Решение по дело №546/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.Ф. *** против Решение №134/25.01.2023г. на Районен съд-Варна постановено по НАХД №3833/2022г., с което е потвърдено НП №22-0819-003385/28.07.2022г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП на Ф. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. С решението Ф. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се извода на РС, че НП е правилно и законосъобразно. Считат, че липсва състав на вмененото нарушение. Липсвали доказателства на процесната дата Ф. да е неправоспособен. Твърди се, че заповедта за изземване на СУМПС не му била връчена, поради което той не знаел, че е изгубил правоспособността си и не бил налице субективния елемент при осъществяване на деянието. Излагат се оплаквания за непълнота на описанието на нарушението, което ораничило правото на защита. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като решението на РС бъде отменено.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна чрез юрисконсулт депозира отговор със становище за неоснователност на касационна жалба. Намира Решението на ВРС за постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. РС обсъдил всички събрани доказателства и достигнал до правилните изводи за релевантните факти и обстоятелства от значение за случая. Правилно в решението било заключено, че АУАН и НП са издадени с необходимото съдържание и в срок, от компетентни органи, в съответствие с изискванията на ЗДвП и ЗАНН, че в тях нарушението е описано с дата, място и обстоятелствата, при които е извършено. Налице било пълно съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Правилно РС счел, че основателно за случая не е приложен чл.28 от ЗАНН и потвърдил изцяло НП. Молят касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и молят да бъде присъдено в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура– Варна предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а Решението на РС-Варна да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

РС е постановил валидно и допустимо решение.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на права на нарушителя или на другата страна, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за съдебното заседание, представителя на жалбоподателя се е явил и е имал процесуална възможност да изрази становище по доказателствата и да направи доказателствени искания. По делото са разпитани като свидетели – актосъставителя А. Л. М. и А. К. С.- очевидец на нарушението. РС приел представените от ответника писмени доказателства, както и материалите в преписката. Поради липсата на доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, РС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото. При постановяване на решението РС не е допуснал процесуални нарушения. В него е изложено установеното за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и за проведеното производство пред АНО. Въз основа на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и в съответствие с установеното са направени правните изводи, въз основа на които оспорването е отхвърлено, а НП е потвърдено като правилно и законосъобразно. Решението е мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му по чл.348, ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК.

Неоснователно в касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на Решението на ВРС. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната инстанция, че на 14.07.2022г. в 03:37часа жалбоподателят М.Д.Ф. управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. №В****ТМ в гр.Варна, по бул.“Вл. Варненчик“ в посока към изхода на града, когато бил спрян за проверка до банка „ДСК“ от свид.А. М.- мл. автоконтрольор, при която се установило, че Ф. е собственик на управляваното от него МПС, но не притежава СУМПС, тъй като поради отнемане на всички контролни точки е неправоспособен. РС установил, че извършеното е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, за което на място му бил съставен АУАН, който му бил предоставен за запознаване и подпис. РС установил, че в срока по чл.44 от ЗАНН от Ф. не са депозирани възражения, поради което въз основа на акта началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна издал НП №22-0819-003385 на 28.07.2022г., с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушението на чл.150 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

От приетите по делото писмени доказателства и конкретно от приложената справка за нарушител РС установил, че издаденото на М.Ф. свидетелство да управление на МПС № ********* е било валидно от 22.11.2005г. до 22.11.2015г., но е било обявено за изземване на 14.02.2011г. и унищожено на 15.06.2012г., тъй като той изгубил придобитата правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП поради това, че са му били отнети всички контролни точки. РС приел от фактическа страна, че поради отнемането на всички контролни точки Ф. е бил неправоспособен, независимо дали е изпълнил задължението си да върне издадено му 2005г. СУМПС. РС установил, че в случая е налице хипотезата на чл.177, т.2 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание глоба от 100 до 300 лева на всеки водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление или притежава такова свидетелство, но то е отнето, след прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл.171, ал.1, т.1 или т.4 от ЗДвП. РС установил също така, че Ф. имал СУМПС издадено от Германия, но тъй като СУМПС не поражда право да се управлява МПС, а само удостоверява наличието на такова право, то не пораждало за него право да управлява МПС, тъй като при загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки, придобиването отново на правоспособност става само по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП. РС установил, че Ф. безспорно е бил изгубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки към момента на проверката и към датата на установяване на конкретното нарушение не е придобил отново това право по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП.

Въз основа на тези фактически установявания РС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата срещу АУАН и НП. РС потвърдил НП като правилно и законосъобразно издадено, тъй като достигнал до решаващите изводи, че АУАН и НП са постановени от компетентни органи, в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити, изискуеми в чл.42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН; че в обстоятелствената част на НП правилно е описана установената и посочена в АУАН фактическа обстановка, свързана с нарушението и извършителя му, което дало възможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието им, да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. При формиране на тези изводи РС се позовал на чл.17, ал.17 от Наредба № I-157/2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно който „Не се признава за валидно и не се подменя с българско чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на лице, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС, но е изгубило правоспособност в съответствие с чл.157,ал.4 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане. Лицето може да възстанови правоспособност на основание чл.157, ал.5 от ЗДвП, за което му се издава ново свидетелство по реда на чл.14, ал.1 от ЗДвП, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала”.

Настоящият тричленен състав изцяло споделя като правилни, законосъобразни и съответни на установеното от приетите по делото доказателства мотивите в Решението на РС, с които жалбата е отхвърлена като неоснователна, а НП е потвърдено. Постъпилото по делото писмо УРИ №819000-51945/2022г. от сектор „Пътна полиция“ със справка за нарушител на М.Д.Ф. са докладвани в открито съдебно заседание в което е присъствал процесуалния представител на Ф. и са приети към писмените доказателства по делото без оспорване и възражения. Поради това правилно данните, фактите и обстоятелствата отразени в писмото и в справката са кредитирани от съда и са обосновали изводите му за релевантните в случая факти и обстоятелства за наличието или липсата на правоспособност у Ф. за управление на МПС. От защитата му не са оспорени и не са опровергани с доказателства посочените в писмото данни, че М.Ф. е имал СУМПС валидно до 2015г., което е било обявена за изземване и унищожено; че в последствие с протокол В-1421/25.10.2022г. отново е придобил правоспособност за водач на МПС от категория „В, АМ“ по чл.157, ал.5 от ЗДвП във връзка с което на 14.11.2022г. му е издадено новото СУМПС. Поради това правилно РС е приел, че към датата на нарушението – 14.07.2022г. Ф. все още не е придобил правоспособност за управление на МПС от категория „В“ по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП.

Неоснователни и опровергани от доказателствата са доводите в жалбата пред РС, които се поддържат и пред настоящата касационна инстанция от защитата на Ф., че към датата на нарушението 14.07.2022г. той не знаел, че е изгубил правоспособността си да управлява МПС.

Видно от приета по делото справка за него във връзка с нарушенията му и издадените му актове по ЗДвП, на 17.02.2022г. на Ф. е връчено издаденото му предходно НП №21-0819-005521/21.12.2021г. за същото нарушение на чл.150 от ЗДвП, с което също на основание съчл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 300лв. Видно от справката това НП е издадено въз основа на съставен АУАН серия АА №890050 от 19.11.2021г., при връчването на който акт и НП и в производството по обжалването му, Ф. безспорно е узнал, че със Заповед за прилагане на ПАМ №30022/08.02.2011г. на основание чл.171, т.4 от ЗДвП българското му СУМПС, което е било със срок на валидност до 2015г. е обявено за изземване във връзка с отнемане на всички контролни точки, поради което органите на реда го считат за неправоспособен.

Освен това съгласно чл.172, ал.2 от ЗДвП налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на МПС; 2. спиране от движение на МПС; 3. (доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал. 2. Такова отнемане на Свидетелството за регистрация на МПС и на двете регистрационни табели е извършено със съставения на Ф. АУАН серия АА №890050 от 19.11.2021г., което е отразено в справката. По аргумент от това, считано от тази дата -19.11.2021г. по отношение на Ф. е била приложена ПАМ на основание чл.171, т.4 от ЗДвП наложена със Заповед за прилагане на ПАМ №30022/08.02.2011г., т.е. той е узнал за нея, както и че е изгубил правоспособността си да управлява МПС. Във връзка с така съставения му предходен акт за управление на МПС без правоспособност, както е отразено в справката, преписката срещу Ф. е била изпратена в прокуратурата за образуване на производство за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.

Предвид всичко изложено считано от 19.11.2021г. след като му е бил съставен АУАН серия АА №890050 и са му били иззети Свидетелството за регистрация на МПС и двете рег. табели на автомобила, за Ф. е станало ясно, че има наложена ПАМ със Заповед за прилагане на ПАМ №30022/2011г., с която СУМПС му е иззето поради загубване на правоспособността му в резултат от отнемане на всички контролни точки.

Предвид изложеното правилно РС е заключил, че законосъобразно на М.Д.Ф. е съставен АУАН и издадено НП от 28.07.2022г., с което му е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП, което е извършил от обективна и субективна страна, тъй като не е бил правоспособен водач на МПС, каквото при проверката на 14.07.2022г. е установено, че управлява. Поради това неоснователни са подъдржаните и в касационната инстанция от представителя на жалбоподателя оплаквания за неправилно приложение на разпоредбите на ЗДвП в производството по издаване на НП и от РС в решението за потвърждаването му.

Правилно РС счел, че в случая няма данни извършеното да е квалифицирано като престъпление, нито то да се отличава по обществената си опасност като маловажно, поради което правилно наказващият орган не приложил чл.28 от ЗАНН, а издал НП. Фактите и обстоятелствата при които е извършено нарушението не го отличават като такова с явно незначителна обществената опасност, поради което за него чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Законосъобразно РС потвърдил НП и в частта на вида и размера на наложеното с него административно наказание „глоба“ в размер от 300лв. Правилно РС счел наложената глоба в максималния размер за съответна на по-високата обществена опасност на нарушителя, предвид данните в справката приета по делото за множество съставени му актове за нарушения на Закона за движение по пътищата. Доказателствата сочат на липса на критичност и промяна в поведението на Ф. към спазване на правилата на закона и изискванията му към водачите. Поради това глобата наложена в този предвиден от законодателя максимален размер от 300лв. се явява съответна на целите на индивидуалната и генерална превенция в чл.12 от ЗАНН и на обществената опасност на конкретното деяние и извършителя му.

В обобщение на изложеното в случая не е налице неправилно приложение на материалния закон от РС. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона са неоснователни. Правилно ВРС е приложил ЗАНН и ЗДвП като оставил жалбата без уважение, потвърдил НП и присъдил на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В обобщение касационната жалба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а Решението на ВРС – да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът М.Д.Ф. следва да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №134/25.01.2023г. постановено по НАХД №3833/2022г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА М.Д.Ф. *** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв./осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: