О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
Габрово, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в закрито съдебно заседание проведено на осми
март, две хиляди двадесет
и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН
КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията КИРОВА
к.а.н.д. № 12 от 2024 година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.
Същото е по молба на процесуалния
представител на касатора, адв. Ц.Т., за изменение на влязло в сила съдебно
решение № 193 от 19.02.2024 г., постановено по к.н.а.х.д. № 12 от 2024 г. в
частта му относно разноските. С така посоченото съдебно решение съдът е отменил
първоинстанционен съдебен акт на РС – Габрово и ЕФ, потвърден с него, като
същевременно е присъдил и разноски на страната– по 100.00 лв. адвокатски хонорар
за всяка от двете съдебни инстанции, имайки предвид, че процесуалният
представител е оказал на лицето безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА и е
изготвил само жалбите до РС и АСГ, без да се явява по делата или да извършва
други процесуални действия по тях.
С молбата си от 27.02.2024 г. адв. Т.
е поискал присъждане в негова полза на 400.00 лв. за всяка от съдебните
инстанции или общо – 800.00 лв., съгласно минимално предвиденото възнаграждение
по Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Според чл. 248, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок
от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за
разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може
да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая
молбата е подадена в процесуално допустимия срок от заинтересовано лице, поради
което се явява редовна и допустима. Разгледана по съществото се явява
неоснователна последните съображения:
За да се произнесе по молбата съдът
взе предвид, че с процесния ЕФ е наложена санкция в размер на 100.00 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от горепосочената Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на
жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
100 лв. или минимумът, който може да се присъди за инстанция в тази конкретна
хипотеза е именно 100.00 лв. и тази норма съдът е взел предвид, определяйки
размера на присъдените в полза на процесуалния представител на касатора
разноски. Делото е такова с невисока фактическа и правна сложност. Нормата на
чл. 18, ал. 1 е специална както по отношение тази на ал. 2 и 4, така и по
отношение на чл. 7, ал. 2, като тя касае конкретно и само разноски по
административно-наказателни дела, при които участието на адвоката в процеса се
изчерпва с изготвянето и подаването на жалба. Това изготвяне включва редица
действия, които адвокатът изброява в молбата си като отделни: преглед на
процесния ЕФ, преглед на относимите правни норми, изготвяне на декларация по
чл. 38 от ЗА, на договор и пълномощно за процесуално представителство /още
повече че същите са и бланкови и решение на адвоката е каква бланка ще ползва и
дали ще ползва такава/, изготвяне на списък с разноски. Без да се извършат
такива действия и изготвят такива документи изобщо не е налице участие на
адвокат в съдебното производство и тогава съдът не следва да присъжда каквито и
да било разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Що се касае до други
посочени в молбата „действия“ то съдът
не смята, че същите обосновават по-висок размер на присъденото адвокатско
възнаграждение. Такива са, напр., цитираните: получаване на призовка за явяване
в съдебно заседание, получаване на призовка за ново съдебно заседание,
получаване на съдебно решение, получаване на съобщение за насрочено съдебно
заседание, разясняване на правните последици на жалбоподателя, разговор със
счетоводството на дружеството относно наказаното лице и как следва да се
признае разходът в случай, че се заплати /което няма общо с процесния правен
спор и решаването му от съда/ и т.н. Не са установени като доказани твърденията
в същата молба за „изготвяне на писмено становище до П.Х. относно вероятността
за отмяна на решението на РС-Габрово“, „Становище до П.Х. относно вероятността
за спечелване на делото и отмяна на процесния ел. фиш“, „Подаване на
становището и заплащане на такса при подаването“ /дори и да е налице такова
становище, то такса за подаването му не се дължи/, „Заплащане на такса за
подаване на жалбата“. Производствата по ЗАНН и на двете съдебни инстанции са
безплатни, такси по тях не се дължат, съответно и съдът не е събирал, каквито и
да било такива. На двете инстанции
адвокатското участие се изразява в изготвянето на две жалби, които са с
идентично съдържание, що се касае до мотивите за отмяна на процесния ЕФ, като
мотиви по съществото на спора, различни от изложените в тях, не са представяне
на друг етап от производството. Единствено е депозирана допълнително една
молба, в която съдът се известява за служебната ангажираност на процесуалния
представител на касатора, поради което се иска делото да се гледа в негово
отсъствие, но не се представят доказателства, не се иска събирането на такива,
не се изразяват други съображения и възражения различни от вече изложените в
жалбите.
Между жалбоподателя и процесуалния му представител хонорар не е
договарян, представителството е безплатно, на основание чл. 38 от ЗАдв., поради
което не е налице основание за репариране на причинени на страната вреди под
формата на намаляване на имуществения му патримониум чрез изплащане на
адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав съобрази
и това, че Cъдът нa EC ocвoбoди бългapcĸитe cъдилищa oт зaдължeниeтo
бeзycлoвнo дa ce cъoбpaзявaт c тapифaтa зa минимaлни aдвoĸaтcĸи
възнaгpaждeния, пpиeтa oт Bиcшия aдвoĸaтcĸи cъвeт, което cлeдвa
oт peшeниe пo дeлo С‑438/22 , oбpaзyвaнo пo пpeюдициaлнo зaпитвaнe
нa cъдия oт Coфийcĸия paйoнeн cъд. Aĸo cъдът ycтaнoви, чe
Hapeдбa зa минимaлнитe paзмepи нa aдвoĸaтcĸитe
възнaгpaждeния, пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa ĸoнĸypeнциятa
пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC , нaциoнaлният cъд e длъжeн дa
oтĸaжe дa пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa cтpaнaтa,
ocъдeнa дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo
възнaгpaждeниe. Bĸлючитeлнo и ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa
ниĸaĸъв дoгoвop зa aдвoĸaтcĸи ycлyги и aдвoĸaтcĸo
възнaгpaждeниe, ce ĸaзвa в peшeниeтo нa CEC, както е в случая досежно
възнаграждението. В случая обаче настоящият съдебен състав намира, че
определяйки възнаграждение от по 100.00 лв. за всяка съдебна инстанция съдът не
„слиза“ под минималните прагове по Наредбата, а се съобразява с легално
дефинираната възможност да определи точно в този случай такова възнаграждение в
минимален размер от точно тази сума.
Въз основа на така изложеното съдът
намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение по реда и смисъла на
специалната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. на стойността на
посочения минимум – 100.00 лв. за съдебна инстанция. Не са налице основания за
определяне на по-висок размер на адвокатските възнаграждения за двете съдебни
инстанции по настоящото дело. Аналогично, при пет пъти по-висок размер на
наложената санкция, напр., Решение № 69 от 13.04.2023 г. на АдмС - Велико
Търново по к. а. н. д. № 10046/2023 г.
Въз основа на горното и на
посочените нормативни основания, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № СДА-01-527 от 27.02.2024 г. по описа на същия съд,
подадена от процесуалния представител на касатора – адвокат Ц.Г.Т., за
изменение на Решение № 193 от 19.02.2024 г., постановено по к.н.а.х.д. № 12 от
2024 г. по описа на същия съд в частта му досежно присъдени на същия
процесуален представител разноски.
Определението е окончателно.
Препис от определението следва да
се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.