Определение по дело №290/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “Люни т.". OОД, ЕИК *********, против “Агромах"ЕООД, ЕИК*,с пр. осн.чл.92 ЗЗД.

Сочи се от ищцовата страна, че на 07.07.10г с ответника са сключили договор за превоз, по силата на който ищеца се е задължил да извърши превоз на инертни материали по описания начин срещу договорената сума, като страните са уговорили и неустойка при забавено плащане.Впредвид последвало неизпълнение от страна на ответника, ищцовото дружество е предявило претенцията се за заплащане цената на извършената услуга по съдебен ред. Образувано е т.д.№466/10г, приключило с осъдително решение в полза на О., присъждайки му търсените суми, представляващи неплатена цена на извършените превози и неустойки за забава, като междувременно ответника доброволно е извършил частични плащания.След влизане на съдебното решение по цитираното дело, се твърди, че ответника не изплатил доброволно присъдените суми, поради което ищеца пристъпил към принудителното им събиране, за което се снабдил с изпълнителен лист въз основа на който е образувано изп.д.№721/11г и сумите постъпили по сметка на взискателя с платежно нареждане от 23.11.11г.Ето защо считат, че в случая е налице неизпълнение на главно задължение от ответника, продължило и след датата на предявяване на иска. Твърди се, че от датата на завеждане на иска – 11.11.10г до датата на превода от ЧСИ М.Димитрова – 23.11.11г, съгласно чл.3,р.ІV от договора за превоз, ответника дължи неустойка за забава върху неизплатената част от главниците по двете фактури, както следва: по фактура №365/31.07.10г – сумата от 31 133,25лв, представляваща сбора от 4 235,62лв(0,10% неустойка за всеки ден забава върху 90 119,47лв за периода 11.11.10г – 28.12.10г-датата на частично плащане по тази фактура в размер на 8 611,48лв) и 26 897,64лв(0,10% неустойка за всеки ден забава върху 81 507,99лв за периода 28.12.10г-датата на частично плащане до 23.11.11г – датата на окончателното плащане от ЧСИ); по фактура 292/31.08.10г сумата от 768,26лв, представляваща сбора от 717,15лв(0,10% неустойка за всеки ден забава върху 18 388,52лв за периода 11.11.10г – 20.12.10г-датата на частично плащане по тази фактура в размер на 12 000лв) и 51,11лв(0,10% неустойка за всеки ден забава върху 6 388,52лв за периода 20.12.10г – датата на частично плащане до 28.12.10г-датата на окончателно плащане по тази фактура от ответника). Задължителната сила на пресъдено нещо на съдебното решение по т.д.№466/10г по описа на БОС, ищеца счита че не обхваща настоящата претенция, която касае неизпълнението на главното задължение за период след предявяването на иска по цитираното дело.Поради това настояват за осъждането на ответника да им заплати посочените по-горе суми, ведно с разноските по делото.

Ответника оспорва иска по основание и размер.Сочи, че всички суми по изпълнителния лист,вкл. и разноските, са изплатени на ищеца.Обосновават невъзможността за доброволно изпълнение на задълженията с наложен запор от 24.06.11г върху банковите им сметки и на 22.11.10г по нареждане на съдебния изпълнител дължимата суми е преведена служебно от банката.Удовлетворяването на вземанията им по съдебен ред, а не доброволно, ответника намира че е въпрос на тяхна гледна точка и преценка. Неустойката след датата на предявяване на първоначалният иск намират за недължима, понеже спорът вече бил отнесен за разглеждане от съда.Освен това е налице и влязло в сила съдебно решение, въз основа на което е образувано изпълнително производство и сумите са събрани.

Съда след като съобрази закона, доказателствата и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от договора от 07.07.10г сключен между страните по делото, ответника е възложил на ищеца да извърши срещу заплащане със собствен автотранспорт превоз на инертни материали от посочената кариера до описаната асфалтова Б. на възложителя(вж.чл.1, р.І от договора) срещу заплащане на цена по реда и начина, уговорен в р.V от договора(вж.чл.1, р.І от договора).

В чл.3, р.VІ страните са договорили в случай на забавяне плащанията след 15 календарни дни от датата на издаване на фактура възложителя да заплаща неустойка на изпълнителя в размер на 0,10% за всеки ден забава от размера на дължимата сума.

С влязло в сила решение по гр.д.№466/10г БОС е осъдил „Агромах”Е. да заплати на “. Т.О. сумата от 81 507,99лв, представляваща неплатена цена на извършени превози по фактура №365/31.07.10г; сумата от 9 077,40лв представляваща неустойка за забава от която: 7 918,64лв върху неизплатената главница по горната фактура за периода от 16.08.10г до датата на подаване на исковата молба – 11.11.10г и 1 158,76лв за забавено плащане на главницата по фактура №292/31.08.10г – по 0,1% за всеки ден забава за периода от 16.09.10г до предявяването на иска – 11.11.10г.

По делото са представени фактури №№365/31.07.10г и 292/31.08.10г, удостоверяващи извършените работи за посочените цени, както и доказателства за извършени плащания и водено изпълнително производство.

От заключението на вещото лице се установи, че след приспадане на извършените плащания до момента дължимата неустойка върху дължимите суми по фактура №365/31.07.10г за периода 11.11.10г – 23.11.11г, възлиза общо в размер на 31 133,26лв, а по фактура №292/31.08.10г за периода 11.11.10г-27.12.10г – общо на 768,26лв.

При така установеното съда направи следните равни изводи:

Разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, към който препраща чл.288 ТЗ, оправомощава кредитора да претендира неустойка като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

От събрания доказателствен материал се установи, че между страните по делото е налице договор с подробно описан предмет, по силата на който ищеца е следвало да изпълни договорените задължения срещу поетите такива от ответната страна, сред които и за заплащане на цената, при условията на р.V(вж. договора). Със силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение на БОС по т.д.№466/10г, е призната неизправността на ответната страна, изразяваща се в частично изпълнение на задължението за плащане на уговорената цена.В тази връзка е уважен и иска за неустойка върху дължимите главници по фактура №365/31.07.10г и фактура №292/31.08.10г, съответно за времето от 16.08.10г до датата на предявяване на исковата молба-11.11.10г и от 16.09.10г до 11.11.10г.

С оглед очерталото се неизпълнение след деня на предявяването на исковата молба по горното т.д.№466/10г по описа на БОС, на сумите по двете фактури, настоящият състав приема че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.92 ЗЗД относно претендираната договорна лихва по чл.3, р.VІ от договора. Касае се отделен иск, обхващащ период, различен от първоначално заявения по цитираното дело, поради което същият се явява допустим.Анализа на събраните доказателства очертават твърдяното неизпълнение на главните задължения от ответника по двете фактури през претендираните периоди.Този извод се обосновава от експертизата, в която вещото лице след задълбочено изследване на разплащанията между страните е категорично в извода си, че по фактура №365/31.07.10г за периода 11.11.10г – 23.11.11г суми, уговорената в чл.3,р.VІ от Договора неустойка възлиза общо в размер на 31 133,26лв, а по фактура №292/31-08.10г за периода 11.11.10г-27.12.10г – общо на 768,26лв.При това положение и впредвид разпоредбата на чл.92 ЗЗД, преценявана ведно с уговорката в чл.3,р.VІ, исковата претенция се явява основателна и доказана за посочените размери, в които ще следва да се присъди на ищцовата страна.

Възраженията на ответника, че неизпълнението на задълженията се дължи на обективна невъзможност, вследствие наложен запор върху сметките му и действията на съдебния изпълнител,респ. кредитора по събирането на вземанията си, не намират опора в чл.81,ал.1 ЗЗД. Това е така, понеже не се касае за случайни обстоятелства, препятстващи престацията на длъжника, въпреки положената от него грижа на добър стопанин.

В контекста на изложеното исковата претенция се явява основателна и същата ще следва да се уважи в заявените размери.

По арг. на чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца заплащането на направените пред настоящата инстанция разноски,които според доказателствата по делото възлизат на възлизащи на 4 792,15лв(вж. и списъка по чл.80 ГПК).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Агромах"ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление в с.Б. П., ПК2709, общ.Б., ж.к.”П. Б. на “.Е., да заплати на “Люни т." OОД., ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Ст.З., ул.”Ц. И. А. ІІ”№1.,В., .3, А.,следните суми: по фактура №365/31.07.10г общо сумата от 31 133,25лв, представляваща договорна неустойка по 0,10% за всеки ден забава върху неизплатената сума за периода 11.11.10г до 23.11.11г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото дело – 29.12.11г до окончателното изплащане на цялата сума; по фактура №292/31.08.10г общо на сумата от 786,26лв, представляваща договорна неустойка по 0,10% за всеки ден забава върху неизплатената сума за периода 11.11.10г до 27.12.10г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на настоящото дело – 29.12.11г до окончателното изплащане на цялата сума; както и 4 792,15лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: