№ 164
гр. Б., 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810102138 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
„И. С. К.“ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Л.*, бл.*,
ет.*, чрез пълномощник адв.Б. В. С. от АК-К., моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника И. С. М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** за съществуване на
вземането на „И. С. К.“ООД, за което е издадена Заповед № 797 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на РС-Б.,
както следва: за сумата-главница от 41.67лева /четиридесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща парично вземане по индивидуален договор за потребителски
кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска /двадесет и четвърта/ за периода от
26.07.2023г. до 26.07.2023г., както и за сумата от 28.65лева /двадесет и осем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2023г. до
26.07.2023г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 31.07.2023г.
/датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да
се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.122/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Б. В. С. от Ак-К. е депозирала писмена
молба с вх.№ 4082 от 15.05.2024г., изпратена по пощата с п.кл. от 14.05.2024г., с която моли
да бъдат уважени изцяло предявените искове и се присъдят направените разноски съгласно
приложен списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът-И. С. М. от Б., чрез пълномощник адв.В. В. от САК е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с с вх.№ 2702 от 26.03.2024г., в
предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез пълномощник адв. В. В. от САК оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че ответникът не е имала договорни
взаимоотношения с ищеца и оспорва Договор за потребителски кредит SO №2633 от
26.07.2021г. с твърдение, че не е сключен редовно и поради това не може да поради правни
последици. Освен това прави възражение, че посоченият по-горе договор за кредит е
1
нищожен, тъй като изобилства от клаузи, които не съответстват с повелителните норми на
закона, а именно: ЗЗД и ЗПК. Прави възражение, че исковата претенция е погасена по
давност. Поддържа доводите, изложени във възражението, което е депозирал в заповедното
производство. Моли да се отхвърлят исковете изцяло и се присъдят направените от
ответника разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.124/.
В с.з. ответникът И. С. М. от Б., чрез пълномощник адв. В. В. от САК оспорва
исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Не спори, че
ответникът е получила от ищеца сумата от 1500лв., но не на твърдяното договорно
правоотношение, тъй като приложения по делото договор е нищожен като противоречащ на
закона, същият не е подписан от страните. Представя писмени бележки с вх. № 6078 от
18.07.2024г., изпратени по елл пощата на съда на 17.07.2024г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1284/2023г. по
описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 10.06.2022г. е разпоредено
по искане на ищеца издаване на Заповед № 797 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 04.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 41.67лева, представляваща парично вземане по индивидуален договор за
потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска /двадесет и четвърта/ за
периода от 26.07.2023 г. до 26.07.2023г., както и за сумата от 28.65лева, представляваща
договорна лихва за периода от 26.07.2023г. до 26.07.2023г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 31.07.2023г. /датата на завеждане на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на
15.09.2023г., след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№1284/2023г. по описа на БРС на 15.08.2023г., като във възражението е посочено, че
ответникът не дължи на заявителя сумите, посочени в заповедта, както и че договорната
лихва е изчислена погрешно. Завяват, че подаденото заявление е израз на груба злоупотреба
с права, тъй като по въпросния договор за кредит, описан в заявлението, към момента в РС-
Б. са издадени над 10 заповеди за изпълнение за отделни месечни вноски, които заедно с
таксите за образуване на изпълнително дело надхвърлят сумата от 1500лв. месечно.
Ищецът е бил уведомен на 27.11.2023г. за възражението на ответника и
възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №872 от 20.09.2023г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2138/2023г. по
описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е постъпила на 28.12.2023г. в РС-Б.,
след като е изпратена по пощата с п.кл. от 22.12.2023г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.
Ищецът твърди, че на 26.07.2021г. между И. С. М. /кредитополучател/
и „И. С. К.“ ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT /кредитодател/ е сключен
индивидуален Договор за потребителски кредит е SO № 2633. Договарянето е осъществено,
чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт:
www.happycredit.bg/, като индивидуалният Договор за потребителски кредит е сключен във
формата на електронен документ. По силата на сключения индивидуален Договор за
потребителски кредит SO № 2633/26.07.2021г. между И. С. М. и „И. С. К.“ ООД е отпуснат
кредит в размер на 1500лв. на кредитополучателя. С подписване на договора,
кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на И. С. М., след което
кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
2
сключения договор на 36 месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 191.67 лв., а
последната 36-та в размер на 191.55лв. (включващи главница, договорна лихва и такса
експресно разглеждане). Ищецът твърди, че ответникът е трябвало да изплати
претендираната падежирала вноска-24-та или за периода от 26.07.2023г. до 26.07.2023г. от
общо 70.32лв., включваща главница от 41.67лв. и договорна лихва от 28.65лв. на дата
26.07.2023г. - падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 28.07.2023г., сроковете по падежа на
горепосочената вноска са изтекли, а тя продължава да не изпълнява задълженията си.
В тази насока са представени от ищеца копия от индивидуален договор за
потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, преводно нареждане от
26.07.2021г. с посочено основание „потребителски кредит Дог. № SO №2633 от 26.07.2021г.,
Заявка за кредит № 12066 от 26.07.2021г. и скрий шот на уеб банкиране.
Ответникът не отрича, че е получил от ищеца сумата от 1500лв. на 26.07.2021г., но
заявява, че представеният по делото договор не е сключен „редовно“ и не дължи процесните
суми на основание сключен договор за потребителски кредит, който твърди, че е нищожен
поради противоречие на законите и има неравноправни клаузи.
Страните не спорят, че ответникът не е заплатил на ищеца 24-та месечна погасителна
вноска за периода от 26.07.2023г. до 26.07.2023г. от общо 70.32лв., включваща главница от
41.67лв. и договорна лихва от 28.65лв. на дата 26.07.2023г. - падежна дата.
Спорното между страните е дали процесните суми произтичат от валидно сключен
действителен договор за потребителски кредит.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на
ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 41.67лева, представляваща парично вземане
по индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за една вноска
-двадесет и четвърта, за периода от 26.07.2023 г. до 26.07.2023г. е основателен и следва да
се уважи като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между страните на 26.07.2021г. договор за
предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на
ответника за плащане на 24-та месечна вноска с падеж 26.07.2023г., който е
кредитополучател или заемател по същия.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който текст
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за
сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне
на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата.
За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните
3
удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според
разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква
писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение №70 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр. отделение на ВКС е
прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал
в Профила си в платформата на кредитодателя, въвеждайки SMS персонален
индентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на ищеца,
служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за
сключване на Договора на основание чл. 13, ал, 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕУУ. Договорът е
подписан посредством цифров код, имащ силата на саморъчен подпис. Съгласно сключения
между страните договор, ответникът като кредитополучател е декларирал, че е получил
предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на
Стандартен европейски формуляр, както и тези посочени в Общите условия. Според
съдебната практика (Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IVг.о.),
електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана
с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните
посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана
само и единствено с ответника И. С. М., която лично я е предоставила на дружеството при
кандидатстването. Следователно същата с попълване на данните си в заявката за кредит,
приложена в препис по делото, се установява, че е нейн автор и никое друго лице не би
могло да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на
този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13,
ал.З от ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.
Електронната система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на
www.happycredit.bg, е описана подробно в Общите условия и съдържа задължителна
възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията,
приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването
към всяка следваща фаза: от отправянето на поканата, отправянето на предложението,
приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната информация и т.н.,
до сключването на договора без даване на съответното съгласие в предходната и съответно -
приключването на процедурата по сключване на договора без полагането на обикновен
електронен подпис съгласно чл. 3.1 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон
4
„подписвам“.
Съгласно приложените ОУ е утвърдено, че с натискането на бутона „Подписвам“
от кредитополучателя се счита, че същият е получил предварително цялата преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр, подписал е всяка страница
на индивидуалния Договор за кредит съдържащ Погасителния план ведно с Общите условия
неразделна част към него. Потребителят след като се увери, че данните са негови и се
запознае с Общите условия и договора натиска бутона “Подписвам”, което е аналогично на
физическо подписване на хартиен документ.
Съдът намира, че представеният и приет като доказателство по делото /на хартиен
носител като заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател - ответника, чието
авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл.2,
ал.1 и 2 от ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от
ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се подписва – чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014.
Доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/. Ако изявлението съставлява
признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената
стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила – Решение №70
от 19.02.2014г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС на IV г. о. Наред с това съдебната практика /в
т. ч. Определение №169 от 06.04.2017г. по ч. т. дело № 672/2017г., І т. о. на ВКС/ приема, че
електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се
ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е тъждествено на пълна
липса на волеизявление.
Ищецът е представил договор за кредит на хартиен носител, който е приет като
писмено доказателство по делото. Налице е електронна информация, електронно изявление
за установяване на авторството на документа, следователно налице е електронен подпис -
обикновен електронен подпис, подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. По
отношение така генерираният електронен документ, възпроизведен върху хартиен носител и
представен в заверен препис по делото, не е искано представянето му на електронен
носител. Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частен документ,
подписан при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Доколкото обективираните в
документите изявления са с неблагоприятно за ответника съдържание, те имат достатъчна
доказателствена стойност за установяване на фактите, за които електронните документи са
създадени. Електронното изявление представлява извънсъдебно признание за неизгодни за
страната обстоятелства, а именно – сключването на договора за предоставяне на кредит от
5
разстояние между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за
потребителски кредит от ищеца.
Съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието
"електронен документ", дадена в чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/№910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. /съгласно която такъв документ е съдържание,
съхранявано в електронна форма, т. е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен
носител/, както и с оглед представените и приети по делото индивидуален договор за
потребителски кредит * от 26.07.2021г., ОУ на ищеца, заявка, съдържащи подробна
информация относно личните данни на ответника, в това число три имена, ЕГН, адреси,
номер на лична карта, електронен адрес, телефон, съдът приема, че процесният договор е
бил сключен от ответника, който се е съгласил на отправеното му предложение от ищеца,
предоставяйки му своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото,
че ищецът, в качеството си на заемодател и доставчик на финансови услуги, е получил
съгласието на заемополучателя И. С. М. за сключването на договора от 26.07.2021г. по реда
на чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР. Касае се за информация, предоставена в електронна форма,
логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство – арг.
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. В случая договорите се считат за сключени не в момента на
подписването им на хартиен носител, а в момента на изразяване на съгласието на ответника
чрез потвърждение в съответния линк.
С оглед изложеното съдът намира, че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, попадащо в приложното поле на чл.9 от Закона за
потребителския кредит, доколкото ответникът е физическо лице с качеството на потребител
по смисъла на&3, т.1 от ДР на ЗПК, а ищецът - на търговец по смисъла на&13, т.2 от ДР на
ЗПК и сключено по реда на ЗПФУР, по което ищецът, в качеството си на заемодател, е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на заемополучател, като
му е предоставил заемната сума, предмет на процесния Договор за потребителски кредит в
размер от 1500 лв., която е преведена по предоставена от ответника банкова сметка, за което
е представено преводно нареждане с ясно посочено основание- потребителски кредит дог.
№SO-2633 от 26.07.2021г.
Ето защо за ответника е възникнало насрещното задължение да върне заетата сума в
претендирания размер, като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 28.07.2023г. 24-тата месечна вноска от главница от 41.67лв. е с настъпил
падеж на плащане на 26.07.2023г. и няма данни и твърдения от ответника, че е заплатил на
ищеца тази сума-главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че това вземане е погасено по давност,
тъй като същото или 24-та месечна вноска е дължима към 26.07.2023г., а заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1284/2023г. по описа на РС-Б. е депозирано на 31.07.2023г. в съда, чрез пощата с п.кл. от
28.07.2023г., т.е. само два дни след настъпване на изискуемостта на вземането, което се
погасява с петгодишна погасителна давност съгласно чл.110 от ЗЗД, считано от 26.07.2023г.,
6
която не е изтекла.
Ответникът е направил възражения за недействителност на договора за кредит без
конкретно да ги посочва в писмения отговор, а едва в писмените бележки развива
съображения, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР в размер на 45.19% е
недействителен, тъй като не отчита уговорената между страните такса експресно
разглеждане, която е в размер на 121,35лв. месечно, при главница от 41.67лв. и за целия
период на договора при дадена в заем сума от 1500лв., дължимата такса експресно
разглеждане е в размер на 4368.60лв. и уговорената договорна лихва за целия период е от
1031.40лв. или общо 5400лв., което е 3.6 пъти повече от дадената в заем сума от 1500лв. и
която такса следва да се включи в ГПР, който е много над 50 %.
Горното възражение е основателно и съдът приема, че в представения договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 45,19 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК / годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин/. Този размер не надвишава
максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК/ Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България/. Този
размер обаче както твърди ответника, не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – такса експерсно разглеждане от сумата в размер на
121.35лв. месечно. Същата не е предмет на настоящите искове, но има значение, тъй като
представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.19,
ал.1 и ал.2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
"общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в &1,т.1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
7
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл.22 от
ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл.23 от
ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита – в процесния случай в
размер на сумата-главница от 41.67лв. като 24-та месечна вноска с падеж на 26.07.2023г.
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното искът за установяване на вземане за главница в размер на
41.67лв., ведно със законната лихва от 31.07.2023г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане следва да бъде уважен изцяло, а искът по чл.422, ал.1 от ГПК за
установяване на вземане за договорна лихва за сумата от 28.65лв. за периода от 26.07.2023г.
до 26.07.2023г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 252лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на БРС/, както и сумата от 265лв. за
направени разноски по настоящето дело, включващи платена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да заплати на ответника сумата
от 150лв. за направени разноски в хода на заповедното производство съгласно приложеното
възражение и договор за правна защита и съдействие, както да заплати и сумата от 200лв. за
направени разноски в настоящето исково прозводство съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение
8
ответника И. С. М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** за съществуване на вземането на „И.
С. К.“ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Л.*, бл.*, ет.*, за което е
издадена Заповед № 797 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
04.08.2023г. по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от
41.67лева /четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща парично
вземане по индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от 26.07.2021г. за
една вноска /двадесет и четвърта/ за периода от 26.07.2023 г. до 26.07.2023г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 31.07.2023г. /датата на завеждане
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „И. С.
К.“ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Л.*, бл.*, ет.* срещу И. С.
М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** за установяване на вземането по описаната по-горе
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по
описа на РС-Б. за сумата от 28.65лева /двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2023г. до 26.07.2023г., произтичаща от
сключен между страните индивидуален договор за потребителски кредит SO №2633 от
26.07.2021г. за една вноска /двадесет и четвърта/, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. С. М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** да заплати на „И. С.
К.“ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Л.*, бл.*, ет.* сумата от
252лв./двеста петдесет и два лева/ за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на РС-Б./, както да заплати и сумата от
265лв./двеста шестдесет и пет лева/ за направени разноски по настоящето дело съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „И. С. К.“ООД с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к.Л.*, бл.*, ет.* да заплати на И. С. М. от Б., ул.С. № *, с ЕГН:********** сумата от
150лв./сто и петдесет лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство / по
ч.гр.д.№ 1284/2023г. по описа на РС-Б./, както да заплати и сумата от 200лв./двеста лева/ за
направени разноски по настоящето дело съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9