05.01.2022 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При секретар Ваня
Костова и прокурор…………., като като разгледа
докладваното от съдия Бозукова административно дело № 370 по описа на 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във
връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
А.М.А. ***, подадена чрез адв. Х.Х.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000145
от 04.10.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр.Сливен, с която му е наложена
ПАМ по чл. 171, т.1, буква
"а" ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
отпадане на основанието за това.
В жалбата се твърди, че
заповедта е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена в
нарушение на административно производствените правила и материалния закон.
Претендира се отмяна на административния акт.
В съдебно заседание
оспорващия своевременно и редовно призован не се явява. Представлява се от процесуалния
си представител - адв. Х.Х. ***, който поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административният орган -
Началник РУ към ОД на МВР Сливен, се представлява от процесуален представител –
гл. юрисконсулт Кр. Б., която оспорва жалбата. Сочи,
че процесната ЗПАМ е издадена след като са събрани доказаткелства
– епикриза от проведено на оспорващия в МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД гр.Сливен, от която е било видно,
че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за годност на водачите
на МПС, с оглед на което при условията на обвързана компетентност напълно
законосъобразно Началникът на Сектор "Пътна полиция" е издал
оспорвания административен акт. Сочи, че към момента на приклюване
на устните състезания СУМПС е върнато на водача и моли за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на делото поради липса на правен интерес.
Алтернативно претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен съд
Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното:
По делото не е спорно,
че оспорващият А.М.А. притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ № *********, валидно до 04.02.2031 г., с придобита категория
В, съгласно протокол № 19 от 11.01.2005 г. и удостоверение за п. г. № 641029 от
20.07.2020г., валидно до 20.07.2021 г../л.44/.
На 02.10.2021г. в РУ
Сливен е образувано ДП № 1301/2021г. за това, че на същата зата
около 04.45ч. в района на язовир „Асеновец“ е проявена ж. към г. ж., като с лек
автомобил у. е п. и у. к.. На основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – наличие на
данни за съпричастност към извършеното деяние, оспорващият А. е з. за срок от
24 часа. В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели и събрани
писмени доказателства - епикриза от проведено на оспорващия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен, от която е видно, че в периода
23.01.2019г. до 29.01.2019г. в отделение по П. към лечебното заведение е
проведено л. на А. с д. – Б…, както и удостоверение за извършен преглед от п. от
02.01.2019г. и поставена д. „Р. д. р.“.
По делото са приобщени
протоколи от разпити на свидетели - Р. А. и М. Ч., от които се установява, че
оспорващият А. с. от п. з. от около 10 години, л. л. му е д-р Р. П. и към
02.10.2021г. е бил в к., не се ч. д. и не п. п. му л..
Във връзка със събраната
информация от полицейски инспектор при РУ Сливен до Началник РУ Сливен е
изготвена докладна записка изх.№ 25052/03.10.2021г. за преценка по
компетентност, относно наличието на основания за прилагане на ПАМ на осн. чл. 171, т.1 от ЗДвП.
Със Заповед №
21-1670-000145/04.10.2021г. на Началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен по
отношение на оспорващия А. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, буква
"а" ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанието за това. Като фактическо основание за издаване на заповедта, адм.
орган е посочил следното: "епикриза за проведено
л. на оспорващия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД
гр.Сливен, от която е видно, че в периода 23.01.2019г. до 29.01.2019г. в
отделение по П. към лечебното заведение е проведено л. на А. и м. у. за
извършен преглед от п. д-р Н. Н. от 02.01.2019г. на А. е поставена д. „Р. д. р.“.
Заповедта е връчена
лично на А. на 07.10.2021 г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата,
а жалбата му е подадена в Адм. съд - Сливен с вх.№ 3654 от 20.10.2021 г. /л.2/
По делото е приобщено м.
у. за извършен преглед от п. д-р Н. Н. от 14.10.2021 г. като на А. е поставена
д. „П. з.“.
По делото е приобщено
удостоверение за п. г. № 739638 от 20.11.2021г., валидно до 20.11.2022 г.,
съгласно протокол № 118/20.11.2021г. на „ДКЦ-Сливен“ ЕООД. /л.35-л.36/
По делото е приобщена
заповед № 21-1670-000145/04.10.2021г. с отбелязване върху нея, че СУМПС е
върнато на водача А. на 24.11.2021г. /л.48/.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Противно на становището на
административния орган съдът следва да отбележи, че независимо, че към момента
на приключване на устните състезания СУМПС е върнато на оспорващия, той в качеството му на адресат
на акта, с който се засягат
негови права в определен времеви период, има право
и интерес да установи дали приложената
ПАМ е била законосъобразна и в случай, че са налице основания и съдът отмени
същата, да претендира обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен
административен акт.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на
осъществявания съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1670-000145 от 04.10.2021 г. на Началник РУ към ОД
на МВР гр.Сливен, с която на А.А. е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква
"а" ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на
основанието за това.
Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е
издадена от компетентния за това орган – Началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен
оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед рег. № 343з-86/20.01.2017г. на Директора на ОД на МВР
–Сливен.
Заповедта е издадена в
писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за
издаването й, т.е. съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Спазени са разпоредбите на
материалния и процесуален закон.
Като правно основание за
издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, буква
"а" ЗДвП, съгласно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или п. изисквания
- до отпадане на основанието за това.
При наличието на медицински
документи – епикриза и м. у., сочещи, че оспорващият
с. от п. з. „Р. д. р.“, както и от
дадените в хода на досъдебно производство свидетелски показания, от които се
установява, че оспорващият в момента не се л. и не п. п. му м., административният
орган, в рамките на обвързана компетентност, е приел, че оспорващият, към този
в момент, не отговаря на медицинските или п. изисквания за водач на МПС и е издал
оспорената ПАМ до отпадане на основанието за това.
В настоящият случай
принудителната административна мярка не е била наложена след извършена на
оспорващия проверка на пътя, при която да е констатирано поведение в отклонение
на п. изисквания, а поради постъпилите в хода на образуваното досъдебно
производство сведения, сочещи на обосновано предположение, че лицето няма п. г.
да управлява моторни превозни средства. Разпоредбата на чл. 171, т.1,
б."а" ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на
водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник.
Основната цел на закона е осигуряване безопасността на движението и щом за
прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на п. негодност от лица
без специални знания, по аргумент за по-силното основание, това е възможно и
когато негодността е установена от експерт. В случая в представеното пред
административния орган м. у. от 02.01.2019г., изготвено от п. д-р Н. Н. от
„Амбулатория за специализирана медицинска помощ- д-р Н. Н.“– се сочи, че А.А. има н. п. з. – „Р. д. р.“, посочено в Приложение № 1 към чл. 4,
ал.2, т.24 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност
към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории. От представената пред административния орган епикриза
от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ също се установява, че
оспорващият А. е пролежал в периода
23.01.2019г. до 29.01.2019г. в отделение по п. с д. „Б..- с. е. м.“.
Както бе посочено
по-горе по смисъла на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на оспорения
административен акт с материалния закон следва да се прецени към момента на
издаването му. Релевантния за приложението на чл. 171, т.1,
б."а" от ЗДвП юридически факт е фактът, че лицето не отговаря на
медицинските или п. изисквания, обстоятелство, което в случая е констатирано по
установения ред и което в условията на обвързана компетентност задължава
административния орган да наложи процесната ПАМ. В посочената хипотеза не се
изисква лицето да е р. в съответно медицинско заведение. Напротив, смисълът на
мярката е постигането на защитен и превантивен ефект и всяко последващо
развитие в здравния статус на съответното лице ще има отношение единствено към
наличието на предпоставките за отпадане на приложението й.
В хода на производството
на оспорващия бе дадена възможност да обори твърденията на адм. орган, че не са
били налице предпоставките за отнемане на свидетелството му за правоуправление.
Представените в хода на съдебното
производство доказателства - м. у. от 14.10.2021г., изготвено от п. д-р Н. Н. и
удостоверение за п. г. № 739638/20.11.2021г., издадено от „ДКЦ 1 Сливен“ ЕООД
гр.Сливен не променят извода на съда за законосъобразност на процесната ПАМ, към момента на издаването й. В случая е
видно, че последващата оценка на п. лаборатория към
„ДКЦ 1 Сливен“ ЕООД гр.Сливен е след прилагането на спорната ПАМ, поради което
тя не може да обоснове извод за материална незаконосъобразност на заповедта.
Освен това ПАМ е
предвидена не само в обществен интерес, но и в интерес на водача, спрямо когото
е приложена. Това е така, защото с налагането й се цели опазване живота и
здравето на всички участници в движението. Поради това, не може да се възприеме
довода на оспорващия, че с налагането на ПАМ се възпрепятства упражняването на
негови права, свързани с притежаваното СУМПС.
Водачите, на които
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по
реда на чл. 171, т. 1, буква
"а" от ЗДвП следва да преминат през п. и. по реда на чл. 1, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за п. г. и условията и
реда за провеждане на п. изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства, на водачи на
моторни превозни средства и на председатели на изпитни комисии. При п.
изследване се прави оценка за състоянието на п. качества на изследваното лице и
съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална
група и се прави прогноза с вероятностен характер за п. годност на лицето за
съответната цел за определен период от време, какъвто в случая е давана на А.
от 1 година. С налагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,
б."а" ЗДвП временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства,
именно за да бъде установено по предвидения в закона ред наличие на всички
медицински или п. изисквания за правоспособността на водача. Поради това
представеното по делото удостоверение за здравословното състояние на А. с № 739638/20.11.2021г.,
издадено в съответствие с чл. 7, ал.4 и 5 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г. не е достатъчно основание за отмяна на приложената ПАМ.
Доколкото приложението на процесната ПАМ е регламентирано от законодателя под прекратително условие – "до отпадане на основанието за
това", то процесното удостоверение следва да бъде разглеждано както бе
посочено единствено като основание за прекратяване на действието й. В този
смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение № 1386 от 1.02.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 10386/2018 г., VIII о.
С оглед изложеното се
налага извода, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно издадена е от
компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на
закона, поради което същата е законосъобразна.
Депозираната жалба се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
на оспорващия не се следва присъждане на направените разноски. Такива от органа
не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000145
от 04.10.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР Сливен, с която му е наложена ПАМ
по чл. 171, т.1, буква
"а" ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
отпадане на основанието за това, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172 ал.5 изр.2 от ЗДвП.
Решението да се съобщи
на страните по реда на чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: