РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Велико Търново , 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500004 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 412 (317)/17.11.2020 г. по гр. д. № 1323/2020 г. на Горнооряховския
районен съд (ГОРС) на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на С. Л. С.,
ЕГН: **********, гр. Г. О., ул. „*“ № , наложено му със заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № 704/07.07.2020 г., която е била издадена на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ от управителя на „В и К Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново, ЕИК:
*********, – инж. Д В. Със същото решение първоинстанционният съд е възстановил Ст. Л.
С.на работата, която е заемал до уволнението във „В и К Йовковци“ ООД – „техник В и К“.
Най-сетне, с този акт районният съд е осъдил на основание чл. 225, ал. 1 КТ „В и К
Йовковци“ ООД да заплати на Ст. Л. С. сумата от 5554.32 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в резултат от незаконно уволнение за периода от 07.07.2020 г. до
03.11.2020 г., ведно законната лихва от 03.09.2020 г. до погасяването ѝ.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „В и К Йовковци“
ООД, гр. Велико Търново, в която се навеждат доводи за неговата неправилност, тъй като С.
бил извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина: незаконно присъединяване към
В и К мрежата на имот в гр. Д. О., ул. „*“ №. Твърди се, че това било нарушение на чл. 18, т.
2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (по-долу цит. като „Наредба № 4“). Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, с което да отмени изцяло
1
решението на ГОРС, и да постанови ново, с което да отхвърли всички предявени искове от
Стоянов като неоснователни и недоказани. Претендират се и разноски.
В о. с. з. на 26.02.2021 г. работникът С. Л. С., гр. Г. О., действайки чрез своя адв.
Сулов, признава, че е извършил въпросното присъединяване, което се потвърждавало и от
показанията на св. Д., но релевира правния довод, че това е станало поради авария до
въпросния имот в гр. Д. О. Сочи се и че настоящия момент абонатите във въпросния град
вече имали партида и съответен номер. Лично С. Л. С. отстоява, че дисциплинарното
наказание му било наложено, поради това че бил предявил иск срещу „В и К Йовковци“
ООД за защита на колективните трудови права, които – според него – били системно
нарушавани от дружеството. С. Л. С. счита, че атакуваното решение е правилно и следвало
да бъде потвърдено от ВТОС, а въззивната жалба – неоснователна и трябвало да бъде
оставена без уважение.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и по редовността:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
ВТОС счита, че обжалваното решение на ВТРС е валидно и допустимо, което обуславя
възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност в обжалваната му
част. Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл.
260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите:
Между „В и К Йовковци“ ООД като работодател и С. Л. С. като работник било
постигнато съгласие физическото лице да престира безсрочно работната си сила като
„технически ръководител“ в полза на търговското дружество срещу възнаграждение, видно
от трудовия договор № 757/16.02.2005 г. (вж. л. 7 от трудовото досие, приложено по
делото). След това няколко пъти страните постигали съгласие за изменение на
2
правоотношението им, като последното е с допълнително споразумение № 95/06.08.2013 г.,
с което Стоянов бил преназначен на длъжността „техник В и К“, шифър по НКП №
31123002, категория персонал: „приложни специалности“ (вж. л. 122 от трудовото досие).
От длъжностната характеристика е видно, че „техникът организира и контролира дейността
по присъединяване на нови абонати и организира проверка относно незаконни
водопроводни отклонения и кражби на вода“ (вж. л. 143 и сл. от трудовото досие). От
приложената по делото квитанция е видно, че брутното трудово възнаграждение на Стоянов
за пълен отработен м. юни 2020 г. е в размер на 1416.44 лв. (л. 45 от п. д.). До 07.07.2020 г.
на Стоянов не са налагани дисциплинарни наказания. (Обстоятелство, което е видно от
трудовото му досие, а и е безспорно.)
От обясненията на С. Л. С. (л. 217 от трудовото досие) става ясно, че: На 20.06.2020
г. имало авария на В и К инсталацията в гр. Д.О. на ул. „*“. При това той разпоредил същата
да бъде отстранена. За тази цел той присъствал на мястото на мястото на инцидента. В този
момент младо семейство с дете го помолило да ги „подвържат“, т. е. да свържат водомера им
с водоснабдителната инсталация. Те представили на С. документите, с които към този
момент са разполагали. Семейството обаче не притежавало договор за присъединяване по
смисъла на чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 14в от Наредба № 4. Всички тези обстоятелства се
потвърждават и от доклада Н. Т. Д. (л. 223 от трудовото досие), от разпита на св. Н.Т. Д. в о.
с. з. на 03.11.2020 г. пред ГОРС, а също и от обясненията на ищеца С. Л. С. в същ. о. с. з. От
последното доказателствено средство следва и че С. е „затапил“ водомерът до въпросния
имот в гр. Д. О. Това било направено така, защото водомерът бил без пломби. При това
гражданите не са могли да черпят вода, без да се отчита потреблението им. Съгласно
разпита на св. Д. е ясно, че „подвързването“, което С.е направил до имота в гр. Д.О., е било
„добре“ направено, защото имотът на ул. „*“ № след месец и половина, считано от
20.06.2020 г., вече бил „официално“ присъединен към В и К мрежата.
На 25.06.2020 г. управителят на „В и К Йовковци“ ООД инж. Д.В. е поискал от С. Л.
С. писмени обяснения в три дневен срок относно „подвързването“ на водопровода в обекта
в гр. Д. О., ул. „*“. С. Л. С. е дал такива на 29.06.2020 г. Със заповед № 704/07.07.2020 г. на
управителя на „В и К Йовковци“ ООД е наложил дисциплинарно уволнение на инж. С. Л. С.
и е прекратил трудовото му отношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата
на връчване на заповедта на последния. С. е получил заповедта лично на същата дата с
„особено мнение“. В заповедта е посочено, че С. бил извършил нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, изразяващо се в присъединяване на имот към
водоснабдителната мрежа, без сключен договор по чл. 14в от Наредба № 4. Според
работодателя същото деяние представлявало и нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ –
злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на „В и К Йовковци“ ООД; както и
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – неизпълнени на Наредба № 4 и общите условия (ОУ)
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В и К Йовковци“
ООД. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ работодателят е приел, че така описаното деяние на С.
представлявало „грубо нарушение“ на трудовата дисциплина и било „особено тежко“. При
3
това според работодателя дисциплинарното уволнение се обосновавало с нарушения по чл.
190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ.
По правото:
ВТОС намира, че ГОРС е бил сезиран с обективно съединени искове от С. Л. С., гр.
Г.О.а, срещу „В и К Йовковци“ ООД: за (1) признаване на уволнението със заповед №
704/07.07.2020 г. на управителя на дружеството за незаконно и неговата отмяна (чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ), за (2) възстановяване на предишната му работа в дружеството като „техник В и
К“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), за (3) обезщетението му в размер на 7200 лв. за времето, през
което ищецът е бил останал без работа в резултат на незаконното му уволнение: 07.07.2020
г. до 07.01.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ). Стоянов твърди, че нарушението,
което е било извършено от него, не било толкова „тежко“, за да му се наложи
дисциплинарно наказание „уволнение“. „В и К Йовковци“ ООД оспорва исковете, като
счита, че нарушението на С. е тежко и нему съответства именно дисциплинарно уволнение.
В случая са безспорни обстоятелствата, че (1) между страните е бил сключен
описаният по-горе трудов договор, вкл. и измененията към него; че (2) размерът на брутното
възнаграждение на работника за м. юни 2020 г. е било 1416.44 лв.; че (3) работникът е
извършил въпросното „подвързване“ на В и К инсталациите в гр. Д.О., за което е бил
уволнен; че (4) заповедта, за това уволнение от 07.07.2020 г., е бил връчена на работника на
същата дата; че (5) работникът е бил безработен в срок от шест месеца след уволнението му.
С оглед на изложеното работодателят носи доказателствена тежест, за да докаже, че (1) е
спазил реда по чл. 193 и сл. КТ за налагането на дисциплинарното наказание и (2) че
наказанието „уволнение“ е законосъобразно по смисъла на чл. 189, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 КТ.
Последното означава, че деянието на С. се явява нарушение на трудовата дисциплина, което
е съразмерно на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнението“. Всяка от страните
следва да докаже и основанията, от които черпи своите възражения (напр., че трудовият
договор би се прекратил на някое друго основание, въпреки уволнението, че е изтекла
погасителна давност и др. т.).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
ВТОС приема, че работодателят „В и К Йовковци“ ООД е доказал надлежно, че е
спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на работника С. Л. С.: Първо,
работодателят е изслушал работника, преди да му наложи наказанието (чл. 193, ал. 1 КТ).
(Това е видно от обясненията на последния, находящи се на л. 217 от трудовото му досие.)
Второ, работодателят е наложил наказанието на работника в двумесечния срок от откриване
на нарушението (чл. 194, ал. 1 КТ). Нарушението е било установено на 25.06.2020 г.
4
(съгласно доклада на л. 223 от трудовото досие), а наказанието е било наложено на
07.07.2020 г. (Последното обстоятелството се установява от антетката на самата заповед.)
Трето, работодателят е издал е заповедта си мотивирано. В нея той е описал по ясен начин
нарушителя (Ст. Л. С.), нарушенията (чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8, т. 10 КТ), датата на
извършването им (20.06.2020 г.), наказанието (дисциплинарно „уволнение“) и законния
текст (чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ), въз основа на който се налага то (чл. 195, ал. 1 КТ). Четвърто,
заповедта е била връчена срещу подпис на работника (чл. 195, ал. 2 КТ). (Последните две
обстоятелства следва от самото съдържание на заповедта за уволнение.)
Съставът на въззивния съд приема, че работникът С. Л. С. е разпоредил
неправомерно свързването на обект в гр. Д. О., ул. „*“ към водоснабдителна система. Това е
така, понеже собствениците на този н. и. не са притежавали договор за присъединяване по
смисъла на чл. 18, т. 2, във вр. с чл. 14в от Наредба № 4. Това деяние на работника – което
не само че е безспорно, но и се установя от показанията на св. Дамянов, – представлява
нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ. Работникът не е изпълнил трудовото си
задължение съгласно длъжностната характеристика на „техника В и К“ да организира и
контролира дейността по присъединяване на нови абонати. Тази дейност пък се урежда
тъкмо в обсъжданата Наредба № 4. Не е налице обаче нарушение на ОУ за предоставяне на
В и К услуги на потребителите на „В и К Йовковци“ ООД, защото въпросните клаузи
уреждат отношения между дружеството и неговите абонати, но не и между дружеството и
неговите работници.
Така или иначе, от въпросното неправомерно деяние не са произлезли никакви вреди
за работодателя „В и К Йовковци“ ООД: Водомерът, който е бил неправомерно – но
уместно – свързан от С, не е бил въведен от него в експлоатация. Следователно,
собствениците на н. и. в гр. Д.О.. не са ползвали В и К услуги, без да се отчита
потреблението им. (Тези факт, който се твърди от ищеца, е отрицателен, а ответното
дружеството не е доказало наличието на обстоятелства, които го изключват, нито пък го е
оспорило. Затова ВТОС прие отрицателният факт за липса на вреди от деянието като
надлежно доказан.) Освен това тежестта на нарушенията в случая се явява сравнително
ниска. Само след месец и половина собствениците на процесния обект в гр. Д. О. са
сключили съответния договор и са били „легално“ свързани с общественото водоснабдяване.
(Това следва от показанията на св. Д.) Най-сетне, С. досега не е бил наказван
дисциплинарно за дисциплинарни нарушения.
ВТОС намира, че заповедта на „В и К Йовковци“ ООД, с която на С. е бил
дисциплинарно наказан за така описаните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ, се
явява незаконосъобразна. Това е така, защото, от една страна, извършените нарушения от
Ст. Л. С. по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ не биха могли да се квалифицират като
„тежки“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ. От друга страна, дисциплинарно наказание
5
„уволнение“ в случая се явява несъответстващо на тежестта на нарушението по смисъла на
чл. 189, ал. 1 КТ. При това уволнението на С. Л. С. се явява незаконно и следва да бъде
отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Извършеното деяние от Ст. Л. С., описано по-горе, не би могло да се квалифицира и
като „злоупотреба с доверие“, респ. „уронване на доброто име“ на „В и К Йовковци“ ООД
спрямо абонатите на дружеството по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, съотв. на чл. 190, ал.
1, т. 4 КТ. Всъщност, свързването на обекта в гр. Д. О., преди да е сключен договор за
присъединяване, е в интерес на тези абонати, които сами са помолили за това. По този начин
се е избегнало излишното – второ – разкопаване на ул. „*“, което, така или иначе, е щяло да
се случи месец и половина по-късно, когато гражданите са били свързани с В и К мрежата,
притежавайки надлежните документи за това. При това ВТОС приема, че деянието на
Стоянов не представлява „злоупотреба с доверие“, нито пък „уронване на доброто име“ на
работодателя.
Следователно, заповед № 704/07.07.2020 г. на управителя на „В и К Йовковци“ ООД
за дисциплинарно „уволнение“ на Ст. Л. С. за нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 190, ал.
1, т. 4 КТ се явява незаконосъобразна и в тази част. При това уволнението на работника с
тази заповед за тежко нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е незаконно и като
такова следва да бъде отменено. Като е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
първоинстанционния съд е стигнал до същия краен правен извод с въззивния съд, но макар
и с други мотиви. Следователно, решението на районния съд се явява правилно и в тази му
част, при което съгласно чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК то трябва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба – оставена без уважение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
ВТОС намира за правилно и решението на ГОРС и в частта, с която е намерен за
основателен и искът на С. Л. С. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването му на
предишната работа в „В и К Йовковци“ ООД като „техник В и К“. Това е така, защото тази
основателност е обусловена от незаконното му уволнение, което е отменено (чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ), и направеното от него искане за възстановяване. Същевременно, по делото няма
данни трудовото отношение на Ст. Л. С. да би било прекратено на някакво друго основание
(напр. предизвестие на работника до работодателя), а съдът е длъжен да приеме за
ненастъпило всичко, което не е било надлежно доказано в процеса (чл. 154, ал. 1 ГПК). С
оглед на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК обжалваното решение на
районния съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба на ** в тази ѝ част следва да бъде оставена без уважение.
6
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Като взе предвид, че искът на С. Л. С. срещу „В и К Йовковци“ ООД по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ е основателен; че по делото е безспорно, че С. е останал без работа след незаконното
му уволнение; че брутното трудово възнаграждение на С. за пълния отработен месец,
предшестващ уволнението, е в размер на 1416.44 лв. (вж. л. 45 от п. д.); ВТОС намира, че
искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225 КТ се явява правилно уважен от ГОРС за сумата
от 5554.32 лв. за периода от 07.07.2020 г. до 03.11.2020 г. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1
ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба в тази ѝ част – оставена без уважение.
Понеже решението на районния съд не е било обжалвано от работника, то по силата
на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК въззивния съд не би могъл да присъди обезщетение за периода
след датата на приключване на съдебното дирене пред районния съд – 03.11.2020 г., до
претендирания период – 07.01.2021 г. В противен случай би се влошило положението на
жалбоподателя по недопустим начин.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид липсата на искане за присъждане на разноски ВТОС не би могъл
да присъди такива служебно, а по делото не са приобщени доказателства за понесени
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412 (317)/17.11.2020 г. по гр. д. № 1323/2020 г. на
Горнооряховския районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд (чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК) в едномесечен срок (чл. 283 ГПК) от 09.02.2021 г. при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени в изложение по чл. 284, ал. 3,
т. 1 ГПК, което трябва да бъде (при)подписано от адвокат или юрисконсулт, освен ако
страната притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи
7
доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8