Р Е Ш Е Н И Е
260057/16.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осми
септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 585 по
описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация по чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ).
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от Н.К.Н. с ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адв. В.П. от ШАК, със съдебен адрес *** офис 2 срещу Община
Шумен с ЕИК ********* с адрес гр.***, представлявано от Кмета Л.Д.Х..
В исковата молба се излага, че ищеца в резултат на
проведени избори е избран за кмет на с. Мадара. Въз основа на избора и след
Решение № 295/03.11.2019г. на Общинската избирателна комисия, сключил
Споразумение № ЧР – 331 от 11.11.2019г. с кмета на Община Шумен, като
възникнало и изборното му трудово правоотношение. Излага се, че кмета на Община
Шумен не е работодател на кметовете на населените места, чиито мандати са възникнали
след проведени избори, а само подписва споразумението за определеното от
Общинския съвет възнаграждение на кметовете на населени места. Месечното
трудово възнаграждение било в размер на 978 лв., като се изплащало от бюджета
на Община Шумен, тъй като Кметство Мадара няма гласуван самостоятелен бюджет. В
края на месец февруари 2020г. получил
фиш за начислено възнаграждение, в който било отбелязано „неявяване – 2 дни“ и
съответно начислено възнаграждение в по-нисък размер от дължимия. Ищецът
твърди, че е бил на работа всеки един от работните дни в месеца, като не е
ползвал платен или неплатен отпуск за тези дни. Предвид, че не са му известни
причините за намаляване на възнаграждението му, то възниквал и правния му
интерес от водене на настоящото производство. В заключение претендира да му
бъде заплатено възнаграждение в размер на 97.80 лв. за два работни дена, като
бъде начислено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 18.58 лв. или общо възнаграждение от 116.38 лв.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника,
като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран писмен
отговор. Сочи се, че реда за отчитане на присъствените дни е уреден със Заповед
№ РД-25-1690/12.08.2016г. на Кмета на Община Шумен, според която се попълва
присъствена форма до 09.30 часа по образец. В конкретния случай във формата по
отношение на ищеца било отбелязано, че не се е явил на работа на 17 и 18
февруари 2020г., които са били работни и присъствени дни. Излага се, че на 17
февруари 2020г. кмета на с. Мадара присъствал на среща с Главния прокурор,
заедно с още 20 кмета на малки населени места. За това е следвало да уведоми кмета
на Община Шумен и да му бъде разрешена командировка, тъй като случая не попадал
в изключенията на чл.8, ал.4 от Наредбата за командировките. Следователно не се
е явил на работа и тези дни не следвало да му се заплащат. Цитира се съдебна
практика и нормативна уредба. В заключение се иска отхвърлянето на претенцията
и присъждане на разноските.
В съдебно
заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. П. от ШАК, като поддържат
исковата молба и в съдебните прения се излагат обстойни правни доводи за
основателността на искането. Представя се писмена защита в съдебното заседание.
В съдебно
заседание за ответника се явява старши юрисконсулт Р.В., който поддържа
писмения отговор и в хода по същество аргументира неоснователността на иска,
сочейки подробни мотиви за това.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, както
и приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
11.11.2019г. било подписано Споразумение № ЧР – 331 между ищеца Н.К.Н., в
качеството му на кмет на Кметство - с.Мадара и кмета на Община Шумен, със срок
до изтичане мандата на ищеца като кмет и с основно месечно възнаграждение от
978 лв. На 30.12.2019г. било сключено допълнително споразумение № ЧР-994,
касаещо трудовия стаж и процента на допълнителното възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. От представено Решение № 1014 и Решение № 1046 от 28.03.2019г. на Общинския
съвет Шумен (лист 5-7 от делото) се установява, че размера на трудовото
възнаграждение на кметовете на населени места, включително и това вписано в
Споразумението, бил определен от Общинския съвет на проведени от него предходни
заседания.
По делото е
представена покана от Националното сдружение на кметовете на кметства в
Република България, с която кмета на с. Мадара е поканен на работна среща с
Главния прокурор на Република България, която да се проведе на 17.02.2020г. от
11.00 часа.
Страните по
делото не спорят, че на работната среща в гр.София, проведена 17 февруари 2020
г. участие взел и ищеца. В тази връзка ответника е представил и снимков
материал и извадки от статии от електронни медии.
Страните не
спорят и за обстоятелството, че на ищеца не е изплатено трудово възнаграждение
в размер на 116.38 лв., като в тази връзка е представено и писмено доказателство
– Фиш за заплата (лист 8 от делото), като в него е вписано „неявяване 2 дни“.
Ответника
представя Заповед № РД-251690 от 12.08.2016г., издадена на основание Правилник
за вътрешния трудов ред на общинската администрация – Шумен, с която е наредено
да бъде попълвана до 9.30 часа присъствена форма № 76 за календарен месец по
приложен образец, считано от 01.09.2016г. по отношение длъжността „кмет на
кметство“ от директорите дирекции. Представена е отчетна форма 76 за месец
февруари 2020г., от която се установява, че в графата „дни на месеца“ за дните
17 и 18 февруари е вписано „неявяване“ срещу имената на ищеца.
По делото да
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. М.Г., на длъжност „главен
специалист“ в Кметство в с. Мадара и свид. К.И. ***, попълнила форма 76 за
месец февруари 2020г. Свид. Г. свидетелства, че на 18 февруари след обяд ищецът
е бил на работното си място в Кметството, като не може да потвърди точния час,
в който го е видяла след завръщането си от пощата в селото. Преди това ѝ
казал, че ще пътува за гр.София, като тя лично разговаряла със свид. И. на 18
септември на обяд и ѝ казала, че кмета не бил на работа.
Свид. И. обяснява
реда, по който се попълва форма 76, като изготвя същата най-късно до 16.30 ч. на работния ден, за
който се попълва. Присъствена форма се попълвала от 2016 г., като тя лично не е
уведомявала ищеца, за съществуването на заповед касаеща отчитането на работното
време и отразяването на същото във форма 76.
След завръщането на ищеца, имала разговор с него, като му разяснила реда
за удостоверяване на отсъствието от работното му място – представяне на
болничен, разрешен отпуск или командировъчна заповед. Същата свидетелства, че
след разговора ищецът подал молба за отпуск за съответните два дена, но заповед
за отпуск не била издадена.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, като логични и безпротиворечиви и кореспондиращи
с останалите по делото доказателства.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, като обуславя следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Настоящата претенция е допустима, като предявена от
лице, което има правен интерес, като отсъстват отрицателните предпоставки,
водещи до недопустимостта му.
По основателността
на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ:
Между
страните по делото не се спори по отношение на обстоятелството, че на 17
февруари 2020г. ищецът е присъствал на работна среща между представители на
Главна прокуратура и членове на НСККРБ, като липсва издадена командировъчна
заповед. Не се спори и по размера на неизплатеното възнаграждение на ищеца в
размер на 116.38 лв. Спорния между тях въпрос е дали дните 17, 18 февруари
2020г. са неприсъствени дни, за които не следва да се изплаща възнаграждение
или са работни, за които се дължи такова.
С оглед на
разпоредбите на чл.38, ал.1 от ЗМСМА и тези в чл.19, ал.1 от Закон за
администрацията (ЗА) кметът е териториален орган на изпълнителната власт, който
се избира пряко от населението за срок от четири години. Поради това, не би могло
да се приеме, че кметът на кметство работи на трудово или служебно
правоотношение. Затова трудовоправния му статут е уреден с препращата норма на
чл.38, ал.7 от ЗМСМА, съгласно която кметовете на кметства имат всички права по
трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с
тяхното правно положение (като например - правото на ползване на неплатен
отпуск, което противоречи със заеманата длъжност, която предполага непрекъснато
осъществяване на функциите на този орган или ползването на продължителен
болничен, който отново препятства работата му).
Поради това, че кметовете на кметства се избират пряко от населението
след проведени избори, то при възникване на правоотношението с подписване на
споразумението за трудовото възнаграждение, липсва „работодател“ по смисъла на функциите на Кодекса на труда. В този
смисъл са мотивите на Решение № 11695 от 04.10.2017г. на ВАС по адм.д. № 6993/2017г.
IV о. Поради това не може да се приеме, че
взаимоотношенията между кмет на кметство и кмет на община се намират в
класическа форма на подчинение и зависимост на единия орган спрямо другия. В
тази връзка не може да се приеме, че ползването на платен отпуск или
командировка следва да зависи само и единствено от преценката на кмета на
общината, с когото е подписано споразумението за изпълняване на длъжността
„кмет“ на с. Мадара. В конкретния случай, съдът намира, че от съществено
значение е, че ищецът е участвал в работната среща проведена на 17 февруари именно
в качеството си кмет, а не в лично качество. Така е изпълнявал служебните си
функции и задължения, изрично посочени в разпоредбата на чл.46 от ЗМСМА и по
конкретно посоченото в чл.46, ал.1, т.10 от същия закон - да представлява кметството пред други
кметства, обществени, политически организации и други. Ответника по делото не
оспорва обстоятелството, че кмета на с. Мадара е участвал в работна среща
организирана от Главния прокурор на тема „Корупция, битова престъпност и други
проблеми на малките населени места“. Същевременно свид. И. е счела, че е налице
неприсъствие или „самоотлъчка“ на кмета, тъй като не е бил на работното си
място в Кметството в с. Мадара, а в гр.София. Преценка за това дали е налице
изпълняване на функциите на кмета е направена от служителката едва след
завръщането му и то на база липсата на представен болничен лист или
командировъчна заповед. Съдът обаче не споделя извода, че кмета не е
осъществявал служебните си задължения за дните от 17 и 18 февруари 2020г.
Осъществяване на вменените му от закона функции не следва да се изпълняват само
и единствено в района на кметството на с. Мадара или населеното място. Както
беше посочено по-горе, същия има и
представителни функции свързани с пътуване и в други населени места. Липсата на
издадена командировъчна заповед не означава, че липсва изпълнение на трудови
функции на кмета на кметство. Липсата на издадена командировъчна заповед
означава липса на защита на правата на изпълняващия командировката да му бъдат
заплатени предвидените в закона допълнителни трудови възнаграждения. След като
ищецът не е известил кмета на общината, че ще изпълнява функциите си в друго
населено място, различно от посоченото в Споразумението – с. Мадара, то това
означава, че не може да черпи права за допълнително заплащане на дневни,
квартирни и път. Предмета на настоящото дело обаче не е претендиране на
възнагражденията и разходите по чл.215 от КТ, а трудовото възнаграждение по
чл.128, т.2 от КТ, за което следва да бъде доказано, че кмета е престирал труда
си, като ответника следва да докаже, че му е заплатил дължимото или че липсва
престация на труд. Следва да се
отбележи, че освен, че ответникът не доказа твърденията си в тази връзка, то
недоказано остана и твърдението, че ищецът не е присъствал на работното си
място в с. Мадара на 18 февруари 2020г. Свид. Г., свидетелства, че този ден, в
работно време, ищецът е присъствал лично в Кметството в с. Мадара, като това
обстоятелство не се обори от ответната страна.
По отношение
на възражението на ответника, че не се доказва датата на изпращане на поканата
за работната среща, както и че Н.Н. е избран за член на управителния съвет на
НСККРБ след 18 февруари 2020г., съдът намира следното: Установяването на
точната дата на входиране на поканата и начина на постъпването ѝ в
Кметство с. Мадара е ирелевантно за настоящото производство. Не се твърди също
така, че ищецът е уведомявал изобщо кмета на общината за участието в работната
среща в гр.София. Същите съображения следва да се изложат за обстоятелството
кога е избран и кога е вписан Н.Н. в управителния съвет на НСККРБ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е
доказан по основание и размер, тъй като ищецът е изпълнявал задълженията и
функциите си на кмет на кметство за дните от 17 и 18 февруари 2020г., вменени
му в разпоредбата на чл.46 от ЗМСМА.
По отношение
на разноските в производството: Направено е изрично
искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца в настоящото
производство, което съдът намира за основателно. На основание разпоредбата на
чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на служителя - ищец, то
работодателя - ответник следва да понесе направените разноски в производството,
а именно следващата се държавна такса в размер на 50 лв.
Съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищeца следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лв.,
съгласно представен списък за съдебни разноски и видно от договор за правна
защита и съдействие, че същите реално са направени.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК *********, с адрес гр.***,
представлявана от Кмета Л.Х.да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. В.П. от ШАК, сумата от 116.38 лв. (сто и шестнадесет лева и
тридесет и осем стотинки), представляваща дължимото трудово възнаграждение
и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за дните от
17 и 18 февруари 2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от
50 лв. (петдесет лева),
представляваща дължимата държавна такса за образуване на делото, както и 5 лв.
(пет лева) при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ШУМЕН с ЕИК ********* да заплати на Н.К.Н. с ЕГН ********** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
извършени от него разходи за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
списък за разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
На
основание чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на обявяването му на страните, а именно - 22.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: