Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….04.2018г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март две
хиляди и осемнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 922 по описа за 2016 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 922/2016г. по описа на ВОС е образувано по молба на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, представлявана от В. М. С.
– гл.изпълнителен директор и Д.Н.Н., чрез юрисконсулт М.Б., с която срещу Г.М.К.
с ЕГН ********** и П.Н.К. с ЕГН **********,***.Д.С.11 е предявен установителен иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено между страните, че
ответниците, в условие на солидарност дължат на ищеца по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.07.2008г.
и Допълнително споразумение от 14.04.2014г. към него, на сумите, както следва:
-
151 362.24
лева - главница;
-
21 025.65 лева
– договорна лихва за периода от
15.06.2014г. до 26.11.2015г.
включително;
-
3 192.46
лева - санкционираща лихва за периода от 11.09.2015 г. до 26.11.2015 г.
включително;
-
1 688.42
лева – заемни такси
-
законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2015г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми има издадена заповед № 7496/02.12.2015г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 14692/2015г. на ВРС, ХX състав.
Ищецът
настоява ответниците да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК ********* всички направени по настоящото дело
разноски, включващи платена държавна такса, довнесена за разглеждане на
исковата молба, съгласно чл.415, ал. 1 от ГПК; юрисконсултско възнаграждение,
както и всички други разноски в хода на настоящото производство (възнаграждение
на вещо лице и др.).
В
исковата молба се излага, че по силата на сключен договор за кредит от
29.07.2008г. банката е предоставила на кредитополучателя Н.П.К., сумата от 159 000
лева със срок и условия, подробно описани в договора. Излага доводи за начина
на формиране на лихвения процент по договора, който към датата на сключването
му възлиза на 8.29%. Излага, че на 18.10.2011год. между банката и Н.К. е
сключено допълнително споразумение към договора за кредит от 29.07.2008г., а на
26.03.2014г. е депозирана молба от Г.М.К. и П.Н.К. за заместване в дълг на
кредитополучателя, в качеството на наследници на последния, както и искане за
преструктуриране на кредита. Сочи се, че на 14.04.2014г. между Банка ДСК и Г.М.К.
и П.Н.К. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит от
29.07.2008г. за остатъка от дълга в размер на 154 520 лв. и е уговорен начинът
на погасяване на задължението. Твърди, че поради допусната забава в плащането
на дължимите вноски повече от 90 дни, кредиторът е изпратил нотариална покана
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Излага, че с нотариална покана
с изх. №05846/17.08.2015г. чрез нотариус И.М.с рег. №195 с район на действие РС
гр. Варна, получена на 28.08.2015г. Г.К. лично е уведомена за предсрочната
изискуемост, а с нотариална покана изх. №05847/17.08.2015г. до П.К. на същия
нотариус, е връчена на 28.08.2015г. на Г.К.
– майка със задължение да предаде на адресата. Поради това на 10.09.2015г. дългът
е обявен за предсрочно изискуем на осн. раздел VII „Отговорност и санкции”
т.20.2 от условията към Допълнително споразумение от 14.04.2014г. към договора
за жилищен кредит. Предвид на това на 27.11.2015г. „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК
********* е подала заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г.М.К. и П.Н.К.,***, по извлечение от сметка за парични
задължения на длъжниците по сключен Договор за кредит от 29.07.2008г.,
допълн.споразумение от 18.10.2011г. и допълн.споразумение от 14.04.2014г., в размер
на следните суми: сумата от 151 362.24 лева, представляваща дължима главница по Договора за кредит и
допълн.споразумения към него; сумата от 21 025.65 лева – договорна лихва
за периода 15.06.2014г. - 26.11.2015г.; сумата от 3192.46 лева - санкционираща
лихва за периода 11.09.2015г. - 26.11.2015г. и сумата от 1688.42 лева– заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 27.11.2015г. до окончателното й изплащане. С оглед
подадено възражение от длъжниците е инвокиран правния му интерес за предявяване
на иска. С исковата молба е релевирано искане за спиране на образуваното
производство на осн. чл.229,ал.1 т.4 ГПК до приключване производството по гр.д.
№2957/2016г. по описа на ВРС.
В срока по чл.367 ГПК ответникът Г.М.К., чрез адв. И.Р. подава писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковата претенцията на ищеца. Твърди, че
допълнителното споразумение от 14.04.2014г. между нея и ищеца, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е недействително,
поради противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на основание за
сключването му. Сочи, че във връзка с така наведените твърдения за
недействителност е предявен иск, по което е образувано гр. д. № 2957/2016г.,
изпратено по подсъдност на ВОС. Излага, че в соченото производство е предприето
оспорване истинността и на „декларация за гражданско състояние и свързани лица
от 26.03.2016г.”. Не оспорва наличието на предявен инцидентен установителен иск
от страна на банката за прогласяване нищожността на отказите от наследство,
направени от Г.М.К. и П.Н.К.. Счита, че е налице неяснота относно датата на
обявяване предсрочната изискуемост – 10.09.2015г., 18.08.2015г. или
28.08.2015г. С тези доводи оспорва дължимостта на претендираната договорна
лихва за периода 15.06.2014г. – 26.11.2015г. за сумата от 21025.65 лева и
санкционираща лихва в размер на 3192.46лв. за периода от 11.09.2015г. –
26.11.2015г. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски. Направено е искане за спиране на производството по делото до
приключване на производството пред ВОС.
В срока по чл.367 ГПК ответникът П.Н.К.,
чрез адв. Г.Я. ангажира писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата
претенцията на ищеца, като излага твърдение за недоказаност на исковата
претенция, неяснота относно датата на настъпване изискуемостта на вземането.
Излага аналогични на първия ответник възражения относно действителността на
процесното споразумение от 14.04.2014г. Прави искане за спиране на
производството.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, в която конкретизира иска си и репликира
възраженията на ответниците. Конкретно сочи за дата на предсрочна изискуемост
10.09.2015 г. с твърдение за надлежно връчване на поканите на 28.08.2015г.
Поддържа искането за спиране на производството.
Ответниците, чрез процесуални представители,
са подали и отговори на
допълнителната искова молба, с който поддържат направените срещу иска
възражения, не се оспорват истинността на представената нотариална покана и
уточняват преюдициалното производство - т.д. №1077/2016г. по описа на ВОС, с
което двойната размяна на книжа е приключила.
След преценка на събраните писмени доказателства,
заключението на вещото лице и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца
по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417,
т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 14692/2015г. по описа на ВРС, по което съдът е
издал заповед № 7496/02.12.2005г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Длъжниците Г.М.К. с ЕГН ********** и П.Н.К. с ЕГН
**********, са осъдени да
заплатят при условията на солидарност,
следните суми, произтичащи от Договор
за жилищен и ипотечен кредит от 29.07.2008г. и Допълнително споразумение от
14.04.2014г. към него : 151 362.24 лева - главница; 21 025.65 лева –
договорна лихва за периода от 15.06.2014г. до 26.11.2015г. включително; 3 192.46 лева - санкционираща лихва за периода от 11.09.2015 г. до 26.11.2015 г.
включително; 1 688.42 лева – заемни
такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2015г.
(датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното изплащане на вземането. Присъдена е
внесената държавна такса в размер на 3 545.38 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 826.84 лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
Въз основа на
издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№712 с район на действие ОС Варна е образувано
изп.д.№ 20167120400763 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците
подават възражение против заповедта за изпълнение,
като съгласно указанията на ВРС, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 5078 от 21.03.2014г., изд. от
Община Варна, р-н Приморски, се установява, че ответниците Г.М.К. и П.Н.К. са наследници – съпруга и син
– на Н.П.К.,***, починал на 05.03.2015г.
Не се оспорва от ответниците, че по силата на сключения Договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.07.2008г.
между техния наследодател и ищеца по делото е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която „БАНКА ДСК” ЕАД,
в качеството на кредитор, е изпълнило задължението си да отпусне Н.П.К., в
качеството на кредитополучател, кредит в размер на 159 000 лева за
закупуване на жилище. Договорено е кредитът да бъде издължен за 300 месеца при
лихвен процент от 8.29 %. Паричното задължение е обезпечено с договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на Н.П.К. и Г.М.К.. На 18.10.2011г. между
страните по договора е сключено допълнително споразумение, с което размера на
договорната лихва е променен на 9.29 % и е уговорена крайна дата на погасяване
на дълга – 14.08.2033г.
След смъртта на кредитополучателя
Н.П.К., между банката, като кредитор, и наследниците Г.М.К. и П.Н.К.,
като кредитополучателя,. е сключено допълнително споразумение към договора за
кредит от дата 14.04.2014г. Страните са договорили начин на погасяване на
остатъка от задължението по основния договор от 29.07.2008г. в размер на
154 520 лева. Предвиден е гратисен период за издължаване на главница и
лихва, както и размер и падеж на месечната погасителна вноска.
Кредитополучателите са приели, за което са положили подписи, Общите условия на
банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити версия януари 2014г.
Съгласно т.20.2 от ОУ към договора при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
По искане на ищеца с оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса и вмененото му задължение
да докаже иска по основание и размер по делото е назначена съдебно-счетоводната
експертиза, чието заключение като изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания и при липса на данни за пристрастност към страните по
спора, съдът кредитира изцяло. От заключението на ССчЕ се установява, че целият
размер на отпусната сума от 159 000 лева е постъпила по разплащателната
сметка на кредитополучателя на дата 05.08.2008г. С вальор 06.08.2008г. и
основание усвояване на кредит в брой е изтеглена сумата от 100 000 лева, а
на 07.08.2008г. е изтеглена сумата от 41 000 лева. При извършената справка
в счетоводството на ищеца е констатирано, че не винаги е извършвано погасяване
на месечните вноски, съгласно уговорените с погасителния план срокове. До
23.12.2014г. отв.Г.К. редовно е погасявала задълженията под договора при
условията на допълнителното споразумение от 14.04.2014г. до дата 23.12.2014г., когато е погасена
дължимата месечна вноска с падеж 14.11.2014г. напълно и частично е погасена
вноската с падеж – 14.12.2014г. С дата 23.10.2015г. банката служебно прехвърля
от разплащателната сметка на Г.К. сума в размер на 591.90 лева за частично погасяване
на месечна вноска с падеж 14.12.2014г.
Вещото лице констатира, че към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 27.11.2015г. – са налице падежирали
и непогасени вноски по главницата в общ размер от 151 362.24 лева;
договорни лихви, считано от 15.06.2014г.
да 26.11.2015г. в размер на 21 025.64 лева и санкционираща лихва за
периода от 11.09.2015г. до 26.11.2015г. – в размер на 3 192.46 лева. Експертът докладва, че банката е начислила,
съгласно Тарифата за такси по жилищни и ипотечни кредити такса за управление в
размер на общо 1 249.46 лева /за 2014г. и за 2015г./; застрахователна
премия на основание застрахователни полици от 26.04.2014г. и от 27.05.2015г.
общо в размер на 318.96 лева и такса изискуемост на кредита в размер на 120
лева на 10.09.2015г. или обща такси от 1 688.42 лева. В обобщение, вещото лице установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК, по счетоводни данни на банката непогасените задължения за главница,
договорна лихва, наказателна лихва и такса за имуществена застраховка по
процесния договор са в размерите, за които е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателите.
След преустановяване на плащанията банката е
упражнила правото си по чл. 20.2 ОУ на договора, като е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради
неизпълнение. На кредитополучателите са връчени покани – уведомления за обявената
предсрочна изискуемост, като им е указано да заплатят всички дължими суми по
кредита. Връчването на уведомлението лично до Г.М.К. е осъществено с нотариална
покана рег.№ 5493 том 2 акт 85 по описа на Нотариус № 195 на НК с район на
действие РС Варна, на дата – 28.08.2015г.. На същата дата е получена и
нотариална покана за обявената предсрочна изискуемост на кредита с рег.№ 5496
том 2 акт 86 по описа на Нотариус № 195 на НК с район на действие РС Варна,
изпратена до длъжника П.К. и получена от Г.К. със задължение да я предаде на
адресата.
На осн.чл.297 от ГПК настоящият състав следва да съобрази влязлото в сила решение по т.д.№1077
по описа на ВОС за 2016г., по силата на което са обявени за недействителни
отказите от наследството по реда на чл.52 от ЗН, заявени пред ВРС от Г.М.К. и П.Н.К., по
отношение на наследството, останало след смъртта на техния наследодател Н.Петров К., поч. на 05.03.2014г., вписани в
особената книга на ВРС под №№42/2015г. и 43/2015г., както и са отхвърлени като
неоснователни предявените от Г.М.К. и П.Н.К. срещу БАНКА ДСК ЕАД, искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на
допълнително споразумение към договор за кредит 17/15972009 от
29.07.2008г., сключено на 14.04.2014г.
поради противоречие на закона, в евентуалност поради невъзможен
предмет и липса на правно основание за сключването му.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по
договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и настъпилата и
обявена на длъжника изискуемост на цялото задължение. Ответниците следва да установят правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.
Установи се
допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение
от длъжниците в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска
в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
С влязлото в сила
решение по т.д.№1077 по описа на ВОС за 2016г. е прието, че сключеното
допълнително споразумение има установително действие за размера на кредитния
дълг в наследствената маса на длъжниците. С анекса страните са обективирали волята си по
кредита за частичен отказ на кредитора от вземане за наказателни лихви,
капитализиране на заварените и изискуеми договорни лихви и договаряне на
гратисен период с нов погасителен план. Прието е, че с осъществените правни
действия съставляващи преструктуриране на кредитна експозиция по смисъла
на чл. 13, ал.1 Наредба № 9/03.04.2008 год. /отм., бр. 40
от 13.05.2014 г./,
първоначалните условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от
банката към длъжника. Същите са с предмет трансформирането на просрочената
главница в редовна, отпадане на дължимост на наказателни лихви, предоставяне на
гратисен период и пр. Сключеното допълнително споразумение е действително и има
правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, още повече, че споразумението
е сключено без изрично посочване, че физическите лица заместват длъжника /респ. неговите призовани към наследяване
наследници/ и същия/същите се освобождават от отговорност. В този смисъл следва да се приеме, че
договарянето с физическите лица е осъществено в качеството им на универсални
правоприемници на кредитополучателя.
С оглед
спецификата на облигационното отношение, от което произтичат претендираните от
ищеца права, то съдът е длъжен служебно да се произнесе относно наличието на
елемента от фактическия състав на заявената претенция, отнасящ се до
реализиране на предпоставката по чл.418, ал.3 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, което произтича от договор за б. кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискумост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния
случай се установява, на първо място, че са налице обективните факти,
обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, тъй като още към датата на
получаване на поканата за доброволно плащане на 28.08.2015г. ответниците са в
просрочие по отношение на главница и договорна лихва, считано от 23.12.2014г.,
т.е. налице е забава повече от 90 дни от падежа на задълженията. На следващо
място, банката е изпълнила задължението да съобщи на кредитополучателите, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с редовно връчване
на уведомленията на дата 28.08.2015г., от която е налице предсрочна изискуемост
на целия кредит. Същата предшества момента на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК – 27.11.2015г.
Със заключението
на вещото лице по назначената ССчЕ е установен размера на дълга по отношение на
главницата за периода на исковата претенция, който кореспондира с този по
заповедта на незабавно изпълнение.
По отношение на
дължимата договорна лихва : Договорната лихва е възнаграждение, което
банката получава за услугата по договора за б. кредит и се дължи до датата, на
която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за б. кредит и е
възнаграждение за банката за това, че е предоставила паричен ресурс на
длъжника. Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В настоящия случай – това е датата на връчване на
уведомленията до длъжниците – 28.08.2015г., до която е дължима и неплатената
възнаградителната лихва. Размерът й, определен при ползване данните от
заключението на вещото лице в съответната част и при преизчисляване от съда,
съгласно правомощията му по чл.162 от ГПК, размерът на неплатената договорна
лихва за периода от 15.06.2014г. до 28.08.2015г. възлиза на 16 388.72 лева.
По отношение на
санкциониращата лихва : Вземането
за санкционираща лихва за периода от 11.09.2015г. до 26.11.2015г. е основано на
т.20.2 от ОУ и същата е дължима при предсрочна изискуемост на кредита. Предвид
на обстоятелството, че към посочената дата – 11.09.2015г. - е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, уговорената лихва се дължи за претендирания
период.
В обобщение искът се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло в размера така, както е предявен по
отношение на главницата и санкциониращата лихва. По отношение на договорната
лихва като основателен и доказан искът следва да бъде уважен за периода от
15.06.2014г. до 27.08.2015г. в размер на 16 388.72 лева, а за разликата
над 16 388.72 лева до претендираната сума от 21 025.65 лева и за
периода от 28.08.2015г. до 26.11.2015г. – да се отхвърли.
Относно разноските : В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедта за изпълнение са
включени разноски в размер на внесената държавна такса в размер на 7372.22, на
осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, като след разпределение на отговорността за
разноските, ответниците следва да заплатят на ищеца съобразно уважената част
разноски в размер на 7179.38 лева.
Ищецът е направил
разноски в исковото производство, за които е представил списък по чл.80 от ГПК,
като с оглед уважената част му се дължат разноски в размер на 4280.41 лева.
Ответниците не са
направили разноски, съотв. не са заявили искане за присъждане.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците Г.М.К. с ЕГН ********** и П.Н.К.
с ЕГН **********,***.Д.С.11, в
качеството им на кредитополучатели по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.07.2008г. и Допълнително
споразумение от 14.04.2014г. към него ДЪЛЖАТ В УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, представлявана от В. М. С.
– гл.изпълнителен директор и Д.Н.Н., следните вземания, произтичащи от Договор за жилищен и ипотечен кредит от
29.07.2008г. и Допълнително споразумение от 14.04.2014г. към него, които
вземания са обективирани в издадените по ч.гр.д.№ 14692/2015г. по описа на
Районен съд - Варна Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, както следва:
-
151 362.24
лева - главница;
-
16 388.72
лева – договорна лихва за
периода от 15.06.2014г. до 27.08.2015г.
включително;
-
3 192.46
лева -
санкционираща лихва за
периода от 11.09.2015 г. до 26.11.2015 г. включително;
-
1 688.42
лева – заемни такси
-
законната
лихва върху главницата, считано от 27.11.2015г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на
договорна лихва за сумата над 16 388.72 лева до претендирания размер от
21 025.65 лева за периода от 28.08.2015г. до 26.11.2015г. вкл.
ОСЪЖДА Г.М.К. с ЕГН ********** и П.Н.К. с ЕГН **********,***.Д.С.11 да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, представлявана
от В. М. С. – гл.изпълнителен директор и Д.Н.Н. разноски в размер на 7179.38 лева, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14692/2015г. по описа
на РС Варна, включени в издадените в това производство Заповед №
7496/02.12.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 02.12.2015г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.К.
с ЕГН ********** и П.Н.К. с ЕГН **********,***.Д.С.11 да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Московска” №19, представлявана от В. М. С.
– гл.изпълнителен директор и Д.Н.Н. сумата от 4280.41 лева, разноски в исковото
производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: