ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2222
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3 против разпореждане № 16521 от
18.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 9602/2022 г. по описа на РС - Пловдив,
с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. И. Б. с ЕГН **********, с
адрес гр. *, ул. „* № * ет. *, ап. *6, за сумата от 899 лв. - главница, 30,23 лв. -
договорна лихва, 97,24 лв. - законна лихва, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
разноски. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е
неправилно, защото в представения по делото договор липсват
неравноправни клаузи. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е
процесуално допустима. По същество:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е
1
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор
за потребителски кредит, сключен с потребител.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират въз основа на договор
за кредит от 25.07.2019 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжник -
физическо лице, имащ характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК., както и договор за цесия от 31.12.2021 г.,
сключен между заявителя и кредитора.
Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на добрите
нрави при клаузата, въз основа на която се предвижда заплащането на
обезпечение от страна на длъжника при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Същото съставлява разход, пряко свързан с
договора за потребителски кредит, който е следвало да бъде включен в ГПР
по кредита, но не е включен. Ето защо съдът приема, че е налице обоснована
вероятност договорът за кредит да е изцяло недействителен на основание чл.
22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, поради което съгласно чл. 23 от ЗПК
заемодателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви
и другите разходи по същия.
Заявлението в случая обаче следва да бъде отхвърлено и по
отношение на главницата, по различни, неизложени от първоинстанционния
съд съображения. Заявителят претендира да е титуляр на процесните
вземания въз основата на сключен с кредитора „Аксес Файнанс“ ООД договор
за цесия от 31.12.2021 г. Съдът съобразява даденото задължително
разрешение в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. №
4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно
правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417
от ГПК, като в случай че частното правоприемство се основава на договор за
цесия/ какъвто е настоящия / на общо основание трябва да бъдат представени
и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на
вземането, за да има то / прехвърлянето / действие по отношение на него – чл.
99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия не е представен,
липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Посочените документи следваше да бъдат представени по делото и на
основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с
потребител. Ето защо липсват доказателства относно това, заявителят да има
качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено
изцяло.
Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Подадената
2
частна жалба е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против разпореждане №
16521 от 18.07.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 9602/2022 г. по описа на РС -
Пловдив, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. И. Б. с ЕГН
**********, за сумата от 899 лв. - главница, 30,23 лв. - договорна лихва, 97,24
лв. - законна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3