Р Е Ш Е Н И Е
№ 261073 / 15.10.2021г.
гр. Перник, 15.10.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06699 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, срещу И.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***0, иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
1007,00 лв. – с която се е обогатила за сметка на ищеца от извършени в периода
01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. експертизи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното й изплащане, и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата 288.11 лв. – лихва за забава за периода 28.02.2018 г. – 23.12.2020 г.
В исковата молба се излага, че в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. ответникът работил по служебно правоотношение
при ищеца, като едно от задълженията й съгласно длъжностните характеристики за
съответните длъжности било при необходимост участие като вещо лице в огледи на
местопроизшествия или други процесуални действия при строго спазване на
изискванията на НПК. Сочи се, че във връзка с изготвянето на съдебни експертизи
за служителите от НИКК се прилагат разпоредбите на Наредба № 2/29.06.2015 г. на Министерство на
правосъдието за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица,
във връзка с прилагането на която са издадени следните заповеди на министъра на
вътрешните работи: № 8121з-1350/06.11.2015 г., № 8121з-1477/04.12.2015 г., №
8121з-1544/18.12.2015 г., изм. с № 8121з-992/12.09.2016 г., както и заповед №
196з-171/26.10.2016 г. на директора на НИКК-МВР. Твърди се, че явяването си
пред съд като вещи лица служителите на НИКК извършват в рамките на установеното
работно време, като тази дейност се включва в понятието „труд“ по смисъла на
чл. 60, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която когато за извършването на експертиза е
определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата,
заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски,
съответстващо и на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 2/2015 г. Твърди
се, че в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. ответникът е получил
сумата от общо 1007,00 лв. в качеството си на вещо лице по наказателни дела,
образувани пред Окръжен съд Благоевград, Софийски градски съд, Окръжен съд
Ловеч, Окръжен съд Перник, Окръжен съд София, Окръжен съд Плевен и Районен съд
Луковит, която сума е следвало да постъпи в бюджета на ищеца и с която
ответникът се обогатил за негова сметка. С покана, получена лично от ответника,
същият бил поканен да възстанови неправомерно получените суми в срок до
28.02.2018 г., но същите не бъди платени. С оглед изложеното се моли за
уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
и за присъждане на разноските за производството.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава, че за
процесния период същата е била служител при ищеца, но твърди, че сумите са
получени на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. в редакцията му до 05.10.2018 г., за явяване в
съдебно заседание. Сочи, че сумите са получени за разходи, които не се покриват
от МВР, тъй като за това не са й изплащани пътни, дневни и квартирни пари, нито
извънреден труд, когато ангажираността е продължила повече от установената
продължителност на работното време. Възразява за погасяване на вземанията по
давност. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обвктивно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи,
че е налице увеличаване на имуществото на ответника за сметка на имуществото на
ищеца, а именно, че ответникът е получил без основание претендираната сума
като възнаграждение за извършени експертизи по описаните дела, което е следвало
да бъде изплатено на ищеца.
С доклада по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017 г. страните са се
намирали в служебно правоотношение за изпълнение на посочените в исковата молба
длъжности, както и че процесната сума е
получена от ответника като възнаграждение за явяване и защита на експертизи в
съдебно заседание.
Горното се потвърждава и от представените с исковата
молба длъжностна харктеристика рег. №
196р-380/06.03.2014 г. на длъжността „специалист VI - I степен“ в сектор
„Биология, токсикохимия и морфология“ към отдел „Физико –химични и биологични
изследвания“ при НИКК-МВР, протокол рег. № 196р-914/03.04.2014 г. за връчване
на длъжностна характеристика за длъжността, Заповед № 196з-45/30.03.2015 г. на директора на НИКК при МВР, с която И.М.М. е
преназначена на длъжност „специалист V ст.“ – „инспектор“, Заповед №
196з-165/20.10.2016 г. на директора на НИКК - МВР, с която И.М.М. е
преназначена на длъжност „специалист IV степен“ в същия сектор и отдел, Заповед
№ 196з-6/05.01.2017 г. на директора на НИКК при МВР, с която И.М.М. е
преназначена на длъжност „специалист IV
степен в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при
НИКК-МВР, формуляр за длъжностна характеристика и протокол за запознаване на
служителя с длъжностната характеристика с рег. № 196р-1648/28.06.2016 г. с
приложена специфична длъжностна характеристика, връчена с Протокол с рег. №
196р-179/17.01.2017 г., Заповед № 8121К-1079/02.02.2017 г. на директора на НИКК
– МВР, с която И.М.М. е назначена на длъжност „старши експерт“ в сектор
„Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при НИКК-МВР, считано от
01.02.2017 г., длъжностна характеристика с рег. № 196р-852/27.02.2017 г.,
връчена на служителя на 06.03.2017 г., Заповед № 8121К-6234/27.07.2017 г. на
директора на НИКК – МВР, с която И.М.М. е преназначена на длъжност „старши
експерт“ в сектор „Дактилоскопия“ към 01 отдел „Криминалистична техника“ при
НИКК-МВР, считано от 15.05.2017 г., длъжностна характеристика с рег. №
196р-3676/01.08.2017 г., връчена на служителя на 02.08.2017 г.
От писмо с рег.№
274938 от 03.08.2021 г. от Окръжен съд – Перник, с приложена счетоводна справка
за изплатени възнаграждения на вещото лице И.М.М., писмо рег.№ 275247 от
16.08.2021 г. на Софийски окръжен съд с приложена справка за изплатени суми на И.М.М.,
писмо с рег.№ 275120 от 10.08.2021 г. от Софийски градски съд с приложено копие
с приложени разходни ордери за изплатени суми на И.М.М., писмо с рег.№ 275051
от 06.08.2021 г. от Районен съд – Луковит с приложена справка за изплатени
възнаграждения на И.М.М., писмо с рег.№ 275045 от 06.08.2021 г. от Окръжен съд
– Благоевград с приложена справка за издадени разходни ордери на И.М.М., писмо
с рег.№ 275006 от 05.08.2021 г. от Окръжен съд – Ловеч с приложена счетоводна
справка за изплатените възнаграждения в качеството на вещо лице на И.М.М.,
писмо с рег.№ 274948 от 03.08.2021 г. от Окръжен съд – Плевен с приложена
счетоводна справка за изплатените възнаграждения на вещо лице И.М.М., се
установява, че ответникът е получил възнаграждения в качеството на вещо лице по
посочените в исковата молба НОХД № 17/2015 г. /30,00 лв./ и НОХД № 112/2015 г. /30,00
лв./ по описа на ОС-Благоевград; по НОХД № 4853/2014 г. /80,00 лв./, НОХД №
1678/2016 г. /100,00 лв./, НОХД № 1068/2016 г. /30,00
лв./, НОХД № 3951/2016 г.
/неправилно посочено като 3591/2016 г./ - 20,00 лв., НОХД № 902/2016 г. /30,00
лв./, НОХД № 3138/2016 г. /35,00
лв./, НОХД № 20111/2016 г. /20,00
лв./, НОХД № 1068/2016 г. /20,00
лв./, НОХД № 1308/2017 г. /50,00
лв./ и НОХД № 86/2017 г. /50,00
лв/ по описа на Софийски градски съд; по НОХД № 179/2016 г. /три
възнаграждения по 60,00 лв./, по описа на ОС-Ловеч; по НОХД № 299/2015 г. /17,00
лв./ по описа на ОС-Перник; по НОХД № 593/2015 г. /40,00
лв./ по описа на ОС-София; по НОХД № 228/2017 г. /40,00
лв./ по описа на ОС-Плевен и по НОХД № 131/2016 г. /20,00
лв./ по описа на Районен съд - Луковит.
Предвид безспорния факт, че
сумите са получени от ответника за явяването му в качеството на вещото лице в
съдебно заседание, приложените на л. 53 до л. 103 от делото сметки, разходни
касови ордери и платежни нареждания не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното, следва да се установи налице ли е
основание за изплащането на сумата на ответника, респ. обеднял ли е ищецът
поради обстоятелството, че сумата е следвало да бъде изплатена на него.
През процесния период действащи са били разпоредбите на чл. 20-22 от
Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията
на вещите лица, в редакциите им според измененията с ДВ, бр. 50 от 2015 г.,
преди измененията и допълненията с ДВ, бр. 82 от 2018 г. Според актуалните към
процесния период редакции на посочените подзаконови разпоредби, на вещото лице,
включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни, дневни
и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа,
назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за
командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 г.
(ДВ, бр. 11 от 1987 г.), и Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2004 г.
(ДВ, бр. 50 от 2004 г.), като такива пари се заплащат за всяко явяване на
вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е
призовал (чл. 20, ал. 1 и ал. 2). При явяване на вещо лице и отлагане на делото
по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и
възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв., а считано от измененията с ДВ
бр. 28 от 2016 г., обнародван на 08.04.2016 г., при явяване на вещото лице пред
съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес
експертиза освен посочените в чл. 20, ал. 2 разноски се заплаща възнаграждение
не по-малко от 20 лв. (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата).
Предвид безспорния факт, че получените от ответника суми
са възнаграждение за явяването му в открито съдебно заседание за изслушване на
изготвеното заключение, следва, че тези суми касаят предвидените в чл. 21 от
Наредбата (в действащата към онзи момент редакция) възнаграждения за вещите
лица на съдебна фаза и по същество не представляват възнаграждение за
цялостната работа, която експертът е извършил по изготвяне на експертните заключения.
Предвид горното, неотносими към
получените възнаграждения са представените Заповед № 8121з-1350/06.11.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, с която е определена организацията на
дейностите по изготвяне на експертизи в МВР, разходите по изготвянето им и
контрола върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на МВР, Заповед №
8121з-1477/04.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са
определени разходите за консумативи при изготвяне на експертизи, съгласно
приложението към заповедта, Заповед № 2121з-1544/18.12.2015 г. на министъра на
вътрешните работи са определени разходи за труд за 1 час съгласно таблицата към
нея, изменена в т. 1 със Заповед № 8121з-992/12.09.2016 г. като са определени
разходи за всеки действително отработен час в размер, определен съгласно
Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, и писмо с рег. № 196р-779/14.02.2018 г., с която директорът на
НИКК-МВР е уведомил директора на дирекция ПУБ-МВР, че служителите, до които са
адресирани писмата за запонзати срещу подпис и им е предоставено копие, с
изключение на двама служители, намиращи се в отпуск поради бременност и
раждане, както и Заповед № 196з-171/26.10.2016 г. на директора на НИКК-МВР
относно изготвянето на сметки за направени разходи за труд, свързани с
изготвянето на експертизи.
Действащата към процесния период редакция на чл. 22 от
цитираната наредба гласи, че когато за извършването на експертиза е определено
вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат
на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните
разноски, като едва с допълнение на подзаконовия нормативен акт, обнародвано в
ДВ бр. 82/2018 г., е създадена нова алинея 2 на чл. 22, според която определените
възнаграждения по чл. 21, ал. 1 и 2 в случаите, когато вещото лице е служител
на МВР, се заплащат на министерството. На посочената разпоредба не е придадено
обратно действие, поради което същата се прилага по отношение на всички
определени възнаграждения по чл. 21 след датата на влизане в сила на
изменението (три дни след обнародването на 05.10.2018 г.). Ето защо, към
процесния период от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г. е налице годно законово
основание експертите по наказателни дела да получават определените им
възнаграждения за явяване и изслушване на експертизи в открити съдебни
заседания, дори към този момент да са служители на МВР (какъвто е ответникът),
респ. тези суми не се следват на министерството, а на самите служители,
изготвили заключенията в качеството си на назначени вещи лица.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал и при разпределената между страните доказателствена
тежест по делото не се установява неоснователно разместване на имуществени
блага, като макар и ответникът да се е обогатил с претендираната сума, това се
е случило на годно правно основание, респ. не е налице обедняване в правната
сфера на ищеца с процесната сума, доколкото липсва основание тези парични
средства да бъдат изплатени на него. Във връзка с доводите в исковата молба
следва да се отбележи, че невярното деклариране от ответника, че е
самоосигуряващо се лице, респ. евентуално посочен от него по-нисък размер на
получените възнаграждения в имуществените декларации по чл. 160 ЗМВР и чл.
29, ал. 2 от ЗДСл не би могло да доведе до обедняване на министерството с
претендираната сума, доколкото последиците от подобно неправомерно поведение на
лицето са свързани с ангажиране на неговата административно-наказателна или
дисциплинарна отговорност (чл. 201 ЗМВР), но не и с евентуално възстановяване на получените суми в полза на
министерството.
По изложените съображения съдът прави изовд, че искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид неоснователността на претенцията
наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност не следва да се обсъжда по същество.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Предвид липсата на главно
вземане в полза на ищеца, следва извод за неоснователност и на акцесорната
претенция за лихва.
С оглед изложеното искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При
този изход на спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от
него разноски по делото в размер на 350,00 лв. за платено в брой възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, срещу И.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***0, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
1007,00 лв., представляваща неоснователно получени възнаграждения в
качеството на вещо лице по съдебни дела в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2017
г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, срещу И.М.М., ЕГН **********, с
адрес: ***0, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
288,11 лв. – лихва за забава за периода 28.02.2018 г. – 23.12.2020 г.
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „6-ти септември“ № 29, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***0,
сумата 350,00 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.