Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.
Велико Търново, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10231/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на А.П.Х. ***, срещу Решение № 323/22.06.2023 г. по НАХД № 5/2023 г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-1739-000503 от 01.12.2022 г., издадено от началника на РУ В.
Търново в ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че задължението за
регистрация е единствено на собственика на автомобила, какъвто не е касаторът. Според
него автомобилът е бил регистриран и е имал поставени регистрационни табели,
като неизпълнението на задължението на новия собственик не заличава
регистрацията. Твърди се липсата на виновно поведение на водача. По тези съображения
се иска отмяната на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – началник на РУ В. Търново при ОДМВР В. Търново, не
взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 323/22.06.2023 г. по
НАХД № 5/2023 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 22-1739-000503
от 01.12.2022 г., издадено от началника на РУ В. Търново в ОДМВР Велико Търново,
с което на А.П.Х. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания – "Глоба" в размер на 200 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.
За
да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 21.07.2022
г. около 14:25 часа, на път ІІ-55, км. 17, в община В. Търново в посока на
движение към гр. В. Търново А.Х. управлявал товарен автомобил "Мазда
5", с рег. № ***, който автомобил не бил регистриран по надлежния ред. При
извършената проверка от контролните органи е установено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано
от дата – 14.07.2022 г., тъй като не е регистриран в едномесечния срок от
придобиването му. За констатираното е съставен АУАН № 195/21.07.2022 г. за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, връчен на жалбоподателя в същия ден и
подписан без възражения. Инициираното производство със съставянето на АУАН е
прекратено с мотивирана резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, а
материалите изпратени на ВТРП за произнасяне, с оглед достатъчно данни за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 18.11.2022
г. на РП – Велико Търново, на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от НПК е постановен отказ за образуване на досъдебно производство за
извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като материалите по преписката
са изпратени на началника на РУ В. Търново при ОД МВР В. Търново за
реализирането на административнонаказателната отговорност на Х.. В
постановлението е прието, че макар и извършеното от А.Х. да запълва признаците
на състав на престъпление по чл. 345 от НК – управление на нерегистрирано по
надлежния ред МПС, поради своята малозначитнелност с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, се явява ниска степен на обществена опасност и
съобразно чл. 9, ал. 2 от НК не съставлява престъпление. Обжалваното наказателно
постановление № 22-1739-000503/01.12.2022 г. е издадено от началника на РУ В.
Търново при ОД МВР В. Търново, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа
на възприетото от фактическа страна в Постановление на ВТРП за отказ да се
образува наказателно производство.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложил е мотиви, че от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 21.07.2022 г. в община В. Търново жалбоподателят в нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е управлявал моторно превозно средство – т. а.
"Мазда 5", с рег. № ***, собственост на С.И.Ч. от 18.04.2022 г. и с
вписан предстоящ собственик "Ани Транс 2021" ЕООД и законен
представител А.А.В., който автомобил не бил регистриран по надлежния ред. Приел
е за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не е присъствал на
прехвърлянето на превозното средство пред нотариус и в тази връзка нямал знание
за това, че управлявания автомобил подлежи на регистрация. От събраните
доказателства съдът е установил, че законният представител на предстоящия
собственик на процесното превозно средство е А.В., с която Х. живее на семейни
начала. Дружеството е придобило превозното средство от С.Ч.. В този смисъл Х. е
бил напълно наясно, че процесният автомобил на първо място е бил с прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. От субективна страна Х. бил извършил
деянието виновно, при форма на вината – непредпазливост, при нейната
разновидност – небрежност. Същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Настоящият
касационен състав намира, че решението е правилно, с известна корекция в
мотивите. От събраните доказателства се установява, че на 12.05.2022 г. собствеността
върху процесния автомобил е била прехвърлена с договор с нотариална заверка на
подписите от С.И.Ч. на „Ани Транс 2021“ ЕООД, със законен представител А.А.В..
В двумесечен срок от тази дата новият собственик не изпълнил задължението си да
регистрира придобиването, поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
регистрацията на МПС била прекратена на 14.07.2022 г. Според тази разпоредба "Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.". Последиците на проявлението на фактически състав на
нормата са ясни и недвусмислени – прекратяване на регистрацията на ППС,
включително и на МПС. Не
са представени доказателства по делото, че по отношение на А.В. са възникнали
непредвидени обстоятелства от такъв характер, които да я възпрепятстват от изпълнение
на задължението за регистрация на придобития от дружеството автомобил в
законоустановения срок.
Според
състава на чл. 175, ал. 3, предложение първо на ЗДвП "Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред... ". В конкретният
случай е налице управление от страна на касатора на нерегистрирано МПС с оглед
служебната дерегистрация на автомобила, собственост на трето лице. За проявлението
на състава е ирелевантно чие е превозното средство, което не е регистрирано
надлежно за движение по отворените за обществено ползване пътища след като санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП предвижда административнонаказателната отговорност за това деяние да
бъде потърсена не от собственика, а от водача, който управлява моторно превозно
средство при проверката от контролните органи. Правилно районният съд е приел,
че в случая става въпрос за небрежност като форма на непредпазливо деяние,
което е наказуемо с аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Следва в това отношение
да се вметне изрично, че от материалите по делото се установява, че касаторът е
фактически съжител с управителя на дружеството-собственик на автомобила, знае
за закупуването и на практика той управлява автомобила, поради което е могъл, а
и като правоспособен водач е бил длъжен да предвиди, че липсата или служебното
му дерегистриране води до неспазване на императивното изискването по чл. 140,
ал. 1, изречение първо от ЗДвП.
Извършеното нарушение е формално, т. е. такова на просто извършване и за
осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни последици.
Без
значение е обстоятелството дали административният орган е уведомил собственика
на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. Такова
уведомяване не се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на министъра на вътрешните работи. В
различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от цитираната
Наредба е предвидено уведомяване на собственика на превозното средство, но тези
хипотези се отнасят до прекратяване на регистрация след уведомления по
съответния ред, направени от изрично посочени институции, но не и в случаите,
когато прекратяването на регистрацията е поради неизпълнение на задължения на
собственика за регистриране на МПС. Прекратяването настъпва по силата на закона
и в следствие на неизпълнение на задължение на самия собственик. В случая е неприложимо
тълкуването на закона, дадено с тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по
т. д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, тъй като задължителното тълкуване касае
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, където законът предвижда съобщаване на
собственика за прекратената регистрация на автомобила, за разлика от
приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. Освен това случаят не е
маловажен, а наложеното наказание е в минимален размер и отговаря на тежестта
на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 323/22.06.2023 г. по НАХД № 5/2023 г. на Районен съд-гр.
Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.