МОТИВИ
към Присъда № 10 от 05.03.2020 г.,
постановена по НОХД № 45/2020 г. по описа на РС – Харманли
Районна прокуратура – Харманли е внесла обвинителен акт
срещу Б.Д.И. за това, че от месец декември 2012 г. до месец август
2019 г. /включително/ в гр. Харманли, след като е бил осъден с влязло в сила на
18.12.2012 г. протоколно определение № 219 от 11.12.2012 г. по гр. дело №
405/2012 г. по описа на Районен съд – Харманли да издържа свой низходящ – сина
си Д.Б.Д., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител – Е Д. ***, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 81 /осемдесет и една/
месечни вноски по 90,00 лв. или общо сума в размер на 7290,00 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Харманли пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с
който подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на вмененото му деяние.
По отношение на наказанието прокурорът застъпва, че са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, като чистото съдебно минало на подсъдимия,
заплащането на част от сумата и оказаното съдействие при разкриване на
обективната истина, поради което счита, че наказанието следва да се определи по
реда на чл. 55 от НК.
Защитникът - адв. В.Г. не оспорва, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Излага становище за наличието на
обективни фактори, които са възпрепятствали плащането на издръжка, като липсата
на връзка с майката на детето и влошено здравословно състояние на подсъдимия.
Изтъква, че подсъдимият има желание и намерение да изплаща дължимата издръжка,
което се потвърждавало от представените доказателства за заплащане на част от
сумата. Пледира за налагане на наказание „глоба“ при условията на чл. 55 от НК,
което ще изпълни целите на закона.
В
своя защита подсъдимият
Б.И. се придържа към казаното от
защитника си, като в последната си дума моли за наказание в минимален размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Б.Д.И., ЕГН **********, е роден на *** *** с адрес за призоваване гр. Харманли,
ул. „Цар И II”
№ . Същият е българин, с българско гражданство. Завършил е средно специално
образование, понастоящем е безработен, не е женен и не е осъждан.
На
*** г. бил роден Д.Б.Д., ЕГН **********, с баща – подсъдимият Б.И. и майка –
свидетелката И от гр. Харманли.
С
протоколно определение № 219 от 11.12.2012 г., постановено по гр. д. № 405/2012
г. по описа на РС – Харманли, влязло в сила на 18.12.2012 г., подсъдимият И.
бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си - Д.Б.Д., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител ******, в размер на 90 лева,
считано от подаване на исковата молба – месец март 2012 г. до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане.
Подсъдимият
Б.И. следвало да изплаща дължимата издръжка в гр. Харманли, по постоянния и
настоящ адрес на свидетелката *****, като майка и законен
представител на Д.Б.Д., ЕГН **********.
На
28.01.2013 г. в полза на свидетелката ***** бил издаден
изпълнителен лист за присъдената издръжка, който бил присъединен в
производството по изпълнително дело № 106/2005 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Харманли.
В
периода от месец декември 2012 г. до месец август 2019 г. /включително/
подсъдимият Б.И. не заплатил на свидетелката ***** дължимата за сина си Д.Б.Д.
издръжка в размер на 90 лева месечно. За този период незаплатената от подсъдимия
издръжка възлизала на 81 месечни вноски по 90 лева или общо сумата в размер на
7290,00 лева.
На
05.03.2020 г., непосредствено преди провеждане на откритото съдебно заседание
по делото, подсъдимият Б.И. извършил паричен превод чрез „Български пощи” ЕАД с
получател свидетелката ******* и основание „издръжка от 01.01.2019 г.
до 01.03.2020 г.” в размер на 2250 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена
по категоричен начин въз основа на самопризнанията на подсъдимия Б.Д.И., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите *****
/л. 34 от ДП/, Иво Д.И. /л. 81 от
ДП/ и *** /л. 92 - 93 от ДП/, както и приобщените по надлежния ред писмени доказателства и
доказателствени средства - протоколно определение №
219 от 11.12.2012 г. по гр. д. № 405/2012 г. по описа на РС - Харманли /л. 13 –
14, л. 23 – 24, л. 27 – 28, л. 37 – 38, л. 97 - 98 от ДП/, изпълнителен лист от
28.01.2013 г., издаден по гр. д. № 405/2012 г. по описа на РС - Харманли /л. 21
от ДП/, удостоверение за раждане на Д.Б.Д.,*** въз основа на акт за раждане № 36*****г. /л. 22 от ДП/, справка от СИС при РС – Харманли /л. 29, л. 40 от ДП/,
изпълнителен лист от 17.06.2005 г., издаден по гр. д. № 289/2004 г. по описа на
РС - Харманли /л. 30, л. 41 от ДП/, препис – извлечение от акт за раждане на Д.Б.Д.
/л. 44 от ДП/, служебен бон, издаден от „Български пощи” ЕАД на 05.03.2020 г.,
за приемане на паричен превод с подател Б.Д.И. и получател *****в размер на сумата от 2250 лв. с основание „издръжка за периода от
01.01.2019 г. до 01.03.2020 г.” /л. 24 от НОХД № 45/2020 г./.
Въз основа на приложената по
делото справка за съдимост /л. 20 и л. 69 от ДП/ съдът направи констатация за
съдебното минало на подсъдимия Б.И.. Други обстоятелства за личността на подсъдимия
се изведоха от изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка /л. 67 от ДП/, а изводите
за неговото семейно и материално положение и имотно състояние - от нарочна
декларация относно тези обстоятелства /л. 142 от ДП/.
В
посочения доказателствен материал не са налице противоречия относно времето,
мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които са еднопосочни и взаимно допълващи се. Писмените
доказателства напълно кореспондират с гласните такива и допринасят за
изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на делото. Преценени в
своята съвкупност и по отделно посочените доказателства категорично и безпротиворечиво
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Самопризнанията
на подсъдимия Б.Д.И. изцяло се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
С оглед безпротиворечивостта на
доказателствения материал по-подробното му обсъждане се явява ненужно по
аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, в която връзка е и
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
съгласно която в мотивите на
присъдата съдът се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Б.Д.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Субект на това престъпление е
наказателноотговорно лице, което е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. По делото е безспорно
доказано, че подсъдимият Б.Д.И.
е осъден с влязло в сила на 18.12.2012 г. протоколно определение № 219 от 11.12.2012
г. по гражданско дело № 405/2012 г. по описа на Районен съд - Харманли да
издържа свой низходящ - сина си Д.Б.Д..
От обективна страна престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е типично продължено престъпление, чието изпълнително деяние се
осъществява чрез бездействие. За съставомерността на деянието следва да се
установи, че задължението за заплащане на издръжка не е изпълнено в размер на
две или повече месечни вноски. С горепосочения съдебен акт подсъдимият И. е
осъден да заплаща на сина си Д.Б.Д.,
чрез неговата майка и законен представител Емилия
Димитрова Иванова, месечна издръжка в размер на 90 лева, считано от
подаване на исковата молба – месец март 2012 г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. От
събраните по делото доказателства се установи, че за времето от месец декември 2012 г. до месец август 2019 г. /включително/ подсъдимият
не е заплатил дължимата за сина си Д.Б.Д.
издръжка в размер на 90 лева месечно. По този начин за период от 81 месеца
същият не е изпълнил задължението си за издръжка в общ размер от 7290 лева.
Действително по делото се доказа, че след образуване на наказателното
производство подсъдимият И. е заплатил част от дължимата издръжка в размер на
2250 лв., но това обстоятелство не рефлектира върху съставомерността на
деянието, а е от значение за следващата се за него наказателна отговорност.
От субективна
страна престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият Б.Д.И. е съзнавал
наличието на задължението за заплащане на издръжка на сина си Д.Б.Д., както и
обстоятелството, че за периода от месец декември 2012 г. до месец август 2019 г. /включително/
не е внесъл дължимите суми, като е искал
настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на задължението за
заплащане на издръжка. От субективна страна е необходимо да се установи
обективна възможност за изпълнение на задължението за заплащане на издръжка,
както и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на
издръжка. В съдебната практика се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК са без значение: трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка; ново семейно или
фактическо съжителство на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението
и финансовите възможности на родителя, комуто са предоставени родителските
права /в този смисъл Решение № 188/2011
г. по н. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение
№ 126/06.04.2015 г. по н. д. № 205/2015 г. на ВКС, Решение № 188/04.07.2011 г.
по н. д. № 1157/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай подсъдимият Б.И. е в трудоспособна възраст,
като е ирелевантно твърдението му, че през целия инкриминиран
седемгодишен период не е осъществявал трудова дейност. От обясненията на
подсъдимия се установява, че преди около година и половина е имал влошено
здравословно състояние, довело до ограничаване на придвижването му и полагането
на труд. Същевременно в тази насока не са ангажирани доказателства, като от
представените в съдебно заседание е видно, че именно за този период е заплатил
дължимата издръжка. Обстоятелството, че подсъдимият няма контакт със
свидетелката Емилия Димитрова Иванова и сина си Д.Б.Д.
не го освобождава от задължението за изплащане на издръжка. Предвид изложеното съдът прие за установена обективната възможност на
подсъдимия да заплаща издръжка на детето си и умишленото неизпълнение на това
задължение въпреки отсъствието на обстоятелства, препятстващи заплащането на
издръжката.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимия Б.Д.И. престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода до една година или пробация. Санкцията е алтернативно определена по
смисъла на чл. 57, ал. 1 от НК, поради което най-напред се избира едно от предвидените наказания и след
това в рамките на избраното наказание се определя конкретния му размер.
При индивидуализиране на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия
И. обстоятелства чистото съдебно минало, характеристичните
данни, процесуалното поведение и заплащането на част от дължимата издръжка. Според съда обстоятелството, че подсъдимият не е
виждал сина си от години и няма връзка с него, не следва да се приема за
смекчаващо предвид съвременните методи за комуникация и трансфер на парични
средства. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са значителният период от време /почти седем
години/ и съответно натрупаната сума /над седем хиляди лева/ при неизпълнението
на задължението за издръжка. При съвкупна преценка на изложените обстоятелства
съдът прецени, че съобразно обществената опасност на извършеното деяние и на
подсъдимия по-подходящо по вид е алтернативно предвиденото наказание
„пробация“.
Не са налице предпоставките за приложение
на чл. 55 от НК, доколкото смекчаващите отговорността обстоятелства не
разкриват многобройност, нито се характеризират с изключителност. В този смисъл
не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко.
Противното би означавало определяне на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „в” от НК чрез замяна на пробацията с глоба, което в случая е неудачно с
оглед защитавания интерес, размера на задължението за издръжка и затруднението
на подсъдимия да го изпълни.
При определяне размера на наказанието
съдът съобрази факторите, имащи значение за отговорността на подсъдимия Б.Д.И. и
намери, че следва да му бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес
два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от осем месеца. Индивидуализирано по този начин наказанието се явява адекватна на извършеното
санкция, която ще способства в пълнота за изпълнение на целите по чл. 36 от НК
и най-вече тези на специалната превенция спрямо подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/