№ 727
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110105365 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от И.Б. Д., починала в хода на
процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Б. Г. Д. срещу П.М. П. иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на реална част от 308 кв.м. (съобразно допуснатото изменение
на иска в о.с.з. на 14.12.2021г.) от новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на ****, одобрен
със заповед № РД-12-7706-235 от 15.08.2012г. на областния управител на област Варна,
целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част, защтрихована в червен цвят на
приложената към молба вх. № 14730/17.06.2021г. скица: от две страни новообразуван имот
№ 509.1711, новообразувани имоти №№ 509.2191 и 509.2088 и на целия имот:
новообразувани имоти №№ 509.2191, 509.2088, 509.2126 и 509.2005.
В исковата молба ищцата И.Б. Д., твърди че е един от наследниците по закон на К. Я.
Г., на които с решение № 8478/07.04.1997г. на ПК – Аксаково е възстановено правото на
собственост върху нива с площ от 4.700 дка, при граници по решението: шосе, чешма, дере,
Г. И. и П. П., попадаща в терен по § 4 на ЗСПЗЗ. За имота по ПКП към ПНИ е отреден стар
имот № 57. Този имот попада по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, одобрен със заповед № РД-12-
7706-235 от 15.08.2012г., в новообразуван имот № 509.1711, като участва в него с площ от
373 кв.м. Твърди, че посоченият новообразуван имот не може да бъде възстановен на
наследниците на К. Я. Г., тъй като е записан на ответника въз основа на договор за дарение,
оформен в нотариален акт № 81/2017г.
Оспорва правата на ответника, като твърди, че същият не би могъл да стане
собственик на процесната реална част от имота, тъй като праводателите му М. П. М. и И.
1
П.а М.а не са били собственици на имота. В тази връзка оспорва на М. М. да е било
предоставено валидно право на ползване, а ако такова е било предоставено то касае имот
различен от процесния. Оспорва и да са били налице предпоставките на закона за
изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ.
Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена заповед по § 4к ПЗР на
ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, то и счита, че е налице
правен интерес да бъдат отречени правата на ответника върху процесната реална част от
имота, поради което и сезира съда с искане за това. Моли и за отмяна на нотариален акт №
12, том І-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., вписан в Служба по вписванията под акт № 154,
том ХІ, дело № 102/1999г. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.М. П. депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на договор за
дарение от 24.07.2017г., оформен в нотариален акт № 81, том І, рег. № 1369, дело №
71/2017г. на нотариус Жельо К.. От своя страна твърди праводателите му М. П. М. и И. П.а
М.а да са придобили права върху имота въз основа на трансформирано право на ползване в
право на собственост. Сочи, че на М. М. с Протокол № 18/18.06.1985г. на ОбНС-Аксаково е
било предоставено право на ползване върху хавра от 500 кв.м., землището на Аксаково, м.
„Вълчан чешма“, при съседи: ползватели М. П. П., С. Я. и шосе. Така предоставеният имот,
при наличие на предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ – имотът е на 10км от
крайбрежната морска ивица и гр. Варна, чието население към момента на влизане в сила на
цитираната норма е било под 300 000 души, е бил изкупен от праводателите му, които са
заплатили земята чрез общината.
В условията на евентуалност се позовава на изтекла придобвна давност в резултат на
осъществявана фактическа власт върху имота начиная от 24.07.2017г., присъединявайки
владението на праводателите си от изкупуване на имота до 24.07.2017. Поддържа, че
давността по отношение на наследниците на К. Я. Г. е започнала да тече от момента на
постановяване на реституционното решение – 07.04.1997г., с което счита, че е приключила
процедурата по възстановяване правото на собственост, тъй като е постановено преди
изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 68/30.07.1997г., а в същото имотът е описан по начин, който
позволява неговото индивидуализиране.
Извън горното оспорва имотът да е заявяван за възстановяване, поради което не може
да се приеме, че е признато право на възстановяване или възстановен на наследниците на К.
Г.. Прави възражение за нищожност на решението, от което ищцата черпи права, с аргумент,
че не е било налице основанието по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на решение №
8478/09.03.1993г., с което е отказано възстановяване на собствеността върху нива с площ от
0.600 дка, землището на Аксаково, м. „Вълчан войвода“, имот 151, 152, 170-178 по КП от
1990г., тъй като са изминали повече от две години от постановяване на първото решение.
Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
2
От приобщената по делото копие от реституционна преписка, образувана по
заявление вх. № 372а от 29.01.1992г. от ИВ. БР. Д., се установява, че с посоченото заявление
е отправено искане за възстановяване на земеделски земи, притежавани от К. Я. Г., сред
които и нива от 4.700 дка в м. „Вълчан чешма“ въз основа на клетвена декларация.
С решение № 8478 от 09.02.1993г. на ПК-Аксаково на наследниците на К. Я. Г. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху земеделски земи, включително и нива от 4.100 дка в землището на с. Аксаково, м.
„Вълчан чешма“, имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от 1990г., при граници /съседи/:
шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е въводът да стане след като собственикът заплати
подобренията на ползвателя. Със същото решение е отказано възстановяването на 0.600 дка
на нива, находяща се в землището на с. Аксаково, м. „Вълчан чешма“, попадаща в обхвата
на посочените по-горе имоти, а именно: имоти 151, 152, парцел 170-178 от КП от 1990г. и
съседи - шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е, че правото на собственост не се
възстановява поради „Имотът се възстановява по разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Имотът е застроен“.
Към преписката е приложена жалба от ИВ. БР. Д., заведена под вх. №
914/15.03.1993г., адресирана до Районен съд – Варна, чрез ПК-Аксаково, срещу горното
решение в частта, с която е отказано възстановяване собствеността върху конкретно
посочени земеделски земи, в това число и върху 0.600 дка – част от нива с площ от 4.700 дка
в м. „Вълчан чешма“.
Към преписката е приложено решение № 8478 от 09.02.1993г., в което е посочено, че
същото е преработено съгласно жалба 914/15.03.1993г., като от представеното от ищеца
заверено от ОСЗ-Аксаково копие на цитираното решение (л. 239-240), е видно, че върху
същото е обективирана резолюция „По нареждане на Председателя на ПК-Аксаково нива
0.600 дка в м. „Вълчан чешма“ да се възстанови. Това е намерило отражение в преработено
решение № 8478 от 09.02.1993г. (л. 241-242), като площта на възстановената нива в м.
„Вълчан чешма“ е 4.700 дка, попадащи в имот № 151, 152, парцел № 170-178 от КП от
1990г., при граници /съседи/: шосе, чешма, дере, Г. И., П. П.. Посочено е, че въводът ще
стане след като собственикът заплати подобренията на ползвателите.
В последващо издадените решение - решение № 8478 от 28.10.1996г. и
8478/07.04.1997г. са включени и други възстановени имоти и такива за които е отказано
възстановяване собствеността, като по отношение на нивата в м. „Вълчан чешма“ е
посочено, че се възстановява по разпоредбите на § 4 ЗСПЗЗ.
От приложеното на л. 10-12 от делото удостоверение за наследници се установява, че
ищцата ИВ. БР. Д. е наследник по закон на К. Я. Г., бивш жител на с. Аксаково, поч. на
13.05.1928г.
С издаденото от Община Варна удостоверение № 428/15.11.2021г. (л. 212) е
удостоверено, че за НИ № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“ не е проведена
процедура по възстановяване, тоест не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на
3
наследниците на К. Г., тъй като за имота като собственик е записан ПЛ. М. П..
В издаденото удостоверение № 429/15.11.2021г. от Община Аксаково е посочено, че
за ****, преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален и регулационен план на с.
Аксаково – разш.-север І, отразяващ имотите предоставени за ползване в местността,
изработен през 1990г. по реда на ПМС № 4 от 12.02.1988г. Посочено е, че в община
Аксаково няма данни за наличието на план на имотите на старите собственици към момента
на кооперирането на земеделските земи в ТКЗС, ДЗС към 1958г. или в по-ронен период от
време; към момента на постановяване на решение № 8478/07.04.1997г. на ПК Аксаково ПКП
на старите собственици не е наличен. Видно от приложеното на л. 229 от делото писмо от
03.11.2021г. на ОСЗ-Аксаково, че в общинската служба също не се съхранява план на
имотите на старите собственици в м. „Вълчан чешма“ към момента на кооперирането им
към 1958г. Посочено е, че индивидуализирането на имотите на старите собственици не е
извършвано въз основа на стар план, а чрез провеждане на анкета по реда на чл. 23б
ППЗСПЗЗ. Не е налице изработен ПКП към момента на постановяване на решението на ПК-
Аксаково.
С договор за дарение от 27.04.2017г., оформен в нотариален акт № 81, том І, рег. №
1369, дело № 71/2017г., М. П. М. и И. П.а М.а са дарили на ПЛ. М. П. поземлен имот №
509.1711, находящ се в гр. Аксаково, м. „Вълчан чешма“ (л. 15).
С нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело № 17/1999г., на нотариус Роза
Кожухарова, М. П. М. е признат за собственик върху имот придобит на основание § 4а ПЗР
на ЗСПЗЗ, а именно: 500/900 кв.м. ид.ч. от недвижим имот – земеделска земя, находящ се в
м. „Вълчан чешма“, землището на с. Аксаково, представляващ парцел № 151, при граници:
парцел № 152, дере и път (л. 14).
От приложеното на л. 54 от делото удостоверение № 361/21.06.1985г., се установява,
че на основание ПМС № 11/1982г. и решение № 18/18.06.1985г.,на М. П. М. е предоставено
право на ползване върху хавра от 500 кв.м., находяща се в землището на с. Аксаково, м.
„Вълчан чешма“, при граници: М. П. П., шосе и С. Я.. Представен по делото е протокол №
18 от заседание на ИК на ОбНС-Аксаково, видно от който по докладна записка е взето
решение по т. 146 за предоставяне на земи по 11 ПМС на работници, служители и
пенсионери от района на селищната система, съгласно приложен списък № 2 за 128 души.
Цитираната докладна записка е приложена на л. 60-64, от която е видно, че М. М. е сред
лицата, на което е определено да бъде предоставена земя за ползване – т. 19.
На М. П. М. е отказано изкупуването на имота, който отказ е обективиран в писмо от
21.04.1997г., който отказ с решение от 29.10.1997г., постановено по адм.д. № 479/1997г., по
описа на ВОС, е отменен, като община Аксаково е задължена в месечен срок да предостави
на М. ползваната от него земя за изкупуване. Определена е оценка на същия имот в размер
на 18500 лева. Така определената оценка е изцяло заплатена от П., видно от приложените на
л. 110 от делото уведомително писмо.
Видно от проложеното на л. 220 от делото удостоверение № 3408/1998г. на кмета на
4
Община Варна, че същото е издадено на М. М., в уверение на това, че същият е придобил
право и закупил предоставеното му по ПМС място в м. „Вълчан чешма“, землището на
Аксаково, представляващо имот № 151. Към удостоверението са представени и приходни
квитанции за заплатената от М. определена цена на земята.
След влизане в сила на ПНИ на м. „Вълчан чешма“, с протокол от 29.03.2016г., М. П.
М. е въведен във владение на имот № 00182.509.1711.
Представен по делото е и протокол за трасиране, означение и координиране на ПИ
509.1711, от който се установява, че на 27.02.2016г. изкупеният от М. имот е трасиран.
От приложеното на л. 104 от делото писмо от НСИ се установява, че към 31.12.1992г.
населението на гр. Варна е 308 601 души.
От заключението по допуснатата първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертиза се установява, че към 1993-1997г., органът по поземлена собственост е
индивидуализирал имотите на бившите собственици по данни от КП от 1990г., поради което
в реституционните решения местоположението им е определяно само приблизително, не и с
точните им граници/съседи и площ. Планът на старите имотни граници за територията на
**** е приет с протокол № 10/13.12.2001г., като със същия поземлен имот 57 (стар) е с площ
от 5211 кв.м., като в разписния лист към плана като собственици са вписани наследниците
на К. Я. Г., на основание решение на ПК-Аксаково от 2000г. В обхвата на този имот попада
новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на с.о. „Вълчан чешма“, одобрен със заповед №
РД-12-7706-235/15.08.2012г., с площ от 308 кв.м. В заключението си вещото лице излага, че
новообразуван имот № 509.1711 отстои от строителните граници на гр. Варна на 3300м, а от
крайбрежната морска ивица на разстояние 11960м.
За установяване твърдяното давностно владение ответникът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К. К. Т. и В. К.ов К.ов. От показанията на същите
се установява, че процесният имот е стопанисван първо от родителите на ответника, а след
това и от самия него.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г.
по тълк.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск е налице не само когато ищецът заявява самостоятелни вещини права
върху вещта, предмет на иска, но и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
В настоящия случай ищецът обосновава правния си интерес, поддържайки, че в полза
на наследниците на К. Я. Г. е постановено решение № 8478/07.04.1997г. на Поземлена
комисия – Аксаково, с което им се възстановява в съществуващи (възстановими) граници
собствеността върху нива от 4.700 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
Аксаково, в м. „Вълчан чешма“. Тези твърдения се установиха от коментираните по-горе
доказателства, като в тази връзка съдът намира, че възраждението на ответника за
5
нищожност на реституционното решение е недопустимо, по следните съображения:
Константната съдебната практика приема, че когато по иск за собственост ищецът
основава претендираното право на успешно проведена административна процедура по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на позитивно
решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, защитата на ответника, който не е бил страна в
административното производство, срещу реституционния ефект на решението е по пътя на
косвения съдебен контрол. Този контрол обаче следва да бъде упражнен само ако с
позитивното решение на органа по поземлена собственост за засягат противопоставените
права на ответника.
В настоящия случай ответникът поддържа, че решение № 8478/07.04.1997г. е
нищожно, доколкото ПК-Аксаково не е разполагала с материална компетентност да измени
решението си от 09.02.1992г. С последното решение ПК-Аксаково е възстановила на
наследниците на К. Г. в съществуващи (възстановими) граници собствеността върху нива от
4.100 дка, землището на Аксаково, в м. „Вълчан чешма“ и е отказано възстановяване
собствеността в стари реални върху 0.600 дка от нива в същата местност, като имотът (от
4.700 дка) е заявен с пореден № 13 от заявлението, инициирало реституционното
производство. Или, соченият порок би могъл да засегне изменението на решението само в
частта относно отказа, не й първоначалното позитивното решение. А както съдът посочи по-
горе косвен съдебен контрол следва да бъде осъществена само и доколкото решението на
органа по поземлена собственост пряко рефлектира върху правната сфера на ответника. От
анализа на събраните доказателства не може да се направи извод, че площта, по отношение
на която е постановен отказ за възстановяване в стари реални граници, се припокрива с
площта на процесния имот. Нещо повече, поддържаното от ответника придобивно
основание на праводателите му – § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е напълно несъвместимо с отказа на
органа по поземлена собственост - осъществяване на благоустройствено мероприятие и
застрояване на терен по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което е индиция, че такава идентичност липса.
С оглед това и извода на съда, че ответникът не разполага с възражение за
незаконосъобразност на последващото решение на поземлената комисия с аргумент за липса
на материална компетентност, доколкото то не рефлектира върху правната му сфера.
С оглед горно и предвид заключението на вещото лице, от което се установи, че във
възстановеният имот се включва спорната реална част от новообразуван имот № 509.1711 по
ПНИ на м. „Вълчан чешма“, съдът намира, че ищецът успя да установи правния си интерес
от търсената защита.
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост възлага в тежест на
ответника да докаже правопораждащия факт на въведеното от него придобивно основание.
В настоящия случай от коментираните по-горе доказателства се установи, че родителите на
ПЛ. М. П. – М. П. М. и И. П.а М.а, с договор за дарение са прехвърлили на П. са му дарили
имот № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“. Позовавайки се обаче на производен
способ на придобиване на права, ответникът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване надлежно оспорените от ищеца права на праводателите му. Следователно,
6
доколкото се твърди последните да са придобили имота по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
следва да се прецени дали са налице визираните в цитираната разпоредба кумулативни
предпоставки. Представеното по делото решение на ВОС, постановено по адм.д. №
479/1997г., с което на М. М. е признато правото да изкупи процесния имот, определена е
оценката на същия и е задължен кмета на общината да изпълни процедурата по § 4 ЗСПЗЗ
не е задължително за ищеца по делото и за настоящия съд, който при спор за собственост на
имота следва да прецени самостоятелно всички предпоставки, обуславящи правата на
праводателите на ответника.
За да се придобие правото на собственост при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е
необходимо да са налице визираните в разпоредбата на закона кумулативни предпоставки, а
именно: предоставено право на ползване на процесния имот по силата на актовете, посочени
в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да е заплатил цената на земята. При всички случаи ползвателят не може
да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с
неселение над 300 хиляди жители или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се установи, че
на М. М. е било предоставена за ползване хавра от 500 кв.м., находящо се в м. „Вълчан
чешма“, землището на с. Аксаково, както и че същият е заплатил определената стойност на
земята. Независимо от това, с оглед установеното от експертизата, че имотът е на 3300м
отстояние от гр. Варна, чието население към момента на приемане на разпоредбата на § 4б
ПЗР на ЗСПЗЗ – 1992г., е 308 601 души, следва извода, че праводателите на ответника не са
придобили правото на собственост върху имота на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид
наличието на визираните в нея ограничения.
Налага се извод, че ответникът П.П. не може да се легитимират като собственик на
процесната реална част от имот НИ 509.1711, доколкото родителите му не биха могли да
прехвърлят права, които не притежават. В ностоящото производство обаче ответникът П.
твърди в условията на евентуалност да е придобил спорната реална част по силата на
придобивна давност в резултат на фактическа власт върху имота с намерение за своене в
периода от 24.07.2017г. и към датата на сезиране на съда, с присъединяване владението на
родителите си, упражнявано в периода от 07.04.1997г.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване
правото на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване
на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява
фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79 ЗС предвижда
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, в случай, че владението е
добросъвестно. Същевременно разпоредбата на чл. 82 ЗС установява принципа, че при
правоприемство може да се присъединява владението на проводателя. Присъединяването на
владение е прибавяне на периода от време, през който един или няколко предходни
владелци са упражнявали владение върху една вещ, към времето, през което сегашният
владелец е владял същата вещ, за да допълни той недостига между времетраенето на своето
7
владение и целият давностен период и по този начин да придобие собствеността върху тази
вещ. Първата предпоставките за присъединяване на владението е наличието на
правоприемство и при установеното частно такова за ответника (като надарен по договора за
дарение от 24.07.2017г.) позоваването е допустимо. От събраните по делото гласни
доказателства, а и този факт не е спорен между страните, че за времето от предоставяне
правото на ползване родителите на отвтника, а след сключване на договора за дарение и
самият ответник, са осъществявали фактическа власт върху имота, както осъществяват и
към датата на подаване на исковата молба.
За да се приеме обаче, че ответникът е станал собственик на имота на въведеното
оригинерно правно основание съдът следва да прецени дали обектът на владелчески
действия е могъл да бъде придобит по давност, респективно наличето на законова забрана за
това. Именно в контекста на тава са и възраженията на ищеца – че давност не тече до
приключване на процедурата по възстановяване на правото й на собственост.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че е изключено придобиването по
давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на административната процедура по
възстановяването на собствеността върху земеделската земя. Последователно също така се
приема, че, когато правото на собственост се възстановява с решение на поземлена комисия
съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ, бр. 68/1999г., не е необходимо
издаване на заповед по § 4к, ал. 1, т. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите
собственици, тъй като юридическият състав, от който произтича правото им на собственост,
е бил завършен преди влизане в сила на плана на навообразуваните имоти, а планът само
отразява вече придобитите права. В тази хипотеза придобивната давност започва да тече от
момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, тъй като с него се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито,
съответно възстановено, тоест индивидуализира се обектът на собственост като конкретна
вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за
възстановяване да породи конститутивното си действие.
С оглед така даденото разрешение и независимо, че решението на органа по
поземлена собственост е издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.
68/1999г., доколкото възстановяваният имот попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и след като
ПНИ е одобрен със заповед на областния управител от 15.08.2012г. от тази дата до датата на
предявяване на иска – 14.04.2021г. необходимия давностен срок не е изтекъл, то и
ответникът не би могъл да се легитимира като собственик по силата на придобивна давност
на процесната реална част.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на реална част от 308
кв.м. от новообразуван имот № 509.1711 по ПНИ на м. „Вълчан чешма“, се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Независимо от изхода на спора нотариален акт № 12, том І-к, рег. № 308, дело №
8
17/1999г., не следва да бъде отменян, тъй като лицето в полза на което е издаден не е страна
по делото, респ. не е обвързан от настоящия съдебен акт.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид отправеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски за заплатени държавни
такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, възлизащи общо в размер
на 1595 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. Д., ЕГН **********, от ****,
заместил по реда на чл. 227 ГПК починалата в хода на процеса ИВ. БР. Д., поч. на ****г., че
ответникът ПЛ. М. П., ЕГН **********, от ****, не е собственик недвижим имот,
представляващ реална част с площ от 308 кв.м., заключена между точки А, В, C и D от
приподписаната от съда комбинирана скица № 4, приложена на л. 102 от делото,
съставляваща неразделна част от решението, от НИ № 509.1711 по ПНИ на ****, одобрен
със заповед № РД-12-7706-235/15.08.2012г. на областния управител на област с
административен център Варна, целият с площ от 500 кв.м., при граници на реалната част:
имоти №№ 509.2191, 509.2088 и от две страни останалата част от имот 509.1711, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. М. П., ЕГН **********, от ****, да заплати на Б. Г. Д., ЕГН
**********, от ****, сумата от 1595.00 лева (хиляда петстотин деветдесет и пет лева),
представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9