№ 728
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500575 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9609/03.02.2025г. по регистратурата на ВРС
подадена от Н. И. Г., чрез процесуалния й представител срещу Решение №
4523/13.12.2024г. постановено по гр.д. № 2031/2024г. по описа на ВРС, с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от жалбоподателката срещу „Манаус-Комерс" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК ********* положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 0,263 % идеални части от поземлен имот с кадастрален ид. *** по КККР
одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АК с адрес на имота: град Варна, ж.к.
Вл.В.“, а по акт за собственост - *** в кв.43 по плана на ж.к. Вл.В., първи микрорайон,
целият с площ по акт за собственост от 3 500 кв.м., а по кадастрална карта с площ от 3125
кв.м.
Въззивникът Н. Г., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Възразява срещу изводите
на съда, че праводателят й „Манаус – Комерс“ ООД не е собственик на поземления имот с
ид.*** по Кадастралната карта, предвид наличието на писмени доказателства
удостоверяващи, че дружеството заедно с други физически лица са си учредили право на
строеж и са договорили, че то ще стане собственик на процесното паркомясто № 1. Поради
този погрешен извод е направен и следващ, а именно, че ищецът не е придобил съответната
1
идеална част от дворното място, което съответства на паркомястото, което не е
самостоятелен обект. Посочва, че съдът неправилно е приел, че предмет на сделката е
идеална част от правото на строеж. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна „Манаус – Комерс“ ООД.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ищцата Н. И. Г. - В. срещу
„Манаус-Комерс" ООД -в несъстоятелност, ЕИК ********* иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на 0,263 % идеални части от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по
Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се на адрес – гр. Варна, ж.к, Вл.В.“, целият с
площ по акт за собственост от 3 500 кв.м., а по кадастрална карта с площ от 3125 кв.м.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № 190, том 2, per. № 10011 от 13.10.2009г. е придобила от „Манаус-
Комерс" ООД правото на собственост върху три недвижими имота, сред които и описаното в
т.В на нотариалния акт "паркомясто 1", находящо се извън сграда с пълен номер ***.4, с
административен адрес: град Варна, ж.к. Вл.В. ***, със застроена площ от 20,83 кв.м., при
граници: от три страни дворно място и паркомясто 2, ведно с 0,263 % идеални части от
правото на строеж в имот с ид.***, с площ по акт за собственост от 3 500 кв.м., а по
кадастрална карта с площ от 3125 кв.м. Излага, че при извършване на сделката продавачът се
е легитимирал като собственик на посоченото паркомясто 1 с договор за учредяване на
право на строеж в съсобствен имот обективиран в нотариален акт № 153, том 1, per. № 3340
от 2007г.
Твърди, че процесното "паркомясто 1" се намира извън сградата на блок 4,
представлява част от поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по Кадастралната
карта, но не е реално обособима част от него, а съставлява идеална част от дворното място, в
което между съсобствениците е учредено право на строеж. Със сключването на договора за
съучредяване на правото на строеж, останалите съсобствениците на имота имплицитно са
прехвърлили на ответника собствените си идеални части от поземления имот, като са му
предоставили в индивидуална собственост всички „паркоместа" извън сградите и са дали
съгласие за разпределяне на ползването им, като са описали конкретното им
местоположение. Ищцата счита, че със закупуването на паркомясто № 1 е придобила
фактически идеална част от дворното място с неговото разпределено отнапред ползване за
паркиране на съответния брой автомобили. Предвид оспорването на правото й на
собственост от страна на ответника и започналото производство по осребряване на
имуществото му в рамките на производството по несъстоятелност, счита че за нея е налице
правен интерес от установяване на правото си на собственост по отношение на 0,263%
2
ид.части от дворното място с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна съответстващи на
закупеното от нея паркомясто. Моли предявеният положителен установителен иск за
собственост да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
С Определение № 2050/30.04.2025г. съдебният състав, след като е констатирал
нередовности на сезиращата искова молба е дал указания на ищеца да конкретизира
предмета на исковата защита и да отстрани противоречието между заявеното право на
собственост и петитума на исковата претенция.
С уточняваща молба от 13.05.2025г. ищецът е посочил, че твърденията му в исковата
молба са за право на собственост по отношение на 20,83 кв.м. ид.части от ПИ с ид.*** по
Кадастралната карта, поради което искането до съда е да бъде прието по отношение на
ответника „Манаус-Комерс" ООД – в несъстоятелност, че ищцата е собственик на 20,83 кв.м.
от имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, с площ по акт за собственост от 3 500
кв.м., а по кадастрална карта с площ от 3125 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от синдика на обявеното в
несъстоятелност ответно дружество „Манаус-Комерс" ООД, с който искът се оспорва, като
неоснователен. Излага, че с договора за покупко-продажба от 13.10.2019г. дружеството не е
прехвърлило на ищцата право на собственост върху самостоятелен обект, поради което той е
нищожен на това основание поради липса на предмет.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на предявения положителен установителен иск за собственост от Н. Г. е
идеална част от поземлен имот с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, съответстваща
на паркомясто № 1 находящо се в незастроената му част при граници: от три страни дворно
място и паркомясто № 2, която се твърди, че е придобита по силата на договор за покупко-
продажба с нот.акт № 190/2009г. В исковата молба обемът на твърдяното право на
собственост е определено като 0,263 % идеални части от поземления имот, който е с площ
от 3125 кв.м. по кадастрална карта, или около 8,22 кв.м. идеални части. С уточнителната
молба от 13.05.2025г. в хода на въззивното производство ищцата е посочила, че искането й е
да бъде прието за установено, че е собственик на 20,83 кв.м. ид.части от същия имот.
Доколкото произнасянето на първоинстанционния съд е касателно по-малък обем
права /идеални части/ от тези, за които се внася уточнение с молбата от 13.05.2025г. и липсва
нарочно искане от ищеца за допълване на съдебното произнасяне по реда на чл.250 от ГПК
до пълния обем на заявеното право на собственост, настоящият съдебен състав приема, че
предмет на настоящото въззивно производство е именно обемът права съответстващи на
0,263% ид.части от дворното място с ид. *** по Кадастралната карта на гр.Варна, за които е
постановено и обжалваното първоинстанционно решение. В случая внесените от ищеца
пояснения не касаят уточнение на площта на недвижим имот, която в действителност не е
3
индивидуализиращ белег, а посочват защитимия обем притежавано право на собственост
/съответни идеални части/, за част от които липсва произнасяне от първоинстанционния съд,
което се явява пречка за тази част да е налице произнасяне за първи път от въззивната
инстанция.
Основателното провеждане на предявения положителен установителен иск възлага в
тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
всички елементи от фактическия състав на спорното право, а именно: правото на
собственост по отношение на заявената идеална част от дворното място придобита на
твърдяното основание, а именно договор за покупко-продажба.
Видно от представения по делото нот.акт № 190, том 2, per. № 10011, дело № 758 от
13.10.2009г. за покупко-продажба, „Манаус-Комерс" ООД е продало на Н. И. Г. - В. правото
на собственост върху три недвижими имота, находящи се на административен адрес: град
Варна, ж.к. Вл.В. ***, сред които два броя гаражи - № 4 с ид.***.4.20 и гараж № 5 с
ид.***.4.21 находящи се на сутеренния етаж в сграда с ид.***.4, както и паркомясто 1,
находящо се извън сградата, „със застроена площ“ от 20,83 кв.м., при граници: от три страни
дворно място и паркомясто 2, ведно с 0,0263 % идеални части от правото на строеж в имот с
пълен номер *** целият с площ по кадастрална карта от 3125 кв.м.
От представената строителна документация, касаеща строителството на сгради в ПИ
с ид. *** по Кадастралната карта и в частност обяснителните записки за сгради бл.1 - бл. 5
се установява, че в поземления имот са предвидени за изграждане общо пет сгради, а
паркирането е осигурено 100% съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2003г. за
проектиране на комуникационно транспортните системи. За паркирането за блок 1 е
осигурен подземен паркинг, а за останалите сгради има по 11 места за паркиране във
външния паркинг, част от които е и процесното паркомясто, предвидено за паркиране на
живущите в бл. 4.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС паркоместата, изградени в
незастроената част на дворното място не са самостоятелни обекти на правото на
собственост по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ и не могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка. В този смисъл са Решение № 53/08.05.2009г. по гр.д.№ 5871/2007г.
на ВКС, I г.о., Решение № 222/30.03.2010г. по гр.д.№ 4076/2008г. на ВКС, IV г.о, Решение №
199/ 10.08.2015г. по гр.д. № 5955/ 2014г. на ВКС, ІV г.о. и др. С тях се приема, че
паркоместата са необособена и несамостоятелна реална част от поземлен имот, поради което
не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка поради невъзможния им предмет. Пак
съдебната практика /Решение № 171/08.08.2014г. по гр.д.№ 4175/2013г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 46/07.03.2018г. по гр.д.№ 2489/ 2017г. на ВКС, ІV г.о./ обаче приема, че при
договор за прехвърляне на реална част от обект, който не може да породи правни последици
поради несамостоятелност на прехвърлената част, волеизявленията на страните могат да се
тълкуват в смисъл да се прехвърли това, което е възможно. В този смисъл се приема, че е
възможно прехвърлянето и придобиването на право върху идеална част от самия обособен
обект /дворното място/ съответстващи на права по разпоредения несамостоятелен обект
4
/паркомястото/. За да бъде придобито право на собственост от купувача по сделката обаче,
такива по отношение на разпоредения имот следва следва да е притежавал и прехвърлителя
„Манаус Комерс“ ООД.
В случая, видно от представения по делото нот.акт № 153, том 1, per. № 3340, дело №
124 от 21.03.2007г., поправен с нот. акт № 169, том I, рег. № 3602, дело № 139/2007г., в полза
на праводателя „Манаус-Комерс" ООД е учредено право на строеж от М.Г.К., Г.Д.М. и П.Д.Г.
върху ПИ с ид. ***.4, с адм.адрес: град Варна, ж.к. Вл.В. ***, по силата на която, след
построяване на жилищните сгради в имота, дружеството ще стане собственик и на
паркоместата, в това число и процесното паркомясто № 1, находящо се извън сградата на
блок 4 в дворното място. Правото на строеж, съгласно чл.63 от ЗС е ограничено вещно
право, което собственик на поземлен имот учредявява в полза на трето лице - суперфициар,
така че последният да стане собственик на построеното. Суперфициарният собственик обаче
не е собственик на земята под сградата, а има право само да я ползва доколкото това е
необходимо за използване на постройката. Следователно по силата на цитираният нот.акт за
учредяване на право на строеж в съсобствен имот, „Манаус-Комерс“ ООД не е придобил
право на собственост по отношение на ПИ с ид. ***.4 по Кадастралната карта и не е могъл
да се разпореди валидно в полза на ищеца с право на собственост по отношение на
процесната идеална част от същия поземлен имот. Обстоятелството, че с одобрения
инвестиционен проект на незастроената част от дворното място е придадено специално
предназначение да служи за паркиране на автомобили не променя горния извод предвид на
това, че независимо от функциите, за които се ползва, то си остава част от дворното място и
следва неговия режим на собственост.
Изложеното обуславя, че ищцата Н. Г. не е придобила твърдяното право на
собственост по отношение на ид.част от ПИ с ид. ***.4 по Кадастралната карта
съответстващо на 0,263% от площта му, поради това, че и праводателят и не е бил нейн
собственик. Липсата на доказано право на собственост у ищеца прави предявеният
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК неоснователен и подлежащ на
отхвърляне.
Предвид съвладащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4523/13.12.2024г. постановено по гр.д. № 2031/2024г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
5
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6