Р Е
Ш Е Н И Е
№ 107
гр.Сливница 26 ноември 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №632 по описа на съда за 2017 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, „Б.Е.Н.Д.К.” ООД, ЕИК **** със съдебен
адрес ***, чрез пълномощника юрк.А.Д., е предявил против Б.А.Г. иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, с който моли
да бъде установено по отношение на ответника, съществуването на вземания в
полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 540/2017г. по описа на РС-Сливница. Претендира разноските както по
заповедното производство, така и по настоящото.
В исковата си молба твърди, че с ответника са били
обвързани със сключен между тях договор за кредит № max_300005011/23.03.2017г.
за сумата от 750,00лв., като са договорили начина на връщане. Твърди, че е
отпуснал договорената сума, а ищецът не е изпълнил задължението си , за което
са подали заявление за издавене на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и съдът им е издал такава. Ответника е възразил в срок, поради и което
предявяват настоящия иск.
Към исковата молба ищцовото дружество представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не
се явява, не се представлява.
Ответникът, Б.А.Г., чрез пълномощника си е
представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК с който оспорва като
неоснователен предявеният иск. Твърди, че никога не е искала и получавала
кредит по цитираният договор. Твърди, че за случая е сигнализирала органите на
СДВР, т.к. данните й са използвани без нейно знание и съгласие. В съдебно заседание се явява лично и с адв.Н.-САК,
поддържа изложеното в писмения отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
Представена е договор за кредит № max_300005011/23.03.2017г.сключен
съгласно разпоредбите на Закона за за предоставянето финансови услуги от
разстояние между „Б.Е.Н.Д.К.” ООД, ЕИК **** , кредитор и Б.А.Г.,
кредитополучател, по силата на който, ищецът е предоставил на парична сума в
размер на 500,00лв., която кредитополучателят да върне при условията на
договора. Съгласно договора, кредитополучателя се задължава да върне заемната
сума, съгласно погасителен план , ведно с годоворената лихва на три вноски
както следва : 150,00лв. на 20.04.2017г.; 300,00лв. на 20.05.2017г. и 300,00лв.
на 20.06.2017г. видно от преддставеният договор, при одобряване на заявката
наза кредит, кредитора се задължава да преведе сумата по банкова сметка : *** ***вора
титуляр- ответницата. Липсва подпис за получател.
Представена е и е приета като доказателство по
делото служебна бележка от „И.А.Б.” АД, от която е видно че на 22.03.2017г. е
открита сметка с IBAN ***, с титуляр – Т.Р.Т.. На същата дата в 14,13ч., Т. е
изтеглила от нея сумата от 1000лв.
Представени са доказателдства, че е образувано и
се води досъдебно производство № 5391/207г. по описа на СДВР,
пр.пр.№14848/2017г. по описа на СРП във връзка със сключеният между страните
договор за кредит № max_300005011/23.03.2017г.Към момента на представяне на
удостоверението от СРП, по наказателното производство няма лице, привлечено в
процесуалното качество на обвиняем.
На 02.08.2017г., ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника, ответник по
настоящото дело , Б.А.Г.. Въз основа на подаденото то ищеца заявление, е
образувано ч.гр.д.№ 540/2017г. по описа на РС-Сливница, по което на 09.08.2017г.,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Б.А.Г., на 15.08.2017г.
и на 18.08.2017г., същият е подал възражение срещу нея на основание чл.414 от ГПК. Кредиторът, настоящ ищец е уведомен за подаденото възражение на 29.08.2017г.,
и на 08.09.2017г. е представил доказателства за предявеният от него иск по реда
на чл.422 от ГПК.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация с чл.79 ал.1 и
чл.86 ЗЗД. Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което за
ищеца е достатъчно да докаже че вземането, което претендира съществува.
По отношение на главния иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното: В тежест на доказване на ищцовата
страна е проведе пълно главно доказване относно обстоятелството за наличието
валидно облигационно отношение между него и ответника, както и неизпълнение от страна
на ответника на задълженията му възникнали във връзката с облигационното му отношение с ищеца. Съгласно представеният договор за кредит №
max_300005011/23.03.2017г., между „Б.Е.Н.Д.К.” ООД, ЕИК ****, кредитор и Б.А.Г.,
от който ищецът твърди че черпи правата си, за сключването му страните
използват изключително средства за комуниекация от разстояние – чл.1. В същият,
е посочена банковата сметка, по която ще се предоставят следствата отпуснати в
кредит след одобряването му. В конкретният случай, бе доказано, че посочената в
процесния договор банкова сметка ***, а трето лице, неучастващо в
производството. На следващо място, нито в хода на заповедното производство,
нито в настоящото, ищецът е представил доказателства, че е превел по цитираната
в договора сума. Ето защо, съдът намира, че липсват доказателства за възникнали
валидни облигационни отношения между страните в настоящото производство, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид изхода по главния иск, то недоказани са и
исковете с правно основание чл.86 ЗЗД, за присъждане на лихви в полза на ищеца,
поради и което следва бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените
деловодни разноски в общ размер на 315,00 /триста и петнадесет
лева / лв. , от които 300,00лв.- адвокатско възнаграждение и 15,00лв. за съдебно
удостоверение, съгласно представеният списък съобразно чл.80 , ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният от „Б.Е.Н.Д.К.” ООД, ЕИК **** със съдебен адрес ***, чрез пълномощника юрк.А.Д., иск за признаване за установено, по
отношение на Б.А.Г. с ЕГН: **********
***, съществуването на вземания в полза на ищеца, по договор за кредит №
max_300005011/23.03.2017г. в размер на 750, 00лв. главница, ведно със законната
лихваот 02.08.2017г., както и сумите от 25,00лв разноски по делото за държавна
такса и 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 540/2017г. по описа на РС-Сливница
ОСЪЖДА „Б.Е.Н.Д.К.” ООД, ЕИК **** със
съдебен адрес ***, чрез пълномощника юрк.А.Д. да заплати на Б.А.Г. с ЕГН: **********
***, сумата от 315,00 /триста и
петнадесет лева / лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
Районен съдия: