Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 2634 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191203165549, депозирана от П.М.Б.У., чрез адв. В.Т. против отказ №
20191128084343/29.11.2019 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с който е
отказано заличаване по партидата на „А.Б.“ ООД, ЕИК ******* на П.М.Б.У. като
съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят сочи,
че длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) незаконосъобразно постановило отказ,
приемайки, че съдружникът не е оправомощен да заяви за вписване прекратяването
на членственото си правоотношение. Цитира две решения на СГС, в които се
приема, че макар ТЗ да не е уредил процедура, в която съдружникът да може да
заяви заличаване на вписването му като съдружник, той не следвало да търпи
неблагоприятните последици от чуждо бездействие. Сочи, че направил валидно
изявление за прекратяване на участието му в дружеството чрез писмено изявление
под формата на нотариална покана, връчена на 17.04.2019 г. и тримесечният срок
е изтекъл на 17.07.2019 г.
Въз основа на изложеното моли съда да бъде отменен обжалваният отказ и да
бъдат дадени задължителни указания на АВ – търговски регистър да извърши
исканото вписване.
Съдът, след като разгледа жалбата и
писмените доказателства, приложени към заявление А4 вх. № 20191128084343, намира следното от фактическа и правна страна:
Със
заявление А4 вх. № № 20191128084343, депозирано от адвокат В.Ч.Т., адвокат
с изрично пълномощно, е заявено за заличаване обстоятелство в поле 19 –
„Съдружници“. Към заявлението е представено Писмено предизвестие с правно
основание чл. 125, ал. 2 ТЗ от съдружника П.М.Б.У.,
отправено до адреса по седалището на „А.Б.“ ООД чрез нотариус И.И.– Ж., като
нотариалната покана е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК чрез залепване на
уведомление на дата 16.04.2019 г. (неправилно посочено от нотариуса като
17.07.2019 г., тъй като уведомлението е залепено на 02.04.2019 г. и връчването
се счита извършено на 14-я ден), поради липсата на открита канцелария на
дружеството по адреса му на управление.
Приложени са още документ за платена държавна такса, декларация по чл.
13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и изрично пълномощно.
Видно от
обявения последен дружествен договор – чл. 45, в него не е предвиден срок,
различен от законоустановения тримесечен срок за прекратяване на участието на
съдружник в дружеството.
ДЛР е
постановил отказ от заличаване на П.М.Б.У. като
съдружник с мотиви, че за разлика от напускащия управител за съдружника не е
предвидена възможност в закона същият сам да заявява за вписване напускането
си.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е
подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения седемдневен срок – отказът
е постановен на 29.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 03.12.2019 г. Жалбата
е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред
Агенция по вписванията, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
предвид следното:
Предвид
дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на
заявените обстоятелства ДЛР следва да провери дали заявлението изхожда от
правоимащо лице, дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
Трайна
и непротиворечива е съдебната практика по отношение начина на упражняване
потестативното право на всеки съдружник да прекрати членственото си
правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично
предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това
прекратяване. Съгласно тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по
т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/
2006г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др.,
прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е
последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято
полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за
целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано
упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в
писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно
диапозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в
дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в
разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за
реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно
промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита
настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се
поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона,
включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане
имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството,
преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната
форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на
съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на
членственото правоотношение.
В
случая се установява от представените писмени доказателства, че съдружникът П.М.Б.У. е отправил до
дружеството предизвестие за напускането си, като същото е връчено посредством
нотариална покана на 16.04.2019 г. Следователно три месеца са изтекли на 16.07.2019
г. и членственото правоотношение на П.М.Б.У. с „А.Б.“ ООД е прекратено на 16.07.2019
г., съобразно правилото на чл. 125, ал. 2 ТЗ
Въпреки
това, настоящият състав намира, че отказът на ДЛР да впише заличаване на П.М.Б.У. като съдружник
е законосъобразен предвид следното: С нормата на чл. 15
от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, легитимирани да заявят искане за вписване,
заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър. Нормата е
императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това субекти.
Разпоредбата на т.2
от чл. 15 от ЗТР е препращаща като предвижда легитимация да подадат
заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. Препращането е само
към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица, извън
изброените в чл.
15, т. 1 и т.
3 от ЗТР, да заявяват обстоятелства за вписване, заличаване или обявяване в
ТР, каквито са например хипотезите на чл.
141, ал. 5 ТЗ и чл.
233, ал. 5 ТЗ. Тъй като това законово оправомощаване е изключително, съотв.
- изрично, то същото не може да бъде прилагано по аналогия за други случаи. Не
е налице и празнота, която да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия.
Законът не урежда възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване
подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в
дружеството, предвид на което и съдружникът не е легитимирано да подаде
заявление за вписване на същото обстоятелство лице, съответно упълномощеният от
него адвокат не се явява упълномощен от такова лице. Настоящият съдебен състав
не споделя становището, изразено в съдебната практика, за която жалбоподателят
е представил доказателства и която не задължителна за този състав.
Предвид изложеното, обжалваният отказ е законосъобразен, а жалбата следва
да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20191203165549, депозирана от П.М.Б.У., чрез адв. В.Т., против отказ №
20191128084343/29.11.2019 г. на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ, с който е
отказано заличаване по партидата на „А.Б.“ ООД, ЕИК ******* на П.М.Б.У. като
съдружник в дружеството, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред АС –
София в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: