РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 02.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3329 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на депозирана искова молба от М.С.С., ЕГН:**********, с адрес *** срещу З.Ш.М.
ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр. чл.142,
ал.1, вр. чл.143, ал. 2 СК за: предоставяне
упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето на родените
на страните деца – *** и *** на бащата, да бъде опреден режим на лични отношения на децата с ответницата, както
и последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за децата.
Твърди се в исковата молба, че
страните са родители на *** и ***.
Излага, че в момента, той се грижи за децата на постоянния си адрес, където са
създадени условия за пълноценното им развитие, възпитание и задоволяване на
техните нужди. Сочи се, че през есента на 2017 г. ответницата заедно с децата
са напуснали семейното жилище и са отишли да живеят при нейната майка, като
впоследствие са се върнали. Твърди се, че през февруари 2018 г. ответницата
отново напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в същото село. Сочи, че
децата са останали при него и той е този, който полага грижи за тях. Излага, че
въпреки че не се грижи за децата си тя получава социални помощи за тях. Счита,
че отсъствието на ответницата от дома им е основна пречка за осъществяване от
нейна страна дори на минималните дължими грижи за отглеждането и възпитанието
на децата. Изразява желание да се грижи за децата си. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. В нарочни писмени
бележки моли съда да уважи предявения иск за което развива подробни доводи.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата З.Ш.М..
Счита иска за неоснователен. Моли съда да й предостави упражняването на
родителските права по отношение на децата на нея, поради ниската им възраст,
като на бащата бъде определен разширен режим на лични отношения с децата. Сочи,
че има подкрепа от страна на своите родители в желанието й да се грижи за
децата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищцата уточнява, че счита искът за основателен, доколкото
следва да се регулират отношенията по повод родителските права на децата. Счита
обаче искът за неоснователен. Моли съда да предостави родителските права на
майката, а на бащата да се определи режим на виждане.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите
по делото удостоверения за раждане на децата *** и *** се установява, че техни родители са З.Ш.М. и М.С.С..
Видно е от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес е, че
постоянният и настоящ адрес на децата е на адреса на бащата, а именно: ***
В
представения по делото Социален доклад от ДСП гр. Плевен се сочи: че по време на съвместното съжителство
родителите с общи усилия са полагали грижи за децата си, като след раздялата им
майката е осъществявала редки контакти с децата, поради възпрепятстване от
страна на бащата. Сочи се, че е изградена емоционална връзка между бащата и
децата предвид на факта, че същият има ежедневен контакт с тях. Излага се, че
емоционалната връзка на майката с децата е запазена. Твърдят, че и двамата
родители имат родителски качества и умения за отглеждане на децата, като е
осигурена подкрепяща среда от страна на роднините им. Излага се, че на този
етап бащата полага необходимите грижи за децата и е в състояние да осигури
базисните им потребности. Сочи се, че майката от един месец преди изготвяне на
социалния доклад, е заживяла с друго лице, което има 4 деца за които се грижи.
Твърди се, че в момента майката живее със съжителят си в жилище, което се
обитава освен от съжителя му и от четирите му деца и от майка му ***. Жилището,
което обитават според социалния доклад, представлявало една стая и две стаи с преход, с добри жилищни и битови
условия, електрифицирано, като ползването на водата става от кладенец. Твърди
се, че бащата на децата живее заедно с двете си деца и родителите си в къща, в
която той обитава две от стаите. Сочи се, че към настоящият момент същият е
безработен.
По делото са
събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите ***.
Свидетелката
*** майка на ищеца сочи, че от февруари месец тя и синът й се грижат за децата.
Твърди, че от както си е заминала ответницата не ги е посещавала. Свидетелства,
че и тя не е водила децата при майка им. Сочи, че синът й работи „на частно“ и
получава по 20-30 лв. на ден, както и, че нейните доходи се формират от
отглеждането на животни. Твърди, че ответницата сама се е отказала от децата,
както и, че направи опити да си ги иска. Сочи, че дори след постановяване на
привременните мерки не е идвала да взема децата. Твърди, че в момента те
получават детските помощи. Разказва, че децата заедно с баща си и неговата
приятелка живеят в една стая. Сочи, че имат външна баня и тоалетна. Твърди, че
ако майката на децата дойде да ги види, няма да я спрат.
Свидетелят ***
баща на ищеца сочи, че от раздялата на сина му с ответницата, М. и съпругата му
– баба на децата, полагат грижи за тях. Твърди, че дори и по време на
съжителството на ответницата и сина му, бабата е била тази която се е грижела
за тях, тъй като майка им се е грижела за други неща. Сочи, че както той така и сина му работят „на частно“.
Излага, че имат доходи и от животните, които гледат. Твърди, че З. не е идвала
да търси децата и не им е плащала издръжка. Разказва, че внучките му живеят в
една стая заедно с баща си и неговата приятелка. Твърди, че ответницата се
оженила на друго място в същото село.
Свидетелката
*** – майка на ответницата сочи, че не може да си спомни кога са се разделили дъщеря
й и ищецът. Твърди, че не е ходила да търси децата, тъй като „Не ми обръщат
внимание, не искат дъщеря й.“ Сочи, че дъщеря й е ходила веднъж до детската
градина да види дъщеря си, но след това не е ходила да ги вижда при баща им,
тъй като се страхувала. Сочи, че в момента живее с друг мъж в къща, в която ще
има стая за децата. Твърди, че дъщеря й работи по трудов договор и глади „нещо
тук в Мизия“.
По делото са
изслушани и родителите на детето. Майката изявява желание тя да упражнява
родителските права. Твърди, че била пускала жалби срещу ищеца, но, че след
заплаща от негова страна, ги е оттеглила. Твърди, че не е ходила да вижда
децата, тъй като свекървата я обиждала. Сочи, че след като ходи да види децата
в детската градина, ищецът ги спирал да ходи там. Сочи, че работи в Мизия, но
няма трудов договор. Излага, че живее с друг мъж и , че ако децата отидат при
нея ще имат отделна стая, която тепърва ще ремонтират. Обяснява, че не е ходила
да види децата, дори и след привременните мерки, тъй като се страхува от ищеца.
Ищецът изразява категоричното си желание да се грижи за децата си, като сочи,
ще има помощ от страна на майка си и баща си. Обяснява, че работи на частно и
доходите му са около 20-30 лв. на ден. Твърди, че не е забранявал на
ответницата да идва да вижда децата си. Излага, че отношенията му на сегашната
му приятелка с децата са много добри.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно
чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по предявената искова
молба, съдът следва да прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата, като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на им,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Не е спорно
по децата към настоящия момент се отглеждат и възпитават от бащата, който
полага ежедневните грижи за тях с помощта на членовете на семейство си.
Установи се, че децата имат силна емоционална връзка със своя баща, както и, че
емоционалната връзка с майка им не е прекъсната. Установи се, че в дома на баща
им децата живеят с него и неговата нова съжителка, като същия разчита на
ежедневна помощ от своите родители. Майката от своя страна живее с друг мъж и
четирите му деца, като тепърва ще обособява стая за децата, ако съдът присъди
същите да се отглеждат от нея. Установи се и, че въпреки дадената й възможност
с постановяване на привременните мерки майката не се е възползвала от правото
да взема децата при себе си. Като съобрази всички тези фактори съдът счита, че
на бащата следва да бъде предоставено за упражняването на родителските права,
като при него него определено и местоживеенето на детето с оглед предметните
предели на правомощията на съда, визирани в нормата на чл.127, ал.2 СК. Съдът
счита, че на възрастта, на която са децата е необходимо те да останат да живеят
в среда, която им е позната и с лица, с които са свикнали и познават.
По режима на
лични контакти:
Съдът
като взе предвид възрастта, на която са децата, както и техния пол
счита, че с оглед правилното и хармонично им развитие е необходимо същите да
общуват пълноценно със своята майка, да не губят връзка с нея, както и същата
да участва пълноценно в тяхното отглеждане. В този смисъл следва да се определи
разширен режим на лични отношения, който да е в интерес на децата. С оглед на
изложеното съдът счита, че режимът на лични отношения следва да бъде определен
както следва: всяка сряда от 17 часа до 20 часа, всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 18.00
часа в петък до 17.30 часа в неделя, с преспиване както и един месец през лятото,
който да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
По отношение
на издръжката:
За да определи размера на нужната
на детето издръжка съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към
непълнолетното му дете /деца/ е безусловно.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение
за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под понятието възможност на родителя се разбира
материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове
доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване
на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете, което всеки родител дължи, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на
една четвърт от размера на МРЗ, която към настоящия момент е 127,50 лева. При така събраните по делото
данни, като отчете индивидуалните нужди на децата, за които не се представиха
доказателства да са по големи от обичайните за деца на тяхната възраст, както и
от обществено-икономическата обстановка в страната, съдът счита, че
необходимата месечна издръжка на децата е в размер на 200,00 лв за всяко дете.
Така определеният общ размер на
необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределена между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните
възможности и материално състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че бащата упражнява
непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и възпитание на децата. Същият
получава доходи от 20-30 лева на ден. По отношение на възможности на майката да заплаща издръжка съдът съобрази, че не са представени
доказателства за факта какви са нейните доходи. Съдът счита, че и двамата
родители, които имат безусловно задължение да издържат непълнолетното си деца,
са в трудоспособна възраст, че не са налице данни същите да страдат от
заболявания, които да им пречат да работят и, че при желание от тяхна страна
могат да реализират доходи от своя труд в размер близък до средния за страната,
чрез който да задоволяват потребностите на своите деца. Отчитайки
обстоятелствата, че именно бащата полага постоянни и непосредствени грижи за децата
и поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането им, съдът
намира, че майката следва да поеме по-голяма част от определения общ размер на
издръжката, а именно сумата от 127,50 лева месечно.
С оглед
на горните изводи, искът за издръжка занапред следва да бъде уважен в размера
от 127,50 лв за всяко дете. Издръжката
занапред се дължи от подаването на исковата молба – 11.05.2018 г., с падеж от първо до десето
число на месеца за който се отнасят, ведно със законната лихва за всяка
забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху
присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи,
по арг. за противното от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК.
Съдът като взе
предвид характера на производството, а именно такова на спорна съдебна
администрация счита, че правилото за присъждане на
разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в настоящия
случай. Това разрешение следва именно от характера на производството, приложима
при спор относно родителските прав в случаите, когато родителите не могат да
постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в
него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора. В този смисъл е и трайната практика на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата *** ЕГН ********** и *** ЕГН ********** на бащата М.С.С., ЕГН:**********,
с адрес ***, като определя и местоживеенето на децата да е при баща им на адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЕ на децата *** ЕГН ********** и *** ЕГН **********, с тяхната
майка З.Ш.М. ЕГН **********, с адрес ***, както следва: всяка сряда от 17 часа до 20 часа, всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до
17.30 часа в неделя, с преспиване както и един месец през лятото, който да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката З.Ш.М. ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАЩА В ПОЛЗА НА децата *** ЕГН ********** и *** ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител М.С.С., ЕГН:**********,
с адрес *** издръжка в размер от по 127,50 лв. месечно за всяко
дете, с падеж от
първо до десето число на месеца, за който се отнасят, считано от 11.05.2018 г. ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА
З.Ш.М. ЕГН **********, с адрес *** заплати по сметка на Плевенски районен
съд държавна такса в размер на 367.20лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: