№ 977
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с
ЕИК-*********, заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против Решение №
569/29.03.2022г. по гр.д. № 5552/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите по
чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД на въззивника за приемане за
установено спрямо ответната Община Бургас с ЕИК - *********, че дължи на ищеца сумата
от 2946,74лв., представляваща общата стойност на неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода в обекти, находящи се в гр.Бургас, кв.Победа, както следва:
- на ул. „Вълко Пушков“ № 19 с абонатен № 949289 - сумата от 456,95 лв. за
периода 06.07.2018г. - 05.04.2021г.;
- на ул. „Опълченска“ № 31 с абонатен № 949493 – сумата от 437,95 лв. за
периода 06.08.2019г. - 29.03.2021г.;
- на ул. „Илинденска“ № 26 с абонатен № 945937 - сумата от 1536,32лв. за
периода 31.03.2017г. - 26.03.2021г. и
- на ул. „Цар Иван Владислав“ № 66 с абонатен № 945948 - сумата от 515,52 лв. за
периода 09.11.2017г. - 26.03.2021г., както и сумата от 441,50лв., представляваща сборно
обезщетение за забавено плащане на горепосочените главници, както и законната лихва
върху сборната главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №
1502/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4489/2021 г. по описа на РС-Бургас.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно
и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност на изводите
на съда, че липсва основание въззиваемата община Бургас да заплаща потребената в
собствените му водоснабдени имоти вода. Не се възприемат доводите на съда, че доставките
на вода касаели постройки върху общинските имоти, за които няма данни да са актувани с
акт за частна общинска собственост, а и са били подадени декларации от физически лица по
чл.14 ЗМДТ, поради което е приел, че тези постройки вероятно са собственост на трети
лица. Твърди, че е установено облигационно отношение между страните с предмет доставка
на вода, като за потребената такава съобразно нормативната уредба отговарят ползвателя и
наред с него винаги собственика на водоснабдения имот, като в случая е безспорно
установено, че поземлените имоти са собственост на ответната община. Излага подробни
съображения и прави преглед на настоящата нормативна уредба. Цитира съдебна парктика.
При тези аргументи въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на
разноските, сторени пред двете инстанции. Не са сторени доказателствени искания и не се
сочат нови доказателства.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Община Бургас, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се моли
като такава да бъде отхвърлена. Твърди се, че въззивникът неправилно е открил партиди на
трети лица и на това основание се домогва да установи, че има облигационна връзка с
ответната община и да претендира заплащане на ВиК услуги, които не са потребени от
ответника. Сочи, че лицата, титуляри на процесните партиди не са наематели на община
Бургас, като сградите са декларирани като собственост на физически лица и разкритите
партиди са също на физически лица. Посочва, че по делото не е установено от въззивника на
името на въззиваемата страна законосъобразно да са открити, водени и отчитани партиди,
съгласно действащата нормативна уредба. По-конкретно се сочи, че общината никога не е
подава до въззивника заявление Образец 1, придружено от скица на имота и документ за
собственост и документ за платена такса за проучване и откриване на партида, като не е
сключван и договор между страните за доставка на вода и такива доказателства по делото
липсват, макар да са изискани по реда на чл.190 ГПК. Твърди се, че въззивникът се опитва
да ангажира отговорността на въззиваемата страна, без последната да е потребител за
предоставени на трети лица услуги в разрез с нормативната уредба. Счита, че да се приеме
обратното означава ВиК операторите да разкриват неправомерно партиди без да спазват
нормативната уредба, а след това общините да погасяват задълженията за вода на трети
лица, включително и за такива за които няма информация за имена, ЕГН и в какво качество
са им открити партиди. Също сочи съдебна практика. Моли, обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се сочат доказателства. Не са направени
2
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
При служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на пороци,
водещи до нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фа ктическа и правна страна следното:
Съдът е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86 ЗЗД. По заявление на „ВиК“ ЕАД е издадена Заповед № № 1502/24.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 4489/2021г. по описа на БРС по реда на чл.410 ГПК против ответника за сумата от
2946,74лв.-представляваща сбор от неизплатени задължения за ВиК услуги обекти,
находящи се в гр.Бургас, кв.Победа, както следва: на ул. „Вълко Пушков“ № 19 с абонатен
№ 949289 - сумата от 456,95 лв. за периода 06.07.2018г. - 05.04.2021г.; на ул. „Опълченска“
№ 31 с абонатен № 949493 – сумата от 437,95 лв. за периода 06.08.2019г. - 29.03.2021г.; на
ул. „Илинденска“ № 26 с абонатен № 945937 - сумата от 1536,32лв. за периода 31.03.2017г. -
26.03.2021г. и на ул. „Цар Иван Владислав“ № 66 с абонатен № 945948 - сумата от 515,52
лв. за периода 09.11.2017г. - 26.03.2021г., както и сумата от 441,50лв., представляваща
сборно обезщетение за забавено плащане на горепосочените главници, както и законната
лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските по
заповедното производство.
Искова молба е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Ищовото
дружество е заявило твърдение, че ответникът като собственик на водоснабдените четири
имота е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги. Твърди се в исковата молба и че ответникът не е
изпълнил задълженията си по чл.33, ал.2 от ОУ да заплати задълженията си в 30-дневен
срок от издаването на фактурата за процесния период.
В срока за отговор ответникът е оспорил претенциите като неоснователни с
твърдение, че между страните няма валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет доставка и отвеждане на вода, че ответника няма качеството потребител на ВиК
услуги за посочените водоснабдени обекти, за които са разкрити партиди на имената на
физически лица, тъй като сградите не са общинска собственост.
По делото е изслушана СТЕ, установяваща, че в случая се касае до четири отделни
3
поземлени имота - частна общинска собственост с идентификатори съответно №
07079.660.51; 07079.661.32; 07079.661.512 и 07079.661.126, в които се намират сгради,
ползвани за жилищни нужди и обитавани от физическите лица, на имената на които са
разкрити партидите. За изграждането на тези сгради не са установени строителни книжа.
Липсват данни физическите лица на какво основание обитават сградите. Всички имоти са
водоснабдени чрез водопроводни отклонения, като само водопроводното отклонение до
имот с идентификатор № 07079.661.512 има монтиран водомер, а на водопроводните
отклонения до останалите три водоснабдени имота няма монтирани водомери. В имоти с
идентификатори №№07079.660.51 и 07079.661.32 има по четири постройки, а в имоти с
идентификатори 07079.661.512 и 07079.661.126 има по две. Към момента на посещението
на експерта на место, имоти с идентификатори № 07079.660.51 и № 07079.661.126 са с
прекъснато водоснабдяване, а имоти с идентификатори № 07079.661.32 и № 07079.661.512
са водоснабдени. Дължимите суми са правилно отчетени, изчислени, начислени и
осчетоводени, като отчитането на потребената вода за имот № 07079.661.512 на
водопроводоно отклонение, за който има монтиран водомер се отчитат по последния, а за
останалите четири имота, за които няма монтирани водомени на изградените водопроводни
отклонения, изразходваното количество е определено и начислено служебно, съгласно
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. или по 5куб.м. за обитател. В този смисъл са и
показанията на свидетелите В. Р. и Ж. К.-и., които сочат, че в два от имотите без монтиран
водомер са виждали по един обитател, а в един от имотите не са виждали обитатели. Не е
спорно, че партидите във въззивното дружество са открити на имената на физическите лица-
обитатели на сградите. Видно от изявление в с.з. от 09.03.2022г. на процесуалния
представител на въззивното дружество, не са налични заявления или други документи,
послужили като основание на оператора за разкриване на партидите на имената на
физическите лица. На името на физическите лица като абонати на ВиК ЕАД са издавани и
фактурарини потребените количества доставена, отведена и пречистена вода. По делото са
приети и три броя декларации по чл.26 ЗМДТ/сега чл.14 ЗМДТ/ от 1998г., с които
физическите лица са декларирали като собствени сгради на посочените по-горе
администратини адреси в гр.Бургас, кв.Победа, съответно на ул. „Вълко Пушков“ № 19, на
ул. „Илинденска“ № 26 и на ул. „Цар Иван Владислав“ № 66, като някои са декларирали и
земя и сграда. Във всички декларации физическите лица са посочили, като придобивно
основание „продажба“, „строеж“, „наследство“ като са декларирали и че не разполагат с
документи за собственост. За сградата на ул. „Опълченска“ № 31 не е налична по делото
подадена декларация по ЗМДТ. Представена е декларация за имот, находящ се на адрес
различен от посочените в исковата молба, която правилно не е кредитирана като неотносима
към предмета по делото.
По делото е представена и приета извадка от кадастралния регистър на недвижимите
имоти от АГКК, видно от която четирите поземлени имота са частна общинска собственост,
като са индивидуализирани по № и дата на издаване съответните АОС. Отразено е също
така, и че във всеки от имотите има изградени сгради с посочени идентификатори, за които
обаче липсват данни/отбелязвяния чия собственост са и евентуално на какво основание.
4
С обжалваното решение БРС е приел, че претенциите са недоказани по своето
основание, тъй като не е установено наличие на валидно възникнали и съществували през
процесните периоди облигационни отношения между ВиК ЕАД и Община Бургас с предмет
предоставяне на ВиК услуги за посочените в исковата молба имоти. Прието е, че ВиК
услугите, чиято стойност се претендира по делото, са били доставени в сгради, построени в
поземлени имоти - частна общинска собственост, но тези сгради не са общинска
собственост по силата на приращението, с оглед декларирането им като собствени от
физическите лица, съобразно представените по делото декларации по чл.26 ЗМДТ и
откритите партиди на името на тези физически лица, а не на ответната община, поради
което е сторен извод, че последнта не е потребител на предоставените услуги.
Предвид установената фактическа обстановка по наведените възражения във
въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите на
ВиК-услуги е Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от нея,
потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на
тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. Т.е. независимо, че между страните не е сключен индивидуален
договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната наредба е
придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността
върху водоснабдения имот. От този момент между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда
вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги.
Това правоотношение се регулира от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК-Бургас като оператор, които са обнародвани по предвидения ред.
Съгласно отразяването в СГКК четирите процесни поземлени имота са частна
общинска собственост, за което са съставени съответните АОС, иднивидуализирани в
справката. Видно от събраните по делото доказателства, в СГКК са отразени сградите във
всеки един от процесните поземлени имоти, но липсва отразяване те да са собственост на
лица, различни от собственика на поземлените имоти. От заключението по т.1 от СТЕ се
установява, че за водоснабдяването на застроен имот се проектира и извършва едно сградно
5
водопроводно отклонение, което се отвежда до поземления имот в защитена от
нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2м. от уличната регулация, от където се
свързва вътрешната/за имота/ водопроводна мрежа до отделните сгради, като по този начин
е изпълнено и свързването на процесните имоти към водопроводната мрежа.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното по-горе е без
значение обстоятелството, че за процесните абонатни номера са открити партиди при ВиК
оператора на името на отделни физически лица. Според закона и наредбата облигационното
отношение възниква и се развива между ВиК оператора и потребителя /собственика или
ползвателя на водоснабдения имот/ на услугата и не зависи от титулярството на партидата
открита при оператора. Подадените декларации по ЗМДТ от физическите лица не
установяват право на собственост за последните, още повече, че самите декларатори
посочват че не притежават документи за собственост, а и от данните по делото не се
установява такива документи да са създавани. Така за единия от имотите, този на ул.
Опълченска № 31, кв.Победа не е налична по делото декларация по чл.26 от ЗМДТ. Както бе
посочено по-горе за изграждането на тези сгради не са установени строителни книжа и
основание. Липсват данни физическите лица на какво основание обитават сградите.
Въззиваемата община твърди и поддържа, че сградите, находащи се в поземлените имоти -
частна общинска собственост, не са общинска собственост, без да излага други пояснения.
При това положение по общото, указано с доклада на първостепенния съд, правило на
чл.154 ГПК би било достатъчно да представи или посочи за събиране доказателства, че е
приложима хипотезата на чл.63 ЗС, но такива не са налични по делото. Доколкото в
представените по делото данни от СГКК липсва отразяване за някоя от изградените във
всеки процесните четири имота -частна общинска собственост постройки да се притежават
от лица, различни от собственика на поземления имот и по делото не са налични други
доказателства в тази насока, то приложимо е правилото на чл. 92 ЗС. Поради това
въззиваемата община, бидейки собственик на поземлените имоти, в които са изградени
сградите, за които няма по делото основание да се приеме, че са собственост на трети лица, е
придобила по приращение правото на собственост на водоснабдените обекти. Поради това
въззивния съд намира, че за тези водоснабдени имоти е налице презумпцията по чл. 92 ЗС и
техен собственик е ответната община.
От изложеното следва, че след като в процесния период въззиваемата страна е
собственик на процесните водоснабдени поземлени имоти, то същата има качеството на
потребител на ВиК-услуги за този имот/обект, независимо кой фактически ги използва. Това
е така, защото съобразно цитирания чл.32 от Наредба № 4/04г. собственикът на
водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да не упражнява фактическа
власт върху водоснабдения имот. В случай, че той не е реалният ползвател на ВиК услугите,
същият отново е обвързан в отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното
от него от реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание. При този
извод последната се явява потребител на ВиК услуги и е договорно обвързана да заплати
отчетеното количество доставена, отведена и пречистена вода.
6
На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.По силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно
доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на
задълженията им. Поради това същите могат да служат като доказателство и в полза на
лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С оглед на това,
тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги
води факти, поради което и представените документи представляват годно доказателствено
средство, че посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално доставено на
ответника(въззваем).
На последно място, с оглед заключението на вещото лице инж.Р.И. по СТЕ,
начислените количества вода са правилно определени съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, поради което съдът намира, че
претенциата за всеки ообект е доказана и по размер.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови уважаване на исковете.
Предвид постановени резултат, на въззивника-ищец следва да се присъдят съдебни
разноски за двете инстанции, както и за заповедното производство, както следва: общо
624лв. разноски за първоинстанционното производство /100лв - държавна такса, 250лв -
депозит за СТЕ, 129лв - доплащане за СТЕ, 40 лв - депозит за свидетел, 100лв. -
юрисконсултско възнаграждение, 5лв – съд.удостоверение по делото/; 183,93лв. - разноски
за въззивното производство, от които за заплатена държавна такса-83,93лв. за подадената
въззивна жалба и 100лв. за юк. възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ; 117,76 лв - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№ 4489/2021г. на БРС/67,76лв. за д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение/.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 569/29.03.2022г. по гр.д. № 5552/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на “Водоснабдяване и
7
Канализация” ЕАД, ЕИК ********* против Община Бургас, ЕИК *********, за сумата от
2946,74лв., представляваща общата стойност на неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода в обекти, находящи се в гр.Бургас, кв.Победа, както следва: на
ул. „Вълко Пушков“ № 19 с абонатен № 949289 - сумата от 456,95 лв. за периода
06.07.2018г. - 05.04.2021г.; на ул. „Опълченска“ № 31 с абонатен № 949493 – сумата от
437,95 лв. за периода 06.08.2019г. - 29.03.2021г.; на ул. „Илинденска“ № 26 с абонатен №
945937 - сумата от 1536,32лв. за периода 31.03.2017г. - 26.03.2021г. и на ул. „Цар Иван
Владислав“ № 66 с абонатен № 945948 - сумата от 515,52 лв. за периода 09.11.2017г. -
26.03.2021г., както и сумата от 441,50лв., представляваща сборно обезщетение за забавено
плащане на горепосочените главници, както и законната лихва върху сборната главница,
считано от 23.06.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №
1502/24.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4489/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК ********* да заплати на “Водоснабдяване и
Канализация” ЕАД, ЕИК *********, съдебни разноски, както следва: общо 624лв. разноски
за първоинстанционното производство /100лв - държавна такса, 250лв - депозит за СТЕ,
129лв - доплащане за СТЕ, 40 лв - депозит за свидетел, 100лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 5лв – съд.удостоверение по делото/; 183,93лв. - разноски за въззивното
производство, от които за заплатена държавна такса-83,93лв. за подадената въззивна жалба и
100лв. за юк. възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ; 117,76 лв - разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№ 4489/2021г. на БРС/67,76лв. за д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение/.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1,
предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8