Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001
гр. Първомай, 31.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и първа година с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 342 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът Н.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. Ж.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: *******************, моли съда да признае за установено по отношение
на ответника „К. И. И.“ ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Й. О., Б.
Р.и Т. Я.и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Н.Г.В., че не му дължи поради изтекла погасителна
давност сумите: 3 372, 83 лева (три хиляди триста седемдесет и два лева и
осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 23.07.2014 г. до окончателното й изплащане, и 120, 47 лева (сто и
двадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски, които са предмет на
принудително изпълнение по Изпълнително дело № 270/2015 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) К. П.с рег. № ***и с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, образувано по Изпълнителен лист, издаден на 07.11.2014 г. по т. дело.
№ 7383/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-17 състав.
Ищецът излага фактически твърдения, че е длъжник,
а ответникът е взискател по горецитираното изпълнително производство, което е
образувано на 13.01.2015 г. по Молба вх. № 01534 на неговия праводател на
основание цесия „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК: *******, въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 07.11.2014 г. по т. дело. № 7383/2014 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-17 състав, за следните суми: 4 185, 43 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 23.07.2014 г. до изплащането й, 391, 13
лева – юрисконсултско възнаграждение, 80, 00 лева – разноски по арбитражно
производство, и 50, 00 лева – държавна такса в производството по издадане на
изпълнителен лист, като понастоящем непогасеният остатък от тях възлиза на
3 372, 83 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2014 г. до изплащането й, и 120, 47 лева – разноски.
Навежда се, че от последното валидно извършено на
03.02.2015 г. изпълнително действие за налагане на запор върху вземането на
ищцата за трудово възнаграждение от бившия й работодател „Х. Б.” ЕООД до
момента е изтекъл давностният срок, погасяващ правото на принудително
удовлетворяване на задълженията, който не е бил прекъсван, тъй като с удръжките
от работната й заплата от 16.04.2015 г. до 07.12.2015 г. са погасявани
единствено разноските по изпълнителното дело, а насроченият с Разпореждане на
съдебния изпълнител от 21.12.2016 г. опис на движими вещи в дома й не е осъществен.
Отсъствието на актове по принудително събиране в периода от 03.02.2015 г. до
03.02.2017 г. е довело до прекратяване на изпълнителния процес по силата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което последващите такива не пораждат правен
ефект и не рефлектират върху течението на давността.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 261038/30.11.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си
пълномощник застъпва становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
Сочи, че е придобил оспорваните права съгласно Договор за прехвърляне на
вземания от 08.08.2018 г., сключен с първоначалния кредитор „П. К. Б.” ЕООД, че
в качеството на негов пълномощник е уведомил длъжника за цесията, както и че с
подадена на 29.11.2018 г. молба е отправил искане до ЧСИ К. П.да бъде
конституиран като взискател по Изпълнително дело № 270/2015 г.
Релевира се, че с оглед приложимостта на постановките
на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд на Народна
република България давността е прекъсната със завеждане на изпълнителното дело
на 13.01.2015 г. по молба на „П. К. Б.” ЕООД, с която е поискано и налагане на
запор, и е спряла да тече до постановяването на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ВКС. Обявяването му е поставило началото на нов давностен срок, който е многократно
прекъсван с предприемането на надлежни действия по принудително изпълнение като
изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица – работодател и банки,
постъпления на събрани суми, насрочване на опис на движими вещи, депозиране на
молба за конституиране на нов взискател и за извършване на опис на движимости.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си пълномощник моли за уважаване на исковете, а ответникът не се представлява, като
с Молби вх. № № 260552/12.02.2021 г., 261344/20.04.2021 г. и 261647/18.06.2021 г.,
депозирани от довереника му, поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, намира от
фактическа страна следното:
От обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 от ГПК за доказани факти и от
приобщените доказателствени материали се установява, че въз основа на Решение № 553/23.07.2014 г. по вътрешно арбитражно
дело № 553/2014 г. Софийски градски съд издал в полза на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК: *******,
срещу ищцата Изпълнителен лист от 07.11.2014 г. по т. дело. № 7383/2014 г. за следните
суми: 4 185, 43 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
23.07.2014 г. до окончателното й изплащане, 391, 13 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 80, 00 лева – разноски по арбитражното производство, и 50, 00
лева – държавна такса в производството по издадане на изпълнителен лист.
По Молба вх. № 01534/13.01.2015 г. на кредитора за
започване на принудителното им събиране, за налагане на запор върху длъжниковите
вземания в „Б. Д.” ЕАД и предприемане на всички действия по чл. 18, ал. 1 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), с Разпореждане от 13.01.2015 г.
на ЧСИ К. П.с рег. № ***и с район на действие Окръжен съд – Пловдив било
образувано Изпълнително дело
№ 20158240400270/2015 г., в хода на
което по сведения от Известие за доставяне ИД *****, издадено от „Б.п.” ЕАД, на 05.02.2015 г. ищцата получила Покана изх. № 6270/03.02.2015 г. за
доброволно изпълнение, съдържаща и съобщение за запора, който бил наложен върху
трудовото й възнаграждение, изплащано от работодателя й „Х. Б.” ЕООД – Смолян, и за който последният бил
осведомен на 06.02.2015 г. със
Запорно съобщение изх. № 6276/03.02.2015 г.
С Разпореждане
изх. № 83881/21.12.2016 г. на Помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ К. П.бил
насрочен за 21.02.2017 г. опис на движимите вещи на адреса й: ******.
За запориране на банковите й сметки в „П. И. Б.”
АД, „О.б.б.” АД, „Б. Д.” ЕАД, „Ц. К. Б.” АД и „Ю. Б.” АД до тях били пратени Запорни
съобщения съответно изх. № № 76250/09.08.2017 г., 76252/09.08.2017 г.,
76253/09.08.2017 г., 76255/09.08.2017 г. и 76256/09.08.2017 г., а до нея Призовка
изх. № 76248/09.08.2017 г. за принудително изпълнение, която по данни от
Известие за доставяне ИД **********, издадено от „Б.п.” ЕАД, била върната с
отметка за отсъствие на адресата.
С Договор от 08.08.2018 г. кредиторът прехвърлил на ответника изпълняемите си
вземания, индивидуализирани в неразделно към контракта Приложение №
1а/04.09.2018 г., както следва: 3 372, 83 лева – остатъчна дължима по
изпълнителния лист, 1 612, 46 лева – обща оставаща законна лихва от
постановяване на арбитражното решение/съдебния акт, 120, 47 лева – оставащи
дължими разноски (съдебни и арбитражни такси и юрисконсултско възнаграждение),
срещу цена, плащането на която на 28.08.2018 г. цедентът засвидетелствал в Потвърждение
(Приложение № 6) от 30.08.2018 г.
Овластен от праводателя си с изрично Пълномощно,
нотариално удостоверено с рег. № *****г. от Нотариус В. И.с район на действие
Софийски районен съд и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, да
уведоми от негово име всички длъжници за сторената цесия, цесионерът адресирал
до ищцата Уведомление изх. № 33316/19.10.2018 г., което според Известие за
доставяне № ******г., издадено от „М и БМ Е.” ООД, не било доставено поради
непълен адрес, а това, представено с Отговора му вх. № 261038/30.11.2020 г., й
било връчено на 14.12.2020 г. в рамките на настоящото производство като
приложение към призовката за първото открито съдебно заседание.
Сезиран от ответника с Молба вх. №
88551/29.11.2018 г. за встъпването му в изпълнителния процес по отношение на
прехвърлените притезания, за прилагане на необходимите способи при условията на
чл. 18 от ЗЧСИ и за насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, а
с Молби вх. № № 89569/06.12.2019 г. и 73233/30.11.2020 г. – съответно за пристъпване
към такъв опис и за налагане на запор върху банковите му сметки, установени
чрез справка от Регистъра на банковите сметки и сейфовете на Българска народна
банка (РБСС), съдебният изпълнител конституирал молителя в качеството на
взискател по изпълнителното дело вместо „П. К. Б.” ЕООД с Разпореждане от
29.11.2018 г. и изпратил до ищцата Съобщение-призовка изх. № 111540/20.12.2018
г. и Призовка изх. № 111086/20.12.2019 г. за принудително изпълнение с
информация за настъпилото процесуално правоприемство, за запорирането на
банковите й сметки в гореизброените банки и за насрочването на опис на движими
вещи на адреса й съответно за 05.02.2019 г. и за 18.02.2020 г., първата от
които останала непотърсена, а втората й била предадена на 30.12.2019 г.,
съгласно Известия за доставяне № № ИД ************** и ИД ************ от „Б.п.”
ЕАД.
В хода на изпълнителното дело в отговор на
запитвания на съдебния изпълнител по чл. 191, ал. 3 от ДОПК и чл. 431, ал. 3 от ГПК за публичните задължения на длъжника, за декларирано от него движимо и
недвижимо имущество и за негови банкови сметки, депозити, трезори и касети или
доверително управление на суми, отправени до Териториална дирекция (ТД) на
Национална агенция за приходите (НАП) – Хасково и до „Б. Д.” ЕАД със Съобщение
изх. № 2324/14.01.2015 г. и Искания изх.
№ № 2325/14.01.2015 г. и 9086/13.02.2015 г., били приобщени Писмо вх. № 07594/10.02.2015
г. от ТД на НАП – Пловдив, придружено от Справки за декларирани имоти, за
превозни средства и за осигуряване, Удостоверение вх. № 08794/16.02.2015 г. за
наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки и Писмо вх. №
11348/28.02.2015 г. от „Б. Д.“ ЕАД за разкрита разплащателна сметка № 20854486.
Наред с горното били служебно изготвени Справка вх. № 64927/14.12.2015 г. от
електронната платформа на Имотния регистър за вписвания, отбелязавния и
заличавания по персоналната партида № 31250 на длъжника, Справки вх. № №
42579/23.06.2017 г., 93661/18.12.2018 г. и 74509/04.12.2020 г. за банковите му
сметки от РБСС и Справка вх. № 17507/07.03.2018 г. за осигуряването му.
От заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза, което се кредитира като обективно, компетентно, задълбочено и
изчерпателно, и от трансакциите, отразени в Платежни нареждания за кредитен
превод № № **********************************************************, издадени
от „П. И. Б.”, и в Преводни нареждания за кредитен превод № № *******************************
г., издадени от „А. б. б.”, се констатира, че по сметката на съдебния
изпълнител постъпили в резултат на принудителните удръжки от работната заплата
на ищцата, както следва: на
16.04.2015 г. – 221, 31 лева, на 05.05.2015 г. – 104, 94 лева, на 05.06.2015 г.
– 97, 74 лева, на 08.07.2015 г. – 102, 48 лева, на 07.08.2015 г. – 55, 49 лева,
на 08.09.2015 г. – 51, 22 лева, на 06.10.2015 г. – 49, 41 лева, на 05.11.2015
г. – 51, 05 лева, и на 07.12.2015 г. – 20, 39 лева, а наредени от нея – на
15.08.2017 г. – 33, 12 лева, които
били разпределени съгласно
Протоколи за извършено погасяване на дълга от 25.04.2015 г., 07.05.2015 г., 06.06.2015 г., 09.07.2015 г., 19.08.2015 г., 10.09.2015
г., 15.10.2015 г., 09.11.2015 г., 08.12.2015 г. и 06.04.2020 г., за
погасяване на разноски по изпълнението в размер на 387, 03 лева и на тези по
изпълнителния лист – на 400, 66 лева, от които за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по издаването му – съответно 50,
00 лева и 270, 66 лева, и за държавна такса по арбитражното дело – 80, 00 лева.
При така очертаните фактически положения съдът по
правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Уреден като процесуално средство за защита на
длъжника в рамките на протичащ срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439,
ал. 1 от ГПК му позволява да релевира материалноправната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение, като оспори дължимостта на претендираните вземания,
основавайки се, съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено
изпълнителното основание.
Наличието на правен интерес от исковата
претенция е абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейната
допустимост и както се подчертава в
Решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о. – този на длъжника
да отрича по исковия ред на чл. 439, ал. 1 от ГПК правото на принудително
изпълнение на дадено вземане е обусловен от съществуването на издаден за него в
полза на кредитора изпълнителен титул, легитимиращ го да инициира по всяко
време изпълнително производство.
В случая ищецът противопоставя възражение за неизпълняемост
на свои задължения с доводи, че техен кредитор е ответникът и че давността за
принудителното им събиране е изтекла след пораждане на изпълнителната сила на
присъждащото ги Решение № 553/23.07.2014 г. по вътрешно арбитражно дело №
553/2014 г.
Данните по делото действително легитимират
ответното дружество като материалноправен носител на оспорените вземания,
доколкото същият ги е придобил в процесните размери от първоначалния им титуляр в лицето на „П. К. Б.” ЕООД, ЕИК: *******, по
силата на Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. и Приложение №
1а/04.09.2018 г. към него.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД разрешава на кредитора да
прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или
договорът не го допускат. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото
вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, още с постигане на съгласието между страните, но чл. 99, ал. 4 от ЗЗД гласи, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие от
деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл. 99,
ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването.
В Решение № 150/26.03.2009 г. по
гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.,
II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г., I т. о., Решение №
49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., и
др., ВКС константно поддържа, че правнорелевантно
по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е единствено съобщението от прехвърлящия. Върховната инстанция
неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г.
по т. д. № 917/2018 г., І т. о., че не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
Като правен
резултат от цесионния договор ответникът се е сдобил с вземанията, а правото му
да ги претендира от ищцата е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С Пълномощно, нотариално удостоверено с рег.
№ *****г. от Нотариус В. И.с район на действие Софийски районен съд и с рег. № ***
по регистъра на Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено от
цедента да уведомява от негово име всички длъжници за цедирането и именно в качеството
си на пълномощник е адресирало до ищцата Уведомление за продажбата на дълга му,
което е получено лично от нея на 14.12.2020
г. в рамките на настоящото производство като приложение към призовката за
първото открито съдебно заседание – факт, настъпил в течение на процеса и
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г.
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).
С оглед
гореизложеното исковете се
явяват допустими, но разгледани по същество, се преценят за неоснователни.
Погасителната давност, чиято законова
регламентация е систематизирана в нормите на чл. чл. 110-120 от ЗЗД, е период
от време, след изтичането на който отпада правната възможност за принудително
осъществяване на вземането.
Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от
деня на изискумостта му и в съответствие с чл. 111 и чл. 110 от ЗЗД е с
продължителност от три години за възнагражденията за труд, обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор, наем, лихви и
други периодични плащания, и пет години – за всички останали задължения,
за които законът не предвижда друго. При режима на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването й, което чл. 116 от ЗЗД свързва с: признаване на вземането
от длъжника (чл. 116, б. „а” от ЗЗД); предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство, освен ако не бъдат уважени (чл.
116, б. „б” от ЗЗД), и предприемане на действия за принудително изпълнение (чл.
116, б. „в” от ЗЗД), се поставя начало на нов давностен срок, който според чл.
117, ал. 2 от ЗЗД за установените със съдебно решение притезания е всякога пет
години, и който по правилото на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД спира, докато трае
съдебният процес.
Застъпеното в Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленум на Върховния съд по гр. д. № 3/1980 г., разбиране, че
погасителната давност се прекъсва с образуването на изпълнителното производство
и е спряна през времетраенето му, което е ориентирало юриспруденцията да приема,
че именно от прекратяването му течението й се подновява, е отменено с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в
което е възприета противоположната трактовка, че в изпълнителния процес за
разлика от исковия давността не спира, а само прекъсва, и то многократно от
деня, в който е поискано или е предприето всяко валидно изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, а при прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка – от датата
на поискването или на предприемането на последното такова.
Доктрината и съдебната практика при
действието и на двата тълкувателни акта неотклонно се придържат към тезата, че
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона и е ирелевантно
дали съдебният изпълнител ще я обективира в нарочно постановление, имащо
декларативен, а не конститутивен характер (в този
смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 1609/2019 г., III г. о., и Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).
Актуалните произнасяния на ВКС в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о.,
Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Определение №
74/30.03.2021 г. по т. д. № 1788/2020 г., I т. о., Определение № 102/18.02.2021
г. по т. д. № 1141/2020 г., I т. о., Определение № 735/06.11.2019 г. по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., се
обединяват около становището, че Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, действа от обявяването му за в бъдеще, включително по
отношение на заварените от него висящи изпълнителни дела. Правните последици на
фактите, които са се проявили преди постановяването му по вече приключили и по
неприключилите към този момент изпълнителни процеси, трябва да бъдат
преценявани в обхвата на тълкуването, дадено в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС. Това означава, че ако
фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изпълнен към дата, предхождаща 26.06.2015
г., новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва от
края на двугодишния период на перемпция, независимо дали съдебният изпълнител я
е констатирал с постановление (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о.,
Решение № 223/12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о.,
Решение № 31/09.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009
г., II т. о., Определение № 74/30.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1788/2020 г., I т. о.,
Определение № 102/18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1141/2020 г., I т. о.,
Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).
Обсъдени в контекста на визирания правен
разбор, ангажираните доказателства позволяват да се заключи, че от стабилизирането на Решение № 553/23.07.2014 г. по вътрешно
арбитражно дело № 553/2014 г., с което процесните вземания са признати, е
започнало течението на петгодишна давност за принудителното им удовлетворяване, която е била прекъсната с
образуването на 13.01.2015 г. на Изпълнително дело № 20158240400270/2015 г. по Молба вх. № 01534/13.01.2015 г. на
първоначалния кредитор „П. К. Б.”
ЕООД, ЕИК: *******, въз основа
на издадения за тях от Софийски градски съд Изпълнителен лист от 07.11.2014 г. по т. дело. № 7383/2014 г., а от от
13.01.2015 г. до 26.06.2015 г. е била спряна по силата на самия факт, че за
тяхното събиране е протичал изпълнителен процес. Тъй като същият е бил висящ
към датата на обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, от нея именно рестартира нова петгодишна
давност, а последвалите я фактически
положения следва да получат юридическа оценка в светлината на цитирания
тълкувателен акт.
В него е обяснено, че
съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с всяко
изграждащо го и валидно извършено изпълнително действие, без да е важно
дали е поискано от взискателя, или е предприето по почин на ЧСИ по възлагане от
първия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, или по-конкретно с насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от нея или на плащания от трети
задължени лица. Не попадат в
приложното поле на чл. 116, б. „в” от ЗЗД
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, разпределението и
плащането.
В Решение № 3/04.02.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., е уточнено, че под „валидно“ в разума,
вложен от тълкувателния акт, се разбира това действие за принудително събиране,
което е предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение –
такава, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както повелява чл. 426, ал. 2 от ГПК, или съдържа делегацията по чл. 18 от ЗЧСИ.
В Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., възприетата в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, постановка, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, понеже съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона тя се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, е доразвита с
аргументацията, че прекъсването не е
веднъж с искането и още веднъж със самото действие, а само един път – с
последното. Ако искането на кредитора е своевременно, но изпълнителното
действие по независеща от волята му причина не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, се счита, че прекъсването му е станало с
обратна сила от поискването. След това се прекъсва последователно във времето с
отделните процесуални действия, интегрирани в съответния способ: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила
на постановлението за възлагане. Изтъква се също, че разсъжденията на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
правят перемпцията ирелевантна за прекъсването
на давността и когато след настъпването й по изпълнителното дело е
заявено искане за нов способ, то ще прекъсне давността, независимо дали
съдебният изпълнител ще го администрира, или не в отделно канцеларско досие,
защото, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист, той не може да откаже да го изпълни (в този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., и Определение №
735/06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).
При конкретната фактическа
обстановка новата петгодишна
давност, броена от 26.06.2015 г., е била многократно
прекъсвана с всяко постъпление на удържана сума от запорираното трудово
възнаграждение на ищцата на 08.07.2015 г., 07.08.2015 г., 08.09.2015 г.,
06.10.2015 г., 05.11.2015 г. и 07.12.2015 г. и с извършеното от нея плащане на
15.08.2017 г., без да е от значение какъв е характерът на погасяваните
задължения – разноски по изпълнението или по предмета на изпълнителния лист, с насрочването
на 21.12.2016 г. от съдебния изпълнител, надлежно овластен
на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ от първия взискател с Молба вх. №
01534/13.01.2015 г., на опис на движими вещи на домашния й адрес, с налагането
през месец август 2017 г. на запор на банковите й сметки в „П. И. Б.” АД, „О.б.б.” АД, „Б. Д.” ЕАД, „Ц. К. Б.”
АД и „Ю. Б.” АД, с подаването на 29.11.2018 г. и 06.12.2019 г. на Молби вх. № №
88551/29.11.2018 г. и 89569/06.12.2019 г. от ответника за пристъпване към опис
на движимото й имущество, а първата – и за възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ,
които обективират насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника (в този смисъл Решение № 42/26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015
г., IV г. о.,
Решение № 45/30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 495/2022 г., III г. о., Определение № 29/20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 720/2021 г., IV г. о., Определение №
60618/12.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2021 г., IV г. о., Определение № 735/06.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., Определение № 248/01.04.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., и Определение №
102/18.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1141/2020 г., I т. о.), като се има предвид, че безрезултатността
на така заявените описи, насрочени за 05.02.2019 г. и за 18.02.2020 г., не се
дължи на поведението на взискателя (в този смисъл Решение № 257/30.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., Определение
№ 95/10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., Определение № 441/26.05.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 495/2022 г., III г. о., и Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.).
Отделно от горното, спиране на давността е било налице
и в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. на обявеното в страната
извънредно положение по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и до завеждането на разглежданите
искове, което отново я прекъсва (в този смисъл Решение № 257/30.04.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.), не е изтекла.
Нужно е да се добави, че при висящността на изпълнителното
производство не са били налице предпоставките за перемпция. По правило началото
на двугодишния й срок се поставя от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните), т. е. реализирането на всички поискани способи е финализирано
(успешно или безуспешно) или се оказва невъзможно по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси или разноски
или не е оказал необходимото съдействие (в този смисъл Решение № 37/24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., и Решение № 127/12.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2884/2021 г., III г. о.), защото е нужно той да проявява активност
за поддържане висящността на изпълнителния процес, като авансира съответните
такси и разноски за провеждането на изпълнителните действия, изграждащи предпочетения
от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др.), както и като инициира повтаряне на неуспешните и прилагане на други
(в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Очевидно за перемпция не може да се говори,
докато протича даден изпълнителен способ, а годността му да прекъсне давността
не е обусловена от неговата ефективност, стига тя да не се дължи на бездействие
на кредитора.
Дори да се приеме противното, както вече се
отбеляза, перемцпията не погасява материалните
права по изпълнителния лист, нито го лишава от естеството му на изпълнително
основание.
Казаното мотивира съдебния състав да отхвърли исковете
и при предпоставките на чл.
78, ал. 3 от ГПК да осъди ищеца да възстанови на ответното дружество
съдебноделоводните му разноски от 150, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчита фактическата и
правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното
участие на юрисконсулта в него.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Н.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана по пълномощие от адв. Ж.Д.М., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******************, срещу „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Я. Й. О., Б. Р.и Т. Я.и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт Н.Г.В., за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради
изтекла погасителна давност сумите: 3 372, 83 лева (три хиляди триста
седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 23.07.2014 г. до окончателното й
изплащане, и 120, 47 лева (сто и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки)
– разноски, които са предмет на принудително изпълнение по Изпълнително дело № 270/2015
г. по описа на Частен съдебен изпълнител К. П.с рег. № ***и с район на действие
Окръжен съд – Пловдив, образувано по Изпълнителен лист, издаден на 07.11.2014 г.
по т. дело. № 7383/2014 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-17 състав.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представлявана по
пълномощие от адв. Ж.Д.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: *******************, да заплати на „К. И. И.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Я. Й. О., Б. Р.и Т. Я.и по процесуално пълномощие от
юрисконсулт Н.Г.В., сумата от 150, 00 (сто и петдесет) лева – съдебноделоводни
разноски за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
СМ/ЕД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)