Разпореждане по дело №876/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

916

Година

6.2.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.06

Година

2015

Председател:

Секретар:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против Р. И. Х. – [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, неженен, основно образование, безработен, с постоянен адрес [населено място], настоящ адрес [населено място], общ. С., осъждан, ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че на 15.10.2014 г., около 22:00 часа в преден ляв джоб на панталона си в района на ПВ – [населено място] без надлежно разрешително, издадено при условията и по реда, уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.30/99 г.), е държал вещество, увито в станиол, в което се съдържа 0,250 /двеста и петдесет милиграма/ грама високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 28,5% на стойност 1.50 /един лев и петдесет стотинки/ лева; съгласно постановление № 23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - приложение №1, към член единствен, поставен под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на О. от 1961 г. ратифицирана от Република България, като случаят е маловажен. Деянието е квалифицирано от Районна прокуратура Б. като престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 пр.2 т.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден за извършено престъпление, като предлага на Х. да бъде наложено предвиденото в закона наказание “глоба”.

Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание, не ангажира защитник и декларира, че ще се защитава сам. Последният се признава за виновен, намира повдигнатото обвинение за безспорно доказано от събраните по делото доказателства и моли съда да му наложи възможно по-ниска глоба.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено ат фактическа страна следното:

На 15.10.2014 година свидетелят М. М. съвместно със свидетелят Р. Д., полицай в 02 РУП – Б., ПУ-С. били на работа, като автопатрул по безопасност на движението и охрана на обществения ред за времето от 20:30 часа до 08:30 часа на 16.10.2014 г. Около 22:00 часа по утвърден график се намирали на ул.“Г. Димитров“ в района на Държавно горско стопанство [населено място]. Свидетелят М. видял, че приближава лек автомобил и подал ясен сигнал за спиране със стоп-палка по образец на МВР на водач на лек автомобил, движещ се от кооперативния пазар посока Държавно горско стопанство [населено място]. Водачът не се подчинил на подадения ясен сигнал за спиране и продължил движението в посока градския стадион. Веднага полицейските служители М. и Д. последвали въпросния автомобил, който бил спрян след надлежно подаден звуков и светлинен сигнал на включването на ПП-1 Е-79 на[жк]на [населено място] на включването към [населено място] /срещу градски стадион/. Установили, че в автомобила пътували две лица, като при извършената проверка свидетелите установили, че лек автомобил марка „К.-Р.“ с рег. [рег.номер на МПС] се управлява от неправоспособния водач, а именно подсъдимия Р. И. Х. от [населено място]. Спътник на подсъдимия била свидетелката В. Ш. от [населено място]. След извършената проверка с оперативно-дежурна част при ОДМВР Б. полицаите установили, че собственик на моторното превозно средство е П. Х., майка на подсъдимия Р. Х. и че последният не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което свидетелят М. съставил акт за установяване на административно нарушение с бланков № 645027, който се връчил и подписал от подсъдимия без възражения. Подсъдимият бил отведен в ПУ-С., където бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. При извършения полицейски обиск в преден ляв джоб на панталона на подсъдимият Х. било открито увито в станиол топче суха тревиста маса, което той предал с протокол за доброволно предаване и което по време на извършения полеви тест реагирало на канабис.

От протокол за доброволно предаване, съставен на 15.10.2014 г. се установява, че подсъдимият Х. е предал наркотичното вещество на полицейските органи, като е дал и саморъчно написани обяснения.

Заключението на назначената физико-химична експертиза № Н-181/21.10.2014 година на Сектор НТЛ към ОДМВР Б. установява, че растителният материал по морфологични белези и химичен състав, представлява коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 28,5 %, с нето тегло преди изследването 0,250 грама, като неговата стойност е 1.50 лева. Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Закона за народното здраве, Списък I на Единната конвенция на О. за наркотичните вещества от 1961 г. ратифицирани от Република България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.30/1999 г. съгласно този закон хероинът е включен в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 – “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимият Х. е, че същият е осъждан с влязла в сила присъда на 08.10.2008 г. за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 от НК по НОХД № 483/2008 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, като му е наложено наказание „лишаване от сволбода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което ие отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години и с влязла в сила присъда на 19.05.2011 г. за престъпление по чл.206 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК по НОХД № 714/2009 г. на Районен съд – Благоевград, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК и с присъда, влязла в сила на 22.07.2013 г., за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 от НК по НОХД № 9271/2013 г. на Районен съд – София, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца и „глоба“ в размер на 2000 лева.

От представената по делото декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние се установява, че подсъдимият Х. няма доходи, както и не притежава собствени недвижим имот и моторни превозни средства.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите са логични, последователни, взаимно допълващи се и се подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че Р. И. Х. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по делото се установява наличието от обективна страна на всички елементи от състава на престъплението по посочените разпоредби. На инкриминираните дати и час – 15.10.2014 г. около 22.00 часа в района на пътен възел на ПП-1 Е-79[жк] [населено място] подсъдимият Р. И. Х. без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 0,250 (нула цяло двеста и петдесет) грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 28,5 %, на обща стойност 1,50 лева. Тези обстоятелства се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства, най-вече от показанията на свидетелите М. и Д.. Видно от материализираните действия в протокол за доброволно предаване, разгледани в контекста на саморъчно написаните по същия обяснения на подсъдимия се налага извода, че именно Х. е държал високо рисково наркотично вещество – марихуана, т. е. последното е било в негова фактическа власт и е предадено на полицейските органи. Установена е и стойността на наркотичното вещество, предмет на престъплението, която е 1,50 лева, както и обстоятелството, че подсъдимият няма надлежно разрешително за държането на това наркотично вещество. По смисъла на чл.93, т.9 от НК случаите при липса или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. При тази хипотеза в практиката се приема, че стойността на имуществото, предмет на посегателството не е единствен критерий при преценката дали случаят е маловажен или не. Значение има способа и начинът, по който е извършено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и други подобни, като следва да се прецени в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство. Ниската стойност на инкриминираното наркотично вещество, наркотичната зависимост на подсъдимия, младата му възраст, признанията му и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, като и недългият период от време, през което наркотичното вещество се е намирало у подсъдимият мотивират съда да приеме, че в казуса е налице именно хипотезата на маловажен случай, каквото е и изискващото се от закона обстоятелство, квалифициращо обвинението по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Конкретните действия на престъпната проява на подсъдимия Х. обективират отношението му към деянието /неговата интелектуална и волева насоченост/. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. При това умисълът на дееца е обхващал всички релевантни обстоятелства, касаещи извършването на действия по държане по отношение на високорисковото наркотично вещество, без надлежно издадено разрешение за това.

При така формираните изводи досежно съставомерността на деянията по изложените по-горе съображения, с присъдата си съдът призна подсъдимият Р. И. Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, пр.2, т.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в и незачитането от страна на подсъдимия Р. Х. на обществените отношения, целящи охраняването на здравето на гражданите на Република България.

За извършеното от подсъдимия Х. престъпление, квалифицирани от съда като такива по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, пр.2, т.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “глоба” в размер до хиляда лева, без да е предвидил минимален размер на наказанието. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства - направените самопризнания и оказано съдействие за разкриване на обективната на досъдебното производство, а като отегчаващи такива предходните осъждания и трайно формирани престъпни навици у подсъдимия. При определяне размера на това наказание, съобразявайки възприетия баланс на отежняващи и смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, както и материалното състояние на подсъдимия съдът намира, че наказанието глоба следва да бъде в среден размер от 500 (петстотин) лева. Именно наказания в такъв размер съдът намира за най-подходящ с оглед поправянето на подсъдимия.

По аргумента на чл.354а ал.6 от НК съдът следва да отнеме в полза на държавата предмета и средството за извършване на процесното престъпление, поради което и отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно: вещество, увито в станиол, в което се съдържа 0,250 /двеста и петдесет/ грама високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 28,5% на стойност 1.50 лева /един лев и петдесет и една стотинки/, което при анализа за изготвяне на физико-химична експертиза № Н-181/21.10.2014 г. е изразходвано изцяло.

На основание чл.301 т.12 от НК съэдът следва да възложи на подсъдимия и направените в хода на наказателното производство разноски, поради което и следва да осъди подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 61 (шейсет и един) лева, представляващи съдебни и деловодни разноски – иготвяне на физико-химическа експертиза, както и сумата от 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист

Водим от горното, въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.301 във връзка с чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. И. Х. – [дата на раждане] в [населено място] ЕГН [ЕГН]. за ВИНОВЕН в това, че на 15.10.2014 г., около 22:00 часа в преден ляв джоб на панталона си в района на пътен възел на ПП-1 Е-79[жк]– [населено място] без надлежно разрешително, издадено при условията и по реда, уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ, бр.30/99 г.), е държал вещество, увито в станиол, в което се съдържа 0,250 /двеста и петдесет милиграма/ грама високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 28,5% на стойност 1.50 /един лв. и петдесет ст./ лева; съгласно постановление № 23/29.01.1998 г., за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - приложение №1, към член единствен, поставен под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на О. от 1961 г. ратифицирана от Република България, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр.ал.3, пр.2, т.1 от НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението, а именно:вещество, увито в станиол, в което се съдържа 0,250 /двеста и петдесет/ грама високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 28,5% на стойност 1.50 лева /един лев и петдесет и една стотинки/, което при анализа за изготвяне на физико-химична експертиза № Н-181/21.10.2014 г. е изразходвано изцяло.

ОСЪЖДА подсъдимия Р. И. Х. да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 61 (шейсет и един) лева, представляващи съдебни и деловодни разноски, както и сумата от 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните пред Окръжен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против Г. М. К. - [дата на раждане] в [населено място], общ.Б., жител и живущ в Б., ул.“Васил Левски“ № 10, вх.А, ет.4, ап.7, българин,български гражданин, трудовоангажиран, осъждан, със средно образование, женен, ЕГН [ЕГН] и С. С. М. - [дата на раждане] в Б., живущ в [населено място] дол, общ.Б., българин,български гражданин, трудовоангажиран, неосъждан,със средно образование, женен, ЕГН [ЕГН] е повдигнато обвинение за това, че на 18.08.2013 година около 03.35 часа в местността „Полените“, в района на [населено място], област Б. / на около 1500 метра североизточно от 72 гранична пирамида; на около 500 метра северозападно от махала „В.“/, в съучастие като съизвършители, са държали в чували /раници/ и в лек автомобил с марка „Нисан“ модел “Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. С. М. от [населено място] акцизни стоки без бандерол, издадени по реда, определен от министъра на финансите на Р. България, а именно: цигари „Т.“ 1470 /хиляда четиристотин и седемдесет/ броя кутии, с по 20 къса цигари, на стойност 7.50 лева за кутия, на обща стойност 11 025.00 лева /единадесет хиляди и двадесет и пет лева/, с дължим акциз – 5 505.15 лева /пет хиляди петстотин и пет лева и петнадесет стотинки/; цигари с марка „Й.“ 170 /сто и седемдесет/ броя кутии с по 19 къса цигари в кутия, на стойност 7.125 лева за кутия, на обща стойност 1 211.25 лева /хиляда двеста и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/, с дължим акциз – 604.82 лева / шестстотин и четири лева и осемдесет и две стотинки/, всичко на обща стойност – 12 236.25 лева /дванадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, с дължим акциз – 6 109.97 лева /шест хиляди сто и девет лева и деветдесет и седем стотинки/, като всички стоки са акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закона, съгласно чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 64, ал. 1, ал.4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, а именно ”на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия – чл. 2, т. 2 ЗАДС по смисъла на този закон: акцизни стоки са стоките посочени в чл.2 – чл.4, т.1 от ЗАДС; бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка – чл. 4, т. 7 от ЗАДС; стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка, при тяхното внасяне на територията на страната – чл. 19 ал. 2 ЗАДС; производителите на тютюневи изделия ........... предназначени за реализация на вътрешният пазар са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка, бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена – чл. 64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, а именно: „тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз; бандеролите се издават по утвърдени от министъра на финансите проекти (макети); бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред, определен от министъра на финансите“ – чл. 25 ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗТТИ и “тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 – чл. 28, ал. 1 ЗТТИ, като деянието представлява немаловажен случай, квалифицирано от обвинението като престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

В хода на съдебното производство и преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият С. С. М. се е признал за виновен по така повдигнатото му обвинение, като наказателното производство спрямо него е прекратено поради одобряване на споразумение, постигнато между Районна прокуратура – Б. и неговият защитник. По силата на постигнатото и одобрено споразумение, подсъдимият С. С. М. е признат с влязла в сила на 19.02.2014 г. присъда за виновен в извършване при условията на съучастие с Г. М. К. на престъплението по чл.234 ал.1 пр.2 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, описано в обвинителният акт.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като излага подробен анализ на установените в хода на делото факти и доказателствени средства и съответно осъден за извършеното престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като намира, че същото е извършено в съучастие с подсъдимия С. С. М., признал се за виновен в извършване на същото това престъпление при условията на съучастие с Г. М. К.. Застъпва становище, с оглед установените по делото отежняващи вината обстоятелства – степента на обществена опасност на дееца, същият е осъждан и липсва критичност към извършеното деяние, проявява недобросъвестно процесуално поведение и високата стойност на иззетите цигари да му бъде наложено предвиденото в закона наказания “лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири години. Наред с това наказание прокурорът моли по отношения на подъдимия К. да бъдат наложени и останалите предвидени в закона наказание, а именно „глоба“ в размер на еднократния размер на държаните акцизни стоки. Обвинителят намира, че именно наказания така наложени кумулативно ще постигнат целите на наказанието, предвидено от законодателя. По отношение на приложението на чл.234 ал.3 от НК, прокурорът пледира, че тази разпоредба е приложена и вещите предмет на престъплението са отнети в полза на държавата, като не следва повторното им отнемане.

Подсъдимият се явява лично в съдебните заседания и с упълномощен защитник – адв.А.. Защитника си излага съображения за невиновността на подсъдимия Г. К., като излага теза, че същият не е знаел какъв именно багаж пренася в носената от него раница, като установил, че това са цигари – акцизни стоки без български бандерол сам напуснал мястото, с което демонстрирал категорично нежелание да участва в извършване на престъплението. Сочи също, че всички събрани по делото доказателства сочат на извод, че именно С. М. е извършител на престъплението, както и той самия е заявил подсъдимият К. няма нищо общо със случая. Защитникът моли, съдът да постанови един справедлив и кореспондиращ с доказателствата съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия Г. М. К. по повдигнатото срещу него обвинение. Подсъдимият К. в предоставената му последна дума сочи, че се чувства невинен и обяснява, че няколкократно си променял обясненията заради полицейските служители от ГПУ.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Г. М. К. е [дата на раждане] в [населено място], общ. Б., със средно образование, женен, работи в [фирма]. Г. К. живеел в Б., но притежавал наследствена къща, която се намирала в махала „В.“, землището на [населено място], [община], която посещавал често и ползвал като вила. Същият се познавал и бил в добри приятелски отношения със С. С. М., който бил управител на [фирма], като стопанисвал кафе-аперетив в [населено място] дол, [община]. Тъй като на подсъдимия К. било отнето свидетелствата за управление на МПС поради управление на МПС след употреба на алкохол същият се уговорил със М. да на 17.08.2013 г. вечерта да го закара с негов автомобил до вилата му в [населено място]. В изпълнение на тази договорка М. взел лек автомобил – джип марка и модел „Нисан Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на сина на М. - С. С. М., обадил се на подсъдимия К. по телефона и отишъл да го вземе от уговореното място пред дома на последния. Така на 17.08.2013 г. около 19.00 часа подсъдимият К., заедно със съпругата си – свидетелката В. К. и свидетеля М. се отправили с автомобила, управляван от последния към [населено място], разположено в граничната зона в близост до зелената граница на Република България с Република М.. Когато доближили крайната си точка, на около километър и половина преди да достигнат до вилата на подсъдимия К. в [населено място], махала „Ваклица“, в района на местността „Полените“ свидетелят М. спрял автомобила и го паркирал в страни от пътя, между растителността, така че да не се вижда от пътя, след което тримата с подсъдимия и неговата съпруга продължили пеша към вилата. Когато пристигнали във вилата тримата се установили там, като започнали да се подготвят за вечеря.

Същият ден, 17.08.2013г. свидетелите С. Н. и С. Д., двамата служители на ГПУ – Б. били на работа от 18.00 до 06.00 часа, като получили нареждане като наряд да водят наблюдение в района на местността „Полените“. За целта Д. останал на позиция в близост до разклона за [населено място] село, а Н. на около 100 метра от него, като от позициите им, които били в близост до пътя имали добра видимост, а с уреди за наблюдение могли да разпознаят автомобили, хора и животни от разстояние. Около 19.05 часа двамата забелязали автомобила, управляван от свидетеля М. да приближава, след което видели, че същият спира и се установява в страни от пътя по който се движил и бил укрит между намиращата се там буйна растителност. От автомобила слезли М., К. и съпругата на последния, които свидетелят Н. и Д. познавали от по-рано по повод честите им пътувания в граничната зона и които разпознали веднага. Тримата пътници от автомобила се отправили пеша в посока една от махалите на [населено място] към вилата на К.. Свидетелите Н. и Д., още в светлата част на деня се прегрупирали, като отишли до мястото, където бил укрит джипа, съобщили за същия на дежурния в управлението, като така установили неговият собственик и заели отново позиции за наблюдение на около 15-20 метра от автомобила. Когато се стъмнило двамата полицаи продължили да водят наблюдение над местността и автомобил с прибори за нощно виждане.

След като свидетелят М., подсъдимият К. и съпругата му вечеряли на вилата, последната си легнала и двамата мъже останали сами масата да си допият ракията. Около 01.00 часа М. и К. излезли от вилата и отишли в деренцето над нея, където намерили предварително оставени две раници, ушити от дебел плат и затворени отгоре, като били омотани с въже, приличащо на канап. Двамата взели по една раница, които не били тежки и тръгнали в тъмното към автомобила. Пристигнали при автомобила около 03.30 часа, като двамата оставили раниците на едно место, една до друга на 5-6 метра от джипа. Свидетелят М. извадил ключа и отключил автомобила, след което отворил задната му врата и с инструменти започнал да отстранява капака на резервоара, който бил предварително изпразнен и подготвен за бързо освобождаване. До него застанал и подсъдимия М.. След няколко минути М. отстранил капака на резервоара и двамата, заедно с К. извадили стековете с цигари от раниците и ги сложили отзад в джипа, като М., който вече бил със силиконови медицински ръкавици на ръцете започнал да реди стековете с цигари в отвореният резервоар. В този момент от позициите си които били заели и от където наблюдавали детайлно случващото се излезли свидетелите Н. и Д. и се насочили съответно към подсъдимия К. и свидетеля М., като в този момент ги осветили с фенерчета и издали полицейско разпореждане да застанат на място, че са полицаи. Свидетелят Д. когато осветил лицето към което се бил насочил отново видял и разпознал подсъдимия Г. К., който в този момент започнал да бяга в посока към гората, а свидетелят Н. задържал свидетелят М.. Д. първоначално подгонил подсъдимия К., но като видял, че същият се скрил в гората и спазвайки правилата при задържане на лице се върнал обратно, като не догонил подсъдимия К. в гората, а останал на място при колегата си и задържаното лице. На М. били поставени белезници, като с втори чифт белезници бил завързан и за стойката за резервната гума в задната част на джипа. За случващото се веднага било докладвано на дежурния ГПУ – Б., като на място бил изпратен веднага полицейски патрул в състав свидетелите С. А. и И. Ц.. Междувременно свидетелят Д. помолил М. да се обади по телефона си на подсъдимият К., като същият се съгласил и се обадил. В разговор по телефона К. казал, че няма да се върне и да се предаде, след което си изключил телефона. Свидетелите А. и Ц. пристигнали на място в района на местността „Полените“ около 04.00 часа, където установили колегите си Н. и Д. и задържаното лице – свидетелят М.. Установили също и сив джип, багажникът на който бил отворен и цигарите, част от които били в джипа, а друга част в двете раници. В района на местопроизшествието били извършен оглед с цел да бъде установен Г. К., ако се е скрил някъде в близост, но същият не бил установен. Около 06.00 часа на място пристигнал и свидетелят Д. заедно с разследващ полицай, като били извършен оглед на местопроизшествие. Свидетелят Д., заедно със свидетелите А. и Д. отишли до вилата на Г. К., където последният бил установен заедно със съпругата си. Било извършено претърсване на вилата, като не били установени неправомерно притежавани вещи. Свидетелят Д. разговарял с К., след което му снел и писмени обяснения, в които същият отричал участието в случая, но по късно по негово настояване дал други писмени обяснения, в който посочил за съпричастност към случая.

При извършения оглед на местопроизшествие и свързаните с него действия в автомобила, управляван от М. и около него били намерени и иззети, както следва: на около пет метра от автомобила 52 стека цигари с марка „Т.“ и 17 броя стека цигари марка „Й.“, без акцизен бандерол, изискващ се съгласно ЗАДС, поставени в чувал тип раница, на около два метра от автомобила 85 стека цигари с марка „Т.“, без акцизен бандерол, изискващ се съгласно ЗАДС, поставени в чувал тип раница, 5 стека цигари с марка „Т.“, без акцизен бандерол, изискващ се съгласно ЗАДС, били намерени в багажното отделение на автомобила, 5 стека цигари с марка „Т.“, без акцизен бандерол, изискващ се съгласно ЗАДС, били укрити в резервоара на автомобила, като същите били описани в нарочен протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2013 г., като със същия били иззети, както установените цигари, така и лекия автомобил с марка „Нисан“, модел „Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. С. М.. Действията по изземване на вещи, описани в така съставеният протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2013г. бил одобрен с определение № 6530/18.08.2013г., постановено по ЧНД № 1573/2013г., по описа на Районен съд Благоевград.

От заключението на експертната справка от извършено техническо изследване се установява, че по целофановата опаковка на стековете с цигари, предмет на изследването не са констатирани наличие на дактилоскопни следи.

От изисканите и приложени по делото експертна справка за изчислен и дължим акциз, съгласно чл.39 от ЗАДС и чл.71 от ППЗАДС и ПРЦТИ, изготвена от Митница Югозападна, отдел „Акцизи“ се установява, че дължимия акциз за цялото количество на инкриминираните кутии цигари без поставен акцизен бандерол върху потребителската им опаковка възлиза на обща стойност 6 109.97 /шест хиляди сто и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, а именно: дължимият акциз за 170 броя кутии цигари с по 19 къса във всяка с марка „Й.” /York/ възлиза на 604.82 лева и дължимият акциз за 1470 броя кутии цигари с по 20 къса във всяка с марка „Т.“ /Trokadero/ възлизал на 5 505.15.80 лева.

От представено писмо от Г. Бул от 25.10.2013 г., ведно с разпечатка от проведени разговори се установява, че С. М. е ползвал мобилен номер +359896677099, който номер е търсил или е бил търсен от ползванията от подсъдимия Г. К. телефонен номер +359897866440 в периода от 01.08.2013 г. до 19.08.2013 г.

Представените по делото справка от МВР, Дирекция „Инспекторат“ и справка от ГД „Гранична полиция“ се установява, че по повод разглеждания случай срещу действията на свидетеля Д. при задържането на свидетеля М. от последния е постъпила жалба, като след обстойна вътрешна проверка е възприето, че същата е неоснователна.

От матиралите по приложеното към настоящото дело НЧХД № 304/2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград е видно, че същото е образувано по частна тъжба от С. С. М. срещу С. М. Д., двамата свидетели по настоящото производство, като е повдигнато обвинение по чл.130 ал.1 от НК, като производството по делото е прекратено поради оттегляне на частната тъжба.

От показанията на свидетелите Н. и Д. се установява, че по сигнал за контрабанда на цигари двамата са били разстановени на секретен пост от 18.00 часа до 06.00 часа в местността „Полените“. След заемане на позиция в светлата част са водили наблюдение с обикновени бинокли. В показанията си двамата свидетели установяват, че към 19.05 часа над [населено място] посока границата са засекли автомобил марка „Нисан“, който се отбил вляво и се скрил в гората към махала „Филаци“. От джипа са слезли три лица, между които са разпознали С. М., Г. К. и съпругата на последния. След получени указания от дежурната и оперативната част към ГПУ - Б. двамата свидетели са заели позиция и са продължили секретния си пост в близост до оставения автомобил, като наблюдението е продължило с прибори за нощно виждане. Около 03.15 часа са забелязали две лица с раници, които са се насочили към наблюдавания джип, спрели, оставили раниците и са застанали на задната част на джипа, отворили я и започнали да изваждат от раниците стекове с цигари и да ги слагат в задната част на джипа. Свидетелите Н. и Д. също така сочат, че двете лица са слагали стекове с цигари и в резервоара на автомобила. Свидетелите са предприели действия по задържането им, при които са задържали С. М., който в момента на задържането и при слагане на белезниците полицейските служители са установили, че е с латексови ръкавици. Свидетелите сочат, че Г. К. е успял да избяга в гората, като от мобилния телефон на С. М. е осъществено едно обаждане до Г. К., при което първо са говорили двамата, след което на Г. се обадил и свидетелят Д., на когото Г. К. е казал, че няма да се върне и няма да се предаде.

Свидетелите Ц. и А. работели, като автопатрул в Гранична полиция и в показанията си сочат, че на инкриминираната дата са били наряд на Клисурски мост. Около 03.30 часа през нощта са получили сигнал да отидат в м. „Полените“ и около 04.00 часа са пристигнали на указаното място, където са установили, че е задържано лицето С. М., а по данни на колегите им Г. К. е избягал. Свидетелите Ц. и А. останали при задържаното лице. Свидетелят А. установява, че на мястото е видял С. М. вързан за неговия джип, на който капака на резервоара е бил отворен и оттам са стърчали стекове с цигари. Имало е също и две ушити торби от груб плат, пълни с цигари с македонски бандерол. Двамата свидетели са останали на местопроизшествието са останали до идването на колегите им от дежурната група. Свидетелят А. в показанията си сочи, че докато е охранявал задържания С. М., последният е признал за това, че с Г. К. и съпругата му са тръгнали заедно от [населено място] около 20.00 часа, отишли на вилата на Г., като са имали уговорка да товарят цигарите. С. М. му е споделил, че цигарите ги е уреждал Г. К. и е трябвало да се натоварят в неговия джип, като резервоара на джипа е идеално чист, не мирише на бензин и е приготвен за пренос на цигари. В негово присъствие С. М. е написал обяснения на местопроизшествието. Свидетелят А. сочи, че заедно с колегите си Д. и В. около 06.30 часа са отишли до вилата на Г. К., за да извършат обиск, при който подсъдимият и съпругата му лично са присъствали, но не са намерени контрабандни стоки.

Свидетелят Д. установява, че работи в ГПУ Б. и в показанията си сочи, че разследващ полицай и експерт от ГПУ К. са били изпратени в м.“Полените“ по сигнал за задържани лица с контрабандна стока. При пристигане на място свидетелят Д. е установил, че е задържано лицето С. М., който бил до джип. В автомобила е имало цигари и една или две раници до автомобила. Свидетелят Д. сочи, че е присъствал и на огледа в къщата на подсъдимия Г. К., където не са намерени акцизни стоки. Свидетелят Д. в показанията си установява, че подсъдимият пред него е дал две писмени обяснения в рамките на около 20 минути, както и че с последният е проведен разговор и от началника на ГПУ - Б. О. Б.. Свидетелят Д. сочи, че е снел обяснения и от С. М., в които същият е признал, че с Г. К. са скрили джипа в гората, през нощта са отишли да натоварят предварително скритите цигари и след като започнали да ги натоварват в автомобила са го задържали служителите на ГПУ - Б., а Г. К. е избягал.

Свидетелят Б. сочи, че като началник на ГПУ - Б. по получена оперативна информация за прехвърляне на цигари в раници от македонски гражданин е разпоредил планиране и организиране на скрити полицейски наряди. Вследствие на това скрито наблюдение, през м.август 2013 г. му е докладван случай за две лица с чанти, в които се предполагало, че има цигари са подходили към паркиран в близост до границата в района на местността „Полените“ автомобил. Разпоредил се да се организира полицейска операция, при която са задържани две лица. Сочи, че не е участвал във всички процесуално-следствени действия, но е разговарял със задържаните лица относно това дали имат някакви претенции към действията на неговите служители.

Свидетелката К. в показанията си посочва, че е съпруга на подсъдимия Г. К., като на 17.08.2013 г. около седем часа вечерта се качили на вилата им, като пътували с джипа на С. М.. След като вечеряли, тя си легнала около 23-24 часа. През нощта съпругът й Г. я събудил, бил е уплашен и притеснен, защото помагайки на С. да пренесе багаж до автомобила му е видял, че в торбите е имало цигари. Свидетелката сочи, че когато са отишли служители на ГПУ - Б. във вилата им, са извършили обиск, но тъй като не са я попитали за случая с Г., тя нищо не е казала. След това съпругът й и полицейските служители са тръгнали към ГПУ - Б., а тя останала във вилата.

Свидетеля С. С. М., разпитан в качеството си на свидетел по делото сочи, че има заведение на международния път за М., а с Г. К. са приятели отдавна и тъй като му били взели книжката за алкохол един ден минал през заведението и го попитал дали може да го откара с жена му до вилата му в [населено място]. Свидетелят, тъй като имал джип се съгласил. През заведението му минавали често македонски граждани, като двама от тях му казали, че над вилата на Г. има оставени цигари в едно деренце, но няма с какво да ги свалят. Свидетелят подмамен от тяхната оферта, реших да опита и да съчетае качването на Г. и съпругата му до вилата им, и да си свърша и тази работа. Около 19 часа на въпросния ден взе Г. и съпругата му пред дома им, и тръгнахме посока [населено място]. Отишли над вилата на Г., оставили джипа, тъй като пътя свършва до там, до където оставих джипа, а и с цел да сложи цигарите после, тъй като деренцето е близко. Тримата отишли пеша до вилата на Г., а джипа оставили до гората. Съпругата на Г. сложила ракия, салата, вечеря, като по едно време съпругата на Г. отиде да си легне, а двамата с Г. до към 01 ч. седели. Свидетелят казал на Г., че има оставен багаж и трябва да му помогне до го откара до колата, двамата отишли до деренцето, взели двете торби с цигари, като всеки носел по една от торбите и ги занесли до джипа. Едната торба я оставили на 5-6 метра от джипа, а другата аз я оставих зад джипа, свидетелят отворил задния капак. Предварително, тъй като резервоара му бил празен, знаел, че не може да работи колата на бензин, имал намерение да мушне цигарите там в резервоара. Когато развързал торбата, Г. видя цигарите, казал да не го занимава и си тръгнал, като в този момент дошли полицаите в гръб и свидетелят бил арестуван. Свидетелят твърди, че бил завързан с белезници и малтретиран от свидетеля Д.. По-късно, след половин час дошли двама униформени техни колеги с един джип, останал единия полицай да пази свидетеля завързан за джипа, а другите отишли да търсят раници. Върнали се след малко, донесли и другата торба, която я били оставили на 5-6 метра от джипа, тъй като я били намерили.Около 08.00 часа дошли и други полици от граничното управление и един полицай от [населено място], който искал свидетелят да пише обяснения. Преди това офицерите, които били там, му казвали, че трябва да натопи Г., че цигарите са били малко, и ако сме двамата и така с една глоба ще минат. Свидетелят установява, че по физиономия познава свидетелите Н. и Д., тъй като са спирали в заведението му. Свидетелят сочи, че му е известен района при вилата на Г., познава района, тъй като ходил за чай там, за гъби също. Сочи също, че не е казал на Г. К. за какъв багаж става въпрос, тъй като знаел в кое дере са цигарите, което е едно над вилата на Г. К.. Свидетелят сочи също, че македонците му обяснили, че са две раници и това станало една седмица преди случая. Раниците не били тежки и Г. носел раница, но не се виждало какво има вътре, тъй като били от дебел плат, вързани, омотани с връзка, като канап, без отвор отгоре. Ключът от автомобила бил в свидетелят М. и той отворил колата, двамата започнали да товарят цигарите. Свидетелят сочи, че развързал едната торба и бръкнах с ръката в резервоара, сложил вътре в резервоара стековете, в момента, в който искал да ги изблъска, полицаите дошли. Три или четири стека бил сложил вътре в резервоара. Г. К. не му помагал. 2-3 минути след като отворил капака на резервоара, дошли полицаите, като те са били на 5-6 метра от свидетеля и подсъдимия. Г. си бил тръгнал като свидетеля отворил раниците и видял цигарите, казал да не го занимава с глупости и си тръгна. Точно в същия момент изскочиха и полицаите. Г. оставил едната раница на 5-6 метра от джипа, а свидетеля оставил неговаата раница до джипа, за да не са и двете. Свидетеля установява, че носел ръкавици при случая, който си взел от аптеката и ги носе заради отпечатъците. В същия ден около обяд свидетеля видял Г., в ГПУ-то, където го били задържали и него.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г. М. К. се установява, че същият е осъждан с протоколно определение № 6411 от 08.08.2013 г., постановено по НОХД № 1517/2013 г., влязло в сила на 08.08.2013 г. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“, включващо задължителните пробационни мерки с продължителност от шест месеца, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите С. Н., С. Д., С. М., А. Д., И. Ц., С. А., В. К. и О. Б. дадени в съдебно заседание пред съда, както и от обясненията на подсъдимия Г. К., които съдът съобрази, че освен средства за защита са и годно доказателствено средство, както и от възприетите експертни справки относно наличие на дактилоскопни следи по предмета на престъплението и относно дължимия акциз за същият и от приобщените писмени доказателства. Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се, формиращи обосновани изводи за хронологически развиващите се събития и напълно се подкрепят и от писмените доказателства. Единственото противоречие в гласните доказателства, респ. показанията на свидетелите очевидци съдът установи по отношение на обстоятелството кога и по какъв начин си е тръгнал от местопрестъплението подсъдимия Г. К., дали това е станало при появата на граничните полицаи – свидетелите Н. и Д. или след като свидетелят М. е отворил една от раниците пълни с цигари и подсъдимия визуално е възприел същите. При анализиране на тези обстоятелства съдът установи две групи свидетелски показания на очевидци, като от една страна това са показанията на свидетелите Н. и Д., които установяват, че подсъдимия К. е избягал от местопроизшествието в момента, в който те двамата са се появили до джипа и са го осветили с фенерче, като побягнал навътре в гората, а от друга страна са показанията на свидетеля М., който е признал вината си по този случай и то при условията на съучастие със подсъдимия К. и обясненията на последния, който твърдят, че при виждането на цигарите в торбата (раницата) К. си е тръгнал сам и доброволно, като това съвпаднало с появата на полицаите. Съдът дава вяра на първата посочена група свидетели, тъй като от една страна същите са били преки участници в събитията, а същевременно са и очевидци на случващото се и като такива са могли да възприемат безпрепятствено, пряко и непосредствено тези факти, като дори до момента на появата си пред К. и М. водели наблюдението си спрямо тях и с прибори за нощно виждане, посредством които още в един по-ранен момент са разпознали без колебание К. и М., който познавали от по-рано, във връзка с изпълнение на служебните си задължения в пограничния район. Показанията на тези свидетели са логични последователни и взаимно допълващи се, като същите сочат, че подсъдимия К. е престоял на място при джипа достатъчно дълго време, през което същият с поведението си е дал достатъчно основание да се смята, че е бил наясно какъв е пренасяният и от него товар, а именно цигари без съответният изискващ се български акцизен бандерол. Свидетелите са категорични, че подсъдимият К. е бил на място и наблюдавал как свидетелят М. демонтира капака на резервоара на автомобила си и то с инструменти, как същият започва да изважда стековете с цигари от раницата и то с поставени на ръцете си преди това медицински (силиконови) ръкавици за да не се оставят отпечатъци (дактилоскопни следи) върху опаковките на цигарите, пет от който е наблъскал навътре в отвореният резервоар, а други пет стека са оставени до отвора на резервоара на пода на багажното отделение на автомобила, като дори пряко и непосредствено възприели и това, че именно подсъдимият К. е участвал в пренасянето на част от тези стекове от раницата към багажното отделение, като имал и физическо съприкосновение със същите, но не си е тръгнал, а направил това едва след тяхната поява на място. Показанията на свидетеля М. отчасти припокриват и установеното от свидетелите Н. и Д., а именно в частта относно това, че К. е бил на място при джипа през цялото време докато М. премахвал капака на резервоара на автомобила, развързвал раницата с цигарите, (респ. преди това сложил и силиконовите ръкавици), които обстоятелства, разгледани във взаимна връзка с осъществените преди това действия, а именно излизане извън дома си, отиване посред нощ в близкото дере да се търси багажа – две раници, оставени на неустановено но скрито място преди време и с неустановено съдържание, пренасянето на част от този багаж тайно до автомобила от подсъдимия К., както и пасивното му участието в подготвителните действия за укриване на този багаж (наблюдавал как М. премахва кавака на резервоара на автомобила и се подготвя да укрива цигарите в него) изцяло контрастират с нормалната житейска логика и изключват вероятността подсъдимият К. да е извършвал всичките тези си действия без да е знаел какво именно пренася, респ. какъв товар държи в себе си. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че и дадените от свидетелят М. показания, в качеството му на свидетел по делото са вътрешно противоречиви относно установяването на тези факти, тъй като от една страна същият твърди, че К. не е знаел какво има в раниците, а от друга, че заедно и съвместно са извършвали действия по изваждането и нареждането на цигарите дори сочи, че „Три или четири стека сложих вътре в резервоара. К. не ми помагаше.“, което допълнително разколебава излаганата от двамата теза, за липсата на знание за цигарите от страна на подсъдимия. По изложените съображения съдът намира, че твърденията на свидетеля М. и подсъдимия К. не се подкрепят от останалите събрани по делото гласни доказателства, същите противоречат на нормалната житейска логика и по съществото си представляват единствено защитна позиция на подсъдимия К., преповтаряна от неговия съучастник в случая, поради което не ги кредитира, а приема за установено, че подсъдимия К. е бил наясно какъв е предмета на деянието, което е осъществил и че се касае за македонски цигари, без поставен български акцизен бандерол.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целият доказателствен материал по него, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин обвинението, че подсъдимият Г. М. К. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано по чл.234 ал.1 пр.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

За да е налице осъществено престъплението държане на акцизни стоки, квалифицирано по чл.234 от НК от обективна страна, следва субекта на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, чрез действията си да е осъществил една от двете проявни форми на изпълнителното деяние, а именно продаване или държане на инкриминираните акцизни стоки. В конкретния казус се касае за държане на акцизни стоки, която форма на изпълнителното деяние има универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата е инкриминирана и е налице в случаите, когато деецът е разположил предмета на престъплението на определено място и упражнява фактическа власт върху него. Следователно, за да е налице държане, законът не държи сметка дали акцизните стоки са поставени в складово помещение – собствено или наето от дееца, с търговско или друго предназначение (р.141-2000-II), дали са укрити в лек автомобил (р.245-12-I) или в неговото багажно отделение (р.397-08-III), като тази форма на изпълнителното деяние ще е реализирана и когато деецът превозва или пренася акцизните стоки. Също от обективна страна, съставомерността на деянието по чл.234 от НК изисква случаят да не е маловажен, което условие се изяснява по аргумент на противното от дефиницията за маловажност по чл. 93, т.9 от НК, като се приема, че това е основният разграничителен критерий между престъплението по чл.234, ал.1 от НК и аналогичното административно нарушение по чл.123 от ЗАДС. Предмет на престъплението съставляват т. нар. акцизни стоки, за които законът е въвел допълнителни условия за съставомерност – същите да са без бандерол и изискуемият бандерол да е задължителен по силата на закон, указани от разпоредбата на чл.2 от ЗАДС, като съгласно т.1 и т.2 от същия това са съответно алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия. С осъществяване държане на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи се засяга обекта на престъплението, а именно обществени отношения, свързани с посегателство срещу стопанската система на Република България, който е комплексен, защото от една страна се засягат търговските отношения, а от друга страна, се поставят в опасност или се увреждат данъчните отношения. От субективна страна държане на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи е умишлено престъпление и се извършва с пряк умисъл.

От обективна страна, на инкриминираната дата - на 18.08.2013 година около 03.35 часа и място - в местността „Полените“, в района на [населено място], област Б. /на около 1500 метра североизточно от 72 гранична пирамида и на около 500 метра северозападно от махала „В.“ подсъдимия Г. М. К. е държал в два броя чували /раници/ и в лек автомобил с марка „Нисан“ модел “Т.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на С. С. М. от [населено място] акцизни стоки без бандерол, издадени по реда, определен от министъра на финансите на Република България, а именно: цигари „Т.“ 1470/ хиляда четиристотин и седемдесет/ броя кутии, с по 20 къса цигари, на стойност 7.50 лева за кутия, на обща стойност 11 025.00 /единадесет хиляди и двадесет и пет лева/ лева с дължим акциз – 5 505.15 /пет хиляди петстотин и пет лева и петнадесет стотинки/ лева, цигари с марка „Й.“ 170 /сто и седемдесет/ броя кутии с по 19 къса цигари в кутия, на стойност 7.125 лева за кутия, на обща стойност 1 211.25 /хиляда двеста и единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ лева, с дължим акциз – 604.82 /шестстотин и четири лева и осемдесет и две стотинки/ лева, всичко на обща стойност – 12 236.25 /дванадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева, с дължим акциз – 6 109.97 /шест хиляди сто и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ лева. Така установените количества цигари са установени са марки цигари, разпространявани в Република М., като се установи от показанията на свидетелите по делото и при предявяването на същите на страните, че същите не са облепени с български акцизен бандерол, като същите представляващи акцизни стоки, които съгласно чл. 2,т. 2, чл. 4, т. 1 и т. 7, чл. 19, ал. 1, чл. 64, ал. 1, ал.4 и ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, задължително следва да бъдат облепени с такъв, а именно ”на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия – чл. 2, т. 2 от ЗАДС по смисъла на този закон: акцизни стоки са стоките посочени в чл. 2 – чл. 4, т. 1 от ЗАДС; бандерол е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка – чл. 4, т. 7 от ЗАДС; стоките по чл.2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз: при тяхното производство на територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка, при тяхното внасяне на територията на страната – чл. 19 ал. 2 ЗАДС; производителите на тютюневи изделия ........... предназначени за реализация на вътрешният пазар са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка, бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване. Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена – чл.64, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6 и чл.28, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, а именно: „тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване; бандеролът е държавна ценна книга и представлява специална хартиена лента, която доказва внасянето на дължимия акциз; бандеролите се издават по утвърдени от министъра на финансите проекти (макети); бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват и разпространяват по ред, определен от министъра на финансите“ – чл. 25 ал. 1, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 от ЗТТИ и “тютюневи изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25 – чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ. Установи се от разпита на свидетелите Н. и Д., че именно подсъдимия, заедно със свидетеля М. са упражнявали фактическа власт върху инкриминираните цигари, представляващи акцизни стоки и без поставен върху същите по установените правила български акцизен бандерол, като са ги пренесли с раници от неустановено в местността място до непосредствена близост до джипа, управляван от М.. Именно с тези си действия на установена фактическа власт върху предмета на престъплението подсъдимия е осъществил вмененото му престъпление, във форма на изпълнително деяние държане.

По отношение на подсъдимия Г. К., с оглед приобщените по делото доказателства за предходни осъждания, съдът съобрази, че същият е бил осъждан с влязла в сила присъда, а именно с протоколно определение № 6411 от 08.08.2013 г., постановено по НОХД № 1517/2013 г., влязло в сила на 08.08.2013 г. за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“, включващо задължителните пробационни мерки с продължителност от шест месеца, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и в казуса не се касае и за “маловажен случай”. Преценката за това съдът формира въз основа на комплекс от критерии, посочени в чл.93, т.9 от НК и за да е налице хипотезата “маловажен случай” следва да е налице липса или незначителност на вредни последици, или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства извършеното престъпление да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. В случая не е налице липса или незначителност на вредни последици, предвид високата стойност на инкриминираните вещи и дълбоката степента на засягане на обществените отношения, предходните осъждания на подсъдимия К. и неговата завишена степен на обществена опасност, както и обстоятелството, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, при условията на съучастие и с явно осъществена сериозна предварителна подготовка обуславят изводи за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, което игнорира възможността да се приеме, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен такъв.

От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като К. е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал неговото настъпване. К. е пълнолетен, във възраст, в която добре е съзнавал противоправността на деянието си, като трудовата функция, която е осъществявал именно във [фирма] допълнително аргументира знание и боравене с тютюневи изделия – цигари, представляващи акцизни стоки, с което накърнява обществени отношения свързани с посегателство срещу стопанската система на Република България, като от една страна се засягат търговските отношения, а от друга се поставят в опасност или се увреждат данъчните отношения.

Мотивите за извършване на разглежданото престъпление от страна на подсъдимия Г. М. К. съдът намира в ниското самосъзнание на подсъдимия и незачитане на установения правов ред в страната, както и стремеж към материално облагодетелстване.

За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.234 ал.1 пр.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” от една до шест години и „глоба“ до 10-кратния размер на пазарната цена на стоките, както и с „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7 от НК. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай, съдът следва да отчете съотношението между смекчаващите и отежняващи вината обстоятелства в казуса, както и тежестта на всяко от тези обстоятелства. От събраните по делото и възприети от съда доказателства съдът намира, като смекчаващи вината обстоятелството, че извършването на такова деяние от подсъдимия е констатирано за първи път, а като отегчаващи вината му обстоятелства възприе предходното осъждане на подсъдимия, времето и начинът на извършване на престъплението /около 03.30 ч. през нощта/, предприемане на действия по препятстване на установяването на извършителя и избягване на наказателна отговорност за извършеното /избягване от местопроизшествието и укриване от полицейските органи/, упоритост и продължителност при извършване на деянието /първоначално издирване на раниците с цигари в дерето и последвалото им предвижване до автомобила на подходящо място/, както и поведението му след престъплението, сочещо на пълна липса на критичност към стореното. При съобразяване на всички тези обстоятелства и тяхната тежест съдът счита, че на подсъдимият следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК и при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства в размер под средния предвиден в чл.234 ал.1 пр.2 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година, „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „лишаване от право“ да упражнява професия или дейност, свързана с търговия и предлагане на тютюневи изделия, представляващи акцизни стоки за срок от 1 (една) година. Съдът намира, че за поправянето на подсъдимият К. не се налага ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на това наказание за изпитателен срок от 3 (три) години. Именно така определените кумулативно по вид, размер и тежест наказания съдът намира, че ще гарантират и обезпечат в най-пълна степен изпълнението на целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: