Разпореждане по дело №5305/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 12859
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20182120105305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

         На 21.06.2019г., Красимир Сотиров, съдия в Бургаски районен съд, 48 граждански състав, в закрито заседание, след като разгледа гр.д. №5305 по описа за 2018г., намери следното:

 

         Производството по делото е образувано по повод на постъпила искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Хр.Г.Данов“ №37, представлявано от Михаела Михайлова- Дьорфлер, Жанет Стойчева и Робърт Дик, чрез юрк.Б. Каламов, срещу Е.Г.В., с която са предявени установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило в срок възражение.

         В срока за отговор на искова молба по делото е постъпила молба от ответника, с която е заявено оттегляне на подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3991/2018г. по описа на БРС, 38 състав, поради извършено плащане от ответника на процесните суми. С разпореждане на заповедния съд от 10.09.201г. е постановено издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца в настоящото съдебно производство въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

         С Разпореждане от 23.05.2019г. исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищеца да заяви дали поддържа предявените искове. С молба от 01.04.2019г. ищецът е посочил, че дължими се явяват единствено сумите за направените разноски в исковото производство за заплатена държавна такса от 75 лв.

         С Разпореждане от 23.05.2019г. на ищеца са дадени указания да конкретизира становището си като посочи изрично дали поддържа предявения иск или желае прекратяване на исковото производство, претендира ли разноски по делото, както и да посочи надлежен петитум, в случай, че желае делото да се гледа по съществото на спора.

         С молба от 04.06.2019г. е заявено, че предявените искове не се поддържат поради липсата на правен интерес с оглед на оттегленото от ответника възражение по чл.415 от ГПК. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковия процес.

         Дадени са указания на ищеца да посочи дали оттегля иска си или се отказва от същия, както и да представи надлежно пълномощно за това.

         С молба от 08.06.2019г., ищецът е уточнил, че се иска прекратяване на производството и присъждане на сторените разноски.

         Правните изводи на настоящия съдебен състав са следните:

         Предявената искова претенция се явява недопустима. Целта на заповедното производство е да се създаде изпълнително основание. След като такова е издадено изпълнително основание не е налице правен интерес за ищеца- заявител от образувания исков процес по реда на чл.422 от ГПК. Исковите претенции следва да бъдат предявени като осъдителни, като дадените по реда на чл.129, ал. 2 от ГПК указания на ищеца да формира надлежен петитум към съда не са изпълнени. С оглед на гореизложеното предявените установителни искове са процесуално недопустими и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да се прекрати поради наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждането на спора.

         По отношение на претенцията за присъждане на разноски следва да се посочи, че процесуалният закон изчерпателно е уредил способите, чрез които да се реализира отговорността за разноски на страните. Последната представлява санкция срещу страната, която неоснователно е предизвикала правен спор. В настоящия случай не е налице правно основание за присъждане на разноски за исковия процес. Исковият процес представлява продължение на заповедното производство. При удовлетворяване на интереса на ищеца- заявител, чрез снабдяването му с изпълнително основание, не е налице основание за образуването на исково производство. С оглед на горното искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.

         Така мотивиран, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

 

         ВРЪЩА, на основание  чл.130 от ГПК, искова молба с вх.№29517/12.07.2018г., от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Хр.Г.Данов“ №37, представлявано от Михаела Михайлова- Дьорфлер, Жанет Стойчева и Робърт Дик, чрез юрк.Б. Каламов, срещу Е.Г.В., ЕГН:**********, за признаване със сила на пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 127,36 лв., представляваща задължение за стойността на доставена електрическа енергия, за обект, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.333, гараж №2, ИТН №4101019, за периода: 09.01.2016г.- 08.06.2017г. и сума от 12,80 лв., представляваща обезщетение за забава за периода: 16.03.2016г.- 29.05.2018г., по която е образувано гр.д. №5305/2018г. по описа на Бургаски районен съд, 48 граждански състав.

         ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради недопустимост на иска.

         Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

 

 

                                                                                Районен съдия: