№ 40686
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110110848 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от ... за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Г. А.
за следните суми: 2500,00 лева - неплатена главница по договор за потребителски кредит №
40006703186 от 26.11.2021г., обявен за предсрочно изискуем; 909,64 лева – договорно
възнаграждение; 369,68 лева – лихва за забава за периода от 02.12.2021г. до 06.01.2023г.;
83,11 лева – лихва за забава за периода от 06.01.2023г. до 27.02.2023г.; 1625,00 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В случая, в договора е посочено, че от длъжника е поискана и е ползвана
допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя гъвкав погасителен план.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендирането на уговорено възнаграждение по
договора за допълнителни услуги представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.Поради това, клаузата за заплащане на допълнителните пакети от
услуги, както и клаузите за допълнително споразумение са нищожни на основание чл. 143,
вр. чл. 146 Закона за защита на потребителите.
Отделно, съдът приема, че уговорката за заплащане на допълнителни пакети услуги е
нищожна и като противоречаща на императивни правни норми, а именно чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
1
Предвид на изложеното съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупен допълнителен пакет от услуги.
На следващо място, и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да
бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Доводите на съда за това са следните:
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 33, ал. 1, от ЗПК - при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения
също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне
на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното
изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 56017 от
28.02.2023г., подадено от ... с ЕИК ... срещу С. Г. А. ЕГН **********, в частта относно
следните суми: 1625,00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и 30,00 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2