№ 832
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100505501 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20111747 от 27.12.2023 г.,
постановено по гр. дело № 27068/2018 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е отхвърлен
предявеният срещу Л. Т. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1292,18 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода от м. 05.2013 г. до 13.08.2014 г., в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен номер *******, като
погасен по давност, а за периода от 14.08.2014 г. до м. 04.2015 г. – като погасен чрез
плащане.
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост с доводи, че при извършване на частичното плащане
ответникът не е посочил кои точно задължения погасява, поради което ищецът правилно е
отнесъл постъпилата сума първо към дължимите лихви и разноски съобразно разпоредбата
на чл. 76 ЗЗД и е останал непогасен претендираният остатък от главницата, който не е
погасен по давност. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване
на предявения иск в цялост.
1
Въззиваемият Л. Т. Т. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
Производството е образувано по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Т. Т.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2317,83 лв.,
стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 14.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 556,06 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. – 07.08.2017
г., като на 05.09.2017 г. СРС е издал заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, както и за
сумата от 107,48 лв., разноски в производството. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
подал възражение, с което е посочил, че признава дължимостта на претендираните суми за
периода м. 08.2014 г. – м. 04.2015 г., но в останалата част оспорва претенциите поради
погасяването им по давност. Прилага вносна бележка за преведена по сметка на ищцовото
дружество сума в размер на 1662,39 лв. с твърдение, че с този превод е погасил
задълженията си за главница, лихви и разноски относно непогасения по давност период от
м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г., с посочено основание в платежния документ „задължение по
ЧГД 55630 от 2017 г. на СРС 37 състав“.
От изложеното е видно, че е налице частично плащане на претендирания дълг, с което
еднородните парични задължения следва да бъдат погасени в поредността, регламентирана в
разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Доколкото се касае до няколко главни месечни
парични задължения, съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД длъжникът би могъл да
посочи кои конкретни задължения погасява, но в платежния документ периодът на
погасената главница не е уточнен, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД и по правило с платената сума следва да се погасят дължимите суми в поредността
разноски, лихви и главница (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК).
Същевременно, следва да се съобрази обстоятелството, че плащането е извършено при
релевирано от длъжника своевременно възражение за изтекла погасителна давност, което
2
обвързва кредитора. Ето защо, в случай че това възражение е основателно, погасените по
давност парични задължения не следва да бъдат включвани в платената сума и следва да
бъдат съобразени при извършването на преценка кои съществуващи и изискуеми
задължения към ищеца са били погасени.
Следователно, в случая е безспорно, че между страните през процесния период е
съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил на
ответника топлинна енергия на претендираната стойност, като спорни остават единствено
обстоятелствата дали претендираните суми са погасени по давност, респ. чрез плащане.
По отношение на процесния период м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г. са приложими отменените
Общи условия на ищеца от 2008 г. за задълженията, възникнали преди 12.03.2014 г., както и
отменените ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г., за задълженията, възникнали след тази дата. Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от
ОУ от 2008 г., задължението на потребителя на топлинна енергия да заплати месечните
дължими суми следва да бъде изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от м. 05.2013 г. до м. 02.2014 г.
включително са погасени по давност – за последния месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 31.03.2014 г., като тригодишната погасителната
давност за него е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (на 31.03.2017 г., а
заявлението е подадено на 14.08.2017 г.).
По отношение на вземанията за периода от м. 03.2014 г. нататък приложение намират ОУ от
2014 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното
публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия
отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на
покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за
тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, задълженията за периода от м. 03.2014 г. до м. 07.2014 г. включително също са
погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 01.08.2014 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че претенциите на ищеца за периода м.
05.2013 г. – м. 04.2014 г. на стойност 1063,69 лв. (съобразно приложените по делото общи
фактури и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за отопление и
топла вода) и за периода м. 05.2014 г. – м. 07.2014 г. на стойност 167,56 лв. (съобразно
прогнозно начислените суми за тези месеци, доколкото резултатът след изравняването за
този отчетен период е за доплащане) са погасени по давност и не се дължат от ответника,
като на основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са и всички акцесорни вземания към
3
този главен дълг (лихви и разноски). Основателна се явява претенцията на „Топлофикация
София“ ЕАД за останалия период – от м. 08.2014 г. до м. 04.2015 г., като стойността на
доставената топлинна енергия за този период съобразно индивидуалната справка за
отопление и топла вода (л. 67 от делото на СРС) и след приспадане на стойността на
потребената енергия през погасените по давност месеци е 1057,58 лв. Върху посочената
сума се дължи мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 07.08.2017 г. (която поначало не е
оспорена от ответника) и законна лихва от подаването на заявлението на 14.08.2017 г. до
плащането на 19.09.2017 г., която е в общ размер на 214,56 лв., а припадащата се на
длъжника основателна част от претенцията за разноски в заповедното производство е в
размер на 47,58 лв.
Следователно, общо дължимата от Л. Т. Т. сума за главница, лихви и разноски към датата на
плащането в срока за възражение, съобразно наведеното от него основателно възражение за
изтекла погасителна давност, е 1319,72 лв. Ответникът е платил към ищеца сума в по-голям
размер – 1662,39 лв., поради което следва да се приеме, че същият е погасил изцяло
задълженията си към топлопреносното предприятие за процесния период м. 05.2013 г. – м.
04.2015 г., включително претендираната в настоящото исково производство главница от
1292,18 лв. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед
съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния
съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият имат право на направените пред въззивната
инстанция разноски за платено възнаграждение за един адвокат, като в писмена молба от
28.01.2025 г. преди хода на устните състезания въззивникът е навел възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, което въззивният съд намира за основателно. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и обема на положения труд по процесуално представително във
второинстанционното производство, настоящата въззивна инстанция намира, че
уговореният и платен от ответника хонорар за подаване на отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред СГС в размер на 400 лв. е прекомерен и следва да бъде
намален до сумата от 200 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20111747 от 27.12.2023 г., постановено по гр. дело №
27068/2018 г. по описа на СРС, 123 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Л. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв., разноски
пред въззивната инстанция.
4
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5