№ 19104
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110111514 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „А ...“ ЕАД, ЕИК .... със
седалище гр.София и адрес на управление район „А...” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/, представлявано от А.В.Д.-
Главен изпълнителен директор и М.М.- Изпълнителен директор чрез адв. И.
спрямо К. С. К. ЕГН: **********, Со/адрес/ с искане за постановяване на
съдебно решение за установяване на следните суми в полза на ищеца – сумата
от 1 506.06 лв., формирани, както следва: неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност 565.89 лв.; неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 273.00
лв. и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната
начислени неустойки в общ размер на 667.17 лв., както и мораторна лихва
върху цялата сума в общ размер на 316.64 лв. за периода от 13.02.2021г. до
30.08.2023г. и законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на
заявлението в съда – 31.08.2023г. до изплащане на вземането.
Излага се, че сумите са предмет на издадена и връчена по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК заповед от 15.09.2023г. по гр.дело № 49159 по описа за 2023г., с
оглед на което се предявява и настоящия иск. Претендира се решение за
установяване дължимостта на сумите по заповедта и присъждане на
разноските по делото. Ангажират се доказателства.
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Искът е с правна квалификация чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
Не е спорно и се установява от приложеното ч.гр.д.№ 49159/ 2023г. по
описа на СРС, че по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на ищеца е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК от 03.11.2017г. за сумите по исковата молба.
В подкрепа твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, възниквало по договор за далекосъобщителни
услуги са представени приложения към договор с № *********/25.03.2020г.
от същата дата и от датата 29.09.2020г, – л. 26 от делото, както и Договор за
продажба на изплащане с № ********* / 25.03.2020г., от които се установява,
че за ответника са предоставени от оператора електронни съобщителни услуги
за номер **********, както и е прехвърлено правото на собственост на вещ –
таблет Леново таб. Ползваният план, според договора и приложението, е
„пакет е-просвета Unlimited“ и за интернет А1 сърф 24 без определен срок за
мобилните данни и за две години за интернета с абонаметна такса в размер на
4.99 лева ( стандартна) за мобилните данни и за интернет от 29.99 лева, а
цената на изплащаната вещ е от 448,5 лева с първоначална цена от 19.50 лева
и още 23 вноски. В разпоредбите на чл.6.1 от приложението страните са се
договорили за начисляване на неустойки при спиране по вина на потребителя
достъпа до мрежата; предсрочно прекратяване действието на договора, както
и обезщетение за връщане на предоставено от оператора на абоната
оборудване в неизправно състояние или невръщане.
Съгласно т.6 от ОУ, представени от ищеца, тези общи условия стават
задължителни за абоната с полагане на подпис от него по индивидуалните
договори за услуги, като съгласно т.26, 4 от тях заплащане стойността на
услугите става след издаване на месечна фактура на името на абоната.
Операторът е длъжен при сключване на всеки индивидуален договор да
уведоми абоната за таксуващия период, за който ще му бъде издавана
фактурата. Промяна на периода за таксуване може да се случи едностранно от
Мтел, но само след предварително уведомление до абоната. Посочено е, че
неполучаване на фактурата от абоната не го освобождава от задължението му
за плащане на таксите към оператора. Съгласно чл. 26.5 от ОУ срокът за
2
плащане на стойността на издадените фактури е 15 дневен като в право на
доставчика на услугите е при неспазване на този срок да използва внесената от
абоната гаранционна сума или банкова гаранция – ако такива са внесени – или
да прекрати достъпа на потребителя до мрежата. Ищецът не е представил
фактури, издадени от него, нито пък е ангажирал допълнителни доказателства
за стойност на доставените услуги, както и на цената на устройството.
От договора се установява, че страните са договорили възможността
операторът да начисли за абоната неустойка на основание чл.5.3.1 от
приложението в хипотеза на предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, която е в размер на всички месечните абонаментни такси за услугата
до изтичане срока на договора.
Въз основа на така установените факти и от правна страна съдът намира
следното:
Безспорно се доказа от ищеца, че между страните е съществувала
облигационна връзка по договор за предоставяне на мобилни данни и
интернет. Количеството и доставянето на тези услуги обаче не се установи от
ищеца въпреки указаната му тежест. Не се ангажираха нито описаните в
исковата молба по номера фактури, нито пък бяха ангажирани доказателства
чрез познания на вещо лице за издаване на такива съобразно горе-цитираните
общи условия и ерго за стойност на услугите, които се претендират, както и за
неплатените вноски по договора за изплащане. Това дава основание на
настоящия състав да приеме, че исковете за неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги на обща стойност от 565.89 лв. и за
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща
стойност 273.00 лв. следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Досежно претенцията за неустойка за сумата от 667.17 лв., която се
търси като такава за предсрочно прекратяване на договорите по вина на
абоната, съдът приема, че тя също не бе доказана. В тежест на ищеца бе да
установи, че договорът е прекратил действието си предсрочно поради
неизпълнение от страна на ответника, а такова, както съдът по – горе изложи
не се доказа. Не се установи и от кой точно момент се е случило това. При
недоказаност упражняване правото на ищеца да прекрати облигационната
връзка с ответника вкл. чрез уведомяване на абоната по някакъв начин
договорът следва да се счита прекратен с изтичане на уговорения срок, а не
3
преди срока с нарочно изявление, поради което в патромониума на ищеца не е
възникнало вземане за компенсаторна неустойка.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се
посочи, че получаването на абонаментите до края на срока на договора,
особено при прекратяването му в начален етап, ще доведе с голяма степен на
вероятност до неоснователно обогатяване в полза на доставчика на мобилни
услуги, доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението
на договора, а същевременно ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без
да се престира от негова страна, което несъмнено нарушава принципа на
справедливост /решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС,
I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС , I т.о.,
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, І т.о. и др./.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й
нищожна.
С оглед изложеното претенцията чл.92 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Неоснователна е и претенцията с основание чл.86 от ЗЗД при
недоказаност на исковете за главница.
С оглед изхода на делото и по разноските такива на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А ...“ ЕАД, ЕИК .... със седалище гр.София и
адрес на управление район „А...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. Со/адрес/, представлявано от А.В.Д.- Главен изпълнителен
директор и М.М.- Изпълнителен директор чрез адв. И. спрямо К. С. К. ЕГН:
**********, Со/адрес/ за установяване на вземания в полза на ищеца за
следните суми: общо вземане от 1 506.06 лв., формирани, както следва:
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща
стойност 565.89 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на
4
изплащане на обща стойност 273.00 лв. и поради предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната начислени неустойки в общ размер на 667.17 лв.,
както и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 316.64 лв. за
периода от 13.02.2021г. до 30.08.2023г. и законна лихва върху цялата сума от
датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2023г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 15.09.2023г. по
гр.дело № 49159 по описа за 2023г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5