за
установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да посочи обективните признаци на
вмененото нарушение, както и да посочи цифровата правна квалификация на
нарушението, което в конкретният случай било изпълнено и че така, с предходното
и с посочването на административнонаказателната
разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и с посочването на нарушената норма на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, можело да се приеме, че е налице изискуемото от закона
описание на нарушението.
Районният съд е приел, че формулировката,
обективирана в процесният
електронен фиш „ ... установено нарушение
на Кодекса за застраховането ...”, след което, като била посочена липсваща
за заснетия с АТСС автомобил задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите,
сключването на която е задължение за собственика - също посочен и
конкретизиран, води до яснота на повдигнатото административно обвинение и не
може да бъде прието, че има нарушение на правото на защита на наказаното лице,
като е извел и извод, че описанието в електронния фиш е напълно достатъчно, за
да се приеме, че изискването на закона е надлежно изпълнено от административнонаказващият орган.
След тези изводи, решаващият състав на Момчилградския районен съд е посочил, че с издадения
електронен фиш на дружеството е вменено административно нарушение по чл.483,
ал.1, т.1, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ и че в
разпоредбата на чл.461 от КЗ подробно били изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава била посочена „Гражданската
отговорност” на автомобилистите по т.10.1, раздел II, буква „А” от приложение
№1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно
превозно средство. Посочил е също, че разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е било спряно от движение и че при неизпълнение на това
задължение, административнонаказателната разпоредба
на чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ предвижда „глоба”, в размер от 250 лева,
когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция от 2000 лева за
юридическо лице или едноличен търговец. Съдът е отбелязъл,
че същите санкции се налагат на собственика на МПС, съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като е
посочил, че съставът на вмененото с процесния ЕФ
нарушение е по чл.638, ал.4 от КЗ. Съдът е приел, че за да е извършено
нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, трябва от обективна страна да е налице
управление на МПС, без сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и това
управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство
или система. Приел е също, че събраните доказателствата по делото безспорно
установявали управление на „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик”, с peг.№***, на посочените
в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната
дата, този автомобил е собственост на „Мегалукс Лайтинг” ЕООД, със законен представител – В. В. П. и че е доказано и обстоятелство, че към
момента на извършване на нарушението - 18.06.2020 год., за този автомобил не е
имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО”
на автомобилистите, което не се оспорвало и от страна на жалбоподателя. Съдът е
посочил, че застраховката „ГО” е била сключена едва на 21.10.2020 год., което
се установявало както от приложеното копие на застрахователна полица, така и от
твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата - че застраховката е сключена
веднага след получаването на електронния фиш, както и че в административнонаказателната
преписка се съдържал както съставен протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з
от 12.03.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, така и клип
с географско описание на мястото, където е било разположено техническото
средство и изготвената от техническото средство снимка на извършеното
нарушение.
Обстоятелството, че в ЕФ изрично не било посочено,
че се касае за нарушение, установено при управление на МПС, районният съд е
приел, че същото че не е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, предвид отразеното в ЕФ, че се касае за нарушение, установено с
АТСС и направената квалификация по чл.638, ал.4 от КЗ и че единствено в този
случай било предвидено издаване на ЕФ. Съдът е счел, че наказаното лице не е
било лишено от възможността да узнае, в какво точно се изразява извършеното от
него нарушение и да отстоява своята теза срещу това
твърдение и че това не е ограничило правото му на защита, тъй като видно от самото
производство, същият го упражнил в пълен обем. Съдът е приел също, че вмененото
на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере, в какво е обвинено и срещу какво да се защитава, като е отбелязъл,че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Така, с оглед на изложеното, Момчилградският
районен съд е стигнал до изводите, че доказателствата по делото безспорно
установяват факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесният електронен фиш и че нарушението правилно е
квалифицирано и че правилно е определен и субектът на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на
дружеството-жалбоподател, което се представлява от посоченото в електронния фиш
лице, предвид което и с обжалваното решение е потвърдил оспорения електронен
фиш.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
При
извършената касационна проверка на решението, обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са основателни оплакванията в касационната жалба, описани по-горе и съответно, не споделя изложените в обжалваното решение мотиви за
законосъобразност на електронния фиш. Съображенията и аргументите за този извод
са следните:
В процесния електронен
фиш, като нарушение е описано следното:
„Ha 18.06.2020 год,. в 17:20 часа, в път ***, км.***, ***, в посока на
движение от *** към ***, като собственик не е изпълнил задължението си да
сключи задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Нарушението е заснето
с TFR1-M 615, с МПС Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик, вид – лек автомобил, с регистрационен номер ***”,
като е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с
автоматизирано техническо средство/система №TFR1-M 615. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
като съответно, на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр.
с чл.461, т.1 от КЗ, на дружеството – собственик, на когото е регистрирано
описаното МПС - „Мегалукс Лайтинг” ЕООД *** е наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 2000.00/две хиляди/
лева.
С посочената в процесния ЕФ, като нарушена, разпоредба на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, е въведено задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не
е спряно от движение.
Според разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по
ал.1, като от своя страна, нормата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ
предвижда, че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за
юридическо лице или едноличен търговец.
Същевременно, според
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата, като електронният фиш се изпраща
на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка, а собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6, съответно, член
189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Иначе казано, в разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ са регламентирани случаите, в които
се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в ЗДвП и това хипотезите на установяване и заснемане с АТСС,
на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Очевидно е, че
посредством цитираните нормативни текстове, законодателят е въвел особен ред за
установяване на административното нарушение, изразяващо се в управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на
съответно определения размер на глобата или на имуществената санкция. Този ред
е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е
в отклонение от общото правило, възведено в нормата на чл.647, ал.1 от КЗ,
според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят
от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица,
а в случаите по чл.638, ал.1 – 3 и 5 и чл.639 – от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
В настоящия случай се сочи, че твърдяното нарушение е установено чрез
заснемане с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 615, по отношение на описаното
МПС, за което нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което относими към този случай са разпоредбите
на чл.638, ал.4, във вр. с чл.647, ал.3 от КЗ. Както
бе посочено и по-горе, именно в последните е регламентиран редът за
установяване на нарушенията, свързани с управление на МПС, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
както и за заплащане на определения размер на санкцията и този ред на
установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото
правило, въведено в чл.638, ал.1, във вр. с чл.647,
ал.1 и ал.2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление.
В разглежданата хипотеза, в направеното в процесния
ЕФ изключително граматически нескопосано словесно описание на нарушението, е
посочено, че дружеството - касатор в настоящото
производство, е санкционирано за това, че „ …, като собственик не е изпълнил
задължението си да сключи застраховка „ГО” на автомобилистите.”. Последното
деяние реализира състава на нарушението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, посочено и
в издадения ЕФ. За това нарушение обаче, по силата на чл.638, ал.1, вр. с 647, ал.1 и ал.2 от КЗ, както беше посочено и
по-горе, е приложим общият ред за установяване на нарушението, чрез съставяне
на АУАН и издаване на наказателно постановление. От изложеното дотук следва и
изводът за неправилна правна квалификация, респ. неправилно приложение на материалния
закон, тъй като за така описаното в ЕФ нарушение – неизпълнение на задължението
за сключване на застраховка „ГО“, е неприложим особения ред за установяване на
нарушението с АТСС и издаване на ЕФ.
От друга страна, в процесния ЕФ е посочен и
текстът на чл.638, ал.4 от КЗ, касаещ установяване с
АТСС, на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за сключена
задължителна застраховка „ГО”, а горната разпоредба не кореспондира с направеното
фактическото описание на нарушението. Последното несъответствие води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице и съставлява основание за
отмяна на процесния електронен фиш. Освен това, в случая административнонаказващият орган се е позовал само единствено
на разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и е наложил процесното
административно наказание посредством издаването на електронен фиш, без да сочи
правилата и реда, установени в чл.647, ал.3 от КЗ, която норма всъщност е
законовото основание за издаването в такива случаи на електронни фишове в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата.
На следващо място,
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.II/второ/ от ЗДвП, приложима
по силата на чл.647, ал.3, предл.I/първо/ от КЗ,
електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Формулировката,
обективирана в процесния
електронен фиш „ ... установено нарушение на Кодекса за застраховането ...” ,
очевидно не може да бъде приета като описание на деянието, което според административнонаказващия орган съставлява административно
нарушение. Отделно от това, от така направеното граматически нескопосано
словесно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението следва,
че наказаното лице не е изпълнило задължението си да сключи задължителната
застраховка „ГО” на автомобилистите, именно на посоченото в ЕФ място – на път
***, км.***, *** и на посочената дата и час – на 18.06.2020 год., в 17:20 часа,
което явно не е така, като никъде в това словесно описание не е отразено, че се
касае всъщност за управление на посоченото МПС, на посоченото място/посочения
път/ и на посочената дата и час. В този контекст, едно словесно описание в
смисъл – „ е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите …” би
било достатъчно, за да се приеме, че е надлежно изпълнено от административнонаказващия орган изискването на закона, касаещо описанието на нарушението. Такова или подобно нему
описание обаче, така или иначе не се съдържа в процесния електронен фиш.
Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Тъй
като Момчилградският районен съд е събрал
всички относими по делото доказателства и е формирал правни изводи по въпросите
за наличието на нарушение и за неговият извършител, то следва настоящата
съдебна инстанция да се произнесе
по съществото на спора, като
с решението по настоящото дело следва да отмени незаконосъобразно
издадения електронен фиш за нарушение,
установено и заснето с АТСС.
Деловодни разноски не са претендирани от касатора в настоящото производство, а такива не са претендирани от него и в производството пред първоинстанционния съд, поради което настоящата съдебна
инстанция не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените
по-горе съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.IІ/второ/,
във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и чл.63, ал.1, предл.I/първо/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №17 от 28.01.2021 год., постановено по АНД №1/2021
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР –
Кърджали, за нарушение, установено и заснето с АТСС, с който, на „Мегалукс Лайтинг” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му В. В. П., на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2 и във вр. с
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането/КЗ/, е наложена имуществена санкция, в размер
на 2000.00/две хиляди/ лева, за извършено
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.