О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2021 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм.дело № 1816 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр.§2 ДР на ДОПК, вр. чл.41,
ал.3 от ДОПК.
Образувано е по молба на ТД на НАП-Варна за изменение на
Определение № 2094/20.08.2021г. в частта за разноските по съображения, че определеният размер за
адвокатско възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и
правна сложност на делото. Прави се искане разноските за адвокатско възнаграждение
да бъдат редуцирани до минималния размер от 300лв. по чл.9, ал.1 от Наредба №
1/2004г.
Във връзка с предоставената възможност е постъпило становище от
„Изток инвест 3000“ ЕООД, с което навежда доводи за недопустимост, респ. за
неоснователност на искането. Конкретно сочи, че правото да се иска намаляване
на разноските поради прекомерност в случая е преклудирано, тъй като ответникът не е направил възражение за прекомерност едновременно с
изпращане на жалбата до съда. В тази връзка сочи, че доказателствата за
сторените разноски са представени с жалбата, последната е подадена чрез
административния орган, поради което същият е имал възможност да изрази
становище по тях. В случай, че съдът приеме искането за допустимо, то неправилно ответникът
иска разноските да бъдат определени по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения, т.к. по арг. по арг. от §1 от ДР на
Наредба № 1 по аналогия възнаграждението следва да се определи по реда на чл.7, ал.1, т.5 от Наредбата, която за охранителните
производство и за производствата по обезпечаване на доказателства предвижда
минимално възнаграждение в размер на 500лв. По изложените съображения твърди,
че заплатеното адвокатско възнаграждение е в съответствие с предвидения от
минимален размер, поради което искането за неговото намаляване е неоснователно.
Във връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
намира следното:
С Определение № 2094/20.08.2021г. съдът
е уважил жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, като е отменил действия за обезпечаване на доказателства обективирани с протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0048770/21.07.2021г. на старши
инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени
с Решение № 148/05.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
В конкретния случай искането по молбата на ТД на НАП - Варна за изменение на така постановеното определение в частта за разноските, е
мотивирано с прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Тъй като производството по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК не се провежда в
открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се направи възражението
по чл.78, ал.5 от ГПК и ответната страна не е изразявала становище по жалбата. С писмо вх.№ 12189/17.08.2021г. на основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК само е представена
жалбата, ведно с административната преписка, като в производството по чл.41,
ал.3 от ДОПК съдът не е длъжен да указва срок за отговор. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е допустимо да се направи по реда на чл.248 от ГПК,
поради което искането е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно, тъй като
изплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение е
определено в предвидения по Наредбата минимален размер.
Неоснователно ТД на НАП-Варна твърди, че в случая размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл.9, ал.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - за изготвяне на жалба без
процесуално представителство.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела са предвидени в чл.8 от Наредбата, като тези по делата без
материален интерес, са регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по
чл.41, ал.3 от ДОПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7,
приложима е разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е
500лв.
Отделно, дори да се приеме че хипотезата на чл.41, ал.3 от ДОПК не се
обхваща от правилото по чл.8, ал.3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на
Наредбата, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 от Наредбата, според
която за охранителни производства и производства за обезпечаване на
доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв.
По изложените съображения искането за изменение на Определение № 2094/20.08.2021г. в частта за
разноските следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 2094/20.08.2021г. в частта за
разноските
Определението съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.41, ал.3 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: