О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. Силистра, 10 март 2023 г.
Административен съд – Силистра, в
закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Елена Чернева
разгледа адм. дело № 33 по описа на
съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Ш.И.А. ***,
против Заповед № 23-0290-000030 / 06.02.2023 г. на Началник група при ОДМВР – Разград,
РУ-Кубрат за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171,
т.1, б.“б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.
Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР – Разград, РУ-Кубрат, на 04.02.2023 г.,
в резултат на която на жалбоподателя е съставен АУАН № GA823328 / 04.02.2023 г. за това, че
на посочената дата управлява лек автомобил марка БМВ 530 Д с рег. № ******под въздействието на наркотични
вещества или техни аналози, което е установено с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARJF- 0070, дисплеят на което е отчел
употреба на „Метамфетамин“.
Жалбоподателят, действащ чрез адв. А.Д.
***, изтъква, че така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна.
Посочва, че на 07.02.2023 г. си е направил лабораторен тест за употреба на
наркотични вещества, който е бил отрицателен и счита, че положителния резултат
при проверката се дължи на прием на сироп за кашлица и лекарства за понижаване
на температурата два-три дни преди това. Моли за назначаване на
съдебно-химическа експертиза относно
това дали е възможно в резултат на употребата на определени разрешени медикаменти
да бъде отчетен от техническото средство употреба на наркотично вещество и дали
в кръвта и урината му са налице следи от употреба на наркотици. Моли до разпит
да бъде допуснат един свидетел във връзка с установяване на подробности от
фактическата обстановка. По тези съображения претендира отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски.
Отделно в жалбата се твърди, че е
допуснато предварително изпълнение на заповедта без в нея да е включено изрично
разпореждане за това в нарушение на чл. 60, ал. 1 от АПК и без да са изложени
мотиви. Твърди се, че посредством предварителното изпълнение ще се причинят
вреди на жалбоподателя, тъй като поради отнемането на свидетелството за
управление на МПС, същият ще е в невъзможност да работи, респ. да реализира
доходи и да се изхранва. По тези съображения се моли да бъде спряно
принудителното изпълнение на процесната ЗПАМ и да се постанови връщане на
отнетото СУМПС.
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред
компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в
тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в
оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите
изисквания за издаването му. В тази връзка органът следва да представи
резултата от проведеното изследване въз основа на издадения на жалбоподателя
Талон за изследване № 0023700 или да уведоми своевременно съда, ако е в
невъзможност да стори това, за да бъде изискан документа от трето неучастващо в
процеса лице. Същият следва да представи и доказателства за компетентността на
издателя на акта.
Жалбоподателят следва да установи в
процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него
благоприятни последици, по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Искането за назначаване на експертиза на този етап от производството не следва
да се уважава – релевантното установяване на употребата на наркотични вещества
би могло да се извърши единствено по реда на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози предписва установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози - посредством медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, за каквото жалбоподателят е дал
материал за изследване. Своевременно предявено е искането за разпит на
свидетел, но по него съдът ще се произнесе след конкретизиране на имената на
свидетеля и обстоятелствата, които ще се установяват (например преценката
относно това дали са употребени наркотични вещества не може да се направи на
база свидетелски показания).
Жалбата е подадена съгласно
правилото от чл.152 ал. 1 АПК и при изпращането ѝ в съда ответният орган
е приложил административната преписка, като по допускането на събраните по нея
доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Що се касае до искането за спиране
на предварителното изпълнение следва да се изтъкне, че в случая не е налице
хипотезата на допуснато предварително изпълнение на заповедта по разпореждане
на административния орган. Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за прилагане на ПАМ, постановена на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и съгласно чл. 172, ал. 6 от закона подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е.
предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на самия закон.
При допуснато предварително
изпълнение на заповедта по силата на закона, за административният орган няма
задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на
особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В конкретния случай,
допуснатото предварително изпълнение на заповедта е по силата на закона и то с
изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува
задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и
да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира
допуснатото предварително изпълнение. Специалният ЗДвП не урежда хипотезите и
предпоставките, при които съдът може да спре допуснатото предварително
изпълнение по силата на закона на Заповеди за налагане на ПАМ и приложение
намират разпоредбите на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК.
Съгласно посочената разпоредба,
основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е
налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда
- имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се
противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал
предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона;
изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е.
такива, възникнали след издаване на акта. Наличието на значима или трудно
поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде
установено от оспорващия.
В настоящия случай жалбоподателят е
мотивирал искането си с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения,
тъй като СУМПС му е отнето, но не е представил доказателства за трудовата си
ангажираност, нито е посочил характера на трудовите му функции и изискванията
за заемане на длъжността.
Посочените неблагоприятни последици –
невъзможност да се управлява МПС след отнемане на СУМПС, са следствие от
прилагането на мярката по принцип, а не в резултат на допуснатото предварително
изпълнение, т. е. искането не очертава неблагоприятни последици, различаващи се
по нещо от типичния резултат и от ограниченията, които настъпват в правната
сфера на адресата на принудителната мярка при прилагането ѝ. Целта на допуснатото предварително
изпълнение е да ограничи движението по пътищата на водачи, за които е налице
съмнение, че управляват МПС под въздействието на наркотични вещества, и по този
начин да предотврати заплахата за живота и здравето на останалите участници в
движението, като законодателят е приел, че тази цел има приоритет пред частния интерес на водача на автомобила.
Във връзка с гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 15.05.2023 г. от
14. 00 часа, за която дата да се призоват следните страни:
Жалбоподател: Ш.И.А. ***;
Ответник
по жалбата: Началник група при ОДМВР – Разград,
РУ-Кубрат.
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане
да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с
чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и
посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да
представят допълнително доказателства, съобразно указанията, съдържащи се в
мотивите на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ш.И.А.
***, за спиране на изпълнението на Заповед № 23-0290-000030 / 06.02.2023 г. на
Началник група при ОДМВР – Разград, РУ-Кубрат за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.1, б.“б“ от Закона за движението по
пътищата.
Определението, в частта, в която е оставено без уважение искането за
спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред ВАС.
СЪДИЯ: