Р
Е Ш Е
Н И Е
N 234
Гр.Велико Търново 07.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, IІI-ти касационен състав, в публично заседание на
тринадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка
Дабкова
при секретаря М. Н. и с участието на прокурора С. Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10275
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение
№ 363 / 06.07.2023г., постановено по НАХД № 20214110200150
по описа на ВТРС за 2021г., с
което е потвърдено наказателно
постановление № 45-00-107 / 08.12.2020г., издадено от Заместник министъра на
културата, в частта, в която на И.В.М. са наложени административни
наказания глоба в размер на 8 000лв. на основание чл.200, ал.1, предложение 1
от ЗКН за нарушение на чл.83, ал.1, т.2, б.“а“ от същия закон; глоба в размер
на 2 500лв. на основание чл.221а, ал.1 от ЗКН за нарушение на чл.161, ал.1
от същия закон и глоба в размер на 4 500лв. на основание чл.221 от ЗКН за
нарушение на чл.160, ал.2 предложение последно от същия закон и е отменено
наказателното постановление по отношение на наложени административни наказания
глоба в размер на 11 000лв. на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН за нарушение
на чл.161, ал.2 от същия закон; глоба в размер на 1 300лв. на основание
чл.228в от ЗКН за нарушение на чл.160, ал.2 предложение последно от същия закон
и глоба в размер на 23 000лв. на основание чл.220а, ал.2 от ЗКН за нарушение
на чл.200в, ал.2, предложение 2 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалби и на двете страни.
Касаторът
И.В.М. обжалва решението в частта, в която е
потвърдено наказателното постановление като твърди постановяването му при
нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилна преценка на
доказателствата. Изложени са подробни съображения за липса на сочените
административни нарушения, тъй като действията са извършени преди регистрация
на археологически обект в имота. Изразява становище за неоснователност на
касационната жалба на Заместник министъра на културата. Моли се за отмяна на
решението в оспорваната част, отмяна на наказателното постановление в
потвърдената част и оставяне в сила на решението в останалата част. Претендират
се разноски.
Касаторът
Заместник министър на културата обжалва решението в частта, в която е отменено
наказателното постановление за наложени на М. административни наказания глоба в размер на 11 000лв. на основание чл.221а, ал.3 от
ЗКН за нарушение на чл.161, ал.2 от същия закон; глоба в размер на
1 300лв. на основание чл.228в от ЗКН за нарушение на чл.160, ал.2
предложение последно от същия закон и глоба в размер на 23 000лв. на
основание чл.220а, ал.2 от ЗКН за нарушение на чл.200в, ал.2, предложение 2 от
същия закон. Твърди се неправилна преценка на събраните по делото факти
и неправилна правна квалификация на същите от страна на въззивния съд. Моли се
за отмяна на решението в тази му част, потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и за оставяне в сила на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – И.В.М. през 2005г. закупува недвижим имот – незастроен
урегулиран поземлен имот с площ от 500 кв.м., находящ се ***. Имотът попада на
територията на групова недвижима културна ценност с категория „национално
значение“ със статут на групов паметник на културата „Историческо селище Велико
Търново“. През 2019г. е издадена виза за изграждане на временен паркинг.
Изрично е посочено, че следва да се съгласува с НИНКН /Национален институт за
недвижимо културно наследство/. Изготвен е и одобрен през м.01.2020г.
технически проект за временна организация на движението на обект „Автомобилен
подход към УПИ III-2136, кв-35, ПИ с идентификатор 10447.518.153, ***.
Въз основа на този проект е издадена на 24.01.2020г. заповед за временна
организация на движението от кмета на община Велико Търново. Изкопните работи
на обекта започват на 29.01.2020г., съгласно справка. На 26.02.2020г. между И.В.М.
/възложител/ и ЕТ „Надежда – Н.Х.“ /изпълнител/ е сключен Договор за извършване
на строително-монтажни работи, изразяващи се в разчистване на терена и направа
на изкоп за обект „Автомобилен подход…“. На 10.03.2020г. служител на
Регионалния исторически музей при разходка открива наличието на изкоп, в който се
виждат кости и керамика, като уведомява археолози в музея. На следващия ден
археолозите посещават мястото и установяват наличието на разкопани гробове,
керамика и една медна монета на цар Иван Шишман. На 09.06.2020г. комисия от
специалисти на Министерството на културата извършват повторен оглед на мястото
и в протокол вписват констатациите си за изкопаване на почти цялата площ на
имота на дълбочина около 2,50 – 3 метра, гробни съоръжения, 10 човешки скелета,
един от които покрит с каменна плоча, части от човешки кости в изкопа,
фрагменти от средновековна битова керамика. Формиран е извод за унищожени при
изкопните работи с механизация гробове от средновековен некропол от Второто
българско царство.
Административно наказващият орган приема извършването от възложителя
М. на следните административни нарушения:
-
Възлагане на извършване
на строителни дейности за реализация на инвестиционен проект за ново основно
застрояване – изграждане на подход за временен паркинг – без задължителното по
чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН съгласуване на проектната документация с министъра на
културата – нарушение на чл.83, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗКН.
-
Реализиране на
инвестиционен проект за изграждане на подход за временен паркинг без провеждане
на спасително теренно археологическо проучване – нарушение на чл.161, ал.1 от
ЗКН.
-
Възлагане на строителни
дейности за реализиране на инвестиционен проект за изграждане на подход за
временен паркинг без наблюдение на археолог – нарушение на чл.161, ал.2 от ЗКН.
-
При възлагане на строителни работи,
при които е засегнат средновековен некропол не предприема незабавни мерки за
запазване на откритите структури и находки и не уведомява кмета на общината,
директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на
културното наследство по местонахождение на недвижимата културна ценност –
нарушение на чл.160, ал.2, вр. чл.72 от ЗКН.
-
При възлагане извършването на
строителна дейност и въпреки откриването на структури и находки, които имат
признаци на културни ценности, не спира незабавно дейността – нарушение на
чл.160, ал.2 от ЗКН.
-
Чрез възлагане на строителни
дейности, свързани с реализирането на инвестиционен проект за изграждане на
подход за временен паркинг унищожава археологически обекти – нарушение на
чл.200в, ал.2, предложение 2 от ЗКН.
За
всяко административно нарушение е наложено отделно административно наказание
глоба на М..
Въззивния
съд приема за безспорно установени нарушенията на чл.83, ал.1, т.2, б.“а“,
чл.161, ал.1 и чл.160, ал.2 от ЗКН, тяхното авторство, правилната им правна
квалификация, липсата на допуснати процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление и правилно определяне на вида и размера на
санкциите, поради което и в тези части наказателното постановление е
потвърдено.
За
нарушението на чл.161, ал.2 от ЗКН районния съд приема, че неправилно е
определен субекта на наказанието, тъй като се касае за фактически действия, по
отношение на нарушението на чл.160, ал.2 от ЗКН е прието неправилно определяне
на санкционната норма, а по отношение на нарушението на чл.200в, ал.2 от ЗКН е
прието, че не е установен автора на деянието, поради което и наказателното
постановление в частта, в която са наложени наказания за тези нарушения е
отменено.
Настоящият
състав намира решението на въззивния съд за съответно на доказателствата по
делото и материалния закон.
Неоснователни
са доводите на касатора М. относно времето за възникване на задълженията по
чл.83, ал.1, т.2, б.“а“, чл.161, ал.1 и чл.160, ал.2 от ЗКН. Регистрирането
на археологическа находка е ирелевантно за възникването на което и да било от
задълженията по посочените текстове на ЗКН. Задължението за съгласуване на
инвестиционните проекти при ново строителство възниква за всеки собственик на
индивидуална или групова културна ценност. В конкретния случай имота на М. е
част от групова културна ценност много преди придобиването му и всяко
строителство в него подлежи на съгласуване. Дали собственикът знае за статута
на имота или не е без правно значение за спора, тъй като изрично в дадената
виза за строежа е вписано задължението за съгласуване. Това задължение не е
изпълнено преди започването на строителството, следователно е налице
неизпълнение на чл.83, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗКН и правилно собственикът е
санкциониран.
Задължението за провеждане на спасително теренно археологическо
проучване по чл.161, ал.1 от ЗКН е за възложителите на инвестиционните проекти
на територии, за които има данни за археологически находки. Местоположението на
имота на М. като част от групова културна ценност и в подножието на крепостта
Царевец обосновава необходимостта от теренно археологическо проучване. Липсва
изискване в закона данните за археологически находки да представляват
регистрирана в имота археологическа находка, поради което и доводите в този
смисъл са в противоречие с материалния закон.
Безспорно се установява наличието на археологически находки на
10.03.2020г. и липсата на уведомяване от М. за тях, както в деня на
установяването им, така и до издаване на наказателното постановление.
Регистрацията на археологическата находка отново е несъставомерен за
нарушението факт, тъй като задължението по чл.160, ал.2 от ЗКН възниква при
откриване на археологическата находка, а не от регистрирането на същата.
Доводите
на касатора министър на културата по отношение на субекта на административното
нарушение по чл.161, ал.2 от ЗКН не се споделят от настоящия състав. Безспорно
извършването на строителни дейности представлява фактически действия. Тези
действия в конкретния случай се извършват от лице, различно от възложителя и
собственик на имота М., поради което и тя не може да носи отговорност за лисата
на археологическо наблюдение при извършването на строителните дейности.
Безспорно
от материалите по делото се установява унищожаването на археологически находки,
но не се установява кое е лицето, извършило това. Липсва законова презумпция за
отговорност на възложителя на обекта при унищожаване на археологически находки,
поради което важат общите правила на ЗАНН – административно наказателна
отговорност носи лицето, извършило деянието. В конкретния случай това лице не е
установено и правилно въззивния съд отменя наказателното постановление в тази му
част.
По
отношение на нарушението на чл.160, ал.2 от ЗКН изразяващо се в липса на
изпълнение на задължението за спиране на дейността при откриване на находки,
настоящият състав намира за правилен извода на ВТРС за приложимост на
административно наказателната санкция по чл.221 от ЗКН. В тази разпоредба
изрично се предвижда наказание за неизпълнение на задължението за запазване на
находките и уведомяване на компетентните органи и то по реда на чл.160, ал.1 и
ал.2. Именно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ЗКН предвижда спиране на
дейностите, следователно това е една от дейностите по запазване на находките и
нейното неизпълнение следва да бъде санкционирано по чл.221 от ЗКН, а не по
общата санкционна норма на чл.228в от същия закон.
При този
изход на спора съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Въз основа
на горното и на основание
чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 363 / 06.07.2023г., постановено по НАХД № 20214110200150 по описа на ВТРС за
2021г.,
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.