№ 624
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Р. Р. К. и А. А. В. чрез пълномощник адв.
П.К. против решение по гр.д. № 125/2020г. на Благоевградски окръжен съд в
отхвърлителните му части за сумите от 20 000лв за първия жалбоподател и 40 000лв за
втория, изразяващи се в разликата между присъдените обезщетения за неимуществени вреди
от първата инстанция и претендираните размери, както и в частта относно началния момент
на лихвата за забава от 27.06.2019г вместо определената от съда начална дата. Поддържат се
оплаквания за неправилност на решението с подробно развити доводи и съображения
относно занижения размер на обезщетенията /в нарушение на принципа по чл.52 ЗЗД/ и за
неправилно тълкуване на закона при определяне началния момент, от който се дължи лихва
върху главниците.
Решението е постановено при участието на ТЛП на позицията на ответника ЗК „Лев
Инс“АД – Агенция „Пътна инфраструктура“ и ЗД „Бул Инс“АД.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество –ответник
ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник адв. З. Т., с който се правят възражения против
оплакванията и се иска потвърждаване на решението в обжалваните отхвърлителни части.
В срока за отговор ЗК “Лев Инс“АД е подал насрещна въззивна жалба против
решението в осъдителните му части за сумите от 5000лв за първия ищец Р.К. и 40 000лв за
втория ищец А.В., представляващи разликата между дължимите според жалбоподателя и
1
присъдените от съда суми. Поддържат се оплаквания за неправилност, изразяващи се в
липсата на доказани предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
наличието на принос на друг водач, чиято отговорност жалбоподателя не обезпечава и
противоправно поведение на служители на АПИ. Поддържат се и оплаквания против
размера на определените обезщетения като завишен и в нарушение на чл.52 ЗЗД, както и
против изводите на съда, че не е налице принос от страна на ищеца А.В..
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жаба от ищците чрез адв.П.К. САК
и от ТЛП Агенция пътна инфраструктура.
Подадена е и въззивна частна жалба от ищците чрез пълномощник адв.П.К. против
определение от 27.05.2021г по същото дело, с което е отхвърлена молбата на ищците за
изменение на решението в частта за разноските.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от ЗК „Лев Инс“АД и ТЛП ЗД „Бул
Инс“АД с възражения за неоснователност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с посочените от страните оплаквания и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните осъдителни и отхвърлителни части.
В осъдителната си част за сумите от 40 000лв и 5 000лв, представляващи присъдени в полза
на ищците обезщетения за неимуществени вреди и 6753,89лв –обезщетение за имуществени
вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционното производство е образувано по преки обективно съединени
искове против застраховател, с правна квалификация чл.432 ал.1 КЗ за компенсиране на
вреди, търпени в резултат на пътно произшествие, виновно причинено от водача на МПС,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Настоящият състав, като съобрази оплакванията и възраженията на страните и взе
предвид, че решението в осъдителните му части частично е влязло в сила, приема, че със
сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ
– материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден
застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни
предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната
връзка между него и настъпилите вреди –физически и морални страдания на пострадалите
ищци.
Следователно, спорните по делото въпроси предмет на въззивен контрол, се свеждат
до размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед на критериите по
чл.52 ЗЗД и формираната в тази насока задължителна практика, наличието или не на принос
на първия от ищците за настъпване на вредите по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и относно
началния момент, от който се дължи обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва.
Пред първата инстанция са били установени всички правопораждащи отговорността
2
на застрахователя факти по чл.432, ал.1 КЗ, включително противоправното поведение на
водача на застрахования автомобил и те не подлежат на преразглеждане поради влизане в
сила на решението в осъдителните му части до признатите за дължими размери на
обезщетенията на увредените лица. С оглед на това всички факти и обстоятелства по
делото във връзка с механизма на настъпване на ПТП следва да бъдат разгледани за
изясняване поведението на пострадалия ищец като водач и участник в пътния инцидент във
връзка със спорния въпрос по чл.51, ал.2 ЗЗД.
От фактическа страна е било изяснено, че пътният инцидент е настъпил на
19.06.2019г в района на гр. Якоруда при движение на товарен автомобил Мерцедес Актрос с
per. № ********, управляван от водача С. Д. И., с несъобразена за пътните условия скорост,
който е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с лек автомобил Опел
Астра per. № *******, управляван от А. Ф., след което и челен удар с лек автомобил Сузуки
Витара с per. № *******, управляван от А. А. В., вследствие на което са пострадали водачът
и пътничката в същия автомобил- ищци по делото. Образувано по случая било ДП № 176/
19 г. по описа на РУ - Разлог, пр. пр. 2407/ 19 г. на ОП – Благоевград.
От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че т.а. Мерцедес
Акрос се е движел косо по пътния участък в посока Юруково –Якоруда под ъгъл 8-10
градуса спрямо надлъжната ос на пътното платно, а л.а. Опел Астра – успоредно. Ударът
между тези два автомобила е бил челен кос, с която констатация вещото лице е обосновал
наличните по автомобилите деформации. От удара л.а. Опел Астра е бил изблъскан в посока
към банкета, където дясната му част попада в канавка,а товарният автомобил е продължил
движението си напред и наляво и с предната си дясна част е ударил предна дясна част на лек
автомобил Сузуки Витара, в който са пътували пострадалите ищци. В момента на удара л.а.
Сузуки Витара се е движил с 49 км/ч и разстоянието, от което би могъл да възприеме
опасността е изчислено на 11,79м, при което ОпЗ е 8,3м и това от своя страна изключва
технически възможността за спиране преди мястото на удара. Според констатациите на
вещото лице –автоексперт, детайлно и подробно анализирал всички изходни данни, водачът
на л.а. Сузуки Витара се е движел на отстояние от 1,5м от десния край на пътното платно и
не е имал каквато и да било възможност за спасителна маневра, заради габаритите на
товарния автомобил и косото му движение. Допълнително в заключението е пояснено, че
ударът би настъпил дори при навлизане на л.а. Сузуки Витара в банкета, защото
страничното разстояние и в този случай не е било достатъчно. Според експертизата
основната причина за настъпване на пътния инцидент е от субективен характер -
несъобразена скорост на т.а. Мерцедес Акрос с пътните условия.
При идентично установените факти, имащи отношение към спорния въпрос за
поведението на пострадалия водач на л.а. Сузуки Витара, въззивният състав достига до
същите правни изводи както първата инстанция. Неоснователни са оплакванията в
насрещната жалба на застрахователя, с които за първи път във въззивното производство се
оспорват изводите на автотехническата експертиза и се акцентира на показанията на св.И. –
водач на т.а. Мерцедес, спрямо когото е образувано досъдебно производство. Посоченият
3
свидетел действително в показанията си пред първата инстанция е обяснил, че не е навлизал
в насрещна пътна лента, и че първият от колоната автомобили Опел Астра се е отклонил
рязко в дясно и закачил товарния автомобил, което е и причината да загуби управление.
Тези обстоятелства принципно нямат отношение към поведението на водача на Сузуки
Витара, който се е движел след л.а. Опел, но също и се опровергават от изводите на
автотехническата експертиза, която детайлно е обследвала всички изходни данни в
материалите по дознанието и категорично е достигнала до извод, че първият удар е станал в
лентата за движение на л.а. Опел Астра – т.е. в лентата за насрещно движение на
товарния автомобил, както и че водачът на л.а. Сузуки Витара не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара или извърши друга спасителна маневра, поради
липсата на странично отстояние. Останалите доводи във връзка с движението на водача на
л.а. Сузуки Витара – плътно след Опел Астра и в близост до средата на пътя с намерение да
изпревари, както и че при по-голяма дистанция е можел да възприеме опасността от
отстояние, при което да реагира, са напълно хипотетични не почиват на конкретни данни по
делото. Правилни са изводите на първата инстанция, отричащи принос по чл.51, ал.2 ЗЗД от
страна на първия ищец по делото –пострадалият водач на л.а. Сузуки Витара като основание
за намаляване отговорността на застрахователя. Константна по този въпрос е съдебната
практика, че противоправното поведение на пострадалия и причинната връзка между него и
настъпилите вреди следва да бъде доказана при условията на главно доказване, каквото не е
проведено в процеса.
Неснователни на следващо място са оплакванията на застрахователя против изводите
на съда, че поведението на водача на л.а. Опел, респ. на бездействието на служители на
АПИ /Агенция „Пътна инфраструктура“/ не са правнорелевантни факти, които да обосноват
намаляване на обезщетението. Принос на пострадалия по см. на чл.51 ал.2 ЗЗ има само
когато пострадалият със собствените си действия или бездействия в нарушение на
регламентирани правила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат или увеличил
обема на вредите. Пострадалият не би могъл да отговаря за поведението на трети лица освен
в определени хипотези, в които сам съзнателно не се е поставил в риск.
В отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражение за противоправно
поведение на водача на другия участвал в инцидента автомобил Опел Астра и е
недопустимо за първи път да го въвежда във въззивното производство. Независимо от
посоченото по делото не са и събрани доказателства, които да обосновават виновно
поведение на водача на л.а. Опел, нито че поддръжката на пътната настилка има пряко
отношение за настъпване на пътния инцидент при така установения механизъм. Такъв извод
се изключва от приетата автотехническа експртиза, която по този въпрос е дала категоричен
отговор, че в този пътен участък асфалтовата настилка е била изправна. Ако бе установено
противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на АПИ в причинна
връзка с процесния инцидент /каквито доказателства няма/, то тези обстоятелства не са
основание за намаляване отговорността на застрахователя към трети увредените, тъй като в
този случай вредите ще са причинени от различни лица – деликвентът, чиято отговорност
4
обезпечава застрахователя -ответник и АПИ, в който случай тяхната отговорност ще е
солидарна по чл. 53 ЗЗД и увреденият ще може да претендира плащане на цялото дължимо
обезщетение от всеки от тях. Застрахователят на един от солидарно отговорните деликвенти
ще отговаря пред увредения за пълния размер на компенсацията и единствено по пътя на
регреса би могъл да уреди отношенията си с другия допринесъл за противоправния
резултат.
Следващият спорен въпрос поддържан в жалбите и на двете страни се отнася обема на
вредите и правилното приложение на чл.52 ЗЗД.
От приетата и неоспорена медицинска експертиза, се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищцата Р.К. /на 22г./е получила контузия в лумбалната област, счупвания
на ребрата - VI-VII-VIII и охлузвания по тялото. Проведено е консервативно лечение за
счупените три ребра, изразяващо се в покой и приемане на обезболяващи медикаменти и
напълно се е възстановила за период от 2месеца.
Пред първата инстанция са разпитани като свидетели Е., К. и В. – последните двама
баща и свекър на пострадалата, чиито показания следва да се ценят при условията на чл.172
ГПК в частта, в която кореспондират с изводите на медицинската експертиза. От
показанията им се установява, че освен физически болки и неудобства, пострадалата
допълнително била стресирана от невъзможността да гледа 2-месечното си бебе, психически
била много зле – страхувала се да се вози в автомобил, при вида на камион й прилошавало.
Показанията на св.Е., описващи пълната обездвиженост и зависимост на пострадалата в
продължение на месец /на легло/ не се кредитират, защото подобно състояние не отговаря
на вида на травмите и не намира подкрепа в изводите на медицинската експертиза.
Значително по-тежки травми в причинна вързка с инцидента е търпял пострадалия А.В.
/на 30г./ - счупване на ацетабулума /ямката на бедрената кост/ с луксация на тазобедрената
става; счупване в дисталния край на дясна предмишница с луксация на радиокарпалната
става, контузия и екскориации по тялото. От писмените доказателства и медицинската
експертиза се установява, че е извършено оперативно лечение по отношение и на двете
фрактури с кръвни репозиции и метални фиксации на костите. Според медицинската
експертиза възстановителният процес е продължил около една година и благоприятно
приключил със зарастване на счупените кости в областта на предмишницата, за разлика от
дясната тазобедрена става, където и понастоящем се наблюдава ограничена подвижност и
болезненост и се прогнозират неблагоприятни последици, отнасящи се до развитието на
посттравматична артроза и ендопротезиране.
Пострадалият В. освен силни болки непосредствено след инцидента и оперативните
интервенции, търпял и изключителни неудобства, за които обстоятелства показанията на
свидетелите освен еднозначни помежду си, кореспондират и с изводите на експертизата -
почти 4-ри месеца бил напълно обездвижен, не можел да сяда дори и в инвалидна количка,
започнал да се раздвижва след 4-тия месец с малки стъпки и двама души се налагало да му
помагат, защото бил над 100кг, прилошавало му, преминал на патерици, но с придружител
след 6-тия месец, защото дясната му ръка била счупена, като сам с помощни средства
5
започнал да се придвижва чак след 9-тия месец. И понастоящем имал оплаквания от болки и
подуване на крака, а според становището на лекуващите лекари за него вече бил
противопоказен физическия труд.
С оглед на идентично установените факти и обсъдените в тази връзка доказателства
настоящата инстанция приема въззивната жалба на ищците за частично основателна, а
насрещната жалба на застрахователя – за неоснователна.
При определяне паричния еквивалент на болките и страданията не са отчетени всички
обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с указанията в
ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни по въпроса
факти, но при определяне размер на обезщетението и за двамата пострадали не е отчел
всички утежняващи в случая обстоятелства. Получените травми от ищцата К. са
несъизмерими с тези на В. – фрактурираните ребра са лекувани консервативно, без
инвазивни по характер интервенции, няма остатъчни последици и възстановяването е
настъпило в рамките на сравнително кратък период от 2мес. Не са съобразени обаче
специфичните в случая субективни преживявания, очертаващи по–голям интензитет на
вредите и това са трудностите, свързани с невъзможността да обгрижва съвсем малкото си
дете /бебе на 2месеца/ и да разчита на помощ на трети лица както за себе си, така и за
детето. Поради това според настоящия въззивен състав справедлив размер на обезщетението
за ищцата К. би била сумата от 15 000лв, която освен на действително търпените болки и
неудобства, кореспондира и с обществено-икономическата ситуация на живот към момента
на увреждането /2019г./.
Същите изводи се следват и по отношение на обезщетението за неимуществени вреди
на ищеца В., който е получил много по-тежки по характер и последици травми – фрактури
на бедрена кост и дясна предмишница с луксации на ставите, т.е. в две различни
анатомични области, което практически е довело и до по–големи трудности при
раздвижването и възстановяването, претърпял е 2 хирургични операции /първата от които с
особена сложност и животозастрашаваща според изводите на в.л. С. заради изместването
на ставата и кръвоизлива в малкия таз/, предстоят нови интервенции, което е допълнителен
източник на болки и страдания. В продължение на 4-ри месеца е бил обездвижен, изцяло
зависим от чужди грижи дори за физиологичните си потребности, а самостоятелно без
придружител /но с помощни средства/ е започнал да се придвижва едва след 9-тия месец,
при общ възстановителен период от година. Периодът на възстановяване при ищеца В. е
продължителен и по време на него категорично се установява, че е бил с влошено качество
на живот. Като допълнителни утежняващи фактори следва да се съобразят и
неблагоприятните последици за здравето на ищеца /мъж в съвсем активна възраст на 30г/,
които продължават да съществуват – отоци, подувания в областта на увредения крайник,
неблагоприятната прогноза за почти сигурното /на 99% според вещото лице С./ развитие на
постравматична артроза, а от там и необходимост от ендопротезиране, както и
противопоказания за тежък физически труд и въобще за натоварване на крайника. С оглед
на всички тези обстоятелства настоящият състав приема, че справедлива компенсация за
6
претърпените физически и морални страдания би била сумата от 70 000лв.
Във връзка с последния спорен въпрос относно началния момент на лихвата за забава
от 27.06.2019г вместо определената от съда начална дата от 04.01.2020г. на осн. чл. 496, ал.1
КЗ. Новият кодекс въведе различни правила относно определянето на началния момент, от
който се дължи законната лихва. Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 от действащия
КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска
отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. В случая няма спор, че пострадалите са подали
заявление и предявили претенция за обезщетение на 4.01.2020г. и следователно лихва се
дължи от посочената начална дата на уведомяване на застрахователя до окончателното
изплащане. В този смисъл е становището на ВКС в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д.
№ 2466/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. В същото е прието, че „в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Предвид посоченото са неоснователни оплакванията на ищците против решението в тази му
част.
В обобщение на изложеното решението в обжалваните му отхвърлителни части ще
подлежи на отмяна за сумите от 5000лв и 20 000лв, представляващи разликите между
присъдените и признатите за дължими обезщетения за неимуществени вреди, като вместо
това ще се присъдят допълнителни главници в полза на ищците от 5000лв на Р.К. и 20 000лв
на А.В., ведно със законната лихва от 4.01.2020г. В останалите обжалвани части
/отхвърлителна и осъдителна/ решението ще подлежи на потвърждаване.
Подадената въззивна частна жалба от ищците чрез пълномощник адв.П.К. против
определение от 27.05.2021г по същото дело, с което е отхвърлена молбата на ищците за
изменение на решението в частта за разноските е допустима, а разгледана по същество-
основателна. В молбата си по чл.248 ГПК адв.К. е сезирала първата инстанция с искане за
допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв с доводи, че
размерите не са изчислени съгласно чл.2 ал.5 от НМАВ №1/2004г. в зависимост от броя и
вида на исковете за всеки от тях поотделно.
Първата инстанция е отхвърлила молбата по чл.248 ГПК със съображения, които не се
споделят от настоящата инстанция. Видно е, че предмет на разглеждане са били обективно и
субективно съединени искове, както следва:
от Р.К. в размер на 70 000лв за неимуществени вреди, за който материален интерес
според НМАВ № 1/2004г се дължи възнаграждение на адвоката в размер на 830лв + 3% за
горн. над 10 000лв или 2630лв с добавен ДДС 3156лв, като при този изход на спора /искът
уважен до размер от 10 000лв/ на адв. К. ще се следва възнаграждение в размер на 450,85лв.
7
от А.В. в размер на 90 000лв за неимуществени вреди, за който материален интерес
според НМАВ № 1/2004г се дължи възнаграждение на адвоката в размер на 830лв + 3% за
горн. над 10 000лв или 3230лв с добавен ДДС 3876лв, като при този изход на спора /искът
уважен до размер от 50 000лв/ на адв. К. ще се следва възнаграждение в размер на
2153,33лв.
от А.В. в размер на 6735,89лв за имуществени вреди, за който материален интерес
според НМАВ № 1/2004г се дължи възнаграждение на адвоката в размер на 701,51лв, а с
добавен ДДС - 841,81лв, като при този изход на спора ще се дължи пълния размер.
Общият размер за процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗАдв възлиза в размер
на 3445,99лв вместо присъдената от първата инстанция сума от 2532,07лв, което ще има за
последица отмяна на обжалваното определение за сумата от 908,79лв и допълнителното й
присъждане в полза на осъществилия правна защита адвокат.
По въпроса за разноските.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта му за
разноските с оглед различния правен резултат. Ищците са представлявани безплатно по чл.
38, ал.2 ЗАдв. от адв. П.К., на която ще се следва допълнително сумата от 1086,76лв,
представляваща разликата между присъденото възнаграждение от 3445,99лв и дължимото от
4432,75лв. В тежест на застрахователя-ответник ще следва да се присъди и допълнително
дължимата държавна такса на осн. чл.78, ал.6 ГПК в размер на 1000лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес /15 000 + 100 000 или 115 000лв/ и уважената, респ.
отхвърлена част на исковете. Ответникът е сторил и доказал разноски в общ размер на
1935лв /300лв д.т. и 1635лв адв. хонорар/, от които при този изход ще му се следват
разноски съразмерно на отхвърлената част на жалбите на ищците или в размер на 1261,95лв,
които ще се възложат на ищците в размер на 336,52 на А.В. и 925,43лв на Р.К..
Ищците са представлявани от адв. П.К. при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв, като при
този изход на спора ще се следва адвокатско възнаграждение в размер на 999,12лв с ДДС. В
тежест на ответника ще се присъди дължимата на осн. чл. 78 ал.6 ГПК държавна такса върху
уважената част на исковете на ищците, които са освободени лица по чл.83, ал.2 ГПК - в
размер на 500лв.
С оглед на изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение по гр.д. № 125/2020г. на Благоевградски окръжен съд в
обжалваната му отхвърлителна част за сумите 5 000лв и 20 000лв, представляващи
8
разликите между присъдените в тежест на ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* обезщетения за
неимуществени вреди на Р. Р. К. в размер на 10 000лв и на А. А. В. в размер на 50 000лв и
установените за дължими от 15 000лв и 70 000лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* да заплати на Р. Р. К. ЕГН ********** и
А. А. В. ЕГН **********, двамата с адрес с.***, общ.*** допълнително сумите от 5000лв на
първия от тях Р.К. и 20 000лв на втория А.В., представляващи разликите между присъдените
от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП на
19.06.2019г от 10 000лв и 50 000лв и установените за дължими от 15 000лв и 70 000лв,
ведно със законната лихва върху допълнително присъдените главници от 04.01.2020г. до
окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д. № 125/2020г. на Благоевградски окръжен съд в
останалите обжалвани /осъдителни и отхвърлителни части/.
ОТМЕНЯ определение от 27.09.2021г. по гр.д. № 125/2020г. на Благоевградски
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на А.В. и Р.К. чрез адв.П.К. по чл.248 ГПК за
допълнително присъждане на разноски – възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв, като вместо
това
Осъжда ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат П. К. сумата от
908,79лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. в размер на 2532,07лв и установеното за дължимо от
3445,99лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат П. К. сумата от
1086,76лв – допълнително дължимо възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред първата
инстанция при този изход на спора и 999,12лв – възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Р. К. и А. А. В. да заплатят на ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* сумите в
размер на 925,43лв – първия от тях и 336,52лв – втория, представляващи разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД ЕИК ********* да заплати по сметка на САС
допълнително дължимата държавна такса в общ размер на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК, а в частта, в която се отменя определението по чл.248 ГПК е с характер на определение
и подлежи на обжалване в 1-седмичен срок.
9
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10