Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260067 /16.09.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на седемнадесети
август две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 3978 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.Т.К. и Х.Г.К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Ж.И.Ж., И.Ж.И. и Д.Ж.С..
Ищците
твърдят, че заедно с ответниците били наследници на
Тодор И. ***, починал на 14.07.1985 г., и притежавали в съсобственост
следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед от
2006 г., с адрес: гр. Хасково, ул. „Македония“ № 44, площ 300
кв.м.,
номер по предходен план: 669, квартал 165, парцел 1, при граници:
77195.736.51, 77195.736.54, 77195.736.53, 77195.735.291, при дялове: 1/6 ид.ч.
за ищцата, общо 4/6 ид. ч. за двамата ищци (в СИО) и общо 1/6 ид.ч. - за
ответниците (разделени поравно). Съсобствеността върху имота
при посочените дялове възникнала на основание наследство, давност и
прехвърлителна сделка, както следва: с акт за нотариално завещание
от 15.01.1960 г. наследодателят им Тодор И. Дорев получил от
баща си И. Тодоров Дорев 1/2 ид.ч. от дворно
място от 607 кв.м., находящо се в гр. Хасково,
ул. „Македония“ № 52, за което бил отреден парцел 1
в кв. 165, при съседи: ул. „Иларион
Макариополски“, ул. „Македания“, Георги
Иробалиев и Тана Божинова, заедно с цялата ъглова къща, застроена на 72 кв.м.
на улиците „Иларион Макариополски" и „Македония". Със същото
завещание И. Тодоров Дорев завещал на другия си син Димитър И. Дорев останалата 1/2 ид.ч. от дворното място (без ъгловата къща). Двамата братя разделили
помежду си съсобственото дворно място, като Тодор Дорев
се установил в западната му част /понастоящем ПИ 77195.736.52/, защото върху
тази част от имота била построена и завещаната му в индивидуална собственост
къща, а Димитър Дорев се установил в източната част на дворното място
/понастоящем ПИ 77195.736.53/. Всеки един от тях владял със
съзнанието за своене и ползвал своята реална част от съсобствения имот, считано
от момента на смъртта на наследодателя им и я придобил по давност. През
периода, когато Тодор Дорев осъществявал владение върху западната част от
съсобствения имот /понастоящем ПИ 77195.736.52 по КККР/, бил в брак с
Гинка Иванова Кръстева, сключен на 13.11.1947 г., поради което правото на
собственост върху поземления имот възникнало и за нея и той станал семейна
имуществена
общност (СИО). Този извод се потвърждавал и от даденото от
нея съгласие на основание чл. 13, ал. 3 и ал. 7 СК от 1968 г. при
учредяване на суперфиция с Нотариален акт /НА/ № 133, том 3, дело №
569/1977 г. от Тодор Дорев на двете им дъщери - И.К. и Станка Ж.. Поради
това и на основание чл. 9 ЗН, след смъртта на Тодор Дорев западната
част от съсобствения имот /понастоящем ПИ 77195.736.52 по КККР/ станала съсобствена между съпругата
и двете дъщери, при дялове - 4/6 ид.ч. за Гинка Дорева и по 1/6 ид.ч. за И.К. и
Станка Ж.. С НА № 38, том 8, дело № 2113/1995 г. Гинка Дорева
прехвърлила собствените си 4/6 ид. ч. от имота на дъщеря си И. Дорева срещу
задължение за издръжка и гледане, като поради възмездния характер на сделката
правата
върху прехвърлената идеална част възникнали и за съпруга на И.К. - Х.К.. Придобитата
от Станка Ж. 1/6 ид.ч. от имота била наследена поравно от съпругът й - Ж.И.Ж. и
двете им деца - И.Ж.И. и Д.Ж.С., т.е. по 1/18 ид. за
всеки един. Тези им права на собственост били констатирани от
нотариус № 352 в НА № 47, том 13, дело № 1731/2017 г. на СВп Хасково. Сочи
се още, че с Решение № 347/27.05.2019 г. по гр. д. № 1976/2018 г.
по описа на ХРС, между страните било разпределено право на
ползване върху процесния недвижим имот, при дялове - общо 2/3 ид.ч. - за ищците
и общо 1/3 ид.ч. - за ответниците. В
рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС ответниците
защитили правата си на собственост върху ПИ 77195.736.52 по КККР чрез предявяване на възражение, поради което разгледаният в
него
преюдициален въпрос не създавал сила на пресъдено нещо и
предявеният иск с настоящата искова молба се явявал допустим. Предвид
изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици общо на 5/6 идеална част от гореописания
поземлен
имот, като се претендират
и направените деловодни разноски.
Ответниците считат предявения иск за недопустим с
оглед изложените във влязлото в сила Решение № 347/27.05.2019 г.
по гр.д. № 1976/2018 г. на Хасковския районен съд решаващи мотиви по спора
относно обема на правото на собственост върху процесния имот, а
именно
2/3 ид.ч. за И. и Х. Костадинови и общо 1/3 ид.ч. за ответниците, в които квоти било разпределено ползването на
дворното място. Поради това с предявяването на
настоящия установителен иск за собственост, ищците целели пререшаване на
спора за собственост в нарушение на забраната на чл. 299 ГПК. На
следващо място, относно притежаваните от ищците 4/6 ид.ч. от процесния имот не
се оспорвало правото им на собственост, поради
което
липсвал правен интерес. Искът в частта за
разликата над 4/6 ид.ч. до претендираните права в обем 5/6 ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот, или за 1/6 ид.ч. се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че Тодор И. Дорев придобил
еднолично завещания му от баща му И. Тодоров Дорев недвижим имот с оглед разпоредбите на
Наредбата - закон за брака /обн. ДВ бр. 108/12.05.1945 г./ и ЗЛС /обн.
ДВ бр. 182/09.90.1949 г./, съгласно които всеки от
съпрузите запазвал след сключване на брака имуществото си,
управлението му и ползването, т.е. действал принципът на разделност на
имуществата на съпрузите, придобити по време на брака. Придобитата по силата на
завещанието жилищна сграда била надстроена и пристроена въз основа на
учреденото /отстъпено/ безвъзмездно право на строеж от Тодор И. Дорев на
дъщерите му И.Т.К. и Станка Т. Желязова, с НА № 133 от 28.09.1977 г.
том III дело № 1151/1977 г. на ХРС, да построят по
един жилищен етаж върху досегашния първи етаж, съгласно одобрен
сградостроителен план за 3 - етажна жилищна сграда. По силата на договор за
доброволна делба от 08.05.1981 г. първият етаж, получен в
дял при делбата от Тодор И. Дорев, останал негова еднолична собственост и не
представлявал СИО със съпругата му Гинка Дорева, тъй като не били налице
предпоставките за възникване на СИО. Оспорва се твърдението в
исковата молба, че след като по силата на завещанието от баща им братята Тодор
Дорев и Димитър Дорев са получили по 1/2 ид.ч. от дворно място от
607 кв.м. на адрес гр. Хасково, ул. „Македония" № 72,
отредено за парцел I в кв. 165 по плана на гр. Хасково, придобили впоследствие
правото на собственост върху дворните места, обособени като самостоятелни
парцели с плана от 1971 г., заедно със съпругите си на
основание давностно владение, тъй като правото на собственост не можело да възникне
едновременно на две основания, поради което валидното основание в конкретния
случай било завещанието по отношение на Тодор Дорев и
наследяването по закон по отношение на неговите наследници в хипотезата на чл.
9,
ал. 1 ЗН. Поддържа се и че преживялата
съпруга Гинка Дорева и двете й дъщери станали собственици на по 1/3 ид.ч. от
наследството на Тодор Дорев, открило се след смъртта му през 1985 г., включващо
дворното място и първият жилищен етаж с прилежащите му части. С договора,
сключен с НА № 38 от 07.10.1993 г., том VIII, дело № 2113/1993 г., Гинка Иванова
Дорева се разпоредила с права, които не притежавала, за разликата
над 1/3 ид.ч., поради което се прави възражение за
неговата нищожност за разликата над
1/3 ид.ч. /2/6 ид.ч./ на основание чл. 26, ал. 1, ал. 2, предл. 1 ЗЗД,
поради липса на предмет. Ето защо ищците не могли да придобият
останалата 1/6 ид.ч. от правото на собственост. В тази връзка се оспорва изрично и
констативен НА за собственост № 44, том III, peг. 4547, дело №
329/2017 г. на нотариус Капка Войнска, тъй като невярно се констатирали правата на
собственост на ответниците в процесния недвижим имот в обем на 1/6 ид.ч.
Съдът, като като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
акт за нотариално завещание от 15.01.1960 г. И. Дорев е
разпределил с притежаваните от него имоти за след смъртта си, като на сина си Тодор Дорев е завещал 1/2 ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. в гр. Хасково, ул. „Македония“ № 52,
за което е бил отреден парцел 1 в кв.
165 по плана на гр. Хасково, при съседи:
ул. „Иларион Макариополски“, ул. „Македания“, Георги Иробалиев и Тана Божинова, заедно с цялата
ъглова къща, застроена на 72 кв.м. на улиците „Иларион Макариополски" и
„Македония", а на другия си син Димитър Дорев е завещал останалата 1/2 ид.ч. от дворното място (без ъгловата къща).
С НА № 119 от 07.07.1970 г.,
том II, дело № 811/1970 г. на Хасковски народен
съдия е констатирано, че Тодор Дорев
е придобил по завещание правото на
собственост върху
гореописаната 1/2 ид.ч.
С НА № 133 от
28.09.1977 г., том III, дело № 1151/1977 г. на съдия при ХРС, Тодор Дорев, като собственик
на дворно место от 261 кв.м., ведно със застроената в него къща на 72 кв.м. с
обем от 330 куб.м., представляващо урегулиран парцел І-669 от кв. 165
по плана на гр. Хасково, е учредил на дъщерите си И.К. и Станка
Желязова правото да построят по един жилищен етаж върху досегашния първи етаж
на учредителя на правото на строеж, съгласно одобрен градоустройствен план за
триетажна жилищна сграда, като етажите ще се определят при съставяне на
разпределителния протокол след завършване на къщата.
С НА № 38 от 07.09.1993 г., том VІІІ, дело №
2113/1993 г. на нотариус при ХРС, Гинка
Дорева е прехвърлила на ищцата И.К. ***, в парцел І-669 в
кв. 165 по плана на гр. Хасково, представляващ целия първи етаж от
триетажна жилищна сграда, застроен на 55 кв.м., ведно със съседните му складово
помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно складово помещение от 7,4
кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м., северо-западно таванско
помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско помещение от 24,5 кв.м., както и
съответните ид.части от общите части на сградата, както и 4/6 ид.части от срещу задължението й за гледане и издръжка.
С НА № 44 от 12.07.2017 г., том ІІІ,
регистър № 4547, дело № 329/2017 г. на нотариус Капка Войнска ответниците са признати за
собственици по равно на недвижими имоти,
останали им в наследство от Станка Желязова, която ги е наследила от своя баща Тодор Дорев, сред които и на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52 по КККР на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на адрес: гр.
Хасково, ул. „Македония“ № 44, с площ по скица от 300 кв.м., а по документ за
собственост – 261 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по
предходен план – парцел І пл. № 669 в
кв. 165, при съседни имоти: № 77195.736.51, №
77195.736.54, № 77195.736.53 и № 77195.735.29.
От скица на поземлен имот № 15-265058 от СГКК – Хасково се установява, че по действащите
КККР на гр. Хасково процесният имот е индивидуализиран именно като поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52, с описаните по-горе
характеристики.
От препис-извлечение от акт за женитба № 396/13.11.1947
г. и удостоверения
за наследници № ГРАОН1-3040/06.11.2019 г. и № 3099/21.11.2017 г. от Община
Хасково, се установява, че Тодор
Тодоров и Гинка Кръстева са сключили граждански
брак на 13.11.1947 г., както и че ищцата И.К. и ответниците са техни наследници по закон.
От удостоверение за граждански
брак № 056414/17.04.1977 г. от Община Хасково, се установява, че ищците И.К. и Х.К. са сключили граждански брак на 17.04.1977
г.
С влязло в сила Решение № 347/27.V.2019 г.
по гр. д. № 1976/2018 г. по описа на
Районен съд - Хасково по предявен от ответниците срещу ищците иск с
правно основание чл. 32, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 1 ЗС е разпределено ползването
на процесния поземлен имот с идентификатор №
77195.736.52 по КККР на гр. Хасково.
По делото са
събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да
обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен
спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Васил Г. Дорев, Георги Христов К., И.
Борисова Дорева и Павлина Георгиева Иванова за установяване на релевантните
факти и обстоятелства, като показанията им са записани подробно в протокола за
съдебното заседание, проведено на 17.08.2020 г. /л. 113 – л. 117 по делото/, поради което не следва да се излагат отново
текстуално, а при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на назначената по делото и
изслушана в с.з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно
като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че имотът,
описан в акт за нотариално завещание от 15.01.1960 г. и НА № 119 от 07.07.1970 г.,
том II, дело № 811/1970 г., е идентичен с поземлени
имоти с идентификатори 77195.736.52 и 77195.736.53 по КККР на гр. Хасково. Поземлен
имот с идентификатор 77195.736.52 е разположен в западната част на така
описания имот, а поземлен имот с идентификатор 77195.736.53 - в източната част
на имота, като за първия е отреден УПИ № I с площ 278 кв.м. в квартал
165, а за втория - УПИ № II с площ 338 кв.м. в квартал 165. Вещото лице е описало и
регулационните
и кадастралните изменения, извършени по отношение на имота.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на активно и пасивно субективно съединение искове с правно
основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
По отношение на 4/6 ид. ч. от процесния поземлен
имот исковете са недопустими поради липсата на правен интерес
от търсената защита. Това е така, защото не се твърди, а и не се установява в
хода на процеса ответниците да претендират самостоятелно право върху тях или да имат
поведение или прояви, с които притежаваното от ищците право на собственост
върху тях да е било застрашено или нарушено от тях.
Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно във
всяко положение на делото и когато констатира липсата й, трябва да прекрати
производството по него.
По отношение на останалата разлика над 4/6 ид.ч. до претендираните права в обем от 5/6 ид. ч. от имота, искът е допустим, но неоснователен, като
съображенията са следните:
От приетото и
неоспорено нотариално завещание се установява, че наследодателят на страните
Тодор Дорев еднолично е придобил процесния имот, за което през 1970 г. се е
снабдил и с НА № 119, том II, дело № 811/1970 г. Неговата съпруга Гинка Дорева
няма отношение към тази собственост до смъртта му, тъй като завещателното
разпореждане изключва такова. Изложените в исковата молба доводи за
придобиването му от двамата по давност в режим на СИО не могат да бъдат
споделени и поради действащата през релевантния период забрана на чл. 59 ЗТСУ
/отм./ за придобиване по давност на реално определени части от
дворищнорегулационни парцели. С оглед правилата на чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН след смъртта на Тодор Дорев през 1985 г. неговите
наследници по закон - съпругата му Гинка Дорева и двете му дъщери Станка Ж. и И.К.,
са придобили по 1/3 ид.ч. от имота. Ето защо и договорът за издръжка и гледане между Гинка Дорева и И.К., оформен с НА № 38 от 07.09.1993 г., том VІІІ, дело №
2113/1993 г., не
може да транслира върху ищците собственически права върху 4/6 ид. ч. от имота, тъй като никой не може да
прехвърли повече права от тези, които притежава. Следователно, по силата на
тази сделка те са придобили само притежаваната от прехвърлителката
1/3 ид.ч. от имота. Накрая следва да се отбележи и че изложените в с.з. на 17.08.2020
г. доводи на ищците за придобиване на спорните 1/6 ид.ч. по давност също са неоснователни. И в съдебна практика и в правната теория се приема
безпротиворечиво, че всеки един от съсобствениците може да упражнява фактическа
власт и ползва целия имот, като
зачита съответното право и на останалите съсобственици. По този начин той се
явява владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на
останалите. Настоящият случай е точно такъв, доколкото правопораждащият факт,
от който произтича съсобствеността между страните, е наследяване от общия им
наследодател Тодор Дорев. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на
наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от
тях остава в наследствения имот. Декларирането
от ищците на съответните ид.ч. от имота и заплащане на дължимите данъци за тях е действие, насочено към
общинската администрация, като няма
данни то да е станало известно на другите съсобственици, поради което не би могло да демонстрира
завладяване. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
категоричен начин те да са извършвали някакви други действия, с които по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
правото на ответниците, в т.ч. и манифестиране на промяна в намерението им,
изразяваща се в своене на целия имот изключително за себе си.
По тези съображения съдът счита,
че предявените положителни установителни искове за собственост по отношение на останалите 1/6 ид.ч. от имота са неоснователни и доказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и че
ответниците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК,
единствено на същите следва да се присъдят такива в размер на 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3978/2019 г. по описа на Районен
съд – Хасково, по
предявените от И.Т.К., ЕГН ********** и Х.Г.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, срещу И.Ж.И., ЕГН ********** ***, Д.Ж.С., ЕГН ********** *** и Ж.И.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В., искове с
правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за
установяване по отношение на И.Ж.И., Д.Ж.С. и Ж.И.Ж., че И.Т.К. и Х.Г.К. са собственици на поземлен
имот с идентификатор 77195.736.52 по
КККР на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006 г. на ИД на АК, находящ се на адрес: гр.
Хасково, ул. „Македония“ № 44, с площ по скица от 300 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по
предходен план: 669, парцел І, кв. 165, при съседни имоти: № 77195.736.51, №
77195.736.54, № 77195.736.53 и № 77195.735.29, в частта
относно 4/6 идеални части от имота, а по
отношение на останалата разлика над 4/6 идеални части до претендираните права в обем от
5/6 идеални части от имота ги ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Т.К., ЕГН **********
и Х.Г.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** - адв. Меглена Гунчева, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 4 ГПК, да заплатят на И.Ж.И., ЕГН ********** ***, Д.Ж.С., ЕГН ********** *** и Ж.И.Ж., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В., сумата от 600,00 лв., представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/