Решение по дело №11326/2018 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 18.07.2019 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина А.ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11326 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №423607 от 06.06.2018год., постановено по гр.дело №79903/2017год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу А. А.К. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4006,13 лева за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот- апартамент №80 в гр.София, бул.“*****за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. ведно със законната лихва от 27.02.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 382,33 лева- мораторна лихва за периода от 15.10.2015г. до 21.02.2017г., като ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 537,23 лв. Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „МХ Е.“ ЕООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на собственост на ответника е установено от представено по делото удостоверение за наследници. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът А. А.К. моли решението на СРС да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало да е наследник на собственика на имота. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач „МХ Е.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С постановеното в първата инстанция определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи включително и правото на собственост на ответника върху процесния топлоснабден имот. Ответникът изрично е оспорил в отговора на исковата молба представеното ксерокопие от страница от изпълнително дело, по което е било приложено удостоверение за наследници на собственика на имота съгласно представения нотариален акт. Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба е направил доказателствени искания в тази връзка, както и не е представил оригинал или надлежно заверен препис от такова удостоверение. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от представените по делото доказателства, че именно ответницата е потребила топлоенергията чиято цена се претендира, в процесния имот и за процесния период.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност настоящият състав намира неоснователно предвид близкия до минималния размер, както и фактическата и правна сложност на спора.

На основание чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №423607 от 06.06.2018год., постановено по гр.дело №79903/2017год. по описа на СРС, ГО, 74 с-в.

ОСЪЖДА „Т.- С.“ЕАД с ЕИК:******* да заплати на А. А.К. с ЕГН:********** сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева- разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „МХ Е.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/